Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witches, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Роалд Дал. Вещиците

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, 2011

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Илюстрации: Куентин Блейк

Предпечат: Митко Ганев, Светлана Цонева

ISBN: 978-954-8657-69-3

История

  1. — Добавяне

Изпържи се като мекица

Всички жени, всъщност всички вещици, седяха неподвижно на столовете си и се взираха втренчено в някого, който внезапно се появи на подиума. Това беше друга жена.

Първото, което ми направи впечатление у нея, бе ръстът й. Тя беше изключително дребна, висока не повече от 1,40 м. Изглеждаше доста млада. Предположих, че е на двайсет и пет или двайсет и шест години и беше много красива. Носеше елегантна дълга черна рокля, стигаща до земята, и черни ръкавици до лактите. За разлика от останалите жени, тя нямаше шапка.

Младата жена изобщо не приличаше на вещица, но нямаше как да не е, иначе какво правеше на подиума? А и защо, за бога, всички вещици се взираха в нея със смесица от възхищение, страхопочитание и ужас?

vyrhovnata_veshtitsa.png

Младата жена на подиума вдигна много бавно длани към лицето си. Облечените в ръкавици пръсти откачиха нещо зад ушите й и тогава… тогава тя хвана бузите си и отлепи лицето си! Красивото лице, което бях видял, остана в ръцете й!

Беше маска!

Щом свали маската, тя се обърна настрани и я постави внимателно върху малка масичка, а после се обърна с лице към нас и аз едва не изпищях.

Лицето й бе най-страховитото и ужасяващо нещо, което бях виждал някога. Само при вида му се разтреперих целият. Беше толкова съсухрено и сбръчкано, толкова спаружено и набраздено, сякаш бе киснало в оцет. Гледката беше страшна и отблъскваща. В нея имаше нещо ужасно нередно, нещо гнусно, разложено и гнило. Като че ли съвсем буквално се разлагаше по краищата, а около устата и бузите видях как кожата е обсипана с язви и проядена от червеи, сякаш вътре се бяха загнездили ларви.

veshtitsa.png

Понякога, когато нещо е толкова страховито, то сякаш те хипнотизира и не можеш да свалиш очи от него. Точно така се чувствах аз. Бях вцепенен. Бях се вкаменил. Не можех да откъсна поглед от ужаса, който предизвикваха чертите на тази жена. Но това не бе всичко. Очите й проблясваха като на змия, докато оглеждаше публиката.

Естествено, веднага разбрах, че това е не друг, а самата Върховна вещица. Разбрах и защо носеше маска. С истинското си лице тя никога не би могла да се покаже на улицата, да не говорим да отиде в хотел. Всеки, който я видеше, щеше да избяга с писъци.

— Вратата! — кресна Върховната вещица с глас, който изпълни залата и отекна от стените. — Заключихте ли вратата с вериги?

— Вратата е заключена, Ваше Върховенство — отговори глас от публиката.

Искрящите змийски очи, разположени толкова дълбоко в страховитото, разлагащо се, проядено от червеи лице, се взираха свирепо, без да мигат, във вещиците, седнали пред нея.

— Можете да ссвалите ръкавиците си! — извика тя.

rykavitsa.png

Забелязах, че гласът й имаше същото металическо звучене като гласа на вещицата, която видях под дървото, само че беше много по-мощен и далеч по-дрезгав. Освен това ехтеше.

Всички в залата започнаха да свалят ръкавиците си. Наблюдавах дланите на жените на последния ред. Чаках с нетърпение да видя как изглеждат пръстите им и дали баба ми бе права. Ах!… Да!… Вече виждах няколко длани! Виждах кафявите животински нокти, извити над върховете на пръстите! Ноктите бяха дълги около 5 сантиметра и със заострени краища!

— Ссвалете обувките си! — изкряска Върховната вещица.

Из залата се разнесоха въздишки на облекчение, докато вещиците изхлузваха тесните си обувки с високи токчета и под столовете зърнах няколко чифта крака, обути в чорапи, които бяха квадратни и нямаха никакви пръсти. Стъпалата бяха отвратителни — сякаш някой бе отрязал пръстите с нож.

obuvka.png

— Ссвалете перруките! — изсъска Върховната вещица.

Тя говореше по особен начин. Долавях чуждестранен акцент, който звучеше някак си дрезгаво и носово, а освен това като че ли имаше трудности с произнасянето на буквата „р“. Също така произнасяше по странен начин буквата „с“. Обръщаше я в устата си като парче гореща свинска кожа, преди да я изплюе.

— Ссвалете перруките си и охладете разранените си скалпове! — извика тя и сред публиката се разнесе още една облекчена въздишка, всички вещици вдигнаха ръце към главите си и перуките (с шапките върху тях) бяха свалени.

perukite.png

Сега виждах пред себе си дълги редове от плешиви женски глави, море от голи скалпове — червени и разранени от триенето на перуките. Не мога да ви опиша колко ужасно изглеждаха, а гледката бе още по-гротескна, тъй като телата под страшните разранени плешиви глави бяха облечени в хубави модни дрехи. Гледката бе нелепа. Всичко изглеждаше неестествено.

О, Боже, помислих си аз. Помощ! Смили се над мен, Боже! Тези отвратителни плешиви жени убиват деца, а аз съм заклещен в една стая с тях и не мога да избягам!

В този миг ме споходи нова, още по-ужасяваща мисъл. Баба ми бе казала, че със специалните си ноздри те могат да надушат дете в непрогледна нощ в другия край на улицата. Досега баба се бе оказала права за всичко. Затова ми се струваше почти сигурно, че някоя от вещиците на последния ред ще ме надуши всеки момент и крясъкът „Кучешко ако!“ ще отекне из залата, а аз ще се окажа приклещен в ъгъла като плъх.

Коленичих на килима зад паравана и едва се осмелявах да дишам.

Тогава изведнъж си спомних друг важен факт, който баба ми бе казала. „Колкото си по-мръсен, толкова по-трудно ще те надушат вещиците.“

Кога за последно се бях къпал?

Преди доста време. В хотела разполагах със собствена стая и баба не се занимаваше с подобни дреболии. Като се замислех, като че ли не се бях къпал, откакто пристигнахме.

Кога за последно си бях измил ръцете и лицето?

Тази сутрин със сигурност не бях. Нито пък вчера.

Погледнах към дланите си. Те бяха покрити с мръсотия, кал и кой знае какво още.

Може би все пак имах някакви шансове. Зловонните вълни нямаше как да преминат през цялата тази мръсотия.

— Вещици от Анклия! — провикна се Върховната вещица. Забелязах, че тя самата не си бе свалила перуката, нито ръкавиците и обувките. — Вещици от Анклия! — викна тя.

Публиката се размърда неспокойно и всички изправиха гърбове.

— Нещасстни вещици! Безполезни, мързеливи вещици! Мекушави лентяи! Вие сте сбиррщина от непотребни черрвеи!

Публиката потрепери. Очевидно Върховната вещица беше в ужасно настроение и те го виждаха. Имах чувството, че скоро ще се случи нещо страшно.

— Закуссвам тази сутрин, поглеждам през прозореца и какво виждам? Виждам отврратителна гледка! Виждам стотици, не, хиляди гнуссни деца да играят в пясъка. Убиха ми апетита! Защо не сте се отъррвали от тях? — изкрещя тя. — Защо не сте изтрребили всички тези мрръсни вонящи деца?

При всяка дума, която изричаше, от устата й изхвърчаха сини пръски слюнка като малки куршуми.

— Питам ви защо? — кресна тя.

Никой не отговори на въпроса й.

— Децата вонят! Осмъррдяват целия свят! Не исскаме никакви деца наоколо!

Плешивите глави в публиката закимаха енергично.

— По едно дете на седмица не е досстатъчно! — извика Върховната вещица. — Само на това ли сте способни?

— Ще се постараем повече — промърмориха вещиците. — Ще се постараем много повече.

— Старанието не е досстатъчно! — кресна им Върховната вещица. — Искам въррховни ррезултати! Ето и заповедите ми! Заповядвам ви всяко дете в тази стррана да бъде смачкано, сдъвкано, изпържено и изличено, преди да дойда на посещение другата година по това време! Ясна ли съм?

Публиката ахна изумено. Видях как вещиците се споглеждат с притеснени изражения. Чух и как една вещица в края на първия ред казва:

Всичките ли? Невъзможно е да ги изтребим всичките!

Върховната вещица се обърна рязко, сякаш някой я бе боднал с шиш в задника.

— Кой се обади? — сопна се тя. — Кой се оссмелява да сспори с мен? Ти беше, нали? — Тя посочи с острия си като игла, облечен в ръкавица пръст към вещицата, която й бе отговорила.

— Не исках да кажа това, Ваше Върховенство! — изписка вещицата. — Не исках да споря с вас! Говорех на себе си.

— Ти се осмели да ми прротиворечиш! — изкрещя Върховната вещица.

— Просто си говорех сама! — изплака окаяната вещица. — Кълна се, Ваше Върховенство! — започна да трепери от страх тя.

Върховната вещица пристъпи бързо напред и заговори отново с глас, от който кръвта ми се смрази.

Щом глупавата вещица ми отговаря, ще трябва да я изгоря на клада! — кресна тя.

— Не, не! — започна да я умолява вещицата на първия ред.

Върховната вещица продължи:

Глупавата вещица без ум, ще се пече като самун!

— Спасете ме! — извика злочестата вещица от първия ред.

Върховната вещица не й обърна внимание и отново проговори:

Щом смееш да ми възразиш, на огън бавен ще гориш!

— Простете ми, Ваше Върховенство! — изплака нещастната обвиняема. — Направих го, без да искам!

Но Върховната вещица продължи безмилостно да декламира:

Вещица, която ми противоречи, скоро в казан ще се свари!

Миг по-късно от очите на Върховната вещица лумнаха искри, които приличаха на миниатюрни, нагорещени до бяло метални стърготини, и полетяха към вещицата, осмелила се да си отвори устата. Видях как искрите се забиха в нея и тя нададе зловещ вой, обгърната от облак дим. Залата се изпълни с мириса на прегоряло месо.

plamuk.png

Никой не помръдна. Също като мен, и вещиците наблюдаваха пушека, а когато той се разсея, столът беше празен. Зърнах малко бяло облаче да се издига нагоре и да излиза през прозореца.

oblak.png

Публиката въздъхна шумно.

Върховната вещица огледа свирепо залата.

— Надявам се, че днес никой повече няма да ме ядоссва — заяви тя.

Настъпи мъртвешка тишина.

— Изпържи се като мекица — добави Върховната вещица. — Сварри се като морков. Никога повече няма да я видите. А сега да се залавяме за работа.