Клей Харви
Черен шепот (1)

Искам да благодаря:

на сина си Кристофър, за горещата му подкрепа, отдавана скромно, но от все сърце;

на доктор Барбара Харви, която неизменно следеше за спазването на уговорените срокове;

на Ръби Хоукс, моята най-запалена читателка, заслужаваща първо място в конкурса „Тъща на годината“ и „Баба на десетилетието“;

на Дейл Хоукс, който се грижеше за достоверността на образите на лошите момчета в романа и почти успя да ме принуди да се вживея пълнокръвно в един от тях;

и както винаги — на Майк Холоуей, който не се умори да ме подкрепя и насърчава;

а също и на стария ми приятел Анди Рийдъл, който винаги намираше време да прочете и да коментира написаното от мен, макар че понякога го очакваха далеч по-важни задачи, като например да окоси моравата си;

на Ед Хъмбърг — отличен следовател, компетентен юрист, ненаситен читател, сърдечен приятел и забележителен критик;

на трогателно преданата Деби Ортис, чието чувство за хумор ми помогна толкова много. Деби нито веднъж не преклони глава пред трудностите, въпреки здравословните си проблеми;

на моите нови и скъпи приятели Синтия и Дон Адамс, без които нямаше да мога да се справя с написването на книгата;

на Дейвид Смит, без чиято помощ тази книга нямаше да бъде завършена;

на госпожа Ема Лейн, с чиято помощ започна всичко, и на Нийл Найрън за безкрайното му търпение.

Бог да ви благослови!