Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Witches, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Повест
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2015)

Издание:

Роалд Дал. Вещиците

Английска. Първо издание

ИК „Ентусиаст“, 2011

Редактор: Велислава Вълканова

Коректор: Снежана Бошнакова

Илюстрации: Куентин Блейк

Предпечат: Митко Ганев, Светлана Цонева

ISBN: 978-954-8657-69-3

История

  1. — Добавяне

Мишокът крадец

Баба ме отнесе задъхана обратно в спалнята ми и ме изнесе на балкона.

— Готов ли си? — попита тя. — Сега ще те сложа в чорапа.

— Надявам се да успея, тъй като съм само едно малко мишле.

— Ще се справиш. Успех, миличък.

Тя ме сложи в чорапа и започна да ме спуска от балкона. Аз се свих и затаих дъх. През пролуките в плетката виждах доста ясно. На километри под мен децата, които си играеха на плажа, бяха големи колкото бръмбари. Чорапът започна да се полюшва от ветреца. Погледнах нагоре и видях как баба е подала глава над парапета на балкона.

balkon.png

— Почти стигна — провикна се тя. — Готово! Сега ще те поставя леко на терасата и готово!

Усетих лек удар.

— Хайде, влизай — провикна се баба. — Побързай! Претърси стаята!

Изскочих от чорапа и пропълзях в спалнята на Върховната вещица. Вътре се носеше същата миризма на плесен, която долових и в балната зала. Така воняха вещиците. Напомняше ми за миризмата в мъжката обществена тоалетна на гарата в града ни.

Доколкото виждах, стаята бе подредена. Нямаше никакви признаци, че не я обитава обикновен човек. Но няма как да ги има, нали? Вещиците не са толкова глупави, че да оставят подозрителни предмети да се търкалят из хотелските им стаи, които камериерката може да види.

Изведнъж видях по килима да скача жаба и да се скрива под леглото. Аз самият също подскочих.

— Побързай! — долетя гласът на баба ми някъде далеч отгоре. — Вземай бутилката и излизай от там!

Запълзях наоколо и се опитах да претърся стаята. Това обаче не беше лесна работа. Не можех например да отворя чекмеджетата. Не можех да отворя и вратите на големия гардероб. Спрях да се щурам. Седнах в средата на стаята и се замислих. Ако Върховната вещица искаше да скрие нещо изключително тайно, къде би го сложила? Със сигурност не би го поставила в обикновени чекмеджета. Нито в гардероба. Там би било твърде очевидно. Скочих върху леглото, за да огледам стаята по-добре. „Хей, да не би да го е скрила под дюшека?“, помислих си аз. Много внимателно се наведох от ръба на леглото и се промуших под дюшека. Трябваше да се напъхам с всички сили, за да продължа напред, но не се отказах. Нищо не виждах. Дращех с лапи напосоки, когато главата ми се удари в нещо твърдо в дюшека над мен. Протегнах лапи, за да го опипам. Дали не беше бутилчица? Да, наистина беше бутилка! Успях опипом да проследя каква форма има през плата на дюшека. А до нея имаше друга твърда издутина, и още една, и до нея друга. Върховната вещица сигурно бе разпорила дюшека, бе пъхнала всички бутилки вътре и отново го бе зашила. Започнах трескаво да разкъсвам със зъби плата над главата си. Предните ми зъби бяха изключително остри и не ми отне много време да прогриза малка дупка. Качих се в нея и грабнах една бутилка за гърлото. Избутах я през дупката в дюшека и се промуших след нея.

Тръгнах заднишком, теглех бутилката след себе си и успях да стигна до ръба на дюшека. Бутнах бутилката от леглото върху килима. Тя отскочи от пода, но не се счупи. Скочих от леглото и разгледах малката бутилка. Беше същата като онази, която Върховната вещица извади в балната зала. Върху нея имаше залепен етикет с надпис „ФОРМУЛА 86 СЪС ЗАБАВЕНО ДЕЙСТВИЕ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА МИШКИ“. Отдолу пишеше: „Тази бутилка съдържа петстотин дози“. Еврика! Останах изключително доволен от себе си.

Изпод леглото със скокове се показаха три жаби. Те приклекнаха на килима и ме зяпнаха с големите си черни очи. И аз се вгледах в тях. Огромните им очи бяха най-тъжното нещо, което някога бях виждал. Изведнъж ми мина през ум, че почти със сигурност тези жаби са били деца някога, преди Върховната вещица да се добере до тях. Стоях неподвижно, стиснал бутилката и взрян в животинките.

— Кои сте вие? — попитах ги аз.

koi_ste_vie.png

В същия миг чух как в ключалката се превърта ключ, вратата се отваря с трясък и Върховната вещица влиза в стаята. Жабите се скриха под леглото с един скок. Аз се шмугнах след тях с бутилката в лапичките си, изприпках до стената и се спотаих зад единия крак на леглото. Чух стъпки по килима. Надзърнах иззад крака. Трите жаби се бяха сгушили една в друга под централната част на леглото. Жабите не могат да се крият като мишките. Не могат и да бягат като мишките. Горкичките същества можеха само да скачат, при това доста тромаво.

Изведнъж видях лицето на Върховната вещица, която надникна под леглото. Скрих глава обратно зад крака.

— Ето къде сте, жабчета — каза вещицата. — Можете да стоите там, докато си легна довечера, а след това ще ви изхвърля през прозореца, за да ви изядат чайките.

jabi.png

Внезапно през отворената врата на балкона долетя силният и ясен вик на баба ми:

— Побързай, скъпи! По-бързо! Излизай веднага от там!

— Кой вика? — изсъска Върховната вещица.

Аз отново надникнах иззад крака на леглото и я видях как отива към вратата на балкона, докато си мърмореше.

— Кой е на моя балкон? Кой е там? Кой се оссмелява да идва без покана?

Тя излезе през отворената врата и се озова на балкона.

— Каква е тази пррежда, която висси тук?

— О, здравейте — долетя гласът на баба ми. — Изпуснах си преждата през балкона по грешка. Но всичко е наред. Успях да я хвана за другия край. Ще я издърпам сама, но ви благодаря все пак.

Удивих се колко спокойно говореше.

— С когото говоррехте току-що? — попита ядосано Върховната вещица. — На кого казвахте да побъррза и да излиза веднага?

— Говорех на внука си — отвърна баба. — Стои в банята от часове и му е време да излиза. Седи вътре и чете книги и съвсем забравя къде се намира! Вие имате ли деца, скъпа?

— Не! — кресна Върховната вещица, бързо се върна в стаята и затръшна вратата на балкона зад себе си.

С мен бе свършено. Пътят ми за бягство бе отрязан. Бях затворен в една стая с Върховната вещица и три уплашени до смърт жаби. Страхувах се точно толкова, колкото и жабите. Бях убеден, че ако ме забележи, тя ще ме хване и ще ме изхвърли през балкона за храна на чайките.

На вратата на стаята се почука.

— Какво има сега? — кресна Върховната вещица.

— Ние сме най-старите — отвърна смирен глас от коридора. — Шест часът е и дойдохме да вземем бутилките, които ни обещахте, Ваше Върховенство.

Видях как Върховната вещица прекосява килима и отива до вратата. След това я отвори и множество чифтове обувки започнаха да влизат в стаята. Те пристъпваха бавно и несигурно, сякаш собствениците на обувките се страхуваха да влязат.

poseshtenie.png

— Влизайте! Влизайте! — сопна се Върховната вещица. — Не се помайвайте в корридора! Нямам цяла нощ на разположение!

Това бе единствената ми възможност. Изскочих иззад крака на леглото и се стрелнах към отворената врата. Прескочих няколко чифта обувки, изпречили се на пътя ми, и след три секунди бях навън в коридора, все още притиснал безценната бутилка към гърдите си. Никой не ме видя. Не последваха викове: „Мишка! Мишка!“. Чувах само гласовете на най-старите вещици, които бърбореха глупави неща от рода на „Колко сте мила, Ваше Върховенство“ и други подобни. Заподскачах нагоре по стълбите. Стигнах до петия етаж и завих по коридора към спалнята си. Слава богу, наоколо нямаше жива душа. С дъното на бутилката започнах да чукам по вратата: „Чук-чук-чук“. Продължих да почуквам. Дали баба щеше да ме чуе? Реших, че със сигурност ще ме чуе. Ударите на бутилката във вратата бяха доста силни. Чук-чук-чук… Дано някой не дойдеше по коридора.

Но вратата не се отваряше. Реших да рискувам.

— Бабо! — извиках с цяло гърло. — Бабо, аз съм! Отвори ми!

Чух по килима да се тътрят крака и вратата се отвори. Шмугнах се вътре като стрела.

— Успях! — извиках аз и заподскачах. — Взех я, бабо! Виж, взех я! Имаме цяла бутилка с отвара!

Баба затвори вратата. Наведе се, вдигна ме на ръце и ме прегърна.

— О, скъпи! — изплака тя. — Слава богу, че си жив!

Тя взе бутилчицата от лапичките ми и прочете етикета на глас:

— „Формула осемдесет и шест със забавено действие за създаване на мишки. Тази бутилка съдържа петстотин дози!“ О, умното ми момче! Ти си цяло съкровище! Ти си истинско чудо! Как, за бога, се измъкна от стаята?

— Успях, когато най-старите вещици влизаха. Всичко ми е малко мъгляво, бабо. Не искам пак да ми се случва нещо подобно.

— И аз я видях! — каза баба.

— Знам, чух ви да си говорите. Нали е ужасно противна?

— Тя е убийца. Тя е най-жестоката жена на света!

— Видя ли маската й? — попитах аз.

— Удивителна е. Изглежда като истинско лице. Макар да знаех, че е маска, пак не личеше по нищо. О, скъпи! — изплака баба и ме прегърна. — Мислех си, че повече никога няма да те видя! Толкова съм щастлива, че се спаси!