Стивън Канел
Да яхнеш Змията (35)

33.
Кръстникът

Таниша и Уилър се измъкнаха от Южния централен район в осем и трийсет сутринта, докато местните гангстери още спяха. Закусиха в кафенето до летището, отправиха се на север и в девет пристигнаха в Бевърли Хилс.

— Господи — възкликна тя, когато видя огромната къща, построена в колониален стил на Аутрийч Драйв. — Това ли е домът на чичо ти? Прилича на хотел.

— Той всъщност не ми е чичо. Само го наричам така. Един от най-старите приятели на баща ми. Мой кръстник. Винаги е бил на моя страна.

Уилър паркира ягуара на алеята за коли до фонтана с размери на плувен басейн, който бе охраняван от ято железни скулптури на чапли. От човките им струеше вода.

Кулите на къщата идеално се съчетаваха с колониалната архитектура. Градинарят азиатец метеше листа в едната част на огромното имение. Таниша и Уилър се приближиха до предната врата.

— Чичо Алан е съдия във Върховния съд и важна клечка в Републиканската партия. Ако някой може да ни помогне, това е той.

— Но дали ще го направи? — попита тя.

Уилър сви рамене и натисна звънеца. Леля Вирджиния, изискана шейсет и осем годишна дама, им отвори вратата. Посивелите й коси блестяха. Беше облечена в копринена блуза с къси ръкави и пола на „Шанел“. Бижутата й бяха скъпи, но дискретни. Тя предложи бузата си на Уилър и той я целуна.

— Лельо Джини, това е приятелката ми Таниша Уилямс.

Вирджиния се обърна към Таниша и се ръкува с нея, после каза:

— Заповядайте, влезте. Алан много се зарадва, когато му се обади сутринта. Той е в Ловната стая и се опитва да свърже тонколоните на уредбата. Един господ знае дали ще се чуе нещо.

Минаха през великолепно фоайе, слязоха по три стъпала и се озоваха в голяма стая, украсена с глави на диви животни. Лъвове и антилопи ги гледаха с безразлични стъклени очи. Под стъклената маса, подпряна на слонски бивни, беше просната кожа на зебра. На лавицата на отсрещната стена имаше колекция от добре поддържани оръжия.

До камината стоеше съдията Алан Холингсуърт. Беше облечен в сини джинси, риза на зелени и бели райета и стар ръчно плетен пуловер. Той се обърна към тях и Таниша се озова пред най-впечатляващите сини очи, които бе виждала през живота си. Лицето му беше червендалесто, а косите — гъсти и сребристобели. Съдията Холингсуърт беше жива реклама на човек, чиято възраст се бе оказала благосклонна към него. Той се усмихна на Уилър.

— Проклетите жички се опъват. Не мога да ги накарам да заработят.

Холингсуърт се ръкува с Уилър и се обърна към Таниша, а Уилър ги запозна.

— Таниша Уилямс — повтори съдията, след като чу името й. — Струва ми се, че съм чел нещо за вас. Не разследвате ли убийството на Прескот?

— Да. Е, поне в началото го разследвах.

— Много се притеснихме. Прескот правеше такава стремителна кариера. Не можем да повярваме, че е бил убит.

В забележката му не прозвуча упрек.

— Точно затова искаме да говорим с теб, чичо Алан — каза Уилър. — Разследваме смъртта му и разкрихме неща, които не очаквахме. Накрая хванахме тигъра за опашката.

— Е, дошли сте където трябва — усмихна се Холингсуърт и посочи ловните си трофеи, сетне попита: — Желаете ли нещо за пиене?

— Не, благодаря — отговори Уилър.

— Добре, разкажете ми за какво става дума.

— Хората, които убиха Прескот, са опасни и жестоки — започна той. — Те са членове на хонконгска триада, известна като „Чин Ло“. В Лос Анджелис имат престъпна улична банда на име „Бамбуковия дракон“. Вече два пъти се опитаха да ни убият. Ако ни помогнеш, може да изложиш живота си на риск.

Настъпи мълчание, после мислите им бяха прекъснати от звънеца на вратата.

— Това трябва да е Кей — каза Вирджиния и отиде да отвори.

— Извикали сте майка ми? — стъписа се Уилър.

— Тя много се тревожи за теб. Когато ти не дойде на погребението на Прескот, Кей ни се обади. Знам, че иска да те види.

— Господи, чичо Ал — възкликна младият мъж. — Нищо не мога да ти разкажа, докато майка ми е тук.

— Съмнявам се дали присъствието на майка ти ще промени нещо — отговори Холингсуърт.

Те изчакаха, докато Катрин Касиди влезе в стаята. Както винаги тя изглеждаше поразително, макар че беше в траур. Кей се обърна към сина си с ледено изражение, без да направи опит да го прегърне. Погледна го веднъж и не обърна внимание на Таниша.

— Лиз ми каза, че докато ние погребвахме брат ти, ти си прекарал цяла седмица в Хонконг — започна направо.

— Майко, ще се опитам да ти обясня всичко, но няма да успея, ако непрекъснато ме прекъсваш.

— Ще помоля Есмералда да приготви нещо за ядене — рече Вирджиния и излезе.

— И така — каза Холингсуърт. — Нека да чуем разказа ти.

— Майка ми има право. С Таниша наистина ходихме в Хонконг. Донесохме това…

Уилър даде на кръстника си откраднатия документ.

Съдията разгледа изящно изписаните китайски йероглифи и лицето му помръкна. Преди да каже нещо, младият мъж му даде и превода, който Уилард Викърс бе изпратил по факса на капитан Верба. Холингсуърт прочете първата страница и я даде на Катрин.

— Потресаващо — отбеляза Алан. — Стига да е истина. Но какво общо има това с убийството на Прескот? Не виждам връзката. Занесете го в редакцията на „Лос Анджелис Таймс“.

Уилър пое дълбоко дъх.

— Ако го направя, повечето от тези хора ще изчезнат, или ще унищожат доказателствата и участието на Прескот ще се разкрие.

— Участието на Прескот? — възкликна Катрин и в очите й блесна пламък. — Той няма нищо общо с това, Уилър. По какъв начин би могъл да бъде замесен в изборите в Хонконг?

— Работел е за триадата „Чин Ло“, майко. Прескот и секретарката му бяха убити, защото от ФБР са го разпитвали и лидерите на триадата в Хонконг са се уплашили, че той ще…

— Не желая да слушам повече. Това е най-налудничавата…

— Защо не престанете да викате и не изслушате сина си? — прекъсна я Таниша.

Катрин рязко обърна глава:

— Моля?

— Знам, че ме ненавиждате. Но фактът, че синът ви е извършил престъпления срещу родината си, е неоспорим. Доказателството е тук. — Тя й даде текста на записа от касетата в колата на Прескот, дешифриран с помощта на десетия том на „История на Калифорния“ от Джон Стодард. — Тук Прескот пише, че ФБР са се свързали с него. Бил е замесен в незаконни подкупи и нарушения в набирането на средства за политическите кампании. „Р“ означава републиканци, а „Д“ — демократи. Сравнихме цифрите с инициалите на американски конгресмени и сенатори. Имената им са написани отдолу на тази страница.

Алан Холингсуърт взе листа от ръката на Кей и бързо прочете писмото и списъка.

— Това е абсурдно твърдение и неподкрепено с никакви доказателства — заяви Катрин.

— Така мислите вие, госпожо Касиди — възрази Таниша. — Сигурно сте убедена в това, но фактите са други. Вече умряха твърде много хора, сред които и вашият син. Вместо да се опитвате да потулите тази история, би трябвало да се стремите към правосъдие.

— Вие нямате ни най-малка представа какво искам. Обвиненията и позорът няма да помогнат на семейството на сина ми. Вдовицата и синът му ще трябва да вървят с наведени глави… Не, не вярвам, че всичко това е истина.

Катрин крещеше на Таниша, а стъклените очи на мъртвите животни от стените ги гледаха безучастно.

— Хайде да се успокоим — предложи Холингсуърт. — Мисля, че ако получим помощта на неподкупните политици, ще можем да решим случая и вероятно никой няма да разбере, че Прескот е бил замесен в тази история.

— А тя? — попита Катрин и посочи към Таниша с тънкия си пръст, отрупан с диамантени пръстени. — Тя умира от желание да намери изкупителна жертва.

— Госпожо Касиди, аз не се опитвам да опетня паметта на сина ви, но разкритията ни едва не отнеха живота на другия ви син. Уилър беше прострелян и за малко не го убиха. Той само иска да залови убиеца на брат си. Защо не се тревожите за онова, което може да се случи с него? Уилър още е жив.

Катрин Касиди стоеше, стиснала чантата си. Ноктите й се впиха в меката кожа като нокти на хищна птица.

— Вие наистина сте една жалка, зле информирана малка негърка — изсъска тя. — Изобщо не разбирате какво искам или какво ми е нужно. Дошли сте от мръсотията, затова цялата тази история има смисъл за вас. За мен това е отвратителна, необоснована измислица, плод на въображението ви, и не желая да ви слушам повече. — Възрастната жена се обърна и погледна гневно сина си. — Уилър, ако настояваш да следваш тази си линия на поведение, ще трябва да те изхвърля от имението на баща ти. Аз съм единственият изпълнител на завещанието му и имам тази власт. Ще се погрижа нищо от наследството му да не стигне до теб. Ще трябва да се оправяш сам и мисля, че нямаш мъжество за това.

— Тогава не го познавате — тихо изрече Таниша.

— Най-сетне нещо, за което сме на едно мнение — заяви Катрин, обърна се и излезе от къщата.

След няколко секунди Вирджиния се върна и ги погледна.

— Кей отиде ли си?

— Да — отговори Алан и се обърна към Таниша. — Извинявам се за расистките забележки на Катрин. За съжаление така е възпитана. Не разбира, че живеем в свят, различен от онзи, в който е израснала.

— Дали наистина е така? — попита Таниша.

Алан не обърна внимание на сарказма й. Уилър започна да крачи из стаята. Приближи се до прозореца и погледна красивия двор и фонтана. За миг застана с гръб към тримата, после се обърна и погледна кръстника си.

— Не искам да й причинявам болка, но мога ли да допусна да убият брат ми и да се измъкнат безнаказано?

— Не можеш — отвърна кръстникът му. — Затова да започнем отначало. Разкажете ми подробно всичко.

 

 

Уилър и Таниша завършиха разказа си, когато слънцето залязваше. Холингсуърт остана поразен от историята и от безспорната смелост на племенника си. Обади се на Уилард Викърс във Филаделфия и дълго говори с него. В осем вечерта съдията беше убеден, че те не само казват истината, но са попаднали на нещо голямо, което ще разтърси света.

— Нищо чудно, че се опитват да ви убият — каза той. — Постъпили сте глупаво, че сте рискували живота си.

— Рискът си заслужаваше, защото… — Уилър млъкна. Щеше да каже: „Защото най-сетне разбрах какъв съм всъщност“, но това не беше съвсем вярно. Поне още не. Пък и думите му биха прозвучали твърде мелодраматично, затова довърши: — Защото залогът беше голям.

— Един господ знае докъде стига корупцията в американското правителство — отбеляза Холингсуърт, гледайки имената на известни сенатори и бизнесмени. — Дръпнем ли погрешната струна всичко може да се обърне срещу нас. Трябва да бъдем много внимателни. Нужно е да предадем документа в подходящи ръце, за да го използват правилно и да има резултат. Постъпихте добре, като го донесохте на мен и не се обърнахте към медиите. Това би опетнило репутацията на Прескот, би причинило ужасна болка на семейството му и както казахте, би дало възможност на неизвестните извършители да избягат и да се скрият. Трябва да хванем всички, не само хората от този списък. Мисля, че познавам човека, който може да ни помогне… И да се молим на Бога да не е сред подкупните политици.

Името, което той спомена, беше Камерън Джоуб, главния прокурор на щата Калифорния, който бе предприел кръстоносен поход срещу престъпността. Таниша се надяваше, че не правят огромна грешка, но в главния прокурор имаше нещо, което й вдъхваше увереност. След като шест месеца бе работила в отдел „Азиатска престъпност“, тя от личен опит знаеше какво мислят китайците за чернокожите и не вярваше, че китайците в Пекин биха инвестирали в чернокож политик.

Камерън Джоуб й беше брат по раса.