Клайв Къслър
Айсберг (9)

VIII

Ако ресторант „Снори“ в Рейкявик можеше да се вдигне и да се премести в някой от по-известните с епикурейските си нрави световни градове, той несъмнено щеше да пожъне заслужените овации. Единствената му голяма зала с открити кухни и пръстени фурни само на няколко метра от салона беше проектирана във викингската традиция. Облицованите с луксозна ламперия стени, гравираните врати и трегери създаваха съвършена атмосфера за неофициални, но все пак елегантни вечери. Менюто можеше да задоволи и най-придирчивия гастроном, а покрай една цяла стена се простираше бюфет, върху който бяха наредени над двеста различни местни блюда.

Пит огледа многолюдния салон. Масите бяха заети от засмени, приказливи исландци и техните стройни, прекрасни жени. Стоеше там и се мъчеше да възприеме сцената, ноздрите му се радваха на богатите аромати, когато метрдотелът дойде и му заговори на исландски. Пит поклати глава и посочи адмирал Сандекър и Тиди Ройъл, които се бяха разположили удобно на маса близо до бара. Тръгна към тях.

Сандекър посочи на Пит стола срещу Тиди и със същото движение направи знак на минаващия сервитьор.

— Закъсня десет минути.

— Съжалявам — вдигна рамене Пит. — Разходих се в градините Тярнаргардур и разгледах някои забележителности.

— Изглежда си намерил и много добър мъжки моден магазин — с възхищение забеляза Тиди. Умните й кафяви очи се задържаха върху вълненото му поло, кадифеното сако с жилетка и карираните шотландски панталони.

— Омръзна ми да се обличам с чужди дрехи — усмихна се той.

Сандекър вдигна глава към сервитьора.

— Още две от същото. — Обърна се към Пит. — Ти какво ще вземеш, Дърк?

— Какво пиете двамата с Тиди?

— Холандски джин — шнапс, ако предпочиташ. Изглежда, местните жители много го обичат.

Пит сви устни.

— Не, благодаря. Ще взема привичното си уиски с лед.

Сервитьорът кимна и се отдалечи.

— Къде е вълнуващото създание, за което чух толкова много неща? — попита Пит.

— Госпожица Фирие ще дойде всеки момент — увери го Сандекър.

— Тъкмо преди да ни нападнат, Хънуел спомена, че сестрата на Фирие била мисионерка в Нова Гвинея.

— Да, за нея се знае много малко. Всъщност малцина дори подозираха, че съществува, докато не се разбра, че е единствената наследница на Фирие. После ето че се появи в компанията и пое ръководството й, като че ли цял живот се е занимавала с това. Само че недей да даваш воля на креватните мисли в съзнанието си. Тя е много умна — също какъвто беше брат й.

— Тогава защо е нужно да се запознаваме? Предупреждавате ме долу ръцете, а същевременно ми внушавате, че трябва да играя ролята на прелъстител. Стани й приятен, но не прекалено приятен. Не сте попаднали на подходящия човек, господин адмирал. Аз първи ще си призная, че не съм от класата на Рок Хъдсън^[1] и Пол Нюман, но имам един лош навик, когато става дума за тичане подир фусти — придирчив съм. Не съм готов да се втурна след всяко момиче край себе си, особено някое, което е огледален образ на брат си, прекарало е половината си живот като мисионерка, а сега ръководи гигантска корпорация с огън и меч.

— Намирам всичко това за отвратително — отдръпна се Тиди с вежди, вдигнати високо над огромните й кафяви очи. — Националната подводна и морска агенция би трябвало да се занимава с научното изследване на океана. А в този разговор не виждам нищо свързано с науката.

Сандекър я изгледа предупредително — изражение, което явно му се удаваше много добре.

— Секретарките трябва да се виждат, но не и да се чуват.

Тиди бе спасена от по-нататъшно мъмрене благодарение на навременното появяване на сервитьора с напитките. Той ги разположи изискано на масата и се оттегли.

Сандекър изчака сервитьорът да се отдалечи през няколко маси, преди да се обърне отново към Пит.

— Почти четиридесет процента от проектите на агенцията ни са подготвени и предвидени за минна обработка на морското дъно. Русия ни е задминала значително в програмите за работа по повърхността — техниката на риболовния й флот превишава всичко, с което ние разполагаме. Но тя е изостанала чувствително в разработката на подводната апаратура — жизненоважна за всяко подводно минно проучване. Там е силата ни. Искаме да запазим преимуществото си. Страната ни се нуждае от ресурсите, но компанията Фирие притежава технологичните познания. С Кристиян Фирие поддържахме добри и дружески работни връзки. Сега, след като той е част от историята, не бих искал да видя резултатите от усилията ни провалени тъкмо когато сме стигнали пред прага на реалната победа. Говорих с госпожица Фирие. Тя изведнъж стана много неопределена — твърди, че искала да направи преоценка на програмите на фирмата си, които я свързват с нашата страна.

— Споменахте, че е умна — забеляза Пит. — Може би е решила да предложи услугите си срещу по-добро заплащане. Никъде не е казано, че трябва да споделя великодушието на брат си.

— По дяволите — ядоса се Сандекър. — Всичко е възможно. Може да мрази Америка.

— Няма да е единствената.

— Ако е така, трябва да има ясна причина и ние сме длъжни да я открием.

— От лявата страна на сцената се появява Дърк Пит.

— Точно така, но без никакви дяволии. Снемам те временно от задълженията ти към тихоокеанската лаборатория и те назначавам тук. Забрави за превъплъщенията си в таен агент, докато се занимаваш с това. Остави на Националната разузнавателна агенция грижите за интригите и за мъртъвците. Ще действаш в рамките на официалните си функции като директор по специалните проекти към Националната подводна и морска агенция. Нищо повече, нито по-малко. Ако попаднеш на каквито и да е сведения за онези, които са убили Фирие, Хънуел и Матаджич, трябва да ги предадеш на съответните хора.

— На кого именно?

Сандекър сви рамене.

— Не знам. От разузнавателната агенция не ми споменаха нищо, преди да тръгна от Вашингтон.

— Чудесно, ще трябва да дам обява на цяла страница в местния вестник — мрачно обеща Пит.

— Не бих ти го препоръчал — спря го Сандекър. Отпи голяма глътка от чашата си и направи кисела гримаса. — Господи, какво толкова му харесват на това? — Сега отпи от чашата с вода. — Трябва да бъда във Вашингтон вдругиден. Така че ще имам достатъчно време да разчистя пътя за тебе.

— С, ммм, госпожица Фирие?

— С компанията „Фирие“. Създадох програма за взаимни специализации. Вземам със себе си в Щатите един от водещите им инженери, който ще наблюдава и ще изучава нашите технологии, докато ти ще останеш тук и ще докладваш за техните. Най-важната ти задача ще бъде да възстановиш близките ни връзки с управата на компанията, с които някога се гордеехме.

— Щом тази Фирие е била толкова хладна с вас и с агенцията, защо се е съгласила за срещата ни тази вечер?

— От учтивост. Доктор Хънуел и брат й бяха много добри приятели. Смъртта му и твоят смел, макар и неуспешен опит да спасиш живота му са повлияли на женската й чувствителност. Накратко, тя сама настоя да се срещне с теб.

— Започва да звучи като кръстоска между Екатерина Велика и някоя добра самарянка — язвително подхвърли Тиди.

— Горя от нетърпение да се изправя лице в лице с новия си шеф — заяви Пит.

Сандекър кимна.

— Ще го направиш след точно пет секунди — тя току-що влезе.

Пит се обърна, каквото направиха и всички останали мъже в ресторанта. Тя стоеше във фоайето, много висока и много руса, като фантазия на женската прелест, невероятно красива, сякаш заловена в съвършена поза от обектива на моден фотограф. Изваяната й фигура бе покрита от дълга кадифена виолетова рокля с национална бродерия по ръкавите и покрай долния ръб. Забеляза помахването на Сандекър и тръгна към масата, като вървеше с изящните еластични движения на балерина и нещо повече от увереността на родения атлет. Всички останали жени в ресторанта вече бяха започнали да я гледат с инстинктивна завист.

Пит изрита стола си, изправи се и впи поглед в лицето й, докато приближаваше. Заинтригува го тенът й. Деликатно чистият загар изглеждаше някак чужд за исландките, дори за онези, които бяха прекарали значителна част от живота си във вътрешността на Нова Гвинея. Комбинираният ефект беше поразителен. Русата коса, безгрижният спокоен израз с преднамерено небрежния вид, тъмновиолетовите очи в тон с цвета на роклята й — всичко малко приличаше на онова, което Пит си беше представял, най-меко казано.

— Скъпа госпожице Фирие, поласкан съм от възможността да обядвате с нас. — Адмирал Сандекър пое ръката й и я целуна. После се обърна към Тиди, която бе надянала маската на благоразположението. — Нека ви представя секретарката си, госпожица Тиди Ройъл.

Двете жени си размениха учтиви, но по типично женски начин хладни поздрави.

После Сандекър се обърна към Пит.

— А това е майор Дърк Пит, истинската движеща сила зад проектите на агенцията ми.

— Значи това е храбрият джентълмен, за когото ми разказвахте толкова много, адмирале. — Гласът й прозвуча малко дрезгаво и ужасно сексапилно. — Искрено съжалявам за трагичната смърт на доктор Хънуел. Брат ми много го ценеше.

— Ние също съжаляваме — добави Пит.

Последва пауза, докато двамата се оглеждаха, Кирсти Фирие с известна пресметливост в очите си и с нещо повече от приятелски интерес, Пит с аналитично мъжко възхищение.

Той първи наруши мълчанието.

— Ако стоя тук така загледан, госпожице Фирие, то е, защото адмирал Сандекър пропусна да ми каже, че главата на компанията „Фирие“ има толкова мистични очи.

— И друг път мъжете са ми правили комплименти, майор Пит, но вие сте първият, който описва очите ми като мистични.

— От чисто научно гледище — обясни Пит — очите са врати, зад които човек крие тайните си.

— И кои са дълбоките тъмни сенки, които виждате спотаени в душата ми?

Пит се засмя.

— Джентълменът никога няма да разкрие личните помисли на дамата. — Предложи й цигара, но тя отказа. — Наистина, има нещо общо между очите ни.

— Очите на госпожица Фирие са тъмносини — забеляза Тиди, — а твоите са зелени. Какво общо би могло изобщо да има помежду им?

— Очите на госпожица Фирие, като моите, имат лъчи, които се разпростират от зеницата към ирисите — обясни Пит. — Понякога ги наричат искри. — Той спря, за да запали цигарата си. — От най-авторитетни места знам, че искрите са признак на психическа сила.

— Вие ясновидец ли сте? — попита Кирсти.

— Признавам, че в това отношение съм пълен провал — отвърна Пит. — Винаги губя на покер, защото не успявам да отгатна картите или мислите на противника си. А вие какво ще кажете, госпожице Фирие, умеете ли да отгатвате бъдещето?

През очите й премина сянка.

— Знам съдбата си, затова съм в състояние да я контролирам.

Тъмните засмени очи на Пит не издадоха нищо, когато той се отдаде на духа на вечното преследване. Наведе се през масата, докато между очите им останаха само няколко сантиметра — зеленото се взираше във виолетовото.

— Да разбирам ли, че обикновено получавате онова, което искате?

— Да! — В гласа й не прозвуча и капка колебание.

— Тогава да предположим следното: аз ви казвам, че при никакви обстоятелства няма да се опитам да правя любов с вас.

— Знам какво очаквате да отговоря, майоре. — Лицето й бе обладано от израз на дръзка решителност. — Но ако аз наистина ви желаех и настоявах за вниманието ви, бих започнала буквално да играя за вас. Не, рядко се безпокоя за неща, които не искам. Изцяло бих пренебрегнала празния ви отказ.

Пит продължи, сякаш не усещаше електричеството във въздуха.

— Госпожице Фирие, нямах представа, че сте такова пиленце.

Тя го погледна с неразбиране:

— Пиленце?

— Това е един от изразите за човек, който не иска да рискува — обясни Тиди с език като бръснач, покрит с няколко слоя захар.

Адмирал Сандекър прочисти гърлото си. Замисли се какво ли би станало, ако разговорът продължеше така.

— Не виждам никаква причина старец като мен да седи тук и да слуша целия ви приятен разговор, докато умира от глад. Особено при положение, че само на десетина крачки от мен се намират няколко квадратни метра, отрупани с прекрасна на вид храна и молят за вниманието ни.

— Разбира се, позволете ми да ви представя блюдата от нашия местен бюфет — предложи Кирсти. — Надявам се вкусът на майор Пит към храната да е по-нормален от апетита му за жените.

— Убихте ме! — възкликна Пит. Стана и издърпа стола на Кирсти. — От сега нататък всяко мое движение ще бъде образец за сдържаност.

Различните видове риба, изглежда, нямаха край. Пит преброи над двадесет вида сьомга и почти петнадесет треска. Всички се върнаха на масата с претрупани чинии.

— Виждам, че ви е харесало нашето пушено месо от акула, майоре. — Очите на Кирсти се смееха.

— Слушал съм много за обработката му — отвърна Пит. — Сега най-после имам възможност да го опитам.

Усмивката в прекрасните й очи отстъпи пред изненадата, след като той изяде няколко хапки.

— Сигурен ли сте, че ви е ясно как се приготвя?

— Разбира се — кимна той. — Онези акули, които се ловят в по-студени води, не могат да се ядат пресни, затова се режат на ивици и се заравят в пясъка край брега за двадесет и шест дни, а после се сушат на вятъра.

— Яде се сурово, не знаехте ли? — настояваше Кирсти.

— Че как иначе? — Пит пъхна още един резен в устата си.

— Не си губете времето, като се опитвате да го изненадате, госпожице Фирие. — Сандекър изгледа кисело акулското месо. — Деликатесите са хоби на Дърк. А специалността му е рибата и той е международен експерт по приготвянето й.

— Всъщност е доста добра — успя да смотолеви Пит между две хапки. — Все пак за мене малайският й вариант е с по-приятен вкус. Там опушват месото, като преди това го увиват във водораслото ехидна. Така се получава малко по-сладък вкус от исландския вариант.

— Американците обикновено си поръчват котлет или пиле — подхвърли Кирсти. — Вие сте първият, когото виждам да предпочита риба.

— Не напълно — призна Пит. — Както повечето ми сънародници, предпочитам, ако трябва да хапна набързо, да си поръчам двоен хамбургер, пържени картофки и шоколадов кейк.

Кирсти погледна Пит и му се усмихна:

— Започвам да мисля, че стомахът ви е от желязо.

Пит сви рамене.

— В Сан Франсиско имам един чичо, който е истински бонвиван. Доколкото мога, се опитвам да съм като него.

По време на останалите блюда разговорът беше твърде пестелив — всички се наслаждаваха на приятелската атмосфера и добрата храна. След два часа, когато им поднесоха сладолед с ягоди фламбе, специално измислени от Пит и сговорчивия готвач, Кирсти започна да се извинява, че трябва да си тръгне по-рано.

— Надявам се, че няма да ме сметнете за груба, адмирал Сандекър, но за съжаление се налага след малко да напусна компанията ви, както и тази на госпожица Ройъл и майор Пит. Годеникът ми настоя да ме заведе на поетична вечер днес и тъй като съм просто жена, ми беше трудно да не се съглася. — Погледна към Тиди съзаклятнически. — Сигурна съм, че госпожица Ройъл може да ми влезе в положението.

Тиди веднага пое романтичния намек.

— Завиждам ви, госпожице Фирие. В наши дни човек рядко може да си намери годеник, който да обича поезията.

Усмивката на адмирал Сандекър изрази поздравленията му.

— Най-искрено ви пожелавам щастие, госпожице Фирие. Нямах никаква представа, че сте се сгодили. Кой е щастливецът?

Адмиралът умее изключително добре да запазва самообладание, помисли си Пит. Знаеше, че старецът е поразен до подметките на обувките си. Новото развитие щеше да наложи и нов подход — Пит вече се чудеше какво ли представлява конкуренцията.

— Рондхайм, Оскар Рондхайм — съобщи Кирсти. — Брат ми ни запозна с писмо. Оскар и аз си разменихме снимки и си кореспондирахме в продължение на две години, преди накрая да се срещнем.

Сандекър се вторачи в нея.

— Чакайте малко — бавно я спря той. — Мисля, че съм чувал за него. Той не е ли собственикът на международната верига от консервни предприятия? Компанията Рондхайм? Риболовен флот, огромен колкото испанската армада? Или си мисля за друг Рондхайм?

— Не, същият е — потвърди Кирсти. — Изпълнителните му бюра са тук, в Рейкявик.

— Риболовните му кораби са сини и имат червен флаг с албатрос, нали? — попита Пит.

Кирсти кимна.

— Албатросът за Оскар е символ на успех. Познавате ли корабите му?

— Случвало ми се е да летя над тях — отвърна Пит.

Разбира се, че Пит познаваше корабите и символа им. Също като всички рибари от всички страни на север от четиридесетия паралел. Риболовният флот на Рондхайм беше известен с масовото излавяне на всичката риба в района, което граничеше с пълното й изтребление, с отмъкването на мрежите на останалите рибари и с пускането на отличителните червени мрежи в териториалните граници на други страни. Албатросът на Рондхайм се ползваше със същото уважение като нацистката свастика.

— Ако се слеят компанията „Фирие“ и индустриите „Рондхайм“ ще се получи изключително мощна империя — бавно пророни Сандекър, като че ли претегляше последствията.

В ума на Пит се въртяха подобни мисли. Изведнъж те бяха прекъснати, когато Кирсти помаха с ръка:

— Той дойде. Ето го.

Обърнаха се и проследиха погледа на Кирсти до висок, изискан на вид мъж със снежнобяла коса, който крачеше енергично към тях. Беше доста млад, под четиридесетте, лицето му беше волево и набраздено от годините, прекарани под морските бури и соления въздух. Хладните му синьо-сиви очи бяха разположени над силен тесен нос и над уста, която изглеждаше добродушна и топла, макар Пит да си мислеше — и с право — че бързо би могла да се стегне и да се превърне в агресивна линия по време на деловата работа. Пит реши да го причисли към възможните лукави и опасни противници. Обеща си никога да не застава с гръб към него.

Рондхайм спря пред масата, а равните му бели зъби блеснаха в сърдечна на вид усмивка.

— Кирсти, скъпа. Колко прекрасна изглеждаш тази вечер. — После нежно я прегърна.

Пит изчака да види на кого ще се спрат след това синьо-сивите очи — на него или на адмирала.

Не беше познал. Рондхайм се обърна към Тиди.

— А… и коя е тази прекрасна млада дама?

— Секретарката на адмирал Сандекър. Госпожица Тиди Ройъл — съобщи Кирсти. — Да ви представя Оскар Рондхайм.

— Госпожице Ройъл. — Той леко се поклони. — Очарован съм от интересните ви очи.

Пит трябваше да притисне салфетката към устата си, за да сподави смеха.

— Мисля, че дойде моят ред.

Тиди захихика, а Сандекър се присъедини със сърдечния си смях, който накара хората от съседните маси да ги забележат. Пит задържа погледа си на Кирсти. Заинтересува го уплашеното, близко до паниката изражение, което пробягна по лицето й, преди с усилие да се усмихне леко и да заприлича на веселите хора около себе си.

Рондхайм изобщо не разбра за какво става дума. Остана така, с объркан поглед и гневно стиснати устни — човек не трябваше да е особено проницателен, за да разбере, че не е свикнал да му се присмиват.

— Нещо забавно ли казах? — попита той.

— Това, изглежда, е нощта за поднасяне комплименти на жените в самите им очи — възкликна Пит.

Кирсти обясни на Рондхайм, а после набързо представи Сандекър.

— Наистина ми е приятно да се запозная с вас, адмирале. — Хладният поглед отново се беше върнал в очите на Рондхайм. — Репутацията ви на моряк и океанограф е добре позната в морските среди.

— Вашата репутация също е много широко известна в морските среди, господин Рондхайм. — Адмиралът стисна ръката на Рондхайм и се обърна към Пит. — Майор Дърк Пит, специалният ми директор по проектите.

Рондхайм замълча за миг, като огледа хладно и професионално човека пред себе си, преди да протегне ръка:

— Майор Пит.

— Приятно ми е. — Пит стисна зъби, когато ръката на Рондхайм се сключи около неговата като менгеме. Макар че изпита желание да отвърне, остави дланта си отпусната. — За бога, господин Рондхайм, вие сте много силен човек.

— Съжалявам, майоре. — Рондхайм се намръщи с изненада и отвращение и дръпна ръката си, като че ли бе пронизана от електрически ток. — При мене работят всякакви хора и когато не съм на риболовен кораб, понякога забравям да се държа като джентълмен.

— Какво говорите, господин Рондхайм, няма нужда да се извинявате. Обожавам мъжествените хора. — Пит изпъна ръка и изви пръстите си. — А и няма нищо, щом все още мога да държа четката.

— Рисувате ли, майоре? — попита Кирсти.

— Да, предимно пейзажи. Приятно ми е да рисувам и цветя. В цветята има нещо, което издига душата, не мислите ли?

Кирсти любопитно погледна Пит.

— Бих се радвала някой път да погледам как работите.

— За съжаление всичките ми платна са във Вашингтон. Приятно би ми било обаче да ви подаря скиците си от Исландия, докато съм тук. — Пит женствено опря пръст в устните си. — Акварели, да, така се казват. Правя серия от акварели. Навярно бихте могли да си ги окачите в кабинета.

— Много сте мил, но не бих могла да приема…

— Глупости — спря я Пит. — Крайбрежието ви е великолепно. Изпитвам огромно удоволствие, когато успея да уловя противоборството между силите на морето и камъка, които си дават среща сред естественото избликване на светлина и цвят.

Кирсти се усмихна учтиво.

— Щом настоявате, но трябва да ми разрешите да направя нещо за вас в отплата.

— Моля само за една услуга — за кораб. За да отразя крайбрежието ви добре, трябва да го скицирам откъм морето. Не ми е необходимо кой знае какво. Всяка малка моторница ще ми свърши работа.

— Обадете се на началника на пристана ми, майоре. Той ще ви е приготвил моторница. — Поколеба се за миг, а Рондхайм възвиси туловище зад нея и сложи ръка върху шията и рамото й. — Корабите ни са на пристан дванадесет.

— Хайде, скъпа — подкани я тихо Рондхайм, като откри белите си зъби. — Макс ще ни чете от новата си антология тази вечер. Не бива да закъсняваме. — Ръката му я притисна и тя притвори очи.

— Надявам се, че ще ни извините.

— Да, разбира се — кимна Сандекър. — Прекарахме два много приятни часа. Благодаря ви, че бяхте с нас, госпожице Фирие.

Преди някой да успее да добави нещо, Рондхайм пъхна длан през ръката на Кирсти и я поведе към изхода. Още щом минаха през входната врата, Сандекър хвърли салфетката си на масата.

— Добре, Дърк, сега може би ще ни обясниш малкия си спектакъл.

— Какъв малък спектакъл? — невинно попита Пит.

— Обожавам мъжествените хора — изимитира го Сандекър. — Какво значи проклетото ти хомосексуално държание — това имам предвид. Оставаше само да започнеш да фъфлиш.

Пит облегна лакти със съвършено сериозно лице.

— Има ситуации, когато определено е от полза да те подценят. Тази беше една от тях.

— Рондхайм?

— Именно. Той е причината Фирие изведнъж да не е склонна да си сътрудничи със Съединените щати и с Националната подводна и морска агенция. Този човек не е глупак. След като се ожени за Кирсти Фирие, контролът върху две от най-големите частни корпорации в света ще премине под един покрив. Възможностите му ще станат огромни. Исландия и правителството й са твърде малки и твърде зависими от бъдещия картел Фирие — Рондхайм, за да окажат дори формална съпротива срещу завземане, подкрепено с много пари. После ще бъдат завзети Фароските острови и Гренландия, което ще постави в ръцете на Рондхайм целия Северен Атлантически океан. А след това човек може само да гадае накъде ще се насочат амбициите му.

Сандекър поклати глава.

— Предположенията ти отиват твърде далеч. Кирсти Фирие никога не би се замесила в международната игра за власт.

— Тук тя няма да има избор — отсече Пит. — В браковете имуществото се поема от доминиращата личност.

— Влюбената жена е сляпа. Това ли е мисълта ти?

— Не — отвърна Пит. — Не смятам, че връзката им се опира на любов.

— Сега пък стана експерт по сърдечните въпроси — подигравателно забеляза Сандекър.

— Нямам такива претенции — усмихна се Пит, — сред нас се намира експерт, който има вродена интуиция за тия неща. — Обърна се към Тиди: — Искаш ли да ни дадеш женската си преценка, скъпа?

Тиди кимна:

— Тя е ужасно изплашена от него.

Сандекър я изгледа внимателно.

— Какво искаш да кажеш?

— Просто това, което казах — настоя твърдо Тиди. — Госпожица Фирие се плашеше до смърт от господин Рондхайм. Не забелязахте ли как той я хвана за шията? Сигурна съм, че през следващата седмица тя ще се появява само с високи яки, докато не изчезнат белезите.

— А сигурна ли си, че не си ги измисляш и не преувеличаваш?

Тиди поклати глава.

— Тя едва се сдържа да не изпищи.

Очите на Сандекър изведнъж се изпълниха с враждебност.

— Какъв противен мръсник. — Погледна Пит право в очите: — И ти ли мислиш така?

— Да.

Това увеличи гнева на Сандекър.

— Тогава защо, по дяволите, не го спря?

— Не бих могъл — отвърна Пит. — Така бих навлязъл в друга роля. Рондхайм има всички основания да смята, че съм педераст. И аз искам да продължи да мисли така.

— Надявам се да имаш поне смътна представа за действията си — мрачно измърмори Сандекър. — Както и да е, за съжаление успя да се поставиш на тясно с тия глупости, че си художник. А аз знам от опит, че не можеш да нарисуваш и права линия. Естественото избликване на светлина и цвят — господи!

— Няма да е нужно да рисувам. Тиди ще оправи това заради мен. Виждал съм някои от рисунките й. Доста добри са.

— Аз правя само абстрактни картини — заяви Тиди с измъчено изражение на хубавото си лице. — Никога не съм рисувала пейзажи.

— Излъжи тогава — делово я посъветва Пит. — Направи абстрактен пейзаж. Нашата цел не е да се представяме пред уредника на Лувъра.

— Но нямам никакви материали — проплака Тиди. — Освен това адмиралът и аз се връщаме във Вашингтон вдругиден.

— Току-що отмениха полета ви. — Пит се обърна към Сандекър: — Така ли е, господин адмирал?

Сандекър скръсти ръце и остана замислен няколко секунди.

— Като се вземе предвид какво научихме в последните пет минути, мисля, че най-добре е да останем още няколко дни.

— Промяната на климата ще ви се отрази добре — допусна Пит. — Може дори да излезете на риболов.

Сандекър се вгледа в лицето на Пит.

— Подражания на педерастко поведение, уроци по рисуване, риболовни експедиции. Ще развеселиш ли стареца, като ми обясниш какво се върти в тоя изобретателен твой ум?

Пит вдигна чашата с вода и я изпи наведнъж.

— Черен самолет — прошепна. — Черен самолет, който почива под смъртен воден саван.