Хана Хауъл
Шотландска съпруга (20)

Деветнадесет

Джилиан седна начело на масата в голямата зала на Дайхладах и напълни чинията си с храна. Беше се върнала от крепостта на графа преди няколко часа, но всички любезно я изчакаха да се измие и почине. Фиона вероятно бе успокоила нетърпението им, разказвайки им всичко, което бе разбрала. Джилиан се надяваше да има достатъчно време да се наслади на храната си. Беше истински изгладняла след дългата страстна нощ с Конър, тъй като все още се възстановяваше, а и бе пътувала дълги часове.

Изведнъж си спомни как посрещна сутринта с Конър, заровен дълбоко в нея, и потръпна от прекрасния спомен. Съпругът й със сигурност вече не се самосъжаляваше. Обаче започваше да се дразни, недоволен, че трябва да разчита на някой да го измъкне от това положение. Джилиан знаеше, че това е така, не защото Конър им нямаше доверие, а защото бе свикнал да води, не да следва, и определено не да стои и да бездейства. Тя обаче бе доволна, че той бе сменил темата на разговора и си бе тръгнала от него, преди да каже нещо, което може да й развали доброто настроение.

— Намерили са Мег — обяви Фиона, влизайки в залата. — Заловили са я малко преди да пристигнем.

— Моля те, кажи ми, че е признала всичко — каза Джилиан, избутвайки празната си чиния и отпивайки от козето мляко.

Фиона седна на пейката близо до Джилиан и също си сипа чаша мляко.

— На колене, молейки за милост?

— Би било добре.

— Прекалено добре. Според Ангъс тя искала обяснение защо са я извели от дома на братовчед й.

— Нима има роднини?

— Не. Горкият глупак си е помислил, че Господ му се е усмихнал, пращайки му три красиви, нетърпеливи девойки, с които да сподели колибата си. Не е мислел, че е толкова благословен, когато в дома му са нахълтали ядосаните, въоръжени до зъби воини на Макенрой. Ангъс каза, че почти е изхвърлил жените голи навън и заключил вратата след тях, но Дърмот му наредил да им позволи да си вземат дрехите. Дрю каза, че не след дълго Мег е започнала да го проклина и дори се е опитала да избяга. Накрая били принудени да завържат ръцете й и я да довлекат тук. Това направило другите две много отзивчиви, според Ангъс, но въпреки това не били готови да говорят. По тази причина Мег очаква специалното ти докосване.

— Това със сигурност ще провали хубавия ми ден — промърмори нацупено Джилиан и се усмихна, когато Фиона се разсмя. — А, ето ги и останалите!

— Предполагам, че Фиона вече ти е казала всичко — каза Дърмот, когато той, братята му и Кноби се настаниха на масата. — Опитах да накарам Мег да говори с мен, но тя просто стана по-ядосана. За нещастие не разкри никакви тайни, само ръси обиди и заплахи. О, и се подиграваше, че скоро Конър ще увисне на бесилото за убийството на чичо си.

— Ако вие, момченца, просто си бяхте държали панталоните завързани, сега нямаше да ни се налага да се разправяме с тази кучка — ядоса се Фиона.

— Не мисля, че една дама трябва да използва думата кучка — промърмори Джилиан, надявайки се да укроти гнева, който струеше от Фиона, докато тя гледаше четиримата мъже. — И бих искала да забравим кои мъже са се облекчавали с Мег.

— Извинявай. Въпреки, че когато говориш с нея…

— Именно — въздъхна Джилиан и потърка с пръсти слепоочието си, поглеждайки към Дърмот. — Трябва да говоря с нея, нали?

— Боя се, че да, Джилиан — отвърна той и погледна намръщено сестра си. — Сигурна ли си, че можеш да я накараш да говори? Ако не можеш, не виждам причина да понесеш всичката отрова, с която вероятно ще те залее.

Джилиан го погледна с лека крива усмивка.

— Мога да я накарам да говори, макар да предпочитам да не си отваря устата. А с помощта на Джоан мога да я изплаша истински или да я разгневя. Така, докато се занимавам с това, вие разбрахте ли къде е бил Конър в онзи ден, ако се наложи, ще можем ли да докажем, че не е имал време и възможност да убие чичо си?

— Да, и може би, не — отвърна Дърмот. — Да, знаем къде е бил цяла сутрин, но всички свидетели са Макенрой. Което ги прави ненадеждни свидетели.

— Така е, но ако кръвта е била все още мокра, когато са пристигнали хората на графа, може да твърдим, че убийството е извършено след обед. Мег сигурно почти е убила коня си в опита да стигне по-бързо до графа.

— Кръвта е била все още мокра — каза Фиона и сви рамене, когато всички я изгледаха. — Докато Джили се опитваше да измъкне Конър от самосъжалението му, аз вечерях с графа и Питър. Разказах им за миналото и какво е сторил за нас Конър, защото смятах, че ще помогне, ако не успеем да намерим убиеца и ако те все още искат да обвинят Конър. После ги накарах да ми кажат за убийството. Графът каза, че съм кръвожадно момиче.

— Такава си, но подозирам, че той е сметнал, че си много чаровна — каза Джилиан. — Значи кръвта е била все още мокра. Странно, имайки предвид колко време би отнело на Мег да стигне до графа, да му разкаже историята и мъжете му да се върнат обратно в колибата. Дори да са яздили толкова бързо, че да убият конете си, със сигурност щеше да мине достатъчно време, че кръвта да засъхне.

— Но Мег не е яздила до Динок. Срещнала е мъжете в един от градовете на половината път. Те били излезли по поръчение. Питър изпратил жените да разкажат историята си на графа, а той й мъжете му се насочили към колибата. Когато Питър се върнал в Динок заедно с Конър, графът вече бил отпратил жените да се върнат в колибата си.

Джилиан кимна.

— Поради което кръвта е била все още мокра и Конър се е изправил пред обвинителите си. Чичо ви е бил убит, след като аз бях ранена. Ще е лесно да докажем, че не го е направил той. Той беше с мен, след това отиде при сър Робърт, а после при сър Дейвид.

— Защо не ги попиташ сама? — каза Дърмот.

Тя погледна към него, но той не гледаше към нея. Джилиан проследи погледа му към входната врата, и едва не възкликна изненадано. Кноби тъкмо придружаваше сър Робърт и сър Дейвид. Тя реши, че днес Господ се усмихва на Конър. За един кратък миг Джилиан се зачуди дали може да не говори с Мег, но след това се нарече страхливка. Мег със сигурност щеше да й каже повече, отколкото искаше да знае за това как с Конър са били любовници, само и само да я нарани, но Джилиан знаеше, че не може да остане настрани, докато имаше вероятност жената да се изпусне и да признае нещо. Макар сега да имаше достатъчно причини да освободи Конър, ако предадеше истинския убиец на графа, щеше да е много по-добре. Колкото повече доказателства за невинността на Конър имаше, толкова по-бързо щяха да го освободят.

— Чух, че сте била ранена — каза Робърт, заставайки до масата, следван плътно от Дейвид.

— Бях — отвърна Джилиан и с едно махване на ръката ги покани да седнат. — Раната ми се лекува добре.

— И бързо — каза той, докато сядаше с Дейвид. — Беше едва преди няколко дни.

— Четири, но раната не беше толкова сериозна. Дошли сте, за да видите как се възстановявам ли?

— Ами, и да, и не. Чухме какво се е случило с Конър и решихме, че можем да помогнем. Той прекара почти целият ден, яздейки към нашите домове. — Робърт се намръщи. — А и така или иначе не знам защо някой ще помисли, че Конър е убил чичо си. Мъжът беше дразнещ и безполезен, но Конър държеше на него.

Джилиан се изправи.

— Ще оставя на Дърмот и останалите да ви разкажат. Аз трябва да измъкна признание от Мег.

— Мислите, че тя го е убила? — попита Робърт.

— О, да — отвърна младата жена. — Макар все още да не знам защо го е сторила. — Тя погледна към Дърмот. — Къде е тя?

— Завързана за един стол в кухнята — отвърна Дърмот. — Двете й дружки са завързани в конюшните.

— Кухнята е добре. На достатъчно разстояние е, и когато вратата е затворена, ще е трудно да се предположи дали виковете са от гняв, страх или болка.

— Възнамерявате да я накарате да крещи? — попита Робърт.

Джилиан реши да игнорира развеселения му поглед.

— Подозирам, че ще има доста викове от гняв и страх истината да не излезе наяве. Обаче всеки, който ги чуе, лесно ще повярва, че жената е била брутално измъчвана. Затова — тя погледна отново към Дърмот — доведете другите две жени тук! Мисля, че ще успеете да ги убедите, че дера Мег жива. Бързо ще ни кажат всичко, ако искат да не ги последва съдбата на Мег.

— Умно момиче — заяви Дърмот. — Много умно.

— Нека дяволът те води във всичко това.

— Ако изкопчите признание от нея, няма да имате нужда от нас — каза Дейвид, когато Дрю и Нанти отидоха да доведат приятелките на Мег.

— Напротив — каза Джилиан, — смятам да представя на графа възможно най-много доказателства за невинността на Конър. Така не само ще бъде освободен, но и името му ще бъде изчистено.

— Добър план, милейди — каза Робърт, — макар че не съм сигурен, че ще успеете да изплашите Мег до такава степен, че да признае престъпление, заради което ще увисне на бесилото.

— Не? — Джилиан най-после се усмихна. — Жената е завързана за стол в кухня, пълна с всякакви плашещи неща, включително много големи и остри ножове. На Мег й предстои да бъде затворена там със съпругите на мъжете, с които е спала, оставяйки ги да вършат нейната работа и с мен, някой, от който наистина трябва да се страхува. Вярвам, че Мег ще бъде много, много изплашена от мига, в който затворя вратата. — Тя чу мъжете да се кикотят, когато тръгна към кухнята.

— Добра среща, милейди — каза Джоан, когато Джилиан влезе в кухнята, затръшвайки вратата след себе си.

Това щеше да бъде голямо изпитание, реши Джилиан, когато кимна на Джоан и погледна към Мег. Нямаше синини и не кървеше, но дрехите и косата й бяха раздърпани, което свидетелстваше, че наистина се е опитала да избяга и мъжете не са били особено внимателни, когато са я спрели. Жената трепереше от омразата и гнева, кипящи вътре в нея. Но Джилиан долови и миризмата на страха й. Беше силна, но не достатъчно, че да надвие останалите две чувства, които бушуваха в нея. Странното в случая бе, че тези емоции изглежда не бяха насочени само към нея и Джоан, а към всички. Беше нещо подобно на това, което бе усетила при Нийл Макенрой. Джилиан реши, че не бива да се изненадва, че след като две толкова омърсени души се бяха събрали, една от тях е свършила мъртва.

— Според мен е било много глупаво от твоя страна да убиеш защитника си — каза Джилиан, кръстосвайки ръце на гърдите си, когато се изправи пред Мег.

Смехът на Мег бе суров.

— Конър уби стария глупак. Копелето ще увисне на бесилото за това.

— Колко си жестока. Конър беше добър с теб.

— Той беше поредният мъж, който спеше с мен, когато му паднеше. Хубавец и сносен жребец, но беше същият проклет, потящ се похотливец като всички останали. — Тя отметна глава, за да махне гъстата коса от лицето си с арогантност, която накара Джилиан да закопнее да я зашлеви. — Аз бях най-хубавото нещо, което му се бе случвало, а глупакът ме прогони. И за какво? За неженствен дребосък?

Джилиан осъзна, че обидите за това, че няма извивки, вече не я разстройваха. Може да не разбираше защо, но не се съмняваше, че Конър обича гърдите й и ги намира за истински възбуждащи.

— Ако си била най-доброто за него, той щеше да те задържи. Много мъже имат и любовници, и съпруги. Това не е нещо, което се случва рядко. Любовниците често биват зарязвани. Но те не убиват стари глупаци, за да обвинят бившите си за престъплението. Защо го уби?

— Не съм го убила. Как може една жена да убие мъж? Конър го направи. Той влетя в стаята подивял, щом научи истината за чичо си. Може би истината ще спаси Конър от бесилото, след като Нийл отдавна е заслужил смъртта си.

— Мисля, че последното нещо, което ще поискаш, е свободата на Конър. Той е наясно кой е убил чичо му и е прехвърлил вината на него. Щом бъде освободен, със сигурност ще тръгне след теб. — Тя забеляза как страха на Мег видимо се повиши.

— Не би се занимавал. А и аз няма да съм тук. С Джени и Пег ще отидем в кралския двор. Там ще имаме пари и добри и благосклонни любовници, а не груби простаци като тези в Дайхладах.

— Не мисля, че тя има намерение да ни каже това, което искаме да научим, Джоан — каза Джилиан.

— Значи трябва да убедим кучката да го направи — отвърна тя.

Джоан определено звучеше нетърпелива, помисли си Джилиан. Жената със сигурност искаше да си отмъсти за болката, която Мег й бе причинила, докато спеше с мъжа й, но Джилиан вярваше, че Джоан няма да се остави на гнева да я води. След краткия разговор, който бяха провели по-рано, тя също така се доверяваше на другата жена, че ще последва примера й.

Това, което й бе нужно, бе или да изплаши Мег достатъчно, че да си признае всичко, или да я разгневи така, че виковете й да убедят приятелките й да кажат истината. Джилиан знаеше, че двете с Джоан нямаше наистина да могат да я наранят, без значение колко мразеха Мег. Поглеждайки как Мег отново отмята косата си, Джилиан разбра каква тактика трябва да използва. Тя беше суетна относно лицето, тялото и косата си. Нямаше да могат да причинят нищо на лицето или тялото й и Джилиан се молеше да не го осъзнае, но можеха да причинят доста вреди на косата й.

— Даваме ти последен шанс да ни кажеш истината, Мег — каза й Джилиан.

Очите на Джилиан се разшириха от проклятието, което Мег хвърли към нея. Тя отиде към рафта, на който стояха всички ножове и остри инструменти, и изчака Джоан да я последва. Нападението трябваше да бъде планирано много внимателно. Ако тя и Джоан успееха да нападнат гордостта и суетата на жената с думи и дела, Джилиан бе сигурна, че целият този гняв кипящ в нея щеше да се отприщи. Джилиан се молеше това да бъде достатъчно жената да признае всичко и да бъдат свалени обвиненията от Конър.

— Какво ще правим сега? — попита Джоан тихо, изненадана, като видя господарката си да взима един дълъг нож.

— Ще й отрежем косата — заяви тихо Джилиан.

— Косата ли?

— Страхът на жената е премесен със суета, Джоан. Тъй като никоя от нас не може да бележи лицето й или проклетите й гърди, които привличат всеки мъж, може да унищожим нещо, с което тя толкова много се гордее.

— Ах, разбира. Ако не е признала всичко, след като й отрежем цялата коса, може да й обръснем веждите и да й оскубем миглите, с които обича да пърха. Така ще я оставим плешива като яйце.

Джилиан прехапа устни, за да не се разсмее.

— Ще режем косата й колкото можем по-бавно и ще унищожим тази нейна огромна гордост. Жената няма да може да преглътне гнева си и ще започне да крещи. Надявам се, че ще ни каже какво се е случило, когато гневът я обладае. — Тя погледна към Джоан. — Мислиш ли, че можеш бавно да режеш косата й?

— Да, мога — Джоан взе ножа от ръцете на Джилиан, — а ти ще я режеш с думи.

— Така е, решила съм, че имам свободата да я обиждам както си пожелая. Трябва да я заровим до врата с присмех и подигравки.

— Няма да е особено трудно — промърмори Джоан и с нож в ръка се насочи към Мег, а Джилиан я следваше плътно.

Смехът на Мег накара Джилиан да стисне зъби.

— Няма да използвате това върху мен.

Джоан грабна дебел кичур от косата на Мег, отряза го и се намръщи, преди да го пусне на земята.

— Както и си мислех… пълна с въшки.

Джилиан кимна.

— Трудно е да си измиеш добре косата, когато прекарваш повечето от времето си по гръб с вдигнати крака.

— Кучка!

На Джилиан й трябваха само десет минути, за да осъзнае, че тази дума бе една от най-милите, които ще излязат от устата на Мег. И жената наистина пищеше, което със сигурност щеше да изплаши до смърт другите две жени в залата, но Джилиан подозираше, че скоро главата ще я заболи. Тя се молеше някъде измежду писъците, проклятията, ругатните и обидите да научи и истината, преди да е оглушала.

* * *

— Светци и мъченици, какво става тук?

Дърмот видя Джеймс да влиза в залата, изглеждайки разтревожен заради виковете на Мег, които огласяха крепостта. Не мислеше, че някога се е движил толкова бързо, колкото сега да стигне до Джеймс, преди да е успял да каже нещо друго. Двете жени бяха на крачка да се пречупят. Дърмот бе сигурен, че ако знаеха нещо, много скоро щяха да го кажат. Една грешна дума от устата на Джеймс можеше да провали целия труд на Джилиан.

Прегръщайки приятелски Джеймс, за да го посрещне, Дърмот набързо му каза всичко, което се бе случило, след като си бе тръгнал. По-късно сигурно щеше да се посмее на изражението на лицето на Джеймс. Сега обаче най-добре да не се издаваше пред жените в залата.

— Господи — промърмори Джеймс, прокарвайки пръсти през косата си, — няма ме няколко дни и всички сте полудели. Мислиш ли, че планът на Джилиан ще сработи?

— О, да. Тези жени са толкова изплашени, че чак зъбите им тракат. Ако знаят нещо за убийството, скоро ще чуем тяхната версия. — Слагайки ръка на рамото му, Дърмот отведе Джеймс до масата. — Не мисля, че ще продължи още дълго.

Точно когато Джеймс и Дърмот седнаха, от кухнята се разнесе смразяващ писък. Джеймс си наля вино, докато се питаше откъде Мег е научила толкова неприятно просташки думи. Изплашеният поглед на жените му показа, че те не чуват думите, а само писъците, и че Дърмот бе прав. Каквато и лоялност да изпитваха към Мег, тя бързо се изпаряваше.

— Тя я убива, нали? — попита разплаканата Джени.

— О, не, момиче — отвърна Джеймс. — Джилиан знае какво прави. Не съм сигурен дали някога е убивала някой.

— Господи — прошепна ужасена Джени, вперила поглед в кухненските врати, — тя вече само стене. Не сме направили нищо! — проплака тя.

— Млъкни! — сопна й се Пег. — Ако кажем нещо, Мег ще ни убие.

— Не мисля, че трябва да се тревожим в момента за Мег, нали? — Джени погледна към Дърмот. — Мег уби стария глупак. Опълчваха се срещу жената на леърда от самото начало. Първо се опитаха да я накарат сама да си отиде, после убедиха сър Робърт да я отвлече, а накрая се опитаха да я убият.

Пег кимна.

— Те разказваха всички тези лъжи, че жената на леърда има сили, така че хората да ги е страх и да се опитат да я убият, както се убиват вещици. Това не се получи, затова решиха да я убият сами.

— Но защо са искали да убият Джилиан? — попита Дърмот.

— Трябва да знаете, че Мег искаше да я убие. Живееше си като кралица, преди лейди Джилиан да дойде. Тя вини дамата, задето изгуби позициите и комфорта си. Но не съм сигурна защо чичо ви я искаше мъртва.

— Веднъж той каза, че откакто е дошла в семейството, всички сте станали прекалено силни — каза Джени. — Каза, че така никога няма да види края ви. Никога не обясни какво точно има предвид, но постоянно мърмореше, че не може да позволи на вещицата Мъри да ви направи силни и дори богати. Затова той остана в Дайхладах, чакайки възможност да се отърве от нея, и помисли, че е имал късмет, когато тя излезе да танцува на полето. Когато стрелата не я уби, той просто се предаде.

— Да — съгласи се Пег, — и от това започна спора. Мег искаше той да продължи да опитва. Сър Нийл й каза, че няма смисъл, че е изтощен от всичко това и че така или иначе умира. Мег му крещеше, когато той започна да говори за духове и грехове от миналото, и как щял да умре, защото вътрешностите му кървели, и че се е провалил, тъй като толкова много от вас са все още живи. Знаете историята. — Когато Дърмот кимна, тя продължи: — Мег се опита да го подлъже, да го накара да прави каквото иска, дори да й дава пари, като го заплаши, че ще каже истината за престъпленията му.

Джени поклати глава.

— Той й се присмя, казвайки й да даде най-доброто от себе си, тъй като едва ли щял да доживее да увисне на примката на палача. Тогава стана наистина злобен, подигравайки се и обиждайки Мег. Опитах се да го накарам да замълчи, защото знаех колко близо е Мег до това да ослепее от гняв, но той продължи да й се подиграва. Пег също се опита да го спре. Тогава неочаквано Мег скочи към него и започна да пробожда с кинжала отново и отново. Не знам колко удара нанесе, преди да забие острието в сърцето му.

— И тогава отидохте с нея пред графа и подкрепихте лъжите й — каза Дърмот с леден глас.

— Бяхме изплашени — каза Пег, когато Джени се разплака отново. — Един кралски рицар бе мъртъв, а Мег не е добре с главата. Не знаехме какво друго да сторим.

— Това, което ще направите сега, е да разкажете истината на графа — сопна им се Дърмот — и да изчистите обвиненията от брат ми.

— Но, Мег…

— Вярвам, че лейди Джилиан ще се погрижи за тази заплаха.

* * *

— Никога не съм очаквала, че ще се разплаче — промърмори Джоан, облягайки се на стената до Джилиан и се намръщи към Мег. — Тя ми изглеждаше като жена, която никога не би заплакала.

— Не се чувствай зле — каза Джилиан, мръщейки се към Мег, която се бе превела над стола си и плачеше. — Не се моли и не иска прошка. Тя плаче от гняв и проклина всеки от нас.

— Мислиш ли, че е луда?

— Да. За момент се почувствах виновна, сякаш аз съм й причинила това, но не. Семето на тази лудост е било засято много отдавна. Точно както при Нийл, гневът и горчилката най-после я погълнаха и я подлудиха. — Вратата се открехна леко и Джилиан едва не се усмихна, виждайки как Дърмот наднича любопитно в стаята. — Готови сме. А останалите?

— Казаха всичко, което искахме да знаем и сега плачат и твърдят, че са невинни. — Той влезе в стаята и изгледа удивен Мег. — Господи, тя е напълно плешива.

Обръщайки се, за да посрещне Джеймс, Джилиан изгледа Мег за момент. Жената наистина изглеждаше жалка. Всичко, което бе останало от великолепната й коса, бяха снопчета косми, стърчащи на едно-две места по главата й. Джоан вероятно малко се бе престарала, но бе разбираемо, а Мег бе показала, че е забележително упорита въпреки гнева, който изпитваше.

— Оставихме й малко — промърмори Джилиан. — Внимавайте, като се доближавате до нея. Тя е напълно луда и се боя, че е от гневната, опасна лудост. Цялата е обзета от омраза и гняв, и както забелязах, те са насочени почти изцяло към мъжете. Трябва да остане добре завързана.

Дърмот повика братята си Дрю и Нанти да помогнат на него и Джеймс. Бяха нужни и четиримата млади мъже да удържат Мег. Щом бе отвързана от стола, жената се държеше като притиснато в ъгъла диво животно. Докато тя и Джоан се опитваха да стоят настрани, Мег крещеше, че ще им отмъсти, а Джилиан искаше някой от мъжете да я удари и да я изпрати в безсъзнание. Въздишката й бе последвана от тази на Джоан, когато жената най-после бе завързана и изведена. Дрю повика двама едри воина, които да я отведат и да я заключат някъде, тъй като бе опасна.

Джилиан вече беше стигнала до вратата на голямата зала, но все още чуваше как виковете и проклятията на Мег ехтят в крепостта. Когато влезе в залата и всички погледнаха към нея, тя се почувства малко несигурна. Изцъклените погледи на Пег и Джени бяха най-неприятни и Джилиан бе благодарна, когато Дърмот ги отведе в една малка стая без прозорци в кулата. Тя седна на масата и си наля чаша вино.

— Тръгваме за крепостта на графа веднага щом се съмне — каза Дърмот. — Мислиш ли, че можеш да яздиш, Джили?

— Може би ще мога да яздя с някой — каза Джилиан. — Не мисля, че ще натежа достатъчно, че да го забавя.

Дърмот се усмихна и кимна.

— Сега трябва да решим кой ще остане тук. Дрю — започна той и въздъхна, когато брат му започна да протестира, — знаеш правилото на Конър. Един от петимата братя задължително трябва да остава в крепостта. Бих искал и Фиона да остане, но след като тя помогна с ценната информация, която бе измъкнала от графа, смятам, че заслужава да дойде. Кноби.

— Не! — намеси се Джеймс, преди Дърмот да успее да нареди на Кноби да остане в крепостта. — Аз ще остана. Нека Кноби дойде с вас. Истината е, че след като яздих до Дъблин и обратно една част от мен няма никакво желание отново да се качва на кон.

— Добре, след като всичко е уредено, смятам, че е време да си лягаме. — Джилиан се изправи, пожела на мъжете лека нощ и се усмихна, когато Джеймс стана, за да я придружи до стаята й. — Как е семейството ни?

— Много добре. Майка ти праща мехлем, който да заличи белега — каза й Джеймс, докато се качваха по тесните стъпала. — Очаква сама да провери как се лекува раната ти много скоро.

Джилиан се напрегна, отваряйки вратата на спалнята си.

— Колко скоро?

— Два, най-много три дни. — Той хвана Джилиан за раменете и я накара да го погледне. — Все още ли не си решила?

— Не. Има шанс, но все още е прекалено рано. — Тя поклати глава. — Прекалено изтощена съм, за да мисля за това точно сега.

— Да. Почини си. Само още нещо. Майка каза, че трябва да решиш какво си склонна да рискуваш, ако се откажеш от Конър. Каза да се запиташ доколко е важна гордостта ти, и че може би ще е най-добре да я загърбиш и да кажеш на мъжа си какво точно изпитваш към него, и да помислиш какво ще изгубиш, ако го изоставиш. Спи спокойно, братовчедке. — Той я целуна по бузата и я остави сама.