Нора Робъртс
Последният любим (8)

Осма глава

Тъй като Хоуп й имаше доверие — а и вероятно щеше да пренареди нещата и бездруго — Ейвъри подреждаше шкафовете в новата кухня на приятелката си. Харесваше й спретнатото и функционално помещение, както и всичко ново, ново, ново.

— Страшно е забавно, нали? — Все още облечена с работните си джинси и тениска с логото на „Веста“, Ейвъри весело подреждаше плитките чинии в съответното чекмедже. — Клеър изпуска много.

— Случва се, когато имаш деца — извика Хоуп откъм банята, където подреждаше гримовете си.

— Да, така е. Някога мислила ли си да имаш свои?

— Разбира се. Някой ден. Ами ти?

— Естествено. Особено след като прекарам известно време с момчетата на Клеър. Човек може да се пристрасти към тях. — Тя затвори чекмеджето и се зае със следващото.

— Но раждането на деца обикновено се предшества от брак, а това е сериозна пречка.

— Прекалено си романтична, за да гледаш на брака като на пречка.

— Лесно е да гледаш романтично на чуждия живот — няма риск, няма опасност от провал лично за теб. Както и да е, ти самата започваш ново приключение и това е първата ти нощ. Нали не се притесняваш да останеш сама тук?

— Не. — Хоуп подаде глава откъм вратата на банята. — Но си мислех, че и ти би искала да останеш. Избери си стая.

— Хиляди дяволи! — Стиснала здраво в ръце вилици и лъжици, Ейвъри тържествуващо ги размаха във въздуха. — Мислех си, че никога няма да ми предложиш. Сигурна ли си, че няма проблем?

— Абсолютно сигурна. Джъстин ми предложи да използвам подред всяка от стаите през следващите две седмици. Така бих могла да забележа, ако има потенциални проблеми с водопровода или електричеството, или просто с разположението на стаите. А тази нощ предпочитам да остана в моя апартамент — все пак е първата ми нощ. Така че можеш да бъдеш първият ми гост.

— „Титания и Оберон“. Ще бъда първата, която да се потопи до уши в огромната медна вана. Не, чакай. „Джейн и Рочестър“. Така ще имам и камина, и медна вана. Или…

Хоуп се разсмя и излезе от банята.

— Голям проблем, нали?

— И още как. Може би е най-добре да хвърлям ези-тура. Няма как да сбъркам. Оуен вече избрал ли си е стая за нощта на откриването?

— Иска да е в „Ник и Нора“.

— Добре, ще изключа нея като вариант, тъй като вероятно дотогава вече ще спя с него и ще имам възможност да пробвам стаята в нощта на откриването.

— О, така ли?

— Да. Двамата решихме да изчакаме няколко дни, за да се уверим, че не е просто някакъв лудешки импулс. — След като затвори и другото чекмедже, тя се обърна. — Не ми се струва лудост.

— И защо да е лудост? Той е страхотен човек, красив, умен, мил. Двамата се разбирате чудесно.

— Това са част от колебанията. Наистина се разбираме чудесно. Сексът променя динамиката в отношенията.

— Мисля, че и двамата ще се приспособите без проблеми.

— Надявам се, и в този ред на мисли искам да те помоля за огромна услуга. Ами, снощи той ми услужи с малко тиксо и от дума на дума…

Сега Хоуп сви юмруци и ги опря на хълбоците си.

— Вече си спала с него и сега се чудиш как да ми го кажеш?

— Не. Почти се случи, но не. Но докато решавахме, че ще изчакаме няколко дни, аз го попитах дали има среща в новогодишната нощ. Исках най-вече да разбера дали се вижда — тоест дали спи — с някоя друга.

— Логично.

— Трябваше просто да го попитам, но се оплетох и тогава той ме попита дали имам среща и му казах, че двете с теб имаме уговорка.

— Ейвъри, ако искаш да излезеш на среща с Оуен в такава важна вечер, нямам нищо против. Абсолютно, категорично. Знаеш го.

— Знам, както и ти знаеш, че бих се мразила, ако ти вържа такъв номер. Ти не би ми го погодила.

— Бих могла, ако Оуен ме покани. — Хоуп изпърха пресилено с клепачи.

— Избери си друг от братята Монтгомъри. Остана само един.

— Може би бих могла да взема назаем Оуен. Да го тествам заради теб.

— О, каква добра приятелка си имам. — Ейвъри се престори, че бърше сълза от окото си, и прегърна здраво Хоуп. — Не. Както и да е, на Оуен му хрумна да направи парти в неговата къща, което е крайно нетипично за него, тъй като няма време да планира всичко седмици наред или месеци, за предпочитане. Така че всички ще посрещнем новата година при Оуен.

Хоуп се замисли, докато отваряше шкафовете да види как ги е подредила приятелката й.

— Ейвъри, нямам си кавалер. Не искам такъв, но да си без кавалер на новогодишно парти, си е притеснително.

— Не и за жена с твоята външност. Освен това няма всички да са по двойки. Мога да ти изброя почти всички от списъка с гости на Оуен, така че мога да ти гарантирам, че ще има и други необвързани — и от двата пола. Той наистина прави страхотни партита. Ще се запознаеш с нови хора — продължи да я изкушава Ейвъри. — Създаването на връзки с местните жители е важно за новия управител на хотела.

Хоуп завъртя дръжката на една от чашите съвсем леко наляво.

— Сега вече си търсиш причини.

— Да, но все пак е вярно. Клеър и Бек ще си вземат детегледачка, вече я питах. И могат да те приберат на връщане. Освен ако не решиш да подивееш и не хукнеш с някого.

— Няма да има никакво дивеене, обещавам ти. — Хоуп въздъхна тежко. — Но вероятно не е добра идея да отказвам покана от страна на шефовете си, поне не в самото начало.

— Ще се забавляваш. Ще видиш. — Развълнувана, Ейвъри я прегърна. — Благодаря ти.

Все още с ръка около раменете на приятелката си, тя се обърна и огледа всекидневната.

— Много мило от страна на Райдър да пренесе коледното ти дърво.

— Оплака се от многото украшения.

— Но все пак ги е прибрал, донесъл ги е и ги е окачил отново.

— Добре де, беше мило от негова страна, макар че сигурно Джъстин го е накарала.

— Както и да е, сега елхичката ти е в новия ти апартамент. Много ти подхожда да си тук. Всичко е напълно в твоя стил. Щастлива ли си?

— Щастлива съм и съм много развълнувана. Нямам търпение да…

И двете се стреснаха, когато бравата изтрака, и зяпнаха втренчено към отварящата се врата.

— О, господи, Клеър! Следващия път — предложи й Ейвъри, — направо ни застреляй.

— Съжалявам. Децата заспаха. Бекет ми връчи ключа от колата и ми каза да дойда за няколко часа. Знае колко много ми се искаше да съм тук. — Озърна се наоколо, докато сваляше ръкавиците си. — О, вече сте направили толкова много! Изглежда…

— Като дома на Хоуп — довърши Ейвъри.

— Да, така е. С какво да помогна?

— Кухнята си е моя.

— Тъкмо приключих с банята — обади се Хоуп. — Май трябва да се заемем със спалните.

— Тогава… — Клеър отново отвори вратата и внесе картината, която бе оставила подпряна на стената отвън.

— Моят подарък за новия апартамент! О, обожавам я.

— Маделин каза, че може и да си промениш мнението — обади се Ейвъри, — ако не подхожда на жилището, след като вече се настаниш. Можеш да я смениш в магазина за сувенири с друга картина или каквото си харесаш.

— Точно тази искам. Прекрасна е и всеки ден ще е пролет, когато погледна към тези цъфнали вишни. Благодаря ви. И на двете. Знам точно къде я искам, в спалнята, за да мога да се събуждам с пролетно настроение всяка сутрин.

Хоуп взе картината и я задържа на ръка разстояние.

— Веднага ще я окача.

В спалнята Клеър се зае да оправя масивното дървено легло с красиво заоблени табли в горния и долния край, което Хоуп си бе избрала, изпъна чаршафите, бухна възглавниците, докато самата Хоуп — педантична като Оуен — мереше, отбелязваше и подравняваше картината.

— Идеално. Точно на мястото си — измърмори Хоуп.

— Както и ти. Струва ми се, че си на идеалното място тук. Точно на място.

— Иска ми се да е така.

— Кухнята е готова. — Ейвъри се появи на вратата, влезе и се усмихна към картината. — Беше права. Напомня за пролетта дори и в нощ като тази. Добре дошла у дома, Хоуп.

 

 

По-късно, след като Клеър си бе тръгнала, а Ейвъри изтича отсреща да си вземе нещата за пренощуване, Хоуп направи една обиколка на сградата самичка.

Наистина се чувстваше добре тук, замисли се тя. Като у дома.

Докато се качваше обратно към апартамента си, долови уханието на орлови нокти, сладко като лято.

— Тук съм — каза тя, — и ще остана дълго. Явно никоя от нас вече няма да е сама.

 

 

На другата сутрин Ейвъри слезе и завари всички от семейство Монтгомъри вече на обекта, а Хоуп в кухнята, заета с приготвянето на закуска.

— Още не сме подредили кухнята тук — отбеляза тя.

— Справям се. Искам да опитам някои неща, а това е идеална възможност.

— Ще ти помогна.

— Не. — За да подсили категоричния си тон, Хоуп вдигна ръка. — Никаква помощ. Ти си гост на хотела. Върви в трапезарията.

— Има ли кафе там?

— Има. Ейвъри? Как беше в „Джейн и Рочестър“?

— Като сън. Липсваше само лудата на тавана, което обаче би го превърнало в кошмар все пак. Първо кафе, после подробен доклад.

Тя влезе вътре, сипа си кафе от масивната медна кана и се замисли. Може би това бе най-удобният момент, каза си тя. Всички бяха щастливи, развълнувани. И един от най-важните им проекти бе завършен — и то по забележителен начин. Оставаха им още няколко дни работа, естествено, и още някой и друг детайл за изпипване, но в общи линии бяха приключили.

Оуен се появи в трапезарията.

— Чух, че си била първият ни гост.

— Имах тази чест.

— Но всички ще получим закуска. Хоуп изпрати съобщения на всички тази сутрин. — Седна срещу нея. — Как беше?

— Прекрасно. Пълен доклад, след като всички се съберете. Ти в салона ли беше?

— Мама иска още един малък шкаф в ъгъла до вратата. Рай окачва едно огледало, а Бек слага няколко рафта в килера оттатък. Изглеждаш добре — добави той.

Тя го изгледа над кафето си.

— Така ли?

— Точно така. Отпочинала, но кипяща от енергия. Ще работиш ли днес?

— Чак след четири часа. Аз ще затворя ресторанта.

— Защо си на крак толкова рано?

— По навик. И сигурно съм усетила подсъзнателно, че някой друг готви.

Каролий влезе с поднос с пухкави гофрети и стаята се изпълни със сладкия им аромат, преди да ги сложи в един от съдовете с капак. Намигна на Ейвъри и племенника си, преди да хукне навън. Хоуп донесе голяма стъклена купа с горски плодове и кана със сок.

— Хоуп, аз мога да…

Хоуп я накара да замълчи.

— Ти си гост — каза тя и отново излезе.

— Наистина ми се иска да изпробвам онази нова печка — измърмори Ейвъри. — Толкова е лъскава.

Донесоха голямо плато с бекон, както и друго с пухкави бъркани яйца.

— Повикаха ни. — Бекет влезе спокойно и подуши въздуха. — Мирише на закуска. — Повдигна капака на едната табла. — Прилича на закуска. — И си открадна парченце бекон. — О, да. Има вкус на закуска. Хей, гофрети.

— Гофрети? — Райдър се появи и се запъти право към таблите. — От онези големите и пухкавите?

— Заповядайте. — Хоуп побутна Джъстин да влезе в трапезарията. — Ако желаете нещо, моля, кажете. И бъдете откровени, ако обичате. По-добре е да разбера, че нещо не е както трябва сега, отколкото след като отворим.

Тя остана до стената, докато всички си напълниха чиниите и седнаха по местата си.

Райдър захапа първата сиропирана гофрета.

— Не си уволнена — каза й той.

— Голяма похвала.

— Прекрасно е, Хоуп. — Джъстин хапна от яйцата. — И масите изглеждат много свежо, точно както ги искахме. Сядай.

— Имам да свърша още няколко неща, но много искам да чуя какво мисли Ейвъри за нощувката си в „Джейн и Рочестър“.

— Все едно съм спечелила голямата награда. Най-голямата — поправи се тя. — И съм наистина много чиста, защото снощи опитах ваната, а тази сутрин си взех душ. И двете са невероятни. А тоалетните принадлежности са просто прелестни. — Тя протегна ръка към Оуен. — Помириши ме.

Той го направи.

— Хубаво е.

— Определено. Кърпите са меки и пухкави — и, боже, ами топлите плочки на пода, топлите поставки за кърпите? Това си е същинско попадение! Всичко в банята те кара да се чувстваш обгрижен, отпуснат, задоволен.

— Такава е целта. — Джъстин й се усмихна топло. — Право в десетката.

— И искам един такъв халат за себе си. Камината е толкова красива, особено когато си в онова великолепно легло. И нека добавя, че това е най-удобното легло, в което някога съм имала удоволствието да спя. Страхотно е, че има толкова много възглавници с различна дебелина и мекота. Включих телевизора, радиочасовника, прочетох няколко глави от „Джейн Еър“, продължих с филма на дивиди. Ако имах десет палеца, щях да вдигна одобрително всичките. Стаята е просто превъзходна. Много съм благодарна, че имах възможността да я тествам.

— Това исках да чуя. Ще дойда при вас след няколко минути — каза Хоуп и се върна в кухнята.

— Някакви въпроси, оплаквания или предложения? — обърна се Джъстин към Ейвъри.

— Имам едно предложение. Не променяйте нищо в тази стая. Няма нещо, което да не харесвам.

— Добре. — Джъстин кимна доволно и се облегна на стола си. — Едната вече е готова.

— След като всички сте тук, има нещо, за което искам да поговорим. Нещо, свързано с хотела, макар и не пряко — добави Ейвъри.

— Говори — подкани я Райдър, докато ставаше. — Искам още гофрети. Чакай, къде е Глупчо?

— Пред рецепцията, до камината. Не може да влиза тук заради храната, Райдър — обясни майка му.

— Но…

— Няма да му даваш храна от масата. Хоуп вече му даде няколко кучешки бисквитки и той се чувства прекрасно на мястото си. Хайде, Ейвъри, за какво става дума?

Сърцето й биеше ускорено, но си каза, че моментът е настъпил.

— Предполагам, че когато имате гости в хотела, някои от тях ще седнат във „Веста“ за обяд, за вечеря или да пийнат по бира. Други може да пожелаят нещо различно от семейния ресторант и да идат с кола до Саут Маунтин или до Шепърдстаун. Много жалко, че ресторантът на ъгъла не се задържа дълго.

— Не ми напомняй — измърмори Оуен.

— Съгласна съм — продължи Ейвъри, — но работата е там, че още един ресторант в града ни ще е добре дошъл, място с малко по-изискана кухня от семейни италиански рецепти и пица.

Кожата й сякаш изтръпна от нервно напрежение. Мразеше да е изнервена и се съсредоточи върху това гласът й да звучи делово.

— А и често се случва някой да влезе при мен и да попита къде може да изпие чаша вино. Естествено, и ние предлагаме, но не това е мястото, където да се отбиеш за едно спокойно питие или романтична вечеря.

— Искаме да започнем първо с проекта за пекарната — обади се Оуен. — Ще търсим нов наемател за ресторанта. Само че този път ще трябва да сме по-внимателни в избора и да намерим човек с разумен бизнес план, който отлично познава локацията.

— Съгласна съм. — Ейвъри се прокашля. — Купихте и съседната сграда. — За да има какво да прави с ръцете си, тя ровичкаше в яйцата. — Знам, че сте обмисляли да отворите магазин за дрехи там, но някога двете са били една цяла сграда и ако отново ги съедините, би могло да има бар от едната страна и ресторант от другата — свързани помежду си. Човек би могъл да влезе за едно питие или да вечеря. Или и двете. В задната част има място и за малък подиум. Живата музика винаги привлича клиенти. В града няма нищо подобно. Хубав ресторант с бар или нощен клуб. Добра храна, хубаво вино и бира, коктейли, малко музика.

— Идеята е добра — подхвана Джъстин.

— Само не започвай и ти — предупредително се обади Райдър.

— Ще бъде добре за хотела — продължи Ейвъри. — Гостите ще имат по-голям избор и ще могат просто да се отбият отсреща, да пийнат бутилка вино и да не се притесняват, че ще трябва да шофират след това. Бихте могли да се уговорите за рум сървис оттам, както ще правим от „Веста“. Не ви се излиза? Можете да хапнете пица в салона или пък да се насладите на приятна и спокойна вечеря в трапезарията. И ще предлагате пакетни услуги. Можете да добавите към тях и вечеря за двама в хубав ресторант точно до хотела — или пък може и с доставка до стаята. Това ще се хареса на гостите.

— Несъмнено. — Бекет кимна към нея. — И преди сме го обсъждали. Ключовият момент е да намерим някого, който не само иска да управлява подобен бизнес, но може да го направи, и то както трябва.

— Аз искам — каза го бързо, стиснала здраво ръце в скута си под масата. — Мога да го направя както трябва.

— Ти имаш ресторант. Имаш си „Веста“. — Райдър присви очи към нея. — Червенокоске, само не ми казвай, че си решила да затваряш заведението, защото много ще се ядосам. Искам си гигантската пица за мъже.

— Няма да го направи. — Загрижен, Оуен избута чинията си настрани. — Две заведения, Ейвъри? Не си ли достатъчно ангажирана и така?

— Ще възложа повече отговорности на Франи, ще използвам помощта на Дейв и на двете места по график. Ще ми трябва добър управител за новото място, но вече имам някого предвид. Джъстин, не се получи предишния път, защото ресторантът не предлагаше каквото трябва. Аз знам точно какво да направя, за да потръгне бизнесът.

— Слушам те.

— О, братлета. — Райдър сведе глава и се съсредоточи върху гофретите.

— Трябва да е уютно и съвременно, без да е прекалено лъскаво. Може би с няколко сепарета, освен масите и високите столове до бара. Огромен модерен бар и бармани, които знаят какво да правят. Спокойна атмосфера, но с нотка на изисканост. Скъпи вина, хубава наливна бира, може би с акцент върху местните марки. Стилно.

Тъй като никой не я спря, Ейвъри си пое въздух и продължи с описанието си.

— За обяд ще се предлагат най-различни салати, сандвичи, супи и винаги ще бъде отворено за обяд, всеки ден, което преди беше проблем. Цените ще бъдат приемливи, обслужването — любезно и приветливо.

— Което също бе проблем по-рано — отбеляза Бекет.

— Да, така е. — Тя му кимна и продължи нататък. — За вечеря ще има и ордьоври. Вкусни пържоли, риба, пилешко, няколко изискани блюда. Доколкото е възможно, ще се набляга на местната продукция относно месото. Трябва да бъде забавно и приятно местенце и да не забравяме, че се намираме на площада в Бунсборо. Познавам града, знам какво искат хората.

— Сигурна съм в това — отрони Джъстин.

— Подготвила съм бизнес план. Нахвърляла съм примерно меню, ценови листи. Знам, че това е свързано с доста работа за вас — съединяването на двете сгради и ремонтирането на помещението за бара, но си струва. — Пое си дълбоко въздух. — Мога да направя така, че да си струва.

— Откога обмисляш всичко това? — попита я Оуен.

— От около две години, след като видях, че предишния ресторант няма да го бъде и осъзнах защо. Не е импулсивно решение — настоя тя, разпознала изражението му. — Знам, че действам импулсивно понякога, но не и когато става дума за бизнес. Доверихте ми се, когато се обърнах към вас с предложението си да отворя „Веста“ във вашата сграда.

— И бяхме прави. — Бекет я изгледа замислено. — Искам да погледна още веднъж мястото, преди да вземем някакво решение — каквото и да е то.

— Разбира се. Ще ви изпратя бизнес плана си, примерното меню и всичко останало.

— Добре. — Джъстин кимна. — Искам да видя какво си подготвила. Но все пак, Ейвъри, ще трябва сериозно да го обсъдим с момчетата.

— Наясно съм. И ако отговорът ви е „не“, е… Ще се опитам да ви убедя да си промените мнението. Това е. Най-добре да тръгвам сега. — Тя стана и автоматично събра чинията и приборите си. — Благодаря ви отново, задето ми позволихте да тествам стаята. Беше забележителна нощ.

— Ще си поговорим скоро — обеща й Джъстин, после се загледа в изстиналото си кафе, докато Ейвъри излезе. — Какво мислите?

— Управляването на един ресторант е тежка работа — започна Оуен. — Два? Тя ще трябва да ръководи два екипа служители, две менюта, а като прибавим и този бар, за който говори, на практика говорим за управлението на три различни бизнес начинания.

— Говориш за Малката Червенокоска. — Райдър стана и отиде да сипе още кафе на майка си. — Обзалагам се, че ще успее.

— Трябва да погледна мястото, да се уверя, че може да се направи.

Джъстин само се усмихна на Бекет.

— Всичко е възможно. Първото предимство от наша гледна точка е, че ще имаме доверен и способен човек там, който има отлична, продуктивна и изключително новаторска идея. Концепцията й е направо перфектна.

— Идеята ми харесва. — И все пак Оуен се колебаеше. — Притеснението ми е, че един човек, Ейвъри, ще се опитва да прави всичко.

— Това е нейна грижа. Ти се притесняваш, че тя ще се съсипе от работа, че ще се нагърби с прекалено много. Това е приятелска загриженост — добави Джъстин. — Към която се прибавя и мисълта „кога ще имаме време да бъдем заедно, след като сега мислим да прекарваме време заедно“.

Оуен изгледа ледено Райдър, който само вдигна ръце във въздуха.

— Нито дума. Не и от мен.

— Моля те. — Джъстин се засмя гърлено, махна с ръка. — Да не мислиш, че някой трябва да ми казва? Глупаво, глупаво момче. Май още не си разбрал какви способности притежавам, а? — Отново се усмихна самодоволно, когато Оуен само се размърда неловко на мястото си. — Разбирам загрижеността ти. И аз имам леки резерви. Но също като Рай и аз бих заложила, че Ейвъри ще успее в това начинание — ще създаде място, което ще от полза за града ни. За хотела — добави тя. — И за всички останали.

Тя поседя още миг, кимна замислено.

— Хайде да огледаме сградата, след това вие, момчета, можете да седнете да помислите как да бъде направено, дали да го направим и какво ще ни струва. Ще прегледаме бизнес плана й, ще видим какво примерно меню си представя. И след това отново ще поговорим с Ейвъри. Става ли?

— Съгласен съм — обади се Райдър и получи кимване от Бекет.

— Ще видим какво е положението — реши Оуен. — После ще решим.

 

 

По-късно Оуен потърси Ейвъри и я намери в салона. Седеше на пода, заобиколена от дивидита и напълно съсредоточена в разрязването на опаковките им с един малък инструмент.

— Какво правиш?

— Пека се на слънчевия плаж в Сен Тропе.

— Намаза ли се със слънцезащитен лосион?

— С моята кожа? Използвам защитно поле.

Той приседна на тапицирания с кафява кожа диван.

— Днес не е ли почивният ти ден?

— Да, затова съм на плажа. Докато се пека, мога да си играя с филмите. Хоуп ми даде това нещо за отварянето на опаковките. Не знаех, че правят такива ножици за дивиди. Толкова безкрайни часове в битка с онова залепващо нещо, а после и с опаковъчното фолио, а е трябвало само да използвам това чудо. Сега наваксвам, като отварям всички подаръчни дискове за гости на хотела, докато Хоуп и Каролий се съвещават за нещо важно. Гледал ли си някога този?

Тя вдигна дивидито с „Наистина любов“.

— Не.

Изгледа го саркастично с наведена глава.

— Защото го смяташ за женски филм.

— Такъв е.

— Именно тук грешиш.

— Има ли битки и взривове?

— Не, но има голота и забранен за деца език. Не е женски филм, просто е много хубаво кино. Имам го в личната си колекция. Както и този. — Тя вдигна диск с „Терминаторът“.

— Това вече е филм. Защо си нервна?

— Не съм. Пека се на слънчице и използвам вълшебното си ножче, докато обсъждаме филми.

— Ейвъри.

Да си с някого, който познава толкова добре всичките ти настроения, каза си тя, може да се окаже предимство или недостатък в зависимост от ситуацията. Все едно, така се спестяваше време.

— Опасявам се, че другите от семейството са те изпратили да ми кажеш, че няма начин да се получи нещо от идеята ми за ресторанта.

— Още не сме взели каквото и да било решение. Огледахме сградата, обмислихме няколко идеи. Изглежда постижимо, от наша страна, но Бекет иска малко да поработи по въпроса.

— Постижимо, от ваша страна. — Тя също го познаваше добре. — Но не толкова от моя.

— Не съм го казал. Но се питах как ще успееш да разпределиш времето, енергията и мислите си. Имам доста добра представа колко много време и сили посвещаваш на „Веста“.

Тя разряза опаковката на следващия диск.

— И какво те кара да мислиш така?

Защото съм те наблюдавал, помисли си той, повече, отколкото съм осъзнавал.

— Храня се там, провеждам срещи. Работя от другата страна на улицата практически всеки ден през изминалата година. Имам представа, Ейвъри.

— Ако имаш ясна представа, значи, си забелязал, че знам какво правя.

— Не казвам, че е иначе. Но онова, за което говориш, означава, че трябва да го правиш на две места. Струва ми се, че ще се натовариш с повече, отколкото може да поеме един човек.

Без да бърза, тя сви на топка излишните опаковки и ги метна в кашона до нея.

— Оставам с впечатлението, че твоят глас в обсъждането ще бъде в негативен план.

— Не съм казал такова нещо.

— Няма нужда. Познавам те, Оуен, откакто и ти ме познаваш.

— Никой от двама ни не иска да се преумориш от работа или да се разкъсваш на всички страни.

За да не се изкуши да го замери с уреда за отваряне на дисковете, Ейвъри го остави настрани. Много внимателно.

— Мислиш ли, че не познавам възможностите си, своята граница и потенциал? С колко неща наведнъж се занимаваш ти, Оуен? За колко имота под наем си отговорен? Колко проекта в различен етап от завършване имаш в момента, колко клиенти са в списъка ти, колко хора си наел да работят за теб, както и какъв е броят на подизпълнителите, с които работиш?

— Ние сме много хора и се справяме. Ти си само една, Ейвъри.

Тя отметна косата си, която в момента бе с цвета на лъскав махагон.

— Не ми пробутвай този номер. Знам, че ти отговаряш основно за имотите, които отдавате под наем. Ти контактуваш с наемателите. Знам го, защото и аз съм наемател. Ти си човекът, който се занимава с детайлите, Оуен, а в „Монтгомъри Фемили Кънстракшън“ има адски много детайли за оглеждане. Райдър е началник на обектите, Бекет проектира пространството. Майка ти се занимава със счетоводството, помага на клиентите с интериорния дизайн и се грижи за цялостната визия. Ти свързваш всички части заедно. И всеки един от вас — включително и майка ти понякога — се занимава със строителство.

— Вярно е, но…

— Никакво „но“. — Гневът й растеше и думите й прозвучаха рязко. — Работил си цяла година от другата страна на улицата срещу ресторанта ми. Е, същото важи и за мен. Наблюдавах какво направи, с какво се сблъска, превъзмогна и постигна. Ти, Оуен, лично ти, както и останалите. Ако ми беше казал, че възнамеряваш да ремонтираш дори и Белия дом, за бога, щях да ти повярвам, че можеш да го направиш. Трябва да имаш същата вяра в мен.

— Не става въпрос за вяра — започна той, но тя вече скачаше на крака.

— Виж, ако отговорът е „не“, така да бъде. Имотът си е ваш и имате право да го отдадете под наем на когото решите. Няма да се сърдя на никого. Но много се надявам отговорът ви да не е базиран на мнението ти, че това не е по силите ми.

— Ейвъри…

— Трябваше да поискаш да прегледаш бизнес плана ми, менюто, счетоводните документи на „Веста“, както и планирания ми бюджет за новия ресторант. Трябваше да ми окажеш същото уважение, както на всеки друг бизнес партньор, на всеки потенциален наемател. Аз не съм мечтателка, Оуен, никога не съм била. Знам какво мога да направя и затова го правя. Щом не го разбираш, значи, не ме познаваш толкова добре, колкото и двамата си мислехме.

Познаваше я достатъчно добре, за да не я последва, когато тя излезе. Не беше просто ядосана — с това би могъл да се справи. Но беше успял и да я нарани, освен да я ядоса.

— Браво на теб — измърмори той под нос. За да си даде малко време за размисъл, той събра дисковете, които тя бе разопаковала, и ги прибра в шкафчето под монтирания на стената плазмен телевизор, като автоматично ги подреди по азбучен ред.