Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witches, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Роалд Дал. Вещиците

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, 2011

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Илюстрации: Куентин Блейк

Предпечат: Митко Ганев, Светлана Цонева

ISBN: 978-954-8657-69-3

История

  1. — Добавяне

Събранието

След като управителят си тръгна, вече не се притеснявах толкова. Какво по-хубаво от това, да си затворен в стая, пълна с прекрасни дами? Ако ме заговореха, можех дори да им предложа да изнесат лекция против жестокостта към децата в моето училище. Това определено щеше да ни е от полза.

Жените влизаха и бърбореха неуморно. Започнаха да обикалят и да си избират места и се чуваха всякакви реплики от рода на: „Мили, скъпа, седни до мен“ и „О, привет, Беатрис! Не сме се виждали от миналото събрание! Роклята ти е прекрасна!“.

Реших да стоя зад паравана и да оставя дамите да започнат със срещата си, а аз да продължа с тренировките, но ги погледах още малко, докато се настаняваха. Колко ли бяха на брой? Стори ми се, че са около двеста. Задните редове се напълниха първи. Сякаш всички искаха да седнат възможно най-далеч от подиума.

В средата на последния ред седеше жена с малка зелена шапчица на главата, която непрекъснато се чешеше по врата. Не преставаше да се дращи. Не можех да откъсна очи от начина, по който пръстите й чешеха косата в основата на врата. Ако знаеше, че някой я гледа отзад, съм сигурен, че щеше да се засрами. Зачудих се дали няма пърхот.

Изведнъж забелязах, че жената до нея също се чеше!

Както и нейната съседка!

И жената до съседката!

Всички се чешеха. Дращеха като обезумели косата в основата на вратовете си.

chesane.png

Да не би да имаха бълхи в косите си?

По-скоро имаха въшки.

На един мой съученик на име Аштън му намериха въшки миналия срок и медицинската сестра го накара да си натопи цялата глава в терпентин. Това наистина умори гнидите, но едва не умори и Аштън. Половината кожа на скалпа му се обели.

Не можех да откъсна очи от чешещите се жени. Винаги е забавно да хванеш някого да върши нещо непристойно, докато си мисли, че никой не го гледа. Да си бърка в носа, например, или да си чеше дупето. Чесането на косата е почти също толкова грозно, особено ако продължава дълго време.

Реших, че сигурно имат въшки.

И тогава се случи нещо удивително. Видях как една от жените пъха пръсти под косата си, косата й — цялата коса — се повдигна нагоре наведнъж, а дланта й се плъзна под нея и продължи да чеше!

Жената носеше перука! Носеше и ръкавици!

Огледах набързо и останалата част от публиката, която вече беше заела местата си. Всички до една носеха ръкавици!

Кръвта ми се смрази. Разтреперих се целият. Огледах се трескаво за някоя задна врата, през която да избягам. Но врата нямаше.

Дали да изскоча иззад паравана и да се стрелна към двукрилата врата?

Тя беше вече затворена и видях, че пред нея е застанала жена. Тя се бе навела напред и омотаваше метална верига около дръжките.

Казах си да стоя мирно. Никой още не те е видял. Нямат никакво основание да дойдат и да надникнат зад паравана. Но само при едно погрешно мръдване, едно покашляне, кихане или подсмъркване, при най-малкия звук и щеше да ме погне не една вещица, а двеста!

В този миг мисля, че припаднах. Ситуацията ми дойде твърде много. Но ми се струва, че съм бил в безсъзнание не повече от няколко секунди и когато се свестих, лежах на килима, слава богу, все още зад паравана. В залата бе настъпила пълна тишина.

Надигнах се замаян на колене и отново надзърнах през пролуката в паравана.

zad_paravana.png