Стивън Канел
Да яхнеш Змията (31)

29.
Сухоземния дракон

Любимото зодиакално животно на Ло Син беше драконът. Драконите бяха силни и властни. Ло Син чувстваше, че и той е такъв. Драконите бяха водачи и Ло Син също оглавяваше бойна секция на „Бамбуковия дракон“ в Лос Анджелис, една от най-големите и най-жестоките банди в Южна Калифорния.

Тъй като се възхищаваше на качествата на дракона, Ло Син го избра за свое прозвище. Той беше Дракона, докато някой от тонгата не разбра, че Ло Син не може да плува и ужасно се бои от водата. Оттогава го кръстиха Сухоземния дракон — име, което изобщо не му харесваше. Но прякорът остана и сега Сухоземния дракон и двама от главорезите му чакаха пред митницата на „Американ Еърлайнс“ в Лос Анджелис. Всички бяха въоръжени с деветмилиметрови берети и физическите описания на двамата американци, които трябваше да хванат, претърсят и убият безмилостно, макар че Сухоземния дракон възнамеряваше да промени тази последователност.

Ло Син погледна най-добрия си главорез, Белия вълк. Истинското му име беше Тзан Ло Жин и също като него беше роден в провинция Фу-Киен в Китай. Ло Жин беше висок, със здрави мускули и бърз като светкавица. Белия вълк би убил всеки, ако Сухоземния дракон му заповядаше, и вече бе доказвал това няколко пъти.

На изхода на летището стоеше братовчедът на Ло Син, Лък У, чието гангстерско прозвище беше Синьото куче, и оглеждаше първите пътници, слизащи от самолета на „Американ Еърлайнс“. Кучетата бяха наблюдателни и бдителни, отговорни и търпеливи — качества, които липсваха на Лък У. Той беше разсеян, тъп, безотговорен и невнимателен. Имаше само една характерна черта, свързваща го със зодиакалния знак, който бе избрал за свое гангстерско прозвище — винаги бе готов да се отбранява. Той не понасяше критика и вечно обвиняваше другите за провалите си.

Сухоземния дракон предпочиташе да остави вкъщи немарливия си братовчед, но се бе заклел да се опита да го научи на уличното бойно изкуство.

В коли на паркинга на летището чакаха още трима членове на „Бамбуковия дракон“. Сухоземния дракон щеше да се свърже с тях с портативния радиопредавател в мига, в който забележеше хубавия чернокос мъж и негърката. Беше решил да не предприема нищо в района на летището. Имаше няколко причини за това решение. Първо, от Хонконг със „Сингапур Еър“ пристигаха нелегални имигранти и той не искаше да рискува престрелка, която би затворила летището и усложнила влизането им в страната. Второ, летището винаги гъмжеше от полиция. Трето, там имаше твърде много свидетели и камери за наблюдение. И последно, до летището водеше само един път и ченгетата лесно можеха да ги хванат. Затова Сухоземния дракон и двамата му главорези стояха пред митницата и чакаха заедно с роднините на пътниците от Макао.

В Лос Анджелис беше необичайно горещо за сезона. Сухоземния дракон усещаше пустинната жега във вятъра, който духаше от паркинга, разпръскваше листа и развяваше полите на жените.

Той пристъпи напред, докато оглеждаше пътниците, минаващи през митническите и имиграционните власти: китайски бизнесмени, които носеха компютрите и чантите си, възрастни китайки, които бутаха колички, натоварени с куфари и кашони. И тогава ги видя.

Мъжът беше по-едър, отколкото Сухоземния дракон очакваше — беше над метър и осемдесет. Движеше се с атлетична грациозност и гангстерът реши да не рискува с него. Жената беше красива негърка. Кожата й беше с цвят на какао. Тя вървеше предпазливо и оглеждаше тълпата, сякаш очакваше неприятности. Сухоземния дракон погледна бдителния Бял вълк, който също бе разпознал двойката.

Синьото куче се бе облегнал на перилата и не внимаваше, а зяпаше едно момиче, което стоеше до павилиона за вестници и списания. Сухоземния дракон бързо се приближи до братовчед си и го тупна по гърба. Лък У се обърна и го погледна със зли и жестоки очи. Синьото куче може и да беше разсеян и безотговорен, но беше склонен към насилие и убийства.

— Пристигнаха — каза той на родния си фукиенизийски.

Двамата тръгнаха към тротоара навън. Сухоземния дракон извади радиопредавателя си и нареди на бойците си да бъдат готови. Той наблюдаваше с интерес как двете мишени излязоха от сградата на летището и се отправиха към паркинга. Сухоземния дракон, Белия вълк и Синьото куче ги последваха, без да са сигурни накъде са се насочили. После хубавият мъж и чернокожата влязоха в паркинга на „Юнайтед Еърлайнс“ и се приближиха до червен ягуар ХК8. Колата беше покрита с прах и сякаш бе стояла там най-малко седмица.

— Паркинга на „Юнайтед Еърлайнс“, червен ягуар. Тръгвайте — заповяда на фукиенизийски Сухоземния дракон.

Така и не се научи да говори на мандарински. Беше му невъзможно да разбере новия задължителен език на родината си.

Тримата вървяха на известно разстояние от двамата американци, които се качиха в ягуара и потеглиха. Членовете на тонгата се разделиха. Синьото куче и Белия вълк се качиха в зелен форд, където ги чакаше друг гангстер от бандата. Синьото куче седна зад волана. Сухоземния дракон се настани в бял фиат при двама млади стрелци. Поеха след червения ягуар, който излезе от района на летището и се отправи към Сан Диего по магистрала 405. Във всяка кола имаше по две руски щурмови пушки и бандитите от „Бамбуковия дракон“ бяха облечени в бронирани жилетки.

Цял следобед бяха репетирали и знаеха какво точно трябва да направят. Щом излезеха от района на летището, Сухоземния дракон щеше да избере подходящо място и да даде сигнал по радиопредавателя. Белият фиат щеше да се изпречи пред ягуара и да го принуди да спре. Зеленият форд щеше да затвори пътя му отзад. Щяха да обкръжат жертвите и да открият автоматичен огън. После Сухоземния дракон щеше да седне зад волана на ягуара и за секунди да го закара в гаража до централата на „Чин Ло“ в Китайския квартал. Трябваше да търси документ, написан на мандарински китайски на оризова хартия. Тъй като Сухоземния дракон не разбираше мандарински, беше му подробно обяснено какво представлява документът. Текстът беше две страници и най-отдолу имаше печат — лъскав червен квадрат с лабиринт от йероглифи вътре. Щом се скриеха на безопасно място в гаража, гангстерите щяха да претърсят ягуара и труповете и да вземат онова, което американците бяха откраднали от Пагодата на червеното цвете в Хонконг. Сухоземния дракон щеше да получи почести за смелостта си, да бъде награден и да спечели голямо влияние…

Само че не стана точно така, както го бяха запланували.

Таниша провери глока, сложи нов пълнител и се обърна да погледне през задното стъкло. Видя белия фиат, който ги преследваше, а после и зеления форд, опитващ се да ги настигне. Тя извади клетъчния си телефон и го включи, но не чу сигнал. Батериите се бяха изтощили.

— Къде е телефонът на колата? — попита тя.

— В багажника. Винаги го заключвам там, когато оставя колата на летището.

Таниша видя как двата автомобила преминаха в другата лента, за да карат след тях.

— Как не ги видях на летището? — зачуди се тя. — Следят ни. Две коли, пълни с бандити. На следващото кръстовище завий на юг. Тръгни по Манчестър авеню. Разклонът е след около три километра.

— Искаш да ги закараш в Уотс?

— Влезем ли в Южния централен район, ще се случат три хубави неща.

— Какви?

— Първо, там има повече ченгета на квадратен километър, отколкото в полицейските участъци в града, затова имаме много по-голям шанс за подкрепления или арест. Искам да спипам онези типове. Второ, аз познавам района и имам предимство. И трето, онези гангстери ще бъдат на вражеска територия. Ако ги измъкнат от колите, ще трябва да се бият, за да спасят портфейлите, часовниците и топките си. На местните бандити не им пука от никого и от нищо, защото всички са дрогирани. Щом поемем по Манчестър авеню, завий наляво по Бродуей и след една пресечка на изток ще се отправим към гара Юг, която се намира на Седемдесет и седма улица. Мястото е истинска крепост. Стигнем ли веднъж там, ще бъдем в безопасност.

Те поеха по Харбър Фрийуей 110 и се отправиха на юг към най-опасните петнайсет квадратни километра в Лос Анджелис.

Сухоземния дракон се изненада, когато червеният ягуар свърна по Харбър Фрийуей и се насочи на юг. После отново се изненада, когато колата пое по Манчестър авеню. Натисна копчето на радиопредавателя и заповяда:

— Действайте.

Двата автомобила на преследвачите се преместиха в аварийната лента и завиха към Манчестър авеню, което свързваше Лос Анджелис и Уотс. Подобно на повечето гранични зони магистралата бе възприела защитните цветове на по-неотстъпчивия си съсед и пред армираните витрини на изпъстрените с графити мотели и магазини за алкохол и за автомобилни гуми бяха издигнати стоманени решетки.

— Ще го направим сега — нервно каза Сухоземния дракон по радиопредавателя.

Фиатът набра скорост, за да задмине червения ягуар. Двама от четиримата гангстери се наведоха през прозорците и размахаха автоматите. Фиатът се опита да притисне до бордюра ягуара. Но Уилър видя колата на бандитите и свърна надясно по Бродуей. Фиатът не можа да вземе завоя и продължи по Манчестър авеню.

— Завий наляво! — извика Таниша. — Пред нас има тясна уличка, която продължава шест пресечки по-нататък. Карай по нея!

Уилър намери уличката и зави, събаряйки колчетата на крайпътната маркировка. Сега зад тях беше само зеленият форд, който отчаяно се опитваше да настигне по-бързия ягуар.

Синьото куче изпсува от яд, докато се бореше с волана. Никога не бе идвал в този квартал. Не познаваше улиците и най-лошото беше, че това явно бе негърското гето на Лос Анджелис. Белия вълк включи радиопредавателя и започна да крещи имената на улиците на Сухоземния дракон с надеждата, че белият фиат ще ги намери и ще се върне в играта. Но това нямаше да стане, защото белият фиат вече се бе блъснал в оградата, опасваща баскетболното игрище на ъгъла на Манчестър авеню и Елм.

Сухоземния дракон и двамата му съучастници слязоха да огледат щетите и се озоваха лице в лице с десетина сърдити чернокожи играчи.

— Хей, тъпанар! Ти скапа нашето игрище. Ще ви скъсаме жълтите задници!

Онова, което стана после, беше болезнено и неприятно за гледане. Чернокожите заобиколиха тримата бандити от „Бамбуковия дракон“ и ги биха, докато китайците изпаднаха в безсъзнание.

След няколко пресечки ягуарът изведнъж намали и позволи на зеления форд да се приближи.

— Намали и мини отстрани — каза Белия вълк, който не схвана, че това е клопка.

Синьото куче настигна ягуара. Белия вълк се наведе през прозореца и започна да стреля. Не можа да се прицели точно, защото фордът се блъсна в колчетата от крайпътната маркировка. Белия вълк изкрещя на Синьото куче да се приближи още. После неочаквано ягуарът свърна наляво и Синьото куче видя шанс да се изравни с него от дясната му страна. Той настъпи газта.

— Не… не от тази страна! — извика Белия вълк, но вече беше късно.

Синьото куче се озова пред дулото на глока на Таниша, който бе насочен само на няколко сантиметра от носа му. Лицето му се изкриви от ужас. Най-сетне той постигна две от митичните отличителни особености на зодиакалното животно — в кратките секунди, преди Таниша да натисне спусъка, Синьото куче успя да стане бдителен и нащрек. Когато пистолетът гръмна, той завъртя волана и зеленият форд се плъзна на една страна. Куршумът не улучи целта си. Фордът се изплъзна от контрол и се блъсна в телефонен стълб. Ягуарът се отдалечи на безопасно разстояние. Ударът изправи форда. Тримата бандити излетяха с главите напред през предното стъкло и се стовариха тежко на неравния асфалт. Никой от тях не оцеля.

Охраната на гара Юг беше засилена. На паркинга имаше много ченгета, а на покрива — снайперисти. Тя се намираше в района с най-голяма престъпност в града и беше бомбардирана многократно, затова я пазеха като крепост. Полицаите, въоръжени с М-16, стъписани вдигнаха глави, когато гумите на червения ягуар изсвириха по Бродуей и той се насочи към тях със запалени фарове и натиснат клаксон. Ченгетата вдигнаха оръжията си и се прицелиха в колата.

— Това някой от тайните агенти ли е? — изкрещя единият.

— С ягуар? Да не си се побъркал? — отговори другият.

Двамата се приготвиха да стрелят, когато ягуарът зави наляво по Седемдесет и седма улица, разби преградите и барикадите и тресейки се спря на паркинга.

Двамата полицаи насочиха оръжията и хукнаха към червения ягуар.

— Излезте от колата с вдигнати ръце! — извикаха те.

— Детектив Уилямс от отдел „Азиатска престъпност“. Аз съм ченге — викна в отговор Таниша и показа значката си през прозореца.

— Да не сте откачили? Пристигате тук с гръм и трясък и без никакво предизвестие — каза единият полицай.

Сетне двете ченгета отстъпиха назад и без да свалят оръжията, им заповядаха да слязат от колата.