Нора Робъртс
Последният любим (10)

Десета глава

Докато пазаруваше за ресторанта през седмицата след Коледа, Ейвъри се предаде и си купи свое „Нинтендо Уи“. Беше се опитала да се въздържи — и бездруго по цял ден беше на крак и нямаше време за игри.

А и защо да си играе сама?

Но след като се сблъска с повторно поражение — в реванша с Хари след коледния обяд, а после се представи толкова ужасно на боулинг, че дори четиригодишната внучка на Каролий имаше по-висок от нейния резултат — това промени всичко.

Щеше да се научи. Да тренира. И после да размаже всички.

Междувременно се занимаваше с милион неща наведнъж. Месеше тесто за пица, бъркаше сосове, уволни едно от момчетата за доставки — по дяволите — после пренареди графика, за да компенсира, докато му намери заместник.

Когато можеше, помагаше на Хоуп с довършителните работи по хотела и — голямата жертва от нейна страна — прекара една нощ в стаята „Уесли и Лютиче“, за да докладва за състоянието й.

Открадваше си по малко време и за планове и пресмятания за новия ресторант, отиде и сама премери всичко, за да може да нахвърля някои основни неща, които искаше да сподели с Бекет.

Почти не видя Оуен. Братята бяха съсредоточили вниманието си изцяло върху сградата в съседство с хотела, а тя нямаше причина — нито пък време — да си пъха носа там.

Засега.

Всяка вечер, преди да си легне, хвърляше последен поглед на сградата точно насреща и си представяше „Мактий“ — нейния ресторант. И пожелаваше лека нощ на хотела.

Веднъж или два пъти й се стори, че зърва силуета на жена до парапета.

Чакаше Били.

Замисли се за такава вярност. Повечето хора, според нея, трудно успяваха да запазят връзката си и при нормални обстоятелства, а ето че тази жена пазеше верността си отвъд възможните граници.

Може би един ден — надяваше се на това — тази вярност щеше да бъде възнаградена поне с отговори.

И всяка сутрин поглеждаше отново навън към мястото, което щеше да бъде само нейно, и мислеше какво може да се направи.

И макар че също чакаше, никога не зърна онази неподвижна фигура на дневна светлина.

Между тези две опорни точки — последния поглед нощем и първия поглед на заранта, коледната седмица се изниза като в мъгла.

 

 

В четири часа в навечерието на новата година Ейвъри затвори ресторанта, изтича горе, после обратно до колата си с тавата кюфтенца, които бе направила предната вечер.

И отново хукна нагоре.

До пет часа се бе изкъпала, беше си оправила косата, лицето, беше облечена и с готова чанта за пренощуване.

Доста по-различна от предишната седмица, замисли се тя, понеже сега носеше секси бельо и бе прибрала в чантата изрязани черни боксерки и късичък черен потник „за спане“.

Какво ли щеше да е да спи с Оуен?

Добре, реши тя, докато закопчаваше ципа на чантата, нямаше да мисли за това, да се опитва да си го представи и да се оплете в предположения.

По-добре всичко да се случи постепенно, да бъде изненада.

Грабна багажа си и докато вървеше, прати съобщение от телефона си на Хоуп.

„Идвам при теб за оценка на облеклото.“

Качи се в колата, тръсна косата си, която сега бе боядисала в огненочервено, и издиша дълбоко.

Отговорът на Хоуп дойде още преди да е завъртяла ключа на таблото.

„Живея, за да служа.“

Ейвъри прекоси площада и след като остави колата на паркинга на хотела, изскочи бързо в мига, в който Хоуп отвори вратата към рецепцията.

— Тъкмо си подреждах офиса.

— Вече си подреди офиса.

— Исках да променя някои неща. И докато бях там, проверих резервациите. Още две за март.

— Браво. Добре, бъди честна. — Свали палтото си, метна го на облегалката на фотьойла пред камината и бързо се завъртя.

— Дай по-бавно, Спийди.

— Добре. — Ейвъри си пое въздух. — Малко съм напрегната. Имах натоварен ден, за който ще ти разкажа по-късно, после не можах да си избера веднага обеци, а аз винаги съм сигурна кои обеци да сложа, което ме накара да осъзная, че съм малко нервна. Ще правя секс с Оуен догодина. Което е утре — тоест довечера. След партито.

— Обеците са страхотни — увери я Хоуп и кимна одобрително към тънките сребърни нишки, върху които имаше капчици цитрин. — Цветът им много ти подхожда, както и на роклята. Хайде, завърти се бавно.

Ейвъри я послуша и демонстрира късата и прилепнала рокля в искрящо медено.

— Страшно ми харесва, както и обувките, които подчертават металния блясък на роклята, но съвсем дискретно.

— Трябва да знаеш, че съм си купила повече обувки, откакто ти дойде тук, отколкото за предишните пет години.

— Виждаш ли колко добре ти действам? Какво има под роклята?

— Лосионът с нар от стаята „Маргарет и Пърси“ и лимоненожълтият сутиен с получашки и бикини, които ме убеди да купя.

— Изключително удачен избор, от край до край.

— Освен това. — Ейвъри размърда вежди и посочи към бюста си. — Сутиенът повдига и притиска гърдите ми, така че изглежда, сякаш имам повече за показване, отколкото в действителност.

— Което е право на всяка жена и удоволствие за всеки мъж. Но… — Замислена, Хоуп обиколи приятелката си. — Имаш нужда от още нещичко.

— Така ли?

— Имам точно каквото ти трябва. Гривната, която сестра ми ми подари за Коледа.

— Не мога да нося новия ти подарък.

— Разбира се, че можеш. Сестра ми те харесва. Забавна е и удобна — с всички тези бронзови, медни и тъмнозлатисти мъниста. Ще се кача да я донеса.

— Ти защо не се обличаш?

— Клеър и Бекет ще ме вземат едва към осем. Имам достатъчно време. Вземи си нещо газирано, ако искаш — има и мъфини. Пробвам различни рецепти.

Ейвъри прецени, че още кофеин не е добра идея, затова си взе джинджифилова бира. И бездруго беше напрегната.

В положителен смисъл.

Обичаше хубавите партита, а Оуен знаеше как да прави такива. Беше сигурна, че храната ще е добра, тъй като тя беше приготвила или щеше да приготви по-голямата част.

И изглеждаше добре. Хоуп щеше да й каже, ако не беше направила добър избор.

Щеше да бъде забавно. С много приятели, храна, напитки, музика, приказки. А в края на вечерта щеше да отвори нова врата за новата година и да посрещне тази нова… връзка с Оуен.

— Ако не се получи, е, какво пък, нищо чак толкова лошо няма да е станало, нали? — измърмори си тя под нос и отпи голяма глътка, докато отиваше към фоайето.

Още нямаше цветя, забеляза тя, но всичко блестеше от чистота. Хоуп щеше да се погрижи да си остане точно толкова блестящо. Ухаеше на парфюма от стаята „Титания и Оберон“ — „Вълшебен прах“, деликатен и сладък.

Мина към трапезарията и загледа сградата от другата страна на църквата „Сейнт Пол“. Само след няколко месеца, каза си тя, щеше да отвори новия си ресторант.

Надяваше се, че ще бъде готова.

Надяваше се да е готова за стъпката, която се канеше да направи тази вечер.

— Той беше първото ми гадже.

Уханието на орлови нокти я обгърна нежно, като летен бриз.

Сърцето й се качи в гърлото отчасти от вълнение, отчасти от нерви, докато се обръщаше.

— Не знаех, че идваш тук долу, но явно можеш да ходиш, където си пожелаеш. Тук изглежда много приятно, особено след като са окачени картините по стените. Всъщност си мислех да спестявам и да си купя…

Един натюрморт със слънчогледи леко се наклони на стената, после отново се изправи.

— Ха. Да, точно тази. Уха. Хубав номер. Както и да е… Честита Нова година — побърза да добави тя, когато чу Хоуп — надяваше се да е чула Хоуп — да слиза по стълбите.

Излезе в коридора.

— Не знаех, че твоята съквартирантка — дружка — слиза и на първия етаж.

— Понякога. Така ли стана?

— Да. Това е първият ми сблъсък насаме. Ти как се справяш с това?

— Разбираме се. — Спокойна и уверена, Хоуп отиде в кухнята. — Снощи останах да спя в стаята „Елизабет и Дарси“.

— Наистина ли? Не те ли беше малко… — Вместо да довърши с думи, Ейвъри потрепери престорено.

— Не особено. Ако аз не мога да спя там, как бих могла да очаквам гостите да си плащат за това. И нямаше проблем. — Отвори хладилника и си взе бутилка вода. — Стаята е прекрасна и удобна.

— И това ли е? Нямаше ли някакво действие от отсрещната страна?

— Ами, бях вече в леглото и си работех на лаптопа, когато около полунощ лампата на нощното шкафче угасна.

— По дяволите! Не те чух да крещиш.

— Не съм викала. Леко се стреснах, няма да те лъжа, но лампата светна, щом натиснах ключа. Само след няколко секунди тя отново я угаси. Накрая схванах намека. Лампите се гасят, време е за сън.

— И какво направи?

— Изключих лаптопа си. — Хоуп се засмя, отпи голяма глътка вода. — И бездруго вече бях полузаспала. След като се бях сгушила в леглото, се случи нещо странно.

— Още по-странно ли?

— Чух вратата на отсрещната стая да се отваря и затваря. Стори ми се като послание от нея. Тя ще остане там, за да остана аз насаме. Оцених жеста. Ето, виж как стои. — Хоуп закопча гривната на китката на приятелката си.

— Трябва да се опитаме да разберем кой е Били. — Лампите примигнаха, после отново, след което сякаш светнаха малко по-ярко. — О, мисля, че идеята й допада.

— Нямах време досега. След като мине откриването и влезем в обичаен ритъм, мога да проуча нещата. Ще го направя.

— Ще спомена за това и на Оуен. Двамата с него непременно ще откриете нещо. Хубава е. — Ейвъри завъртя китката си. — Благодаря. Трябва да тръгвам. Казах му, че ще отида към пет и половина, за да му помогна с подготовката и подреждането.

— Ти си образцова приятелка.

— Още не. — Но Ейвъри се засмя. — Може и да съм догодина. — Въпреки това се поколеба, докато Хоуп я изпращаше навън. — Сигурна ли си, че си добре тук сама?

— Очевидно не съм сама. — Хоуп се озърна към лампите, които грееха зад тях. — И нямам нищо против.

— Винаги, когато поискаш, мога да остана…

— Просто искаш да се насладиш на лукса.

— Това си е сериозно предимство, но наистина, Хоуп. По всяко време.

— Знам. — Хоуп подаде палтото на Ейвъри. — Върви. Бъди добра приятелка.

— Ще направя опит.

 

 

Оуен се загледа в списъка за подготовката на партито, който бе окачил в кухнята си, и избра музиката. Беше готов с нея. Както и с огъня в камината, пазаруването и почистването. Беше подготвил стаята за забавления и игри за онези, които щяха да се насочат натам, както и няколко газови печки за навън за онези, които щяха да излязат на въздух.

Сега трябваше само да подреди храната, бара с напитките, да поднесе хапките, да домъкне торбите с лед, които бе складирал във фризера, и да изсипе леда в големите кофи за бира и за безалкохолно, както и… и още, и още.

Какво си бе въобразявал?

О, да, спомни си той. Ейвъри. Тогава мислеше само за нея.

Сега трябваше да готви — да бърка и смесва, да кълца и реже и да подрежда.

Най-добре да се хваща на работа.

Настройвайки се психически, той подреди нужните продукти, кухненски уреди, купи, табли. В мига, в който се обърна да прегледа менюто си, чу входната врата да се отваря. Ейвъри извика за поздрав и той се усмихна.

Личната му кавалерия, помисли си той и тръгна да я посрещне.

— Господи, Ейвъри, дай да взема това.

Грабна огромния съд от неръждаема стомана, който бе понесла.

— Тежи почти колкото теб.

— Хората харесват моите кюфтенца, затова направих много. Трябва само да изтичам и да си взема багажа от колата.

— Аз ще го донеса. Свали си палтото — предложи й той, докато оставяше кюфтенцата на печката. — Сипи си чаша вино.

— Добре. Чантата е на задната седалка.

— Веднага се връщам.

— Къщата изглежда чудесно — викна тя след него. Но това винаги беше така.

Спретната и подредена, естествено, но удобна и просторна. Приглушени цветове, отбеляза тя, докато влизаше навътре. Тя би предпочела по-наситени тонове, но на него тези му подхождаха.

Много харесваше кухнята му. Оуен може и да не готвеше често — доколкото й бе известно — но това не бе го спряло да осигури красиво и функционално място за целта.

Тъмни кухненски шкафове и стени в бледозелен тревист оттенък — който тя би потъмнила до зелен домат, отбеляза мислено, за повече енергия.

Дървена ламперия около големите прозорци и стъклените врати на преддверието, водещо към вътрешния двор. Каменносиви плотове — абсолютно разчистени, естествено — и лъскави бели кухненски уреди.

Прочете списъците, които бе окачил в кухнята, докато си сваляше палтото, и се разсмя. Идеята за партито може и да бе спонтанна, но подготовката му за него съвсем не бе такава.

Тъй като знаеше, че не е добре да метне палтото и шала си на някоя от високите табуретки в кухнята, Ейвъри ги занесе до сервизното помещение и ги окачи на кукичка до палтото му. Отбеляза, че дори и тук бе по-разтребено, от колкото в нейната спалня.

Излезе оттам, отвори килера в съседство и взе една готварска престилка, окачена на кукичка на стената. С престилката в ръка, тя включи котлона под съда с кюфтенцата, остави го на ниска степен.

— Оставих багажа ти на горния етаж, така че, ако ти трябва…

Когато тя се извърна от печката, думите — както и сигурно поне половината му интелигентност — излетяха от главата му.

— Какво? — Тя мигновено сведе поглед надолу. — Не съм се покапала с нещо, нали?

— А-хм. Просто… Изглеждаш… Изглеждаш — успя само да каже той и лицето й се проясни в доволна усмивка.

— Толкова добре?

— Аз… — Може би не само половината му интелигентност. — Да. О, да.

— Нова е — роклята. Хоуп ми помага да попълня гардероба си и да опразня банковата си сметка.

— Струва си. Бях забравил за краката ти.

— Какво?

— Не че ги имаш, но че са… такива.

— Мисля, че току-що ме накара да заобичам тази година, точно в края й. — Използва същите тези крака, за да отиде до него, и въпреки високите токчета пак се наложи да се надигне лекичко, за да слее устни с неговите. — Благодаря.

— По всяко време.

Той ухаеше чудесно. На вкус беше чудесен. Изглеждаше страхотно.

Докато идеята бавно се оформяше в главата й, тя остана на място, само сключи ръце на тила му.

— Доста голям списък си направил, Оуен.

— Списък? О, да, списъкът. Доста работа ми се струпа през изминалите няколко дни. Не можах да свърша всичко, което бях планирал.

— И все пак е доста. Хрумна ми нещо. Имаме около два-три часа, може би малко повече, преди да почнат да идват гостите. А двамата с теб се подложихме на известно напрежение един друг. Да чакаме да свърши партито, когато и да е това, за да посрещнем подобаващо новата година, така да се каже.

Ръцете му нежно обвиха талията й.

— Мога да сложа бележки. Че партито се отменя.

— Доста крайно — а и половината въпреки това ще затропат на вратата. Ами ако се възползваме от времето, което имаме сега? Бихме могли да се качим горе и… да изпратим старата година. Така няма да сме под напрежение на партито.

— Отлична идея. Не искам да прибързвам с това — с теб. С нас.

— Мисля, че ще намерим приемлив и за двамата ритъм. Даже може да го включиш в списъка си.

Той се ухили, после сведе глава към нея.

— Ейвъри.

Целувката му започна бавно и нежно, като приятно спускане по склона, което постепенно набираше скорост.

Доста приемлив ритъм, помисли си тя и добави леко ускорение от своя страна.

Задната врата се отвори с трясък. Глупчо изтича навътре, следван по петите от Райдър.

— Нося ти огромното парче шунка. Ако имате намерение да се търкаляте по пода, мога просто да я оставя, да си взема бира и да си тръгна.

— Господи, Рай.

— Съжалявам. — Но широката му усмивка опровергаваше думите му. — Действах по заповед на мама. Да мина през тях, да взема шунката и да я донеса тук, където тя предполага, че си зает да наваксваш изгубеното време, а не че се натискаш с нашата секси Червенокоска. Адски си секси, миличка — заяви той на Ейвъри.

— Така си е — съгласи се тя и му се ухили в отговор.

— Заповедта включваше и да нарежа шунката, ако имаш нужда от помощ. След като ясно виждам колко си зает да наваксваш с нежностите — добави той, докато ги заобикаляше, за да стигне до бирата, — сигурно нямаш нужда от моята помощ точно за тази точка от списъка.

Отвори си бирата с помощта на монтираната на стената отварачка за бутилки и огледа внимателно Ейвъри.

— Определено си секси, Червенокоске. Ако се каниш да й разкъсваш дрехите, братле, поне я качи горе.

— По дяволите — беше коментарът на Оуен.

— Мисля, че моментът отмина. — Ейвъри потупа Оуен по ръката, после си сложи готварската престилка.

— Съжалявам — повтори Райдър. — Заповеди.

— Сигурно е за добро. Списъкът е дълъг — добави Ейвъри, когато Оуен само я изгледа. — А сега разполагаш с още един чифт ръце, защото предвид обстоятелствата, и Райдър ще се включи. И още как.

— Пак заповеди. Но добре. — Той остави бутилката с бира и се наведе към Ейвъри. — Миришеш хубаво. На екзотични плодове и… орлови нокти.

— Нар. Орлови нокти. — Тя подуши ръката си. — Сигурно ми е предала част от нейното ухание. Как го прави? Елизабет. Изтичах да видя Хоуп, преди да дойда тук, и Елизабет се отби да каже здрасти или може би да ми честити новата година.

— Видяла си я — възкликна Оуен.

— Не, което е дразнещо, но и донякъде си е облекчение. Не съм съвсем сигурна. — Взе една дървена лъжица, вдигна капака на съда с кюфтенцата и леко ги разбърка. — Усетих уханието, а после, докато с Хоуп говорехме как вие двамата трябва да проучите кой е този Били, когото тя чака, тя накара лампите да примигнат няколко пъти, после засили блясъка им. И двете схванахме това като намек, че тя наистина иска да намерите Били.

— Няма проблем. Просто ще напиша в Гугъл „Били, приятелят на мъртвата Елизабет“ и ще го намеря.

— Двамата с Хоуп ще измислите начин. — Ейвъри вдигна вежди, забелязала намръщването на Райдър. — Какво?

— Как понася това управителката?

— Хоуп не се стряска лесно. Или изобщо. Бих пийнала чаша вино — обърна се тя към Оуен.

— Виждал съм я стресната — измърмори Райдър.

— Онзи път, когато Оуен видя Елизабет в огледалото ли? Бих казала, че Хоуп беше слисана за момент. Слисана — повтори тя, защото хареса думата.

Райдър си мислеше за първия път, в който бе видял Хоуп Бомон, когато майка му бе довела тогава кандидат управителката на горния етаж, където той работеше. И как тя бе станала бледа като платно и с изцъклен поглед, вторачена в него, сякаш е видяла призрак.

Но само сви рамене.

— Все едно.

— Прекарала е нощта в „Елизабет и Дарси“, имала кратка среща и понеже е безкрайно практичен човек, легнала да спи. Такава си е Хоуп. Добре, аз ще приготвя сос със спанак и артишок, пълнените гъби и… Кифлички с кренвирши? Наистина ли?

Оуен вдигна рамене.

— Хората ги харесват.

— Така е. Оуен, ти иди да подредиш бара, а Рай да се заеме с рязането на шунката.

При споменаването на думата „шунка“ Глупчо размаха опашка.

— Защо не го прави, докато говоря за спанак или гъби? — зачуди се Ейвъри.

— Единствените зеленчуци, които хапва, са пържени картофки — осведоми я Райдър. — Много е капризен.

Ейвъри само изсумтя, после се хвана на работа.

Сигурно е за добро. Оуен си повтаряше думите на Ейвъри, докато подреждаше на бара чаши, бутилки, пълнеше с лед кофите. Никога нямаше да успее да подготви всичко, ако двамата бяха… изпратили старата година. Най-добре да се придържа към първоначалния план, особено след като нямаше голям избор, докато Райдър режеше шунката, а Глупчо седеше в краката му и го гледаше с обожание и надежда.

Докато приключи с бара и кофите с лед, тя бе подредила измити зеленчуци, дъска за рязане, ножче за белене и голям нож за него.

— Белиш, режеш, кълцаш — нареди тя. — Имаш всички нужни продукти, затова ще добавя към менюто ти и салата с макарони. Въглехидратите са полезно нещо, особено когато всички ще пият. Включително и аз.

Вдигна чашата си с вино, за да демонстрира.

Топлината от печката бе накарала бузите й да порозовеят, а в сините й очи танцуваха весели искрици.

Хрумна му, че и преди я е виждал така, точно тук, в кухнята си, докато му помага за някое парти и се смее с единия или и двамата му братя наблизо.

Но не бе я виждал точно така — като жената, която желаеше. И която го желаеше.

Нима онази единствена целувка, непланирана, импулсивна, бе променила тона и посоката, в която двамата се движеха? Или винаги е имало нещо помежду им, което просто е чакало началната искра?

Видя как погледът й се променя, веселото й изражение премина в сериозно, докато се приближаваше към нея, забеляза как устните й се извиват, когато я притегли към себе си за целувка. Бавна, дълга и нежна.

— Няма нужда да си наемате стая — подхвърли Райдър, докато си миеше ръцете на мивката. — Имате достатъчно такива на горния етаж.

— Тази също е моя. Не трябва ли да тръгваш, за да доведеш приятелката си?

— Сам съм. Казах ти, че не мога да понеса кикота.

— Отменил си среща за новогодишната нощ? — възкликна Ейвъри.

— Спасявам човешки живот. Ако аз не я удуша до края на вечерта, някой друг ще го направи. Реших, че ако поканя някоя друга, фактът, че партито е новогодишно, ще придаде прекалено голямо значение на цялата история. Не съм в настроение за нещо сериозно, затова съм сам.

Ейвъри измъкна още един нож.

— Режеш и кълцаш — нареди тя на Райдър. — И не се преструвай, че не знаеш как.

Тя се обърна отново към печката, но хвърли блеснал поглед през рамо към Оуен.

Никога дотогава не бе искал някое парти да приключи, преди да е почнало.

 

 

И все пак — биваше си го. Много хора, много храна, групичките се бяха разположили из цялата къща и дори отвън на двора.

В един момент някой увеличи музиката и беше време за танци.

Оуен разговаряше с гостите си, проверяваше дали има достатъчно лед, храна, напитки, допълваше таблите, позабавлява се с няколко от приятелите си в залата с игри. И целуна майка си, когато я завари да изплаква празна табла на мивката в кухнята.

— Няма нужда да го правиш.

— Ако не съм аз, тогава ти ще го направиш, а партито е твое. И е хубаво.

Той взе таблата от ръцете й, остави я настрани.

— Щом е толкова хубаво, защо не танцуваш с мен?

— Ами… — Тя примигна няколко пъти, оправи косата си. — Чаках да ме поканиш.

Оуен я изведе от кухнята.

Ейвъри се засмя, когато ги забеляза. Харесваше й как се прегръщаха и танцуваха. По средата на танца Райдър се намеси и ги раздели.

— Открадна ти дамата — обърна се Ейвъри към Оуен, когато той отиде до нея.

— Няма проблем. Имам си резервна.

Грабна чашата от ръката й, остави я настрани и я издърпа сред танцуващите двойки.

— Танцуваш добре.

— И преди сме танцували — напомни й той.

— Винаги си бил умел на дансинга.

— Има някои движения, които още не съм ти показал.

— Така ли?

Придърпа я по-близо.

— По-късно.

Тази единствена думичка предизвика разтърсваща тръпка в цялото й тяло.

— По-късно. Почти полунощ е.

— Слава богу.

Тя се засмя, отметна коса.

— Няма ли да отвориш още шампанско?

— Да, след минутка. Искам да те целуна в полунощ, така че стой наблизо.

— Можеш да разчиташ на това.

Тя допълни няколко табли и купи с храна, докато той отваряше още бутилки шампанско и последните минути от годината бързо се изнизваха. Останалите в залата с игри гости, както и тези, които бяха излезли навън, се върнаха и вътре стана доста шумно.

Оуен улови дланите й, докато отброяваха последните секунди — десет, девет, осем. Тя се обърна към него, надигна се на пръсти — седем, шест, пет. Ръцете му се обвиха около нея — четири, три, две.

— Честита Нова година, Ейвъри.

Устните му срещнаха нейните, когато се разнесоха възторжените викове и новата година настъпи.

Докато Ейвъри се надигаше на пръсти, Хоуп се измъкна тихичко към кухнята. Мислеше да отвори още някоя и друга бутилка, да си спести гледката, докато двойките в съседната стая се целуваха в чест на новата година.

Беше заета с тапата на една бутилка, докато веселящите се гости отброяваха на висок глас.

И Райдър влезе при нея.

Тя спря. Той — също.

— Тъкмо отварях една бутилка — подхвана тя.

— Виждам.

Викове „Честита Нова година!“ изригнаха наблизо и ги заглушиха.

— Е — обади се тя. — Честита Нова година.

— Да. Честита Нова година. — Той вдигна вежди, когато тя понечи да му подаде ръка. — Наистина ли? Отново сърдечно ръкостискане? — Той поклати глава, пристъпи към нея. — Да го направим както трябва.

Сложи длани на талията й, отново повдигна вежди, зачака.

— Добре. — С леко свиване на раменете тя сложи ръце на плещите му.

Съвсем небрежно — важеше и за двамата — докоснаха устни.

Пръстите й се забиха в раменете му, ръката му обви талията й. Нещо се прекърши, избухна като светкавица при това обикновено докосване и я остави без дъх.

Той се дръпна рязко, отстъпи крачка назад — както и тя. Един дълъг миг и двамата останаха вторачени един в друг.

— Добре — отрони той.

— Да, добре.

Той кимна, излезе от стаята.

Тя издиша въздуха, който едва бе успяла да си поеме, и взе отворената бутилка, макар ръката й съвсем да не бе толкова стабилна, колкото й се щеше.

И това, помисли си тя, бе много глупав начин да се започне новата година.