Клайв Къслър
Айсберг (23)

Епилог

Беше приятна южнокалифорнийска вечер. Смогът от деня се бе изчистил и духаше хладен западен ветрец, който носеше силния свеж мирис на Тихия океан през централната градина на хотел „Дисниленд“, намаляваше болката от раните на Пит и успокояваше ума му за предстоящата задача. Той стоеше мълчалив и изчакваше външният остъклен асансьор да се спусне покрай сградата.

Асансьорът избръмча, спря и вратите му се отвориха. Пит извади въображаема прашинка от окото си и наведе глава, когато младеж и девойка, хванати за ръка и безгрижно засмени, го подминаха, без да забележат нито лицето му, което не бе за пред хора, нито ръката в пластмасово легло, придържана от черна лента.

Влезе и натисна бутона за шестия етаж. Асансьорът се издигна бързо, а той се обърна, за да погледне през стъклените стени небосклона на Ориндж каунти. Пое дълбоко дъх и бавно го издиша, като гледаше как искрящият килим от светлини се простира и разширява с движението на асансьора нагоре. Светлините мигаха в кристалночистия въздух и му напомняха за кутия със скъпоценности.

Не му се вярваше, че са минали само два часа, откакто лекарят на парка намести китката му, а Пит взе душ, обръсна се и за първи път се нахрани сериозно, след като бе напуснал Рейкявик. Лекарят много настояваше да го изпрати в болница, но Пит не пожела и да чуе.

Неумолимите думи на доктора бяха:

— Вие сте глупак или по-скоро приличате на крачещ мъртвец. Би трябвало да сте сдали багажа и да сте припаднали още преди часове. Ако не си наместите задника между болничните чаршафи, ще преживеете първокласен срив.

— Благодаря — кратко смънка Пит. — Признателен съм за професионалната ви загриженост, но в пиесата има още едно действие. Два часа, не повече, и ще предоставя онова, което е останало от тялото ми, на медицинската наука.

Асансьорът забави ход и спря, вратите се отвориха и Пит стъпи върху мекия червен мокет във фоайето на шестия етаж. Остана на място, за да не се сблъска с трима души, които чакаха асансьора за надолу. Прие, че двамата са агенти на Кипман. А третият, отпуснал глава между двамата, без съмнение беше Ф. Джеймс Кели.

Пит препречи пътя им. Кели бавно вдигна глава и отправи към Пит празен, неразбиращ поглед. Накрая майорът прекъсна неловкото мълчание.

— Почти съжалявам, че грандиозният ви проект пропадна, Кели. На теория изглеждаше блестящ. Но беше невъзможно да се изпълни.

Очите на Кели бавно се разшириха и цветът се отдръпна от лицето му.

— Господи… това вие ли сте, майор Пит? Не… вие би трябвало…

— Би трябвало да съм мъртъв? — довърши Пит, като че ли това вече не го интересуваше особено.

— Оскар се закле, че ви е убил.

— Успях да се измъкна по-рано от партито — хладно обясни Пит.

Кели заклати глава напред-назад.

— Сега разбирам защо планът ми се провали. Изглежда, майоре, че съдбата ви е отредила ролята на мой ангел отмъстител.

— Просто се озовах не където трябва и не когато трябва.

Кели се усмихна слабо и кимна на двамата агенти. Тримата влязоха в очакващия ги асансьор.

Пит се отдръпна, после изведнъж се досети:

— Сам ме помоли да ви предам нещо.

На Кели му бяха нужни няколко секунди, за да се овладее.

— И Сам ли…

— Сам умря в тундрата — обясни Пит. — Но преди края искаше да разберете, че ви е простил.

— О, боже… боже — изстена Кели и закри с пръсти очи.

Много години след това у Пит остана споменът за лицето на Кели точно преди вратите на асансьора да се затворят. Бръчките на поражението, помътнелите, безжизнени очи, пепелявата кожа. Беше като лицето на човек, когото сякаш душат.

Пит опита бравата на вратата с номер 605. Беше заключена. Мина надолу и пробва врата 607. Тя се отвори. Той тихо прекрачи прага и я остави да се затвори зад гърба му. Вътре беше хладно и тъмно. Усети мириса на фасове, преди да е отминал антрето. Това го убеди, че е в стаята на Рондхайм.

През пердетата проникваше лунна светлина и хвърляше дълги, безформени сенки, които той премина, за да влезе в спалнята. Видя, че дрехите и багажът на Рондхайм не бяха пипани. Кипман беше удържал на думата си. Хората му не бяха тревожили Кирсти Фирие и не й бяха дали повод да се досети за съдбата на Рондхайм, нито за кончината на компанията „Хърмит“.

Премина към жълтата ивица светлина, която показваше къде е вратата за съседната стая. Влезе с тихи стъпки, безшумно, като нощен звяр, готов за скок. Това едва ли би могло да се нарече стая — луксозен апартамент би било по-точно описание. Състоеше се от антре, дневна с добре заредено барче, баня и спалня, чиято голяма плъзгаща се стъклена врата водеше към малък балкон.

Всички стаи освен банята бяха празни; струящата вода показваше, че Кирсти е под душа. Пит отиде до барчето, нехайно си наля уиски с лед и също така нехайно се разположи на дългото удобно канапе. След двадесет минути и още две уискита Кирсти излезе от банята. Носеше зелено сребристо кимоно, прихванато с коланче на кръста. Златистата коса танцуваше около главата й като слънчев ореол. Изглеждаше невероятно свежа и прекрасна.

Мина през спалнята, влезе в дневната и вече си забъркваше коктейл, когато видя отражението на Пит в огледалото на барчето. Остана там като внезапно парализирана — много бледа, с несигурно изражение на лицето.

— Предполагам — започна тихо Пит, — че джентълменът би трябвало да каже, когато прекрасна жена излиза от банята: „Ето, Венера се надига от вълните“.

Тя се обърна и несигурният й вид бавно се превърна в любопитен.

— Познавам ли ви?

— Виждали сме се.

Тя стисна ъгъла на барчето мълчаливо, а очите й не се отделяха от него.

— Дърк! — прошепна тихо. — Ти си. Наистина си ти. Слава богу, че още си жив.

— Грижата ти за състоянието ми е малко закъсняла.

Останаха загледани един в друг — зелените очи не се откъсваха от виолетовите.

— Елза Кох, Бони Паркър и Лукреция Борджия — прекъсна той мълчанието, — всички биха могли да вземат уроци от теб по убиване на приятели и въздействие върху враговете.

— Правила съм онова, което е било нужно — с равен глас отвърна тя. — Кълна ти се, че не съм убила никого. Бях въвлечена от Оскар във водовъртежа против желанието си. Никога не съм мислила, че връзките му с Кели ще доведат до смъртта на толкова хора.

— Твърдиш, че не си убила никого?

— Да.

— Лъжеш.

Тя го погледна странно.

— За какво говориш?

— Убила си Кристиян Фирие!

Вече го гледаше, сякаш е полудял. Устните й трепереха, а очите — прекрасните виолетови очи — бяха потъмнели от страх.

— Не говориш сериозно — възкликна тя. — Кристиян умря на „Лакс“; беше изгорен… изгорен до смърт.

Беше дошъл моментът, каза си Пит, да се оправят сметките, да се направи балансът и да се изчисли крайният резултат. Той се приведе напред.

— Кристиян Фирие не е умрял от огнена смърт на кораб в северния Атлантик — умрял е под хирургическия нож на операционна маса във Веракрус, Мексико.

Пит почака думите му да стигнат до нея. Отпи няколко пъти от чашата си и запали цигара. И без това му беше трудно да говори. Гледаше я мълчаливо.

Устата на Кирсти се бе отворила. Тя бързо я затвори и напразно търсеше какво да каже. Имаше вид, че ще се разплаче, но сълзи не се появиха. После наведе глава и закри с ръце лицето си.

— Знам го от сигурни източници — продължи Пит. — Операцията е извършена в болницата „Сау де Сол“, а хирургът е доктор Йесус Ибара.

Тя вдигна очи с измъчено изражение.

— Тогава знаеш всичко.

— Почти всичко. Някои неща все пак ме интересуват.

— Защо тогава ме измъчваш със заобикалки? Защо не ме попиташ направо?

Пит заговори тихо.

— Какво да кажа? Че всъщност ти си Кристиян Фирие? Че никога не е имало сестра. Че Кристиян е умрял в същия момент, в който си се родила ти? — Тръсна глава. — И какво бих променил с това. Ти не си искала да приемеш пола, който тялото ти е имало като Кристиян, така че си предприела операция за промяна и си станала Кирсти. Появила си се на този свят като транссексуал. Усещала си гените си различни. Не си била доволна от картите, които природата ти е раздала, така че си направила промяна. Какво повече има да се говори?

Тя се махна от барчето и се опря на покрития с кожа шкаф.

— Никога не би го разбрал, Дърк. Никога няма да научиш какво значи да живееш притеснено и сложно, да се правиш на силен, мъжествен търсач на приключения външно, а в себе си да бъдеш жена, която иска да е свободна.

— Значи си избягала от черупката — заключи Пит. — Намерила си мексикански хирург, чиято специалност са транссексуалните операции. Подложила си се на хормонни инжекции и на силиконови имплантации за… ммм… гърдите си. После си се пекла на веракрузкото слънце и си добила тен, с който в началото си прикрила следите от операцията. По-късно, в подходящ момент, си се явила в Исландия с твърдението, че си собствената си отдавна изчезнала сестра от Нова Гвинея. Какво удивително самочувствие трябва да си имала, за да мислиш, че това ще ти се размине — продължи Пит. — По време на краткия си живот съм срещал доста хитреци, но за бога, Кирсти, Кристиян или каквото си там, ти сигурно си най-отраканият мръсник… или по-скоро мръсница, която се е раждала. Заблуди всички. Подмами адмирал Сандекър да мисли, че ще предадеш подводната сонда на нашето правителство. Накара хиляди мъже заедно с корабите и самолетите си да търсят кораб, който никога не е изчезвал. Подлъга собствения си отколешен приятел доктор Хънуел да разпознае един овъглен труп като твоя собствен. Използва персонала на компанията „Фирие“ — те загинаха, като изпълняваха заповедта ти. Използва Рондхайм. Използва Кели. Дори се опита да използваш мен с надеждата, че ще премахна Оскар. Жалко, че мехурът трябваше да се спука. Първата стъпка към всички измами е да започнеш да лъжеш себе си. А в това ти постигна забележителен успех.

Кирсти се бе преместила бавно до скромния сак в края на масата, вдигна малък колт калибър 25 и го насочи към гърдите на Пит.

— Обвиненията ти не са толкова подредени и организирани, колкото си мислиш. Луташ се, Дърк, луташ се в мрака като слепец.

Пит погледна пистолета, после нехайно се обърна, без да му обръща повече внимание.

— Ами тогава разкрий ми истината.

Тя погледна несигурно Пит, макар все още да държеше пистолета неподвижна като статуя.

— Наистина имах най-доброто намерение да предам подводната сонда на твоята страна. Първоначално планът ми беше да кача учените и инженерите си на „Лакс“ и да ги изпратя във Вашингтон за церемонията. И по време на пътуването през Северния Атлантик Кристиян Фирие трябваше да изчезне зад борда.

— Междувременно си заминала за Мексико да си направиш операцията.

— Да — тихо отвърна Кирсти. — Но едно напълно неочаквано и непредвидено обстоятелство се оказа фатално за новия живот, който бях подготвила така внимателно. Доктор Йесус Ибара се оказа член на компанията „Хърмит“.

— Значи той е вдигнал тревога и е съобщил на Рондхайм.

Кирсти кимна.

— От този момент нататък се превърнах в робиня на Оскар. Той ме заплаши, че ще разгласи за операцията ми, ако не предам бизнес ресурсите си на него и на Кели. Нямах избор. Ако тайната ми се разкриеше, щеше да последва скандал, който би съсипал компанията „Фирие“ и би разрушил икономиката на страната ми.

— А защо беше нужен маскарадът с „Лакс“?

— След като Оскар и Кели ме бяха притиснали до стената, нямаха намерение да изпуснат и морската ми сонда. Така че създадоха лъжлива версия за изчезването на „Лакс“. Трябва да признаеш, че тя свърши добра работа. За света сондата бе изчезнала на дъното на океана.

— А също и Кристиян Фирие.

— Да, беше полезно и за мен.

— Но това не обяснява промените в надстройката на „Лакс“ — не се отказваше Пит. — Защо просто не махнахте оттам сондата и не я сложихте на друг кораб?

Тя за първи път се усмихна.

— Морската сонда е доста сложен уред. Конструкцията на кораба задължително трябва да е съобразена с нея. Би ни коствало месеци да я свалим от „Лакс“ и да я инсталираме на някой невзрачен риболовен траулер. Докато всички го търсеха, „Лакс“ тайно бе видоизменен в едно заливче на източния бряг на Гренландия.

— А доктор Хънуел, какво беше неговото място във всичко това?

— Заедно с мен разработи сондата.

— Знам, но защо с теб? Защо не с някого от собствената си страна?

Тя го погледна и дълго изучава лицето му.

— Платих за изследването и разработката, без да се обвързвам с когото и да е. Технологичните корпорации в САЩ настояха името му да бъде свързано с резултатите от експеримента. А доктор Хънуел мразеше всички начинания, които намирисваха на търговска изгода.

— Но все пак се е обвързал с Кели и компанията „Хърмит“.

— При изследването на гренландското морско дъно с „Лакс“ сондата даде дефект. Единствен доктор Хънуел беше достатъчно технически квалифициран да предложи бърз начин за ремонт. Кели му уреди въздушен превоз от Калифорния. Много умее да убеждава хората този Ф. Джеймс Кели. Подлъга доктор Хънуел да се присъедини към компанията „Хърмит“ като спасител на света. Докторът не можа да устои. Винаги си е бил поддръжник на благородните каузи. — По лицето на Кирсти премина болезнен спазъм. — Но започна да съжалява за решението си и умря заради това.

— Значи с това се обяснява изгарянето на кораба — замисли се Пит. — Подценили сте Хънуел. Кели не е могъл да го омае. Докторът добре е схванал целия мръсен замисъл. Не му е харесало онова, което е видял на „Лакс“ — екипажът на Рондхайм да държи в плен твоите учени. Възможно е дори твоите хора от кораба да са му обяснили как доктор Матаджич и помощникът му са загинали. Тогава Хънуел е разбрал, че трябва с нещо да спре Кели, и е сложил бомба на сондата, като е нагласил часовниковия механизъм да я взриви, след като той напусне кораба. Направил е обаче грешка. Някакви реактивни свойства на целтиния, които и на него не са му били ясни, са предизвикали експлозия, която е унищожила сондата, кораба и екипажа. Нали заедно посетихме „Лакс“. Бях свидетел на изумлението му, когато разбра какво е направил.

— Грешката е моя — с разтреперан глас каза Кирсти. — Аз съм виновна. Изобщо не трябваше да разкривам името на доктор Хънуел пред Оскар и Кели.

— А Кели се е досетил какво е станало и е наредил на Рондхайм да запуши устата на Хънуел.

— Беше най-старият ми приятел — изстена тихо Кирсти. — А одобрих смъртната му присъда.

— Той знаеше ли за теб?

— Не, Оскар просто му казал, че съм в болница.

— Беше ти по-добър приятел, отколкото мислиш — забеляза Пит. — Престори се, че разпознава един от труповете на „Лакс“ като твоя. Направи го, за да не бъде замесено името на приятеля му Кристиян Фирие, когато отиде при властите и съобщи компрометиращите факти за компанията „Хърмит“. За нещастие злото възтържествува над доброто. Рондхайм го стигна първи. — Пит тъжно поклати глава и въздъхна. — А тогава на сцената излезе Дърк Пит.

Кирсти видимо потръпна.

— Тъкмо затова настоявах да се срещнем. Трябваше да ти благодаря за опита да спасиш живота му. Все още съм ти задължена.

Пит опря студената чаша в челото си.

— Твърде късно е, това едва ли вече има значение.

— За мене има. Именно затова спрях Рондхайм и той не те уби. — Гласът й се разтрепери. — Но не мога… не мога да те спася втори път. Трябва да защитя себе си, Дърк. Съжалявам. Моля ти се, не мърдай и не ме карай да дръпна спусъка. Трябва да изчакаш Оскар.

Пит отново поклати глава.

— Не разчитай, че Оскар ще пристигне тук и ще те спаси. В този момент бившият ти господар лежи в безсъзнание на болничното легло, увит в половин тон гипс. Мога да добавя и че е в компанията на агенти на Националната разузнавателна агенция. Сигурно ще трябва да го закарат до бесилката в инвалиден стол, но обесването няма да му се размине.

Пистолетът едва потрепна.

— Какво искаш да кажеш?

— Всичко свърши. Свободна си. Компанията „Хърмит“ и ръководството й вече не съществуват.

Интересно, но Кирсти не каза, че Пит е луд.

— Иска ми се да ти вярвам, но как бих могла?

— Вземи телефона и звънни на Кели, Маркс, Фон Хумел или на приятеля си Рондхайм. А още по-добре провери във всички стаи на шестия етаж.

— И какво очакваш да намеря там?

— Нищо, съвсем нищо. Всички са арестувани. — Пит допи чашата си и я остави. — Останали сме само ти и аз. Благодарение на Националната разузнавателна агенция. Ти си наградата ми, малкият ми подарък за добре свършена работа. Мисли си каквото искаш, но душата ти е прехвърлена от Рондхайм на мен.

На Кирсти й се стори, че стаята се залюля, когато осъзна значението на думите на Пит. Беше се чудила защо Рондхайм не я бе потърсил, защо Кели не я бе посетил, както й бе обещал, защо почти два часа никой не бе позвънил или почукал на вратата. Накрая се свести, бързо възприе какво е станало.

— А… а аз? И мене ли ще арестуват?

— Не, на агенцията й е известна промяната ти. Като съпоставиха фактите, решиха, че Рондхайм те е изнудвал. Колебаеха се дали да те приберат като съучастник, но аз ги разубедих.

Пистолетът внимателно беше положен на масата. Настъпи неловко мълчание. Накрая Кирсти погледна Пит.

— Има някаква цена, винаги се плаща.

— Цената е достатъчно ниска, като се вземат предвид прегрешенията ти… прегрешения, които не би могла да откупиш с цялото си богатство. Но би могла да обърнеш страницата и да започнеш нов живот без външна помощ. Всичко, което искам, е да гарантираш сътрудничеството между компанията „Фирие“ и Националната подводна и морска агенция.

— И?

— Въведената в компютрите на Кели информация съдържа достатъчно данни за построяването на нова сонда. Говоря от името на адмирал Сандекър, като ти предлагам да оглавиш новия проект.

— И това е всичко? — изуми се тя.

— Казах, че е евтино.

Тя го погледна в очите.

— А откъде мога да знам, че утре, следващата седмица, другата година няма да решите да повишите лихвите?

Очите на Пит станаха студени, а гласът му леден.

— Не ме поставяй в компанията на предишните си приятели. Масовите убийства и изнудването никога не са ме привличали. Тайната ти при мен е в безопасност, а още по-сигурна е в агенцията — ще имаме грижата журналистите да не се доближат на повече от двадесет метра до Рондхайм, Кели или Ибара.

Тя се поколеба.

— Съжалявам. Наистина съжалявам. Какво друго мога да кажа?

Той не отговори, само я изгледа.

Тя се обърна към парка отвън. Кулите на „Вълшебният замък“ блестяха като свещички на торта. Семействата си бяха тръгнали. Бяха ги заместили младите двойки, които ръка за ръка се разхождаха из алеите и вдишваха нагласената романтична атмосфера.

— А ти с какво ще се захванеш след това?

— Ще си взема малко ваканция, после ще се върна във вашингтонското бюро на агенцията и ще се заема с нов проект.

Тя се обърна към него.

— А ако те помоля да дойдеш с мен в Исландия и да станеш член на управителния ми съвет?

— Не си падам по тези съвети.

— Сигурно има и друг начин да ти засвидетелствам благодарността си.

Приближи се към Пит и застана пред него. Досети се за нещо и се усмихна, погледът й омекна, а по челото й сякаш се появи влага.

— Всичко ще стане, както го искаш. — Вдигна ръка и пръстите й докоснаха издраното му лице. — Утре ще се срещна с адмирал Сандекър и ще потвърдя споразумението ни. — Поколеба се и направи крачка назад. — Искам да получа обаче нещо в замяна.

— И какво е то?

Тя развърза коланчето и остави кимоното да се свлече от раменете й на пода, като застана в класическата поза на гръцка статуя. Лампата осветяваше бронзовата й гладка лъскава кожа и я караше да изглежда като изваяна от скулптор. Закръглените й пълни устни бяха полуотворени от възбуда и нетърпение. Чертите и тялото й не можеха да се назоват иначе, освен великолепни — съвършен паметник за чудесата на медицинската наука.

— Ако звучи като комплимент — гърлено промълви тя, — и за минута не съм вярвала в хомосексуалното ти превъплъщение.

— Ти имаш опит в тия неща.

Тя пребледня.

— Това, в което аз се превърнах, не е същото.

— Ти си се превърнала в студена, пресметлива и отракана кучка.

— Не!

— Кристиян Фирие е бил сърдечен и честен защитник на хората. Промяната у теб е не само физическа, а и емоционална. За теб хората са само обект, който се захвърля, след като ползата от него е изчерпана. Ти си студена и болна.

Тя тръсна глава.

— Не… не! Променена съм. Да. Но не съм… студена. — Протегна ръце. — Нека ти го докажа.

Намираха се в средата на стаята и мълчаливо се гледаха. Като видя изражението, което започна да се изписва по лицето на Пит, ръцете й бавно се отпуснаха. Изглеждаше замаяна, а екзотичните й очи бяха покрусени. Загледа се в него със странна, скована напрегнатост. Лицето на Пит беше хладно и заплашително. Лилавите белези, подутините, назъбените рани — всичко това се съчетаваше в ужасна, отвратена маска. Очите му вече не виждаха красотата й. Виждаше единствено неразличимата пепел от онова, което някога е било човешки живот. Виждаше как Хънуел умира на пустото крайбрежие. Спомни си лицето на капитана на хидроплана, преди да изчезне сред пламъците. Знаеше какво са изпитали Лили, Тиди и Сам Кели. Знаеше и че Кирсти Фирие е донякъде отговорна за страданията на едни, както и за смъртта на други.

Кирсти побледня и отстъпи.

— Дърк, какво има?

— „Спасил те Бог.“

Обърна се и отвори вратата. Най-трудни му бяха първите няколко стъпки към асансьора. После всичко стана по-лесно. Когато стигна партера, излезе на тротоара и спря такси. Беше възстановил спокойствието си.

Шофьорът отвори вратата.

— Накъде, сър?

Пит остана мълчалив за малко. После изведнъж се досети къде трябва да отиде. Нямаше избор. Беше си такъв, какъвто е.

— Към „Нюпорт ин“. При една състрадателна червенокоса дама… надявам се.