Стивън Канел
Да яхнеш Змията (26)

24.
Джони, ние почти не те познавахме

Беше едва осем часът сутринта и те бяха във Виктория Парк до плувните басейни. Джулиан каза, че е най-добре да обмислят плановете си извън сградата на народната милиция, някъде, където няма да се притесняват за подслушвателни устройства. На запад се виждаше потокът от коли, движещи се по магистралата. В Хонконг бе започнал работният ден. Джулиан Уинслоу седеше на дървената пейка под бряста и гледаше ръцете си. Закръгленото му херувимско лице беше силно загрижено.

— Защо ще претърсват апартамента му? Какво става тук, Джулиан? — попита Таниша.

Беше усетила, че нещо между Джони Куонг и Джулиан Уинслоу не е наред въпреки щедрите похвали на Джулиан по адрес на обезобразения от пожара инспектор, и сега, преди да продължи по-нататък, тя искаше да разбере какво е то.

— Той беше по следите на бандитите — отвърна Уинслоу. — Преследваше както корумпираните ченгета, така и престъпниците. Джони обичаше да им създава неприятности. Триадите и някои от ченгетата желаеха смъртта му.

Таниша го накара да я погледне.

— Джулиан, аз играя на стражари и апаши от десетгодишна. Била съм и от двете страни. В Лос Анджелис тази работа не става. Предполагам, че и тук е така.

Съмнение и объркване се изписаха на закръгленото му лице.

— За гангстерите и ченгетата това не е някаква глупава игра — продължи тя. — Такива неща излизат на първа страница във вестниците. Политиците пощуряват. Ударите се насочват към гангстерите. Ядосани, ченгета тръгват на лов, умират хора, всеки губи. Затова, ако тук става нещо друго, мисля, че ти го знаеш. Джони не изчезна само защото разследваше триадите. Ако случаят беше такъв, това би станало преди години. Между вас двамата нещо не е наред. Усетих го снощи в „Черния лебед“ и после пак след вечерята. Ти и Джони не сте същите, каквито сте били. Пък и не вярвам на случайните съвпадения. Не ми харесва фактът, че ти се обадихме от дома на Уилард Викърс в Кливланд, а ти доведе Джони Куонг, който случайно се оказа син на Анджела Уонг, чието убийство бях започнала да разследвам преди седмица в Калифорния. Какво става, по дяволите?

Ръката му трепна неволно, сетне той пое дълбоко дъх.

— Не знаех, че майката на Джони е убита. След пожара той се промени. Всичко беше различно. Затова престанахме да работим заедно. Вероятно при всички случаи щеше да стане така, защото той се прослави и получи награди. Но независимо от всичко Джони беше различен… Огорчен и сърдит. Аз се радвах, че лудориите му са приключили. Сетне, преди около шест месеца, Независимата комисия за борба с корупцията започна да го разследва. Въпросът беше деликатен, защото той беше герой и щеше да се вдигне голям шум, ако се разчуеше. Но всички знаеха, че Джони е в кюпа.

— За какво го разследваха? — попита Уилър.

— Мислеха, че след пожара е започнал да работи за триадите.

— Чакай да изясним нещо — смаяна рече Таниша. — Искаш да кажеш, че Уили Уо Лап е запалил дома на Джони Куонг и сетне Джони е отишъл да работи за него? Как става така?

— Трябва да разберете как стоят нещата тук. Джони беше уважавано ченге, недосегаем… Член на елитна група, която разследваше полицаи, присъединили се към триадите. Той беше по дирите на върховния Шан Чу. После някой предизвика пожар в апартамента му. Огънят го обезобрази, а проклетата Кралска хонконгска полиция не му даде дори пенсия по инвалидност, нито отпусна пари да му присадят кожа. Дори не го потърсиха сред руините, макар да знаеха, че Джони е там. Причината за това беше, че той се бе превърнал в проблем и за двете страни. Оставиха го да гасне в болницата като човек с неустановена самоличност. След всичко, което бе направил за Кралската полиция, той имаше чувството, че са го отстранили от работата. Това го огорчи. Някои мислят, че е започнал да работи за триадите и че ни направи за смях, като сключи тази сделка.

— А ти вярваш ли в това? — попита Уилър.

— Джони беше герой. Щеше да ни помогне, ако можеше. Винаги съм смятал, че корумпираните ченгета се опитват да му попречат да ги спипа, но кой знае, може да е истина.

— И какво стана с разследването? — попита Таниша.

— Ами нали знаете, че от юли 1997 година вече не сме британска колония. Можете да си представите останалото.

— И защо каза за нас на Джони?

— Не можех да не го направя. Преди два дни той дойде при мен. Чул, че двама американци разпитват за Уили Уо Лап. Знаел повече за Уили от всеки друг и щял да ви помогне, ако се срещнете. Съгласих се. Той беше единственият тук, който би могъл да предприеме нещо срещу Уили. Може и да е работил за Уили и да е сключвал по някоя сделка, но аз още му вярвах. В този град непрекъснато се плетат интриги. Понякога се налага да си от двете страни на масата. Но щом са убили майка му, можете да се обзаложите, че Джони сигурно се е изправил срещу Уили.

Уилър слушаше всичко това и го обземаше безпокойство.

— Мъртъв ли е Джони? — попита.

— Не знам. Той не би изчезнал просто така. Нямаше да претърсят апартамента му, ако не се е случило нещо.

— Защо биха го убили? — попита Уилър.

— Китайците имат поговорка: „Водата може да крепи, но и да потопи кораба“. Кой знае какво се е случило. Нещата се променят.

— Ако Уили е решил да се кандидатира за губернатор, може би затваря устата на хората в Хонконг, на които не се доверява напълно — рече Уилър. — Може би се страхува, че принадлежността му към „Чин Ло“ ще стане публично достояние и всичко ще се провали. ФБР са разпитвали Прескот и Анджи за финансирането на политическите кампании. Вероятно затова ги е премахнала триадата.

— Тук нещо не е наред — обади се Таниша. — Защо ще оставят снимката на Джони върху трупа на майка му като предупреждение? Сигурно са знаели, че това няма да го уплаши, а ще го вбеси.

Джулиан мълчеше. Най-сетне ги погледна.

— Не е задължително. Той би трябвало да е разбрал, че с него е свършено, когато са убили майка му… Сигурно е искал да отмъсти, но Джони знаеше как да оцелява. Той би избрал подходящия момент. Джони беше китаец — умееше да чака. Може да е предложил на Уили нещо ценно в замяна срещу живота си… Размяна, с която да спечели време.

— Какво би изтъргувал? — попита Таниша.

— Нас. Джони казва на Уили, че смятаме да нахлуем в храма с цял взвод ченгета. Но Уили не спазва споразумението и го убива. Уо Лап Лин не е човек, на когото можеш да се довериш, ако интересите му са изложени на риск.

— Ако е така, тогава сме направили ужасна грешка с Джони — рече Таниша.

— Каква? — попита англичанинът.

— Не трябваше да му казваме за Чонси.

Те слязоха от мерцедеса и се качиха във форда на Джулиан, защото имаше полицейска лампа и сирена. Прекосиха деловия район на остров Хонконг, завиха по Глостър Роуд и потеглиха през тунела под пристанището, отправяйки се към Цзюлун. Озоваха се в уличното задръстване в осем и трийсет сутринта. Пълзяха сред противните изпарения под пристанище „Виктория“. Зелените светлини по стените на тунела преминаваха покрай тях изнервящо бавно. Най-сетне излязоха горе и поеха по Хонконг Роуд към Новите територии.

Ако бяха закъснели само с няколко секунди, щяха да пропуснат всичко. Наближиха обущарницата на Чан и видяха трима мъже, облечени в черно, които се опитваха да го измъкнат навън. Чонси викаше за помощ, но никой не реагираше. Минувачите гледаха недоверчиво как единият от гангстерите на триадата извади нож и го опря в гърлото на Чан Чак. Таниша извика на Джулиан да спре. Той удари спирачки и докато колата се плъзгаше, тя извади от чантата си глока и започна да стреля. Таниша виждаше, че куршумите й рикошират в стената на сградата. Тя стреляше за ефект и не се опитваше да рани тримата бандити, защото нямаше доверие на неточното си оръжие, а и не искаше да уцели Чонси. Изстрелите уплашиха тримата убийци от триадата, които още се мъчеха да набутат Чан в тяхната кола, където четвърти мъж, също облечен в черно, държеше през прозореца руски автомат „АК-47“.

Джулиан включи на скорост и настъпи газта. Фордът се стрелна към паркинга, но в същия миг един амбулантен търговец с количката си се изпречи на пътя им и за миг Таниша и Уилър се вгледаха в уплашените очи на Зан Фу Хай. Той беше там с открадната количка, за да блокира уличката, ако някой дойде. Фу Хай отчаяно стискаше дръжките на количката, докато фордът на Джулиан се плъзгаше по уличната настилка. Тримата млади гангстери се спуснаха към колата си и единият се показа с автомат „АК-47“. Без да се колебаят нито за миг, двамата въоръжени бандити започнаха да обстрелват форда. Малкото превозно средство се разтресе и куршумите разкъсаха тапицерията вътре. Върху Таниша, Уилър и Джулиан се посипаха стъкла.

— Мръсни копелета — изкрещя англичанинът, който бе извадил руския си 7.65-милиметров пистолет и стреляше.

Гилзите отскачаха и пареха краката на Таниша. Тя не им обръщаше внимание. Стреля, докато патроните й свършиха, после се наведе, извади пълнителя, пъхна нов, изправи се и продължи да стреля.

Уилър, който не беше въоръжен, се беше свил в ъгъла на колата. Когато патроните им свършиха, гангстерите потеглиха с колата си, минаха покрай надупчения от куршуми форд, като спряха да качат ужасения Фу Хай, който се криеше зад количката. Той се хвърли на задната седалка и колата на триадата изрева по улицата.

Таниша, Уилър и Джулиан хукнаха към обущарницата и нахлуха вътре.

— Полиция! — извика Джулиан и тогава видяха, че Чонси се е навел над ранена китайка.

Чан Чак тихо й говореше на китайски.

Той вдигна глава. От гърлото му, там, където го бе прерязал ножът, се стичаше кръв.

— Съпругата ми. Те застреляха жена ми — ужасен изрече той.

Джулиан се приближи до телефона и извика линейка. Уилър стоеше в средата на работилницата, когато изведнъж краката и ръцете му започнаха да треперят. Едва се държеше. Този път реакцията не се дължеше на алкохола, а на адреналина. Той погледна Таниша. На лицето й бе изписан страхът от престрелката, а ръката й още стискаше празния глок.

— Не знам за теб — тихо каза той, — но аз започвам да се ядосвам.