Хана Хауъл
Шотландска съпруга (10)

Девет

— Тя отново не ми донесе гореща вода горе.

Джилиан гледаше към празната вана и си каза, че Фиона не заслужава да излива гнева си върху нея. След пет нощи, изпълнени със страст, и пет дни, през които бе игнорирана от съпруга си, младата жена реши да измисли план. Беше нещо като продължение на това, което вече правеше, поемайки ролята на господарка на Дайхладах. За нещастие, да почисти цялата крепост отнемаше прекалено много време, а изглежда Конър не бе забелязал какво бе направила. Затова тя започна да мисли за всичките малки удобства, които една жена може да създаде за съпруга си. Едно от тях бе да го чака вана с топла вода всяка вечер, щом Конър се прибереше у дома. Бе взела това решение преди три дни и все още не бе успяла да го изпълни.

Проблемът бе, че да носи вода в спалнята на леърда бе задължение на Мег. Щом разбра това, Джилиан очакваше съпротива, но не и толкова очевидно неподчинение. И този път тя отказа да донесе сама вода или да накара някой друг да го направи. Ако не друго, то поне не бе честно да товари останалите със задълженията на Мег. Те си имаха достатъчно работа. В случая на Джоан нещата стояха още по-зле, тъй като всички знаеха, че докато Джоан вършеше работата на Мег, тя вероятно спеше със съпруга й. Мег открито отказваше да се подчинява на нарежданията на Джилиан и подкопаваше позициите й в крепостта, точно както правеше и чичо Нийл, който открито я презираше и мразеше. Ако жените, с които работеше Джилиан, не бяха толкова разбрани, и ако Мег не бе така открито мразена от всички, Джилиан се боеше, че би се превърнала в посмешище пред хората в Дайхладах.

— Защо въобще искаш всяка вечер да се носи тук гореща вода? — попита я Фиона.

— Омръзна ми по цял ден съпругът ми напълно да ме игнорира — отвърна Джилиан.

— И смяташ, че с една баня ще промениш това?

— Не, не е само банята. Аз харесвам горещата вана в края на деня и вярвам, че на Конър също ще му бъде приятно. — Джилиан седна на леглото до Фиона. — Той ме нарича своя съпруга и дели леглото си с мен, но това все още не е брак. Споделяме толкова малко неща. Да, вече се сеща да оставя мястото до себе си на масата свободно за мен, но в повечето случаи се интересува най-вече от братята, от мъжете и от чичо си. Мислех да се докажа, като почистя крепостта, но започвам да осъзнавам, че Конър е от онези мъже, които няма да забележат промяната, докато цялата крепост не блесне от чистота, а това със сигурност няма да се случи скоро.

— О, не — поклати глава Фиона. — Не осъзнавах каква кочина е това място, докато не изстъргахме пода в спалнята ми.

— Виждала съм и по-зле. Тук е било почиствано, макар не често и не много добре. Не и през последните няколко години.

— О, ами преди няколко години Мег започна да раздава нареждания на жените тук.

— Браво. Едно от многото умни решения. — Джилиан се намръщи. — Нима е била любовница на Конър толкова много години?

— По онова време беше любовница на чичо Нийл. Мисля, че е била с всеки от братята ми. — Фиона сви рамене. — Обясняваше защо банята е толкова важна за теб.

— Това е едно от малките удобства, които съпругата осигурява за мъжа си. Реших, че ако изпълня живота му с някои от тях, той ще започне да ме забелязва и извън леглото. И ако се къпе тук преди вечеря, ще прекарва малко повече време с мен, време, през което можем да си говорим и да се опознаем един друг. Може да му стане навик.

— Да, или просто ще те отведе в леглото преди вечеря.

Джилиан въздъхна и кимна.

— Съществува и тази възможност, но той все още може да се привърже към комфорта да се къпе в собствената си спалня и дори може би ще има нужда жена да му помогне при къпането.

— Но на него вече му помага жена при къпането — зави Фиона и стреснато сложи ръка на устата си.

— Нека позная — Джилиан скочи на крака, стисвайки ръце в юмруци — Мег.

— И Джени, и Пег — каза Фиона, гледайки предпазливо към Джилиан.

— Трите курви на Дайхладах. Нищо чудно, че Мег не иска да ми донесе вода. Така има възможността да се опитва да съблазни мъжа ми, за да се върне в леглото й всеки проклет ден. Е, стига толкова — заяви тя и изхвърча от спалнята.

— Не мисля, че е добра идея да ходиш в бараката за къпане — предупреди я Фиона, докато бързаше след нея. — Там ще има и други голи мъже.

— Виждала съм голи мъже и преди.

Фиона се наруга, задето се бе изпуснала пред Джилиан. Не бе сигурна какво очаква снаха й от брат й, но със сигурност знаеше, че Джилиан няма да е доволна, ако Конър отново започне да спи с Мег. Изненадани викове и протести се чуха откъм кухнята и когато Фиона се опита да последва Джилиан, Джоан я хвана за ръката.

— Казала си й, нали? — попита Джоан по-скоро примирена.

— Нямах това намерение. Просто ми се изплъзна — отвърна Фиона.

— Определено е побесняла.

— Да, точно затова трябва да отида след нея.

— За да защитиш онази пачавра Мег? За какво ти е да го правиш?

— В зависимост от това какво ще открие, може да не тръгне само след Мег. Тя е толкова дребничка, че дори да погне само Мег, би могла да пострада.

Фиона остави Джоан и другите жени, чудейки се защо всички започнаха да се смеят. Инстинктите й казваха, че Джилиан може да се оправи сама, но това бе прекалено малка утеха, за да приспи тревогата й. Не искаше да го признае пред Джоан и другите жени, но се тревожеше как би реагирал брат й, ако ядосаната му съпруга се конфронтира с него пред погледите на мъжете му. Виждайки, че Джилиан почти е стигнала до вратата на бараката за къпане, Фиона се затича, за да я спре. Със сърцето си знаеше, че този брак ще се отрази добре на брат й, и беше ужасно изплашена, че той може да направи нещо погрешно, нещо, което да е достатъчно лошо, че да прогони Джилиан завинаги от живота му.

* * *

Джилиан прокле тихо, когато, приближавайки се до бараката за къпане, дочу смеха на мъже и жени. Не вярваше наистина, че Конър й изневерява с Мег, но неспособността й да усеща чувствата на този мъж я караха да се съмнява в интуицията си. Ако я правеха на глупачка, искаше да го научи още сега.

Тя призна пред себе си, че страхът за верността на Конър бе разпалил темперамента й. Страстта, която споделяха, както и клетвите, които бе изрекла, я караха да се опитва да направи брака им нещо повече от страстни ласки нощем и пълно игнориране денем. След много мислене тя най-после бе съставила план, който Мег съсипа още преди да бъде изпълнен. Беше крайно време да се изправи лице в лице с Мег.

Гледката, която я посрещна във вътрешността на банята, я накара да се закове на място и да стисне толкова силно юмруците си, че ноктите й да се врежат болезнено в дланите й. Тя почти не забеляза как останалите мъже, повечето от които бяха голи, веднага щом я зърнаха, притихнаха и побързаха да влязат във ваните си. Цялото й внимание бе насочено към високия й красив съпруг. Той все още не бе гол. Стоеше изправен, обут само с ленените си бричове. Точно пред него стоеше ухилената до уши Мег, а ръцете й бяха на връзките на бричовете му. Джилиан се опита да реши кой от двамата да убие първо.

Конър тъкмо се канеше да събуе бричовете си, когато Кноби започна да разказва забавна история за ковача и жена му. Той не обръщаше особено внимание на Мег, когато неочаквано тя застана пред него, избута ръцете му и посегна към връзките на бричовете му. В следващия момент Кноби млъкна, а очите му се разшириха толкова много, че Конър си помисли, да не би да е ужилен от нещо. Преди да успее да попита какво не е наред, всичко мъже около него започнаха да скачат във ваните си, дори и тези, които все още бяха по долни гащи или препаски. Няколко от мъжете грабнаха сухите си дрехи, за да се покрият с тях, изглеждайки така, сякаш са полудели. Косъмчетата на врата на Конър настръхнаха, докато той се обръщаше бавно в посоката, в която гледаха всички останали.

В мига, в който видя Джилиан да стои там с проблясващ от гняв поглед и разтревожената Фиона до нея, Конър болезнено осъзна, че пръстите на Мег докосват кожата му, докато тя развързва връзките на бричовете му. Каза си, че не е извършил нищо нередно, и все пак избута Мег и улови вече свободно развързаните си бричове. Удиви го факта, че му се наложи да прехапе устата си, за да не почне да се оправдава. Не бе сторил нищо нередно, напомни си той, и все пак се чувстваше така, сякаш е виновен.

Тогава осъзна какво вероятно е видяла жена му, преди мъжете му да успеят да се покрият.

— Не трябва да си тук — каза й той, бързайки да завърже бричовете си. — Има голи мъже.

— Виждала съм и преди голи мъже — сопна му се тя.

— Е, тогава не си била омъжена. Това не е място за жена.

— Тук има жени.

— Да, но те вече са виждали всички ни голи, нали?

— Сигурна съм, че и вие сте ги виждали голи.

Няколко от мъжете зяпнаха Конър невярващо, което му подсказа, че топлината, която чувства по лицето си, наистина е изчервяване. Той се чувстваше смутен и леко засрамен, макар да не разбираше защо. Все пак дори не беше познавал Джилиан, когато се бе възползвал от услугите на Мег, Джени и Пег. Беше имал пълното право да задоволява нуждите си. В следващия миг той направи гримаса. Беше доста неловко тези три жени да стоят сега срещу съпругата му. В следващия момент забеляза как трите гледаха самодоволно и безочливо към жена му и ги изгледа с такава ярост, че дори Мег направи крачка назад.

— Сега разбирам защо отказваш да му донесеш горещата вода, която исках — каза Джилиан, гледайки Мег, която се бе притиснала към един едър мъж, увит в мръсно одеяло.

— Отказала е да донесе вода за банята ти? — Конър искрено се надяваше, че няма да бъде замесен в някаква женска караница, но не можеше да стои и да позволява на Мег да показва неуважение към жена му.

— Всъщност се опитвах да подготвя твоята баня. Мислех, че може би ще ти допадне да вземаш вана в комфорта на собствената си стая, а жена ти да ти помага при къпането. Това е едно от многото неща, които една съпруга трябва да прави за мъжа си.

— Така ли? — попита Конър, мислейки си, че определено би се насладил на нещо такова.

— Да, но сега за мен е очевидно, че се наслаждаваш на тази жалка сбирка. — Джилиан забеляза, че Мег е започнала да милва мъжа до нея, като бледата й ръка бе изчезнала под одеялото, с което се бе покрил, а мъжът започваше да реагира на ласките й с явен интерес. — Мег, мислиш ли, че би успяла да сдържиш развратните си инстинкти, докато Фиона е тук? Тя знае, че си курва, но е прекалено малка, за да става свидетел на това как вършиш занаята си. — В следващия миг тя разпозна мъжа. — А ти си Малкълм, съпругът на Джоан. Трябва да си истински засрамен от себе си.

— Един мъж има своите нужди — възрази Малкълм и все пак се опита да се отдръпне от хватката на Мег.

— Така ли? Разбирам. Джоан е отказала да те приеме в леглото си — каза тя, знаейки много добре, че не е така. — Ако тя отказва да изпълни съпружеския си дълг, значи предполагам, че заслужава това огромно и болезнено унижение, което изпитва, знаейки, че ти блудстваш с Мег и всички други го знаят.

— Всички? — задави се Малкълм.

Джилиан не му обърна внимание, чудейки се как може да е толкова глупав да мисли, че никой не знае за измяната му.

— И това вероятно е наказанието за това, че Джоан върши не само своята работа, но и тази, която жената, с която я предаваш, не е свършила. Да, всеки път тя изпълнява задълженията на Мег, тъй като вероятно последната е била прекалено заета, за да прелюбодейства с теб. Да, наистина Джоан трябва да бъде добре наказана за това, че не се е държала като твоя съпруга. Жестока справедливост, но просто се налага да бъде така, нали?

Малкълм определено изглеждаше зле и Джилиан остана доволна. Тя погледна към Конър, който сега се мръщеше към Малкълм. Когато погледна обратно към нея обаче, смръщването му бе изчезнало и за един кратък миг тя долови веселие в прекрасните му очи. Гневът й се охлади малко и тя реши, че сега няма да е най-подходящия момент да излее неудоволствието си от Мег или Конър. Джилиан подозираше, че вече е била пределно ясна.

— Е, след като си избрал да се къпеш тук, ще те оставя да се наслаждаваш на банята си — заяви тя, доволна, че тонът й прозвуча сладко.

— Хм, ами, да… — Въпреки веселието в бараката за къпане, Конър трябваше да признае, че да се къпе със съпругата си бе много по-привлекателно, отколкото да се къпе в огромна дървена вана с други голи мъже, докато три курви мият гърбовете им и евентуално се заиграват с някой от тях.

Джилиан се обърна да си тръгне, но погледна отново към Конър, а на лицето й бе изписано нежно съжаление с нотка на разкаяние.

— Знам, че не е редно, но чувствам, че трябва да го призная. Както знаеш аз съм много чувствителна и нежна дама и се боя, че би ми било много трудно да докосвам тези части от теб, които са докосвани от други жени. — Тя сви деликатно рамене. — Да, ще минат много дълги нощи, в които просто няма да мога да прогоня тези картини от горкия си изтормозен мозък — заяви му тя, усмихвайки му се нежно, преди да хване Фиона за ръка и да я повлече навън.

— Определено знаеш как да си служиш с думите — каза Фиона, гледайки развеселено към Джилиан.

— Майка ми смята, че съм наследила тази черта от татко. — Джилиан въздъхна и тръгна към крепостта. — Не казвай на Джоан за Малкълм.

— Той изглеждаше така, сякаш щеше да повърне след миг.

— Да, но срамът и вината, които може да изпита един мъж, са много преходни чувства. Дори може да се опита да й се реваншира. Не мога да повярвам, че е толкова глупав да мисли, че Джоан и останалите не знаят какви ги върши. Мъжете да не би да си мислят, че жените не разговаряме помежду си?

Фиона направи гримаса.

— Те не го забелязват, но тези три жени очевидно смятат, че щом си разтварят краката пред мъжете от Дайхладах, са нещо по-специално. Не само че се хвалят на всеослушание, че са преспали с мъжа на някоя жена, ами и не са си вършили задълженията от доста дълго време. Те се умилкват около братята ми и слепите глупаци не забелязват, че тези жени не вършат нищо. Мисля, че дори те знаят, че Конър няма да е доволен, ако научи, че не изпълняват задълженията си. — Фиона погледна към Джилиан. — Мислиш ли, че Конър ще дойде да се къпе в спалнята ви?

— Не знам, но смятам самата аз да се изкъпя.

— Значи никой не те е ударил — каза Джоан в мига, в който Джилиан влезе в кухнята. — И тъй като не си покрита с кръв, подозирам, че и ти не си ударила никой.

— Не, макар че бях изкушена — призна Джилиан.

— Аз пък бих се изкушила по друг начин, ако видех всичките войни на Макенрой голи — въздишайки заяви Майри.

Джилиан се засмя.

— Не забелязах кой знае какво, всички побързаха да се покрият щом ме видяха.

— Приготвихме ви вана — каза Джоан. — Дори леърдът да не се присъедини към вас, решихме, че може да искате да се изкъпете.

— Благодаря ти, Джоан, наистина искам. — Точно когато понечи да излезе от кухнята, тя неочаквано си спомни за думите на Майри относно мъжете Макенрой и интереса й. — От картините, които изскачат в ума ми, май съм видяла повече отколкото подозирах. Кноби.

— Видяла сте Кноби гол? — попита Майри, нетърпелива да научи повече.

— Просто изведнъж се замислих, че и без дрехи Кноби си е все така дълъг и слаб. Е, освен на едно място. А там, о, боже, той определено също е дълъг, но не и слаб. Не, определено не е слаб.

За един дълъг момент всички жени в кухнята замълчаха, очевидно опитвайки се да си представят как е възможно слабият висок Кноби да притежава онова, което много жени биха оценили. След това те се спогледаха и се засмяха. Майри въздъхна отново, изглеждайки леко отчаяна.

— Сега разбирам защо Джени все търчи след него и постоянно се оплаква, че не й обръщал достатъчно често внимание. Ще ми се той никога повече да не й обърне внимание. — Майри сви рамене — И все пак е просто мъж.

— Истина е. Но щом показва въздържание, когато не е сгоден или женен, нито дори има приятелка, това значи, че не се държи като останалите мъже. Това, което виждам тук, е момиче, което иска момче, но е прекалено срамежливо да го признае, а момчето вероятно смята, че никое момиче не би се заинтересувало от него.

— И момичето е тази, което трябва да направи първата смела крачка и да признае чувствата си към момчето — каза Джоан, започвайки спор между двете братовчедки.

— Мисля да остана и да послушам — каза Фиона. — Това е стара тема, но не искам да пропусна момента, в който Майри най-после ще се съгласи с аргументите на Джоан. И кой знае, Конър може да дойде горе, за да получи банята, за която му спомена.

Джилиан влезе в стаята си при ваната, която я очакваше. Не беше сигурна дали Конър ще се появи. Оказа се, че в крайна сметка не трябва да се бори с други жени, а с мъжете от Дайхладах. Конър, братята му и останалите мъже от клана бяха силно свързани помежду си. Беше разбираемо, когато битките са спрели, всички те са били момчета, група младежи, изправени пред отговорностите на възрастните мъже и натоварени със задачата да съградят всичко отново от пепелта. Момчета, принудени да защитават жени и деца, да ги хранят и подслоняват. Връзката между тях бе силна и Джилиан се боеше, че никога няма да намери своето място измежду тях. Неочаквано осъзна, че не просто иска да открие своето място. Имаше нужда да го направи.

* * *

— Мисля, че жена ми току-що ме заплаши — каза най-после Конър, гледайки как жена му изчезва в крепостта.

— О, да — съгласи се Кноби и като прогони Джени далеч от себе си, се насочи към ваната си. — Остани тук да бъдеш къпан от тези трите и довечера ще се прибереш в студено легло. Може да е студено и следващите няколко нощи. Тя беше пределно ясна.

— Една съпруга не бива да заплашва мъжа си.

— Леърд, съпругата ти те откри тук с бившата ти любовница, сложила ръце на гащите ти и с още две други жени, с които си спал. Сега, не знам много за жените. Не мисля, че някой от нас познава жените, след като последните дванадесет години единственото, което правихме, бе да градим отново дома си и да оцелеем. И все пак, разбирам защо момичето се ядоса, виждайки, че се готвиш да се къпеш, заобиколен от три жени, с които си спал, докато всичко, което е искала да направи тя, е било да ти приготви баня в стаята ти пред камината. Мисля, че ще си щастливец, ако единственото, което ще направи, е да остави леглото ти студено.

Конър се намръщи, леко изненадан, че повечето мъже промърмориха в съгласие с тези доводи.

— Значи всички вие смятате, че трябва да се поддам на изнудването й?

— Е, може да отидеш да се изкъпеш, а след това внимателно да й обясниш, че не бива да говори толкова неуважително със съпруга си.

Лека усмивка изкриви устните му, когато мъжете се засмяха. Очевидно имаше тяхното одобрение да последва Джилиан и те нямаше да му се подиграват, задето й се е подчинил. Посягайки за дрехите си, Мег пристъпи към него и го помилва по гърба. Конър се загледа в нея, изведнъж спомняйки си част от другите думи на Джилиан.

— Ако дребната ти жена е достатъчно глупава, че да те отхвърли, знаеш къде ще намериш топлина — каза Мег и трепна от обида, когато той демонстративно се отдръпна от нея.

— Аз съм женен мъж. Не смятам да изменям на клетвите, които съм дал. Дребната ми жена не ми е давала причина да направя нещо различно от това. — Конър погледна към Малкълм, който се бе облегнал на стената. — Всъщност мисля, че е крайно време да създам ново правило. Не мога и няма да се опитвам да въвеждам морални норми в клана. Докато не бъдат нарушени моите правила или не бъде засегнат просперитета на Дайхладах, това ще тежи единствено на вашата съвест. Въпреки това, изглежда някои от моите хора са били наранени, а аз няма да го позволя. Затова зад тези стени вие няма да си лягате с женени мъже. Знам, че не сте виновни, но от сега нататък ще се научите и да отказвате. Ако решите да блудствате с женен мъж, то правете го извън пределите на клана и го правете дискретно.

Никой от мъжете не възрази на това, дори няколко кимнаха одобрително.

— И още нещо. Вие, жени, искам да го сметнете като предупреждение, много силно предупреждение. Да разтваряте краката си за мъжете не се счита за работа. Изглежда сте започнали да мислите, че след като предлагате толкова свободно уменията си, сте станали по-важни, отколкото сте в действителност. Ще вършите работата, която ви е отредена. Не позволявам на мъжете си да загърбват дълга или работата си, за да се забавляват. Със сигурност няма да го позволя и на жените. Всяка от вас има задължения и ако не ги изпълнява, ще трябва да напусне Дайхладах. — Той насочи разярения си поглед към Мег. — А ти ще вършиш всичко, което ти нареди лейди Джилиан. Тя е моя съпруга и господарка на Дайхладах и по тези причини ще се отнасяш към нея с уважение и подчинение.

Той не бе изненадан, когато Мег просто се обърна и излезе, очевидно толкова разгневена, че не можеше дори да продума.

— Най-добре я наблюдавай — посъветва го Кноби. Излизайки от ваната си, той дръпна кърпата, с която Джени се опитваше да го подсуши и започна сам да се бърше.

Кноби се приближи до леърда си и Дърмот побърза да го последва.

— Леърд, Мег ще ти причини неприятности. Дори в лека степен тя вече го направи. Спала е както с чичо ти, така и с братята ти и през последните години е станала много арогантна. Беше очевидно, че я третираха като твоя жена, господарка на крепостта, и изискваше всички да се държат с нея като с такава.

— Това доказва, че се е смятала за по-важна, отколкото е в действителност, но защо това да я прави опасна?

— Не знам. — Кноби направи гримаса и прокара едната си дълга длан по лицето си. — Само знам, че тя се държеше сякаш е господарка на крепостта и принуждаваше останалите жени да вършат нейната работа, тъй като беше или в твоето, или в леглото на някой от роднините ти. Когато се ожени и реши да спазваш брачните си клетви, отне част от силата на Мег. Днес й отне почти всичко. Веднага щом жените научат какво си казал днес, те нито ще вършат работата на Мег, нито ще се подчиняват на заповедите й. Ще я третират като такава, каквато е — нищо повече от курва, която не може да държи краката си затворени. Мег ще се разяри заради това.

— Никога не си спал с нея, нали? — попита го Дърмот, гледайки изненадано към Кноби.

— Не. Майка ми и сестра ми често говорят за тази вещица. Знам колко ужасно се държи с другите жени. — Кноби сви рамене. — Просто сметнах, че ще е като плесница за роднините ми. От време на време ходих при Джени, но ми се иска да не го бях правил. Тя и Пег вървят по стъпките на Мег. И то много последователно. Не мога да забравя, че съм си пъхал ценните притежания в добре използван приемник.

Дърмот направи гримаса.

— Мисля, че на мен ще ми е трудно да забравя това. По дяволите, нарисува в ума ми ужасна картинка.

— Ще я наблюдавам — каза Конър. — Ако започне да причинява проблеми, ще я отпратя. Може да бъде курва в селото или в гората. Сега, след като се отказах от банята си тук, по-добре да отивам в спалнята си, преди да изпусна шанса да се изкъпя и там.

Дърмот скръсти ръце на гърдите си и се загледа след брат си, докато Конър се отдалечаваше.

— Какво мислиш, Кноби?

Младият мъж се намръщи.

— За Мег ли?

— Не, макар да мисля, че си прав. Мег наистина няма да понесе случващото се и ще направи нещо. Не съм сигурен дали може да причини истински проблем, но тя е своенравна курва, която мисли единствено за себе си. Питах те какво мислиш за жената на брат ми?

— Мисля, че е добро момиче. Фиона я харесва.

— Да, ще е добре да е около сестра ми. Мисля си, че тя ще се отрази добре и на Конър.

— Да, ако той й позволи. Той е добър леърд и приятел, но… — Кноби се поколеба.

— Но ще продължи да носи тежестта на възстановяването и опазването на клана жив, докато тази тежест не изцеди и последните капки живот от него. — Дърмот се усмихна, когато Кноби кимна. — Когато момичето е наоколо, виждам искрица живот в него, дори от време на време блясък на усмивка. Тя притежава дух, има свое мнение и е прекалено умна. Предизвиква го на всеки завой. Чичо ми не я харесва.

— Не, не я харесва. Конър я слуша. Сър Нийл вече не е този, който го съветва.

— И това е добре. Никога не съм се доверявал на този мъж така, както го прави Конър. Винаги ми е изглеждало така, че той е можел да ни помогне много повече, отколкото го е правил. Не е правил нищо кой знае какво, освен да идва от време на време и да надува главите ни с мнението си. Като се замисля, май досега не е вършил никаква работа тук. Но няма значение. Ще е добре, ако Джилиан накара Конър да види чичо ни по-ясно, но по-важното е Конър да се научи отново да живее истински живот. Мисля, че това момиче е точно човека, който може да го направи.

— Както казах… ако той й позволи. Съществува възможността, ако тя опита да достигне онази част от него, която той е погребал много отдавна, Конър просто да реши да й обърне гръб.

— Тогава, приятелю, двамата с теб ще трябва внимателно да следим, ако това се случи, за да действаме бързо и да му налеем малко разум.