Хана Хауъл
Шотландска съпруга (14)

Тринадесет

Конър се ухили, когато влезе в спалнята си и видя Джилиан да стои гола до ваната. Тя изписка и влезе бързо в нея. Докато се събличаше, той осъзна колко много харесва тези вани и чакаше с нетърпение да дойде края на деня. След като се бе изправил пред възможността да я изгуби от Робърт и след като бе открил предател в клана си, се почувства особено нетърпелив. В това нетърпение се промъкваше опасност, но за момента той избра да я игнорира. Гневните писъци на Мег още ехтяха в ушите му и той искаше да ги замени със стоновете на удоволствие на Джилиан. Или по-добре със страстните й викове, помисли си той, докато влизаше във ваната.

— На какво се усмихваш? — попита го тя, леко разочарована, че не е в лошо настроение, което тя да подобри, използвайки съпружеските си умения. Този мъж въобще не сътрудничеше на плановете й.

— Точно се бях замислил, че искам да ме проглушиш със страстните си викове — каза той, когато тя започна да мие краката му.

— Да не би да ми казваш, че съм шумна? — Тя не можеше да реши дали е обидена или просто притеснена, че е много шумна и може някой да я чуе.

— Достатъчно, че да огласиш цялата крепост.

— Има неща, с които един съпруг не трябва да се шегува. — Джилиан затърка силно ръцете му и остана леко разочарована, когато усилията й не постигнаха нужния ефект. — Той може би иска да се позамисли над факта, че засрамвайки стеснителната си съпруга, тя няма да смее да си поеме дъх, за да не допусне и дори малък звук да се изплъзне от устните й, въпреки най-добрите усилия на съпруга й.

— Добра гледна точка, съпруго — каза той, докато тя миеше косата му.

— И аз мисля така. — Внимателно отметна косата му и изми гърба му.

Конър взе пешкира от ръката на Джилиан.

— Разбира се, един съпруг може да приеме това като предизвикателство.

— О, боже!

* * *

Джилиан гледаше нагоре към тавана, наслаждавайки се на тежестта на тялото на съпруга си, и реши, че той има много добри умения с пешкира. Само се надяваше леглото да е изсъхнало като дойде време да си лягат. За жалост трябваше да си признае, че не се бе оказала особено предизвикателство за Конър. Джилиан не бе сигурна какви звуци издаваше, но силно подозираше, че бе шумна, което сигурно неимоверно радваше грамадния идиот върху нея. Можеше само да се моли този, който ги е чул, да не бъде достатъчно груб да повдигне този въпрос.

— Какво стана с Мег? — попита тя, опитвайки се да се отърси от мисълта колко засрамена щеше да се чувства, ако някой споменеше нещо.

— А, да, Мег. — Той потърка нос в рамото й. — Опита се да отрече всичко, след това се опита да моли за прошка. Казах й, че да я оставя жива е достатъчна прошка.

— И не оцени това, нали?

— Не, неблагодарна уличница. Прокле ме, а после прокле и теб.

Конър седна и се протегна. Помисли си, че сега може да мисли за сблъсъка с Мег без гняв. През вените му препускаше страстно удоволствие, което задържаше гнева настрани. Той целуна Джилиан, стана от леглото и започна да се облича. Начинът, по който хората му застанаха зад него, когато прогони Мег, също помогна настроението му да се подобри.

— Ти просто я прогони — каза Джилиан, обръщайки се бързо. — Беше много милостиво от твоя страна. Всеки друг леърд би направил много повече от това да я пусне да си ходи.

— Робърт също каза, че той не би бил толкова добър. Всъщност като си тръгна, имаше много повече вещи от тези, които притежаваше, затова подозирам, че към престъпленията й можем да добавим и кражба. Мислех да я настаня в някой бордей, но тя е отишла в една къща в селото. Това ме кара да подозирам, че Джени и Пег скоро ще се присъединят към нея. Без арогантността на Мег, която да ги пази от останалите жени, мисля, че скоро ще я последват.

— Мислиш ли, че са й помогнали да ни предаде?

— Мисля, че са знаели каква игра играе тя и не са ме предупредили. Почти толкова лошо е. Освен това реших, че би било грубо към жените, които работят толкова здраво и отдадено, да оставя уличниците да се разхождат свободно из крепостта.

— Джоан ще е доволна.

— Да, макар да мисля, че Малкълм в момента е много смирен. Най-добре е да се прочисти дома. Тези жени могат да вършат делата си в селото. Кноби ми каза, че по думите на Майри така било в повечето крепости.

— Майри е пътувала?

— Тя и майка й дойдоха при нас от друг клан. Бащата на Майри умрял и опитали да принудят майка й да се омъжи за мъж, когото не харесвала, затова си тръгнали. За жалост, пристигнаха дни преди клането, търсейки майката на Джоан, която бе единствената им роднина. Майката на Джоан бе убита, а тази на Майри ранена лошо и толкова изнемощяла, че умря след няколко години.

— Толкова много млади хора оставени сами — промърмори Джилиан, докато привършваше с обличането.

— Мисля, че накрая именно младостта ни помогна да оцелеем.

— Възможно е.

Конър прогони тъгата, която тези спомени винаги носеха със себе си, хвана ръката на Джилиан и я поведе към голямата зала. Тъй като всички в Дайхладах знаеха историята и повечето от тях често се задушаваха от мъката, следваше се правилото да не се говори много за това, което се бе случило. Сега, всеки път, щом разкажеше част от историите на Джилиан, осъзнаваше, че най-силната мъка бе преминала. Единственото силно чувство към изминалите събития бе яростта и съжалението, че няма на кого да отмъсти за всичко, което се бе случило. Единствените виновници се бяха избили един друг.

Когато с Джилиан влязоха в залата, той почти не се изненада да види, че всички стоят и ги чакат. Това започваше да става нещо напълно нормално. Той седна и си сложи храна, докато другите побързаха да заемат местата си. Половината вечеря бе минала, когато осъзна, че няма как всички да са знаели кога точно ще слезе в залата. Вечерята не се сервираше в точно определен час, макар че напоследък забелязваше, че жена му се опитва да въведе точно такова правило. Освен това не звъняха със звънец, за да съберат всички около масата.

— Защо всички чакахте и храната не бе сервирана? — попита той Дърмот, след като любопитството му взе връх. — Не съм чул някой да бие звънец или нещо такова.

— Не е нужно да се бие звънец — отвърна Дърмот. — Просто чакаме вика.

— Вик ли?

— Да, вик. Щом го чуем, знаем, че до половин час ще слезете да ядете. В повечето случаи до петнадесет минути.

Джилиан почувства как бузите й се зачервяват силно. Надеждата, че Дърмот може да говори за нещо друго бе жестоко убита, щом забеляза ухиленото изражение на лицето му. Тя простена и подпря чело на масата, искайки й се да удари няколко пъти с ръка по дървото.

Тъкмо се молеше подът да се разтвори и да я погълне, за да избяга от това унижение, когато странен звук от дясната й страна, привлече вниманието й. И тогава я изпълни щастливото удивление, което плени и останалите около масата. Бавно, тя вдигна глава и погледна Конър. Отне й цяла минута да осъзнае, че той се смее. Беше силен и все пак момчешки смях. Щастието й обаче бързо повехна, когато един по един всички около масата се разсмяха. Удоволствието от смеха на Конър бе заменено от истинско неудобство.

— Призив за вечеря — задави се Конър и отново започна да се смее.

— Не сме били звънеца, откакто започна да се къпеш в спалнята си — каза Дърмот и избухна в смях, който едва не го задави.

Гневът и срамът завладяха Джилиан и тя се озъби.

— Не е толкова шумно.

— Не е ли? — кискаше се Джеймс. — Момиче, можеш да изравниш със земята стените на Йерихон. — Той се засмя толкова силно, че трябваше да се хване за Кноби, за да не падне на пода.

— Държите се като деца. — Джилиан се изправи и взе чинията и чашата си. — Ще вечерям в кухнята. — Докато се отдалечаваше, успя само да забележи, че Фиона спря да се кикоти, достатъчно, че да вземе чинията и чашата си и да я последва. — Невъзпитани момчета, това са всички те.

Влизайки в кухнята, Джилиан изруга тихо и въздъхна. Джоан, Майри и двете кухненски помощници се кискаха толкова силно, че от очите им течаха сълзи. Чувствайки се унижена, Джилиан седна на масата, само за да осъзнае, че апетитът й се е изпарил. Тъкмо се чудеше дали да се насили да яде, когато Джоан изпрати прислужниците в залата, за да изчакат мъжете да се нахранят, а Майри седна срещу нея и Фиона. Двете жени изглежда й симпатизираха, но все още бяха доста развеселени.

— Милейди — каза Джоан, а гласът й бе дрезгав от смеха, — те не го направиха, за да ви засрамят или наранят.

— Това е нещо прекалено лично — промърмори Джилиан.

— Мъжете невинаги се замислят над това. — Джоан скръсти ръце на гърдите си, изглеждайки така, сякаш е готова за още малко смях и сълзи. — О, момиче, леърда се смееше. Смееше се! Не съм го чувала да се смее след клането.

— Не мисля, че някога съм чувала брат ми да се смее — каза Фиона.

— Ами, да, това наистина ми достави удоволствие — призна Джилиан. — За нещастие простаците бързо ми напомниха защо всички се смеят. Унизително е. И предполагам, че се дразня да ми напомнят колко шумна съм била. Това е проклятие.

— О, не, милейди — възрази Джоан. — Старият Найджъл ни каза, че ви е чул как пеете, макар че бил наистина далеч от вас. Също така ни каза, че имате гласа на ангел, и че сте го привличали толкова силно към себе си, че се е наложило да го задържат. Благословена сте с този глас. Надявам се, някой ден да ви чуя как пеете.

— Но не звучи така, сякаш оценяват пеенето ми. Да, трижди прокълната съм. Пея високо, което наистина може да е добре, но също така съм шумна, когато съм ядосана, понякога съм шумна, когато съм щастлива, и очевидно викам мъжете на масата за вечеря, когато онзи разбойник, мъжът ми, ми доставя удоволствие.

— Да, и ви давам думата си, че зад този смях се таи много завист. — Джоан кимна, когато Джилиан се намръщи объркана. — Кой мъж не би искал да задоволява жена си толкова добре, че да я накара с виковете си да разтресе крепостта? Няма да съм изненадана, ако мъжката му гордост, че може да го постигне, и че всички го знаят, е накарала Конър да се смее толкова свободно. Това е начинът мъжете да се чувстват горди от похотливите си умения, дори глупаците, които не притежават такива.

— Конър също крещи — каза Фиона. — Наистина. Може да не е толкова силно като теб, но човек не трябва да се напряга, за да го чуе.

Това донякъде беше успокоително, но Джилиан все пак поклати глава и въздъхна.

— Няма да мога да ги погледна в очите, след като всички те знаят за личните ни работи.

— Милейди, от мига, в който поискахте да къпете леърда в спалнята ви, всички знаехме какво ще се случи — каза Джоан. — Само глупак би помислил, че страстна двойка като вас може невинно да се къпе и да не се случи нищо.

— О, разбира се. А аз съм достатъчно глупава да мисля, че мъжете навън ще разберат чувствителността ми. Те не притежават никакъв такт. Мисля, че ще се опитам да се заглуша.

— Това само ще накара Конър да го приеме като предизвикателство.

Спомняйки си правенето на любов, което бе предизвикало такова обсъждане на вика й, Джилиан се усмихна и намигна на Джоан.

— Да, така и стана — каза тя и се присъедини към смеха на останалите.

* * *

— Надявам се, че не наранихме чувствата на момичето — каза Дърмот, когато всички спряха да се смеят.

— Мисля, че просто е раздразнена — промърмори Конър, поглеждайки намръщено към кухнята. — Защо би се ядосала?

— Жените не обичат някой да говори за личните им дела — каза Джеймс. — Джили вероятно е засрамена да научи, че всички знаят какво вършите заедно. Ако майка научи за това, което направих току-що, ще ме рита до Стърлинг и обратно.

— Ние сме женени. Но дори и да не бяхме, когато мъж и жена отидат в стаята си и затворят вратата, всеки глупак ще знае какво правят. Тя със сигурност го знае.

— Разбира се, че го знае. Знае, че това е нещо шумно и не може да бъде тайна, колкото и да му се иска на човек. Дори нещо повече, когато татко го е нямало дълго време, в мига, в който се видят с майка, почти тичат нагоре по стълбите, и много често слушаме колко силно се блъска леглото им в стената. Понякога пък намираме разхвърляни дрехи в дневната или в някоя друга стая, където са се събрали малко по-дискретно. — Джеймс извъртя очи. — А когато братовчедките Ейвъри и Елспет ни дойдат на гости със съпрузите си, и случайно вземеш, че минеш покрай спалните им — той поклати глава, — ще си помислиш, че се намираш в някой бардак с похотливи моряци. Дори понякога изчезва и храна. Казвам ви, много е трудно да си държиш езика зад зъбите, докато слушаш как перачките се оплакват, че е адски трудно да се изпере мед от чаршафите. Но никога не говорим за това. Е, или поне не трябва да го правим, но обичаме да ги подкачаме. Всеки път разярява момичетата.

Конър гледаше изумен Джеймс. Просто не можеше да си представи този начин на живот, който описваше. Вярно е, че понякога с роднините му са се боричкали и са си играли, но рядко бяха имали възможност да се забавляват. Дори преди клането единственото безгрижие и смях се изплъзваха от устните им в миговете, в които заради младостта си, забравяха, че се намират във война. Клана Мъри изглежда бяха щастливи, защитени и Конър осъзна, че им завижда.

— Мед? Защо ще им е мед в леглото? — попита той, мъчейки да се отърси от тъмните си мисли.

Джеймс се засмя, огледа се наоколо, за да се убеди, че в близост няма жени и се зае да обясни колко сладко може да бъде правенето на любов, когато се използва и храна. Конър осъзна, че има много неща, които никога не бе научил. Но по-скоро би позволил да му откъснат всичките нокти, преди да си го признае. Беше все пак някаква утеха да види по удивените изражения на останалите мъже, че не само той страда от незнание. Конър осъзна, че всичките са доста неопитни. Джеймс лесно бе подтикнат от по-младите мъже да разкаже повече трикове, докато по-старите воини слушаха внимателно и се правеха, че това, което чуват, им е вече известно.

Беше доста късно и всички се бяха насочили към леглата си, когато Конър осъзна, че жена му не се е върнала. Потърси я в кухнята, но там бе останала само една млада кухненска помощница, която довършваше с почистването. Тръгвайки към спалнята им, Конър се зачуди дали Джилиан е била дълбоко наранена от смеха им. Той смяташе, че трябва да се гордее, задето може да доведе жена си до такава страст, че тя да крещи като командир, впускащ се в атака начело на армията си. Но дамите можеха да са чувствителни и да пазят скромността си. Ако тя бе истински наранена, вероятно изпитваща срам, щеше да му се наложи да я утеши, а Конър не мислеше, че знае как да го направи. И все пак ако от това зависеше пълното отдаване на Джилиан и страстта, която споделяха, предположи, че ще трябва да намери начин да я успокои. Не му беше лесно, но най-после си призна, че намира радост и спокойствие в прегръдките й. Тъй като останалите виждаха това само като похот, той чувстваше, че може спокойно да й се отдаде, без да се бои, че ще го сметнат за слаб. Сега нямаше намерение да губи това, което имаше.

Неочаквано се сети за смеха си. Беше се почувствал добре и освежен. Конър знаеше, че почти шокира хората си с тази проява на лекомислие, бе го видял на лицата им, но те го приеха бързо и лесно. Дори с радост, осъзна той изненадан. В никой от тях не бе видял липса на респект или отслабване на позицията му като леърд. Той нямаше намерение да става вечно ухилен глупак, но реши, че не би навредило да се смее от време на време, или да показва, че е развеселен. Истината беше, че сега, след като бе споделил смеха с мъжете си, щеше да му е по-трудно да се въздържа да не го повтаря понякога.

Конър въздъхна облекчено, щом влизайки в спалнята, забеляза Джилиан в леглото му. Поне не се криеше от него. Макар че, помисли си той с лека усмивка, докато събличаше дрехите си, тя така се бе увила, че не се виждаше почти нищо от нея. След като се изми бързо, той се настани в леглото и я взе в обятията си. Очите й останаха затворени, но ако тя се опитваше да се прави на заспала, не се справяше особено добре.

— Цупиш ли се, съпруго? — попита я той, галейки гърба й, и се намръщи, когато осъзна, че тя е облякла ленена нощница и така той не можеше да докосне меката й кожа.

— Защо да се цупя? — промърмори тя, опитвайки се да игнорира красотата на голите гърди, срещу които бе притисната. — Толкова дълбоко неудобство и унижение не струва повече от едно или две трепвания, нали? Това, че ми се искаше да потъна в дълбока дупка и да издърпам земята над главата си, за да остана завинаги в нея, не означава нищо.

Конър притисна устни отстрани на врата й, криейки изражението си. Знаеше, че сега не е моментът да последва решението си да изразява по-открито веселието си. Начинът, по който говореше жена му, го караше да иска да се разсмее, а това се случваше от самото начало. Конър си помисли, че много би се радвал да споделя смеха си с нея занапред.

— Никой не е целял да те засрами, съпруго.

— Не съм казала срам. Не се срамувам. Това беше просто много неудобно — каза тя, все още чувствайки силно неудобство и бе сигурна, че ще мине доста време, преди да изчезне. — Това са лични неща само между нас двамата.

— Джили, ние сме съпрузи. В мига, в който решим да се уединим, всеки разбира какво правим. Те правят абсолютно същото или им се иска да го правят.

— Знам го, но, за бога, те не бива да говорят за това. Мъжете може да обичат да се потупват по рамото и да се хвалят за това и да, жените също го правим, но това не е нещо, за което да се говори публично.

Конър не бе сигурен какво да каже. Той не приемаше шегуването с хората на масата за нещо повече от шега между роднини. Тъй като се смя, и всъщност се чувстваше доста самодоволен и щастлив, че е успял да накара жена си да крещи от удоволствие, състраданието му към нея не бе особено силно.

— Затова взех решение.

Конър не бе сигурен дали тези думи му харесват и се отдръпна леко, за да я погледне в очите.

— И какво е то?

— Ще стана по-нежна. Да, може всички да знаят какво правим тук, но няма да ги развеселявам като издавам толкова звуци. Вече няма да викам тези глупаци на вечеря.

Джилиан не бе изненадана, когато той присви очи. Мъжката му гордост бе поставена на изпитание, точно както подозираше, че ще стане. Със сигурност щеше да страда доста от неудобство, преди да успее да приеме и игнорира факта, че всички чуват как тя и Конър правят любов, но нямаше намерение това да продължи дълго. Споделената им страст все още бе единственото място, където Джилиан чувстваше, че се доближава до съпруга си и пропуква черупката му, макар и много леко. Нямаше да позволи няколко груби жеста да я принудят да се отдръпне от него. Истината е, че тя не знаеше дали ще може да го направи, дори и да опита. Наслаждаваше се прекалено много на удоволствието, което й даряваше Конър, за да се откаже толкова лесно от него.

Той я избута да легне по гръб. Първоначално бе помислил, че тя е облякла прекалено скромната нощница, само защото си е легнала сама и й е било студено. Сега осъзна, че това е част от плана й да стане по-нежна. Тя дори можеше да замисли да стане това, което чичо му наричаше добродетелно момиче в спалнята. Той нямаше да го позволи. Беше прекарал дълги, мъчителни дни, докато си признае, че се е изгубил в страстта, която споделят, и вече чакаше с нетърпение за тези часове на интимност в спалнята им. И никаква атака на женската скромност нямаше да ду отнеме това.

— Какво е това? — попита той, сочейки нощницата й, преди да започне да развързва връзките й.

— Това е нещо, което нежните съпруги носят в леглото — отвърна Джилиан.

— Така ли? И аз трябва да те докосвам през нея, така ли?

Тя се задъха, когато мъжът й просто дръпна дрехата надолу и разголи гърдите й. Ръцете й останаха притиснати от нощницата до тялото й, не бе болезнено, но щеше да й е доста трудно да ги освободи. Джилиан не усети страх, знаеше много добре, че Конър никога не би я наранил. Това, което почувства, бе интерес и лека възбуда. Бе станала доста похотлива, помисли си тя с лека усмивка.

Той я целуна и Джилиан позволи на страстната му магия да се влее в нея. Да усеща как голите му гърди се потъркват в нейните бе достатъчно да накара зърната й да се втвърдят болезнено. Младата жена се опита да се пресегне, за да го докосне, но осъзна, че движенията й само са затегнали хватката на плата. Когато той се премести настрани, за да целуне шията й, тя простена от раздразнение, че не може да го достигне и от страстта, която пораждаха в нея целувките му.

— Конър, не мога да помръдна — запротестира тя, изненадана, че дори може да говори, тъй като той вече целуваше гърдите й.

— Нежните дами не мърдат. — Използвайки пръстите и езика си, той накара зърната й да се втвърдят още повече. — Нежните дами трябва само да си лежат мълчаливо като мъченици и да оставят законните им съпрузи да се възползват от телата им.

— Не мисля, че това е точно така.

Тя искаше да спори още, но Конър пое връхчето на едната й гърда в устата си. С всяко всмукване и подръпване той отнемаше способността й да говори. Джилиан все още се удивяваше колко бързо и силно можеше да запали страстта й. Той бе огънят в кръвта й, болезнената нужда, от която се боеше, че ще страда цял живот. А тя наистина се боеше, тъй като имаше шанс бракът им да се окаже провал.

Дори тази тревога бе прогонена от ума й, когато Конър зацелува вътрешната страна на краката й. Когато той се придвижи нагоре и първо устните му, а после езикът му докоснаха сгорещената плът между бедрата й, Джилиан извика и шокирано се опита да се дръпне. Конър я хвана здраво, задържайки я неподвижна, и скоро тя вече нямаше желание да бяга. Заслепяваща страст се изливаше в тялото й с всяко близване на езика му.

Единствената й мисъл бе, че трябва да се движи и трябва да го докосне. Част от ума й казваше, че хватката на дрехата около ръцете й е повече от леко болезнена, но в следващия миг нощницата се скъса и ръцете й бяха свободни. Не можеше да повярва на това, което чува, но Конър наистина се смееше, когато тя вплете пръсти в косите му. Миг по-късно, почти достигнала крайната точка, дрезгаво заповяда:

— Сега, Конър! Моля те, сега!

— Не, съпруго! По този начин. Отпусни се и ми го дай.

Джилиан не можеше да се сдържи повече. Освобождението се разля по цялото й тяло. Още трепереше от опустошителната му сила, когато Конър започна да я възбужда наново. Този път, когато тя го повика, той не се поколеба и сля телата им. Джилиан се вкопчи в силното му тяло, докато той отведе и двама им във висините.

Измина доста време, преди младата жена да се почувства способна да помръдне или да говори. Тя галеше лениво бедрото на Конър, наслаждавайки се на това да усеща тежкото му тяло върху себе си и горещия му дъх на шията си. Част от нея бе леко ужасена от удоволствието, което изпитваше от тази дълбока интимност, но лесно успя да приспи чувствата си. Конър бе неин съпруг и щом това, което споделяха, бе приятно и за двама им, тя нямаше защо да се тревожи.

— Изкрещях отново, нали? — попита тя, знаейки много добре, че го беше направила. Това бе по-скоро изявление, а не въпрос.

— Да, два пъти — отвърна Конър с мъжко задоволство в гласа си. — Ушите ми още кънтят.

— Арогантен звяр.

— Може би трябва да сляза долу да проверя дали онези глупаци са станали от леглата си, за да чакат да им бъде сервирана храна.

Джилиан се изкиска, представяйки си това.

— Е, отивай тогава.

— Не, не мога да помръдна. — Той се прозя и я целуна по шията. — Взе всичката ми сила.

— И аз самата се чувствам изнемощяла.

— Хубаво, значи съм изпълнил съпружеския си дълг и сега мога да поспя.

Макар Джилиан да се усмихна на шегата му, тя почувства и леко разочарование. След такава заслепяваща страст, след като се бяха съединили толкова красиво, би предпочела любовни думи, а не шеги. Тя успя да издържи на желанието да се отдръпне от него. Тези неща трябваше да бъдат дадени доброволно. Това, което я тревожеше, бе, че можеше никога да не ги чуе, и че въпреки страстта и желанието, които споделяха, Конър щеше да остане завинаги заключен вътре в себе си. Джилиан притисна устни към косата му и се зачуди колко ли време ще чака за тези нежни думи, преди да заприлича на глупачка.