Хана Хауъл
Шотландска съпруга (16)

Петнадесет

— Сигурна ли си, че Фиона трябва да знае как се танцува? — попита Джоан, сядайки на масата на леърда в празната зала.

— Това е едно от нещата, които младите дами учат — обясни Джилиан.

През двата месеца, откакто Джилиан бе пристигнала в Дайхладах, Фиона все повече заприличваше на млада дама. Предстоеше й да излезе от стаята си облечена с рокля, но тя се срамуваше. И все пак, с гъстата й, светла коса, едва удържана от широка панделка, и ризи, направени по-женствени с бродерия, Фиона вече нито приличаше, нито се държеше като момче. Джилиан бе забелязала много изненадани погледи, дори искри на интерес от по-младите мъже от Дайхладах. Беше разбираемо, тъй като Фиона бе прелестно момиче, което обещаваше да се превърне в красива жена.

— Мисля, че танците може да ми харесат — каза Фиона. — Истината е, че много от задълженията на дамите не са особено интересни. Като бродирането например. И все пак — усмихна се тя и докосна бродираните цветя на ризата си — е много красиво. Лечебните умения, билките и отварите също много ми харесват.

— Да, и ти показваш завидни умения и остър инстинкт, който е безценен — каза Джилиан. — Ако интересът ти в тази област нарасне, може да посетиш леля ми Малди или братовчедка ми Елспет. Те притежават уменията на истински лечителки. — Дори тя и Конър да се разделят, щеше да се погрижи да уреди това за Фиона.

— Мисля, че би ми харесало.

— Дайхладах се нуждае именно от добър лечител — съгласи се Джоан и Майри също кимна, сядайки до братовчедка си.

— И аз вярвам, че Фиона ще е наистина добра в това. — Джилиан се усмихна на изчервеното момиче.

— Много си добра — каза Фиона.

— Достатъчно добра. Казах ти, че всички момичета в клана Мъри се обучаваме под грижите на леля Малди, а понякога дори и могъщите Дъглас. Това, което обаче прави един човек добър лечител, е набитото око, умението да разбира от какво е болен човека и отвара от кои билки ще му помогне най-добре, и дори да знае кога трябва да пробва нещо ново. Мисля, че това е силно при теб, Фиона. Понякога мога да усетя откъде идва болката или, за жалост, да подуша, когато някой е докоснат от смъртта, но се кълна, че леля Малди може да влезе в една стая, да подуши въздуха, да те погледне за момент и вече да знае от какво имаш нужда. Моите сетива не са толкова добри, но с тренировки смятам, че твоите могат да станат.

— Наистина ли можеш да усетиш болката на човек, или това, че умира? — попита Фиона, докато помагаше на Джилиан да премести един стол.

Джилиан направи гримаса, докато оглеждаше мястото, което бяха разчистили, за да се увери, че е достатъчно. Беше казала прекалено много, но вече не можеше да си вземе думите назад. Поглеждайки към трите жени, тя видя само любопитство, без страх, и реши да бъде откровена. Инстинктите й казваха, че трите няма да й обърнат гръб, а и щеше да е от полза още някой с изключение на Джеймс да знае за странната й дарба, молейки се да й повярват. Можеше да дойде време, в което да има нужда Макенрой да се вслушат в думите й.

— Да, мога — каза Джилиан и поклати глава. — Макар че не съм Мъри по кръв, изглежда имам една от дарбите, които получават някои от членовете на клана. Леля Малди има много умения и знания, но все пак притежава и дара да лекува. Освен това може да почувства какво изпитва съпруга й, особено страстта. И братовчедка ми Елспет има същите дарби. Бил й е достатъчен един поглед към Кормак Армстронг, за да разбере, че той е мъжът за нея, макар тогава да е била на девет. Животните са привлечени от нея и дори най-дивите й позволяват да ги гали. Чичо ми Найджъл има силно усещане за приближаващата се опасност, казва, че почти може да я подуши по въздуха. Дъщеря му Ейвъри е същата. Има и други дарби. Аз мога да почувствам каквото чувстват останалите хора. Не всичко. Иначе само за едно денонощие ще полудея от толкова много чужди емоции. Но някои хора са като отворена книга за мен.

— Нас можеше ли да разчетеш? — попита Джоан.

— Да, малко. Когато за пръв път те срещнах, знаех, че се тревожиш, тревога, от която те болеше сърцето. На мига разбрах, че Майри е увлечена по мъж. — Тя се усмихна преди Майри да се изчерви и да направи гримаса. — Във Фиона почувствах любопитство. Това, което се оказа полезно за мен, бе, че не почувствах никакви лоши емоции. Без гняв, ревност или недоверие. Затова не съм търсила повече.

— Можеш ли да разчетеш чувствата на Конър? — попита Фиона.

— Не, почти никак. Както казах на баща ми, когато се опитам да усетя каквито и да е били негови чувства, сякаш се удрям в много здрава стена. Истината е, че много често по-лесно усещам емоциите, които се смятат за лоши, като страх, болка, омраза и други такива.

— Предполагам, че те са по-силни.

— Да, аз мисля, че когато хората изпитват такива емоции, те ги изпълват повече, контролират ги повече от обикновените настроения. — Начинът, по който Фиона изгледа твърдо Джилиан, я накара да се чуди дали не е решила, че я лъже.

— Какво чувстваш, когато си близо до чичо ми? — неочаквано попита тя.

— Старая се да не се доближавам до него — промърмори Джилиан. — Както и да е, ще те учим ли да танцуваш?

— Джилиан, наистина искам да знам какво чувстваш около чичо ми. Не бива да се боиш, че няма да го приема добре. Не съм привързана към този мъж. Той не ми е никакъв. Често дори чувствам, че той забравя за съществуването ми. Както знаеш, аз съм просто безполезно момиче. Не ми харесва начина, по който Конър слуша всичко, което му каже той, или поне слушаше. Понякога си мисля, че само ревността ме кара да не харесвам чичо Нийл. Ще се радвам да узная, че не е така. Не се тревожи, няма да кажа на никой. — Фиона погледна към Джоан и Майри и те също кимнаха в съгласие.

— Ох, добре. Той мрази жените — каза тя по начин, който накара трите жени да извъртят очи. — Не е нужна дарба, за да научите това, нали? Не ми харесва да е около мен, защото, когато е близо, мога да усетя страха и гнева му. Той има тайни, черни тайни, такива, които се опитва да удави в алкохола, който постоянно поглъща. В него се крият много лъжи.

— Можеш да усетиш лъжата?

— Не е като при братовчедка ми Елспет, нея никой не може да я излъже. Не е типа лъжа, с които всички сме запознати, а по-скоро чувство, такова, каквото се излъчва от човек, който лъже, или в случая на чичо ти, човек, който опитва да прикрие вече казана лъжа. Обикновено е лесно да се каже кога един човек лъже и не са нужни много големи способности. Повечето хора си имат начин, по който да скрият лъжите. Това, което издава човек, че лъже, в повечето случаи са изчервяване, неспособността да срещнеш погледа на човека, който лъжеш, определен нервен жест, като докосването на косата. Ако познаваш добре човека и си го наблюдавал отблизо, обикновено можеш да разбереш кога лъже. Братовчед ми Пейтън не лъже често, но когато го прави, подръпва ухото си. Той все още не може да разбере как с братовчедките ми винаги го улавяме в лъжа, а ние никога няма да му кажем.

Фиона се засмя за миг, преди отново да стане сериозна.

— За нещастие трябва да се съглася с всичко, което каза за чичо ми. — Джоан и Майри промърмориха в съгласие. — В чичо ми има нещо много нередно. Той не мисли, че Дърмот е добър мъж. Никога не съм чувала някой да каже, че този мъж е свършил нещо, освен да идва от време на време и да пълни главата на Конър със съветите си. Той има собствени земи, но никога не ни е давал храна или пари, за да ни помогне и никога не е предлагал някой от нас да отиде да живее при него след клането.

Тази новина удиви Джилиан. Ако не друго, то поне Нийл е трябвало да закриля по-малките от децата, докато бъде осигурен покрив и храна за всички от клана.

— Сигурна ли си?

— Толкова сигурна, колкото мога да бъда, без да питам всеки поотделно. — Фиона погледна Джоан и Майри, които поклатиха глава. — Никакви възражения от тях, както виждам. Значи той идва, яде, пие до безпаметност, засипва ни с мъдростта си и си тръгва. Човек би си помислил, че чичо ни, братът на баща ни, поне ще работи, за да помогне на шестте деца, останали пълни сираци, нали?

— Да. — Джилиан знаеше, че това, което й казва Фиона, е важно, и все пак умът й не го побираше. — Това е информация, която изисква дълго и задълбочено обмисляне, а аз не искам да го правя точно сега. По-късно. Ще помисля над това по-късно и ще ви кажа до какво заключение съм стигнала. А сега ще танцуваме.

— Нямаме никаква музика.

— Ще пея. Тихо.

— Можеш да пееш и високо, ако искаш. Нямаме нищо против.

— О, не. Не искам да привличам вниманието върху себе си.

Джилиан затананика една мелодия, за да научи Фиона на бавен лесен танц. За известно време тя се мъчеше да инструктира младото момиче, докато то обръщаше все по-малко и по-малко внимание. Джоан и Майри, които бяха заявили, че искат да се научат да танцуват нещо друго, освен жига или рил, също изглежда не обръщаха особено внимание на наставленията й. Начинът, по който стояха като приковани и я гледаха, започваше да кара Джилиан да се чувства неудобно. Когато Фиона почти напълно спря да се движи, урокът по танци, който искаше да предаде Джилиан, се бе оказал истинска катастрофа, затова тя спря да пее и поклати глава.

— Не внимаваш — нежно я смъмри тя.

— Внимавам. Слушам внимателно как пееш — каза Фиона.

— Много мило, но…

— Пееш като ангел.

— Да, точно както каза стария Найджъл — промърмори Джоан и въздъхна, а Майри повтори като ехо звука.

— Така няма да стане — каза Джилиан. — Може би трябва да опитаме без да пея.

— Не можем да танцуваме без музика — възрази Фиона.

— Аз бях единствената, която танцуваше.

— Много добре. Този път ще внимавам, обещавам. Просто бях удивена да чуя такъв звук да излиза от теб. Сега, след като знам как пееш, мога да оценя таланта ти и да следвам инструкциите ти. Кълна се.

Джилиан се вгледа за миг в сериозното й лице, погледна към Джоан и Майри, които кимаха отривисто, съгласни с думите на Фиона.

— Ако сте сигурни, можем да опитаме отново. Не искам пак да ми се налага да те влача.

— Няма. Ела, моля те, Джилиан. Наистина искам да се науча.

Кимайки, Джилиан започна да пее. Урокът започна доста колебливо, карайки я да се съмнява, че ще изпълнят обещанието си. Тогава, сякаш опомняйки се, трите жени се опитаха да внимават повече. Когато успяха да довършат едната част от танца, Джилиан се чувстваше обезнадеждена. Тогава чу звук, обърна се и видя, че вратите на залата са широко отворени и вътре наднича цяла тълпа хора. Тя се изчерви и затвори очи.

— Какво правите всички тук? — извика силно Джилиан.

— Слушахме пеенето ви — промърмори червенокос мъж, преди да побърза да излезе.

На Конър му се наложи да си пробие с лакти път през тълпата, въпреки че повечето от мъжете побързаха да му направят място. Надяваше се, че воините му щяха да се върнат на плаца да тренират, тъй като неочаквано го бяха напуснали. В един момент мъжете му тренираха здраво, а в следващия той и Кноби спряха двубоя си с мечове, само да забележат, че са останали сами. Веднага щом звука от мечовете им прекъсна, Конър чу пеенето. Докато всяка негова крачка го отвеждаше към крепостта, той се насилваше да не бъде прелъстен от звука на гласа й. Проработи през повечето време, но му се наложи да перне Кноби няколко пъти по главата, за да го накара да се съвземе.

Не беше трудно да се сетиш какво е привлякло мъжете му. Джилиан бе благословена с невероятно чист и сладък глас. А красивият звук можеше да се носи надалеч, силата на гласа й го изумяваше, тъй като бе произведен от толкова дребна жена. Бе завладяващо и опияняващо. С воля той можеше да слуша тази прелест и все пак да не губи ума си. След като сметна, че ще е грях да й забрани да пее, щеше да му се наложи да научи хората си как точно трябва да я слушат.

Той се намръщи към четирите жени в залата.

— Какво правите?

— Уча Фиона, Майри и Джоан как да танцуват — отвърна Джилиан.

— Защо Фиона трябва да се учи да танцува?

— Това е едно от нещата, които учат младите дами, Конър — отвърна му Фиона.

— Изглежда ми като загуба на време.

— Ами, да, понякога е — съгласи се Джилиан. — Истината е, че може никога да не й потрябва. От друга страна, ако отиде в някой голям дом, или в двора, ще може да използва наученото, и ще бъде много по-добре подготвена от останалите момичета, които може да не умеят да танцуват.

Конър отвори уста да каже, че е малко вероятно някой Макенрой да бъде поканен в заможен дом или кралския двор, но се спря. Сега, след като бе женен за Джилиан, той вече не бе просто един от дребните, незначителни леърди, които живеят в достатъчно далечни земи, че да не привличат излишно внимание. Той не знаеше какви са връзките й, но след всяка една от историите й тя разкриваше все повече и повече и той започваше да подозира, че има роднини из цялата страна. Фиона лесно можеше да се окаже привлечена в свят много по-различен от неговия, в свят, за който той знаеше много малко.

— Трябва ли да го правите тук? — попита той, страхувайки се, че му предстоят часове в опити да накара мъжете си да се върнат към тренировките си.

— Помислих, че тук ще сме сами. Може би ще е по-добре навън на полето зад крепостната стена? Мисля, че там ще сме достатъчно усамотени, но ще можете да ни виждате.

Първата му мисъл бе да откаже. След това обаче осъзна, че не бива да се поддава на страховете си. Робърт нямаше да опита да я отвлече отново, а мъжът го бе убедил, че Дейвид няма намерение да опитва. Нямаше доклади за странници или крадци в района. Тъй като някой можеше да го попита защо е отказал, след като очевидно е безопасно, той реши да й позволи въпреки чувствата си. Все пак нямаше да излезе навън сама.

— Може да отидеш, ако Кноби и Дърмот дойдат с теб. Може да дойде и братовчед ти, ако иска.

— Това няма да ни остави много насаме — възрази много вяло, тъй като знаеше, че щом дамите излизаха от крепостта, беше нормално да бъдат придружавани от охрана.

— Достатъчно ще е.

Скоро след това Джилиан, Фиона, Джоан и Майри се насочиха към тревистата поляна, следвани от Кноби, Дърмот и Джеймс. Част от Джилиан се чувстваше объркана от бързото си предаване пред исканията на Конър, но доброто настроение успя бързо да прогони чувството. Никоя жена от клана Мъри не можеше да излезе от дома без охрана. Не беше честно да се гневи на Конър за нещо, което би направило и семейството й, за да я защити.

— Мисля, че тук е добре — обяви Джилиан, спирайки в средата на малка поляна, и се огледа.

— Ще бъде лесно да ви наблюдаваме, ако сте тук — каза Джеймс. — С Дърмот ще застанем в двата края на поляната.

— Всъщност, Джеймс, надявах се, че ще ни пееш.

— О, скъпа, не бива позволяваш на любопитните жадни погледи на хората да те карат да криеш прекрасния си глас.

Джилиан направи гримаса.

— Признавам, че е неудобно, но не за това не искам да пея. Не е лесно да учиш някой да танцува и едновременно с това да пееш. Ако ти пееш тона, от който имам нужда, ще мога да преподавам. Веднъж щом научат стъпките, няма да са нужни гласови наставления и ще пея отново аз.

— Дърмот и аз ще пазим — каза Кноби. — Опитай се да не пееш много силно — засмя се той и успя да се отмести, преди Джеймс да го удари. — Не бива да се бавим много.

Още кикотейки се, Дърмот и Кноби се отдалечиха, Джилиан погледна ухиления си братовчед и осъзна, че Джеймс си е създал наистина добри приятели в Дайхладах. Това не я изненада, тъй като Джеймс бе от мъжете, които всеки харесва. Само се надяваше, че решението й относно Конър, ако бракът им приключеше, няма да сложи край на приятелството им. След като той скоро щеше да бъде леърд, щяха да му бъдат полезни всички приятели и съюзници.

След като обсъдиха на какво иска да научи Фиона, Джилиан и Джеймс се съгласиха коя песен ще изпълнява той. Той започна да пее, а Джилиан да инструктира малката си групичка, показвайки й стъпките. Всичко мина много по-добре. Джеймс имаше хубав, чист глас, но за щастие не постигаше същия ефект, който се получаваше при нейното пеене. След кратък момент на мълчалива възхита жените най-после й отделиха пълното си внимание и Джилиан беше поразена от естествената грация на трите жени. Това направи обучението им много по-лесно, дори приятно.

Сред много смях Джилиан издърпа Дърмот и Кноби при групата им. Джилиан упорито гледаше да се погрижи Кноби и Майри да станат танцова двойка и си размени съзаклятническа усмивка с Джоан, докато изчервената млада двойка се учеше да танцува. Тя се надяваше, че много скоро, въпреки срамежливостта си, Майри ще признае чувствата си на Кноби и се надяваше той да отвърне подобаващо.

— Не мисля, че съм много добър в това — каза Кноби, препъвайки се, докато правеше едно завъртане, и изпрати намръщен поглед към ухиления Джеймс.

— Никой не е добър в началото — увери го Джилиан. — Докато Джеймс се учеше да танцува, предложихме да завържем възглавница за дупето му, тъй като постоянно падаше на него.

— Жестока жена — заяви й Джеймс, но се засмя с останалите. — Това, което ме спаси от по-голямо унижение, в крайна сметка, Кноби, беше, че си представих все едно се бия с меч. Казвах си, че не се уча на сложните стъпки, за да впечатлявам момичетата, а се уча как да владея нов, смъртоносен вид нападение.

Джилиан тъкмо се канеше да каже, че това е най-глупавото нещо, което някога бе чувала, когато зърна лицата на Дърмот и Кноби. Сякаш за мъжете това имаше истински смисъл. Но ако това им помагаше да се научат да танцуват, вероятно щеше да е полезно. На Джилиан само й се искаше лицата им да не са толкова сериозни и напрегнати. Въобще не изглеждаха така, сякаш са мъже, на които е дадена удобна възможност да ухажват дама. Когато танцът започна отново, Джилиан срещна развеселения поглед на Джоан и осъзна, че също като нея, жената се смее вътрешно.

* * *

— Какво прави Дърмот? — попита Ангъс, заставайки на стената до Конър, за да погледне към поляната.

— Вярвам, че се учи да танцува — отвърна Конър.

— Защо би го направил?

— Според жена ми е нещо, което правят хората от добрите семейства. В някои крепости и в двора се танцувало.

— Не съм виждал танци в крепостта на граф Динек.

— Не, но сме ходили там само два пъти, и тогава не е имало празненства. Джилиан и Джеймс са били в двора и подозирам, че са били на много повече празненства от нас.

— О! — Ангъс се намръщи на сцената, разиграваща се на полето. — Мислиш ли, че всички ще трябва да се научим?

Конър сви рамене.

— Може би. Стоях си и си мислех, че някой ден вие момчета ще се зажените. Сега мога да дам място на Дърмот, където да живее като мой представител в Ал-давок, но нямам какво да предложа на вас останалите.

— Не се нуждаем от нищо, Конър.

— Знам го и се радвам, че можете да сте доволни да живеете тук или в Ал-давок, но след това ме осени идеята, че ти, Дрю и Нанти бихте могли да станете господари на собствена земя чрез брак, както стана при мен. За да намерите момичета с пари или земя, ще трябва да ходите на празненства като тези на графа или дори в кралския двор. Освен това ще трябва да се представите добре пред младите дами, които притежават повече от приличен външен вид и добро родословие.

Ангъс кимна.

— Да, трябва ни леко изглаждане, някои светски умения.

— Именно. Всички сте благословени със силни тела и външност, която изглежда се харесва на жените. Добави към това светски умения, които също се харесват на жените, и ще сте добра партия за брак.

— Това ли си планирал за Фиона? Да не би вече да имаш на ум някой мъж за нея?

— Боя се, че не бях осъзнал колко близо е тя до възрастта да се превърне в жена, затова не, не съм избрал никой — отвърна Конър. — Докато стоях тук и я гледах, си спомних много от нещата, които ми е казвала жена ми, и смятам, че ще оставя Фиона сама да избере съпруга си.

— Не! Сериозно?

— Да, сериозно. Ще наблюдавам внимателно кой я ухажва и ще си запазя правото да я спра, ако сметна, че бракът няма да е добър за нея, но за кой ще се омъжи ще избере тя. Държа на щастието й много повече от това какво мога да спечеля от брака й. Ако тя научи тези умения, които повечето дами знаят от раждането си, ще й позволя да избира. Инстинктите ми казват, че когато Фиона стане на възраст за брак, семейството на Джилиан ще се погрижи момичето да получи добра възможност да избира между подходящи мъже.

Ангъс се ухили и намигна на брат си.

— Аз си мисля, че семейството на жена ти ще ни помогне да намерим и за нас подходящи момичета за женитба.

Конър се засмя.

— Докато момичето ми изреждаше целия списък с имена на роднините си, с които е свързана по кръв или по брак, останах с впечатлението, че има роднинска връзка с половината Шотландия. Когато видях невястата си, очите ми бяха насочени към Ал-давок. Сега осъзнавам, че съм получил много повече от парче земя. Имаме много нови съюзници, Ангъс. Да, може да не са огромни и могъщи като Кембъл или Дъглас, но вече не сме сами. Може да се наложи да утеша нечии гневни чувства, но вече имаме връзката, и тя ни прави по-силни.

— Света Мери, разбира се. Не се бях замислял за това. И съдейки по това колко ядосан беше баща й, наистина ще има нужда от малко утеха. Все пак, ако Джеймс казва истината, бракът ти може да бъде отменен.

— Джилиан няма да сложи край на брака ни — каза Конър с повече увереност, отколкото чувстваше в действителност.

— Казваш ми, че трябва да науча светски умения, за да ухажвам жените, но сам не следваш съветите си.

— Какво имаш предвид?

— Мисля, че ще е хубаво малко да поухажваш жена си, нещо повече от това да я караш да крещи от удоволствие. Ти си твърд и сериозен мъж, Конър — той погледна към танцуващите хора на полето, — а жена ти е пълна с радост и живот. Тя е имала свободата да се наслаждава на неща, на които ние не сме, от танците до простите жестове между роднините. Тя има нужда от топлота, Конър. Мисля, че е била обграждана от нея през целия си живот.

— Да не би да очакваш да се превърна в някой хленчещ ласкател.

— О, не. А и не мисля, че би могъл, без значение колко се стараеш. Казвам само, че ако реши да избяга от теб, тя ще може да го направи, затова ти трябва да направиш всичко по силите си да я накараш да пожелае да остане тук с теб. Джилиан има спасителен план, а очевидно семейството й се тревожи, че ти ще я тикнеш към него.

Проблемът беше, че той не знаеше как да ухажва Джилиан. Според чичо му Нийл, правеше всичко, което трябва да прави един мъж за съпругата си — бе й осигурил дом, обличаше я, хранеше я и спеше с нея. Макар че се чувстваше така, сякаш не е лоялен към чичо си, Конър бе склонен да признае, че започва да вижда, че чичо му не е експертът, за който се представяше. Истината бе, че последния път, в който чичо му реши да му обяснява как трябва да се държи с жена си, Конър помисли, че му обяснява как да се грижи за коня си.

По-голямата му тревога бе, че ако опиташе да ухажва Джилиан и да й покаже малко нежност и грижа, това малко можеше да се превърне в много. Ако отвореше вратите към сърцето си, дори и леко, тя можеше да се шмугне вътре. Конър се боеше, че тя може би вече го е сторила, но странейки от нея, той можеше да защити чувствата си поне през деня.

Но заплахата на този брак да бъде сложен край бе прекалено реална. Ангъс бе просто един от многото, които бяха решили да го посъветват, и които бяха видели, че той има нужда да направи нещо, ако иска да задържи съпругата си. Ако беше внимателен, смяташе, че щеше да направи доста неща, без да изобличи чувствата си. Беше забелязал колко по-удобна и чиста бе станала крепостта му и нямаше да му стане нищо, ако й направи комплимент или й благодари за всичко, което бе свършила. Винаги хвалеше и поощряваше мъжете си, когато са свършили добре работата си, и ако не го караше да изглежда слаб, щеше да прави същото и с жена си. Обмисляйки това, той реши, че може да се сети и за още нещо, за което да я похвали, без да изглежда мек или да прилича на влюбен глупак.

Точно отваряше уста да съобщи на Ангъс решението си, когато вниманието му бе привлечено от хората на поляната. Всички бяха спрели и гледаха към Джилиан. Миг по-късно тя се срина на земята. Конър се чу как издава непознат, агонизиращ вик, докато тичаше надолу по стълбите на стената.