Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nemesis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 22 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
hoho (2007)

Издание:

Издателство „Полюси“, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от Mandor

Шестнадесет
Хиперпространство

32.

Аделия беше приятна Колония, много по-приятна от Ротор.

Досега Крайл Фишър беше посетил шест Колонии и всички му харесваха повече от Ротор. (Фишър се спря за момент, за да си припомни имената им и въздъхна. Бяха седем, а не шест. Вече им губеше сметката. Започваше да му става много.)

Колкото и да бяха, Аделия беше най-приятната Колония, на която беше ходил. Може би не на вид. Ротор беше от по-старите Колонии и вече беше развил свои традиции. Там цареше ред като че ли всеки си знаеше задълженията, беше доволен от тях и се справяше успешно.

Но Теса беше тук, на Аделия — Теса Анита Уендел. Крайл все още не се беше опитал да се свърже с нея — може би защото това, че Танаяма го охарактеризира като неотразим за жените го беше разтърсило. Въпреки че това изказване можеше да се сметне за проява на хумор (или сарказъм), то го караше, почти против волята си, да не бърза. В случай че се провали, щеше да се представи двойно по-зле пред Танаяма — човек, който макар и не от сърце смяташе, че той умее да се харесва на жените.

Фишър успя да се срещне с нея едва две седмици след като пристигна на Колонията. Винаги го учудваше това, че на Колониите човек можеше да уреди нещата така, че да се срещне с когото поиска. Въпреки дългия си опит, той не можеше да свикне с малките размери на Колониите, с малобройното им население и с това, че всеки познаваше всички от своята социална следа — абсолютно всички — и почти всички извън нея.

Когато най-после я видя, Теса Уендел му направи силно впечатление. От описанието на Танаяма за жена на средна възраст и развеждана два пъти, и от леката му усмивка, когато го каза сякаш нарочно му възлагаше неприятна задача, Фишър си беше изградил представата за сурова жена със студен поглед, може би дори с нервен тик, чието отношение към мъжете беше или скептично, или пламенно.

От разстоянието, от което я видя първия път, Теса изобщо не изглеждаше такава. Тя беше висока почти колкото него и имаше черна лъскава коса, която беше пуснала свободно. Изглеждаше интелигентна и явно често се усмихваше. Беше облечена удивително семпло, сякаш нарочно се стараеше да избягва украшенията. Имаше стройно и все още учудващо младежко тяло.

Фишър се питаше защо се е развела два пътя. Беше готов да приеме, че по-скоро тя се е отегчила от мъжете си, отколкото обратното, въпреки че най-вероятната причина е била несходство в характерите.

Той трябваше да присъствува на някакъв прием, на който щеше да присъствува и тя. Това, че беше Землянин, предполагаше известни трудности, но на всяка Колония имаше хора, които повече или по-малко бяха платени агенти на Земята. Някой от тях щеше да се погрижи Фишър да бъде „спуснат“. Това беше терминът, използуван от повечето Колонии в тези случаи.

Настъпи и моментът, когато той и Уендел застанаха един срещу друг и тя замислено го огледа от глава до пети и обратно, след което зададе неизбежния въпрос:

— Вие сте Землянин, нали, г-н Фишър?

— Да, д-р Уендел. И много съжалявам, че е така, ако това ви дразни.

— Не ме дразни. Предполагам, че сте обеззаразен.

— Така е. Почти до смърт.

— И защо се подложихте на това мъчение, за да дойдете тук?

Без да я гледа в очите, но като я наблюдаваше, за да види ефекта от думите си, Фишър каза:

— Защото ми казаха, че жените на Аделия са особено красиви.

— А сега предполагам, че ще се върнете и ще опровергаете този слух.

— Напротив, той току-що беше потвърден.

— Вие сте „лавьор“, знаете ли?

Фишър не знаеше какво означава „лавьор“ на аделийски жаргон, но Уендел се усмихваше и той реши, че първата им среща е минала успешно.

Дали това се дължеше на неговата неотразимост? Той изведнъж си спомни, че никога не се беше опитвал да покорява Юджиния. Тогава той просто търсеше начин да се спусне в труднодостъпното общество на Ротор.

Обществото на Аделия не беше толкова труднодостъпно, реши Фишър, но по-добре да не се осланя на своята неотразимост. Той тъжно се усмихна на себе си.

33.

Месец по-късно Фишър и Уендел вече се бяха сближили дотолкова, че да прекарват известно време заедно в нискогравитационната спортна зала. Упражненията там до известна степен му харесваха, но само до известна степен, защото той така и не успя да свикне с физическите упражнения при ниска гравитация и му се гадеше от тях. На Ротор се обръщаше по-малко внимание на тези неща, а и обикновено не го включваха в тях, тъй като не беше роторианец по рождение. (Това не беше законно, но обичаите често са по-силни от законите.)

Те се качиха с асансьор до ниво с по-силна гравитация и стомахът на Фишър се поуспокои. Двамата бяха облечени доста оскъдно и той имаше чувството, че и тя съзнава това.

След като си взеха душ, те облякоха по една хавлия и се оттеглиха в едно от Сепаретата, където си поръчаха неголям обяд.

— За Землянин си доста добър на ниска гравитация, Крайл. Приятно ли ти е на Аделия?

— Знаеш, че ми е приятно. Един Землянин не може напълно да свикне с такъв малък свят, но твоето присъствие компенсира много от недостатъците.

— Да. Типичен отговор за един лавьор. Как намираш Аделия в сравнение с Ротор?

— Ротор ли?

— Или останалите Колонии, на които си бил. Мога да ги изброя до една.

Фишър се обърка.

— Какво си правила? Проучвала ли си ме?

— Разбира се.

— Толкова ли съм интересен?

— Всеки, който полага явни усилия, за да покаже интерес към мен ми е интересен. Искам да знам причината. Като изключим секса. Това се разбира от само себе си.

— Тогава каква е причината?

— Ти ми кажи. Защо си бил на Ротор? Бил си там достатъчно дълго да се ожениш и да имаш дете, а след това бързо си го напуснал преди да офейка. Страхуваше ли се да останеш на Ротор за цял живот? Не ти ли хареса там?

Фишър се подразни.

— Всъщност, Ротор не ми харесваше много, защото там не ме обичаха — не обичаха Земляните. И си права, че не исках да остана там за цял живот като втора категория гражданин. Има Колонии, на които се отнасят по-добре с нас. Например Аделия.

— Но Ротор имаше тайна, която се опитваше да скрие от Земята, така ли е? — Очите на Уендел блещукаха весело.

— Тайна? Предполагам, че имаш предвид хиперпространствения метод.

— Да. Предполагам, че имам предвид именно това. И предполагам, че затова си бил там.

— Аз?

— Ти, разбира се. Успя ли да се добереш до него? Не беше ли това причината да се ожениш за учен от Ротор? — Тя облегна лакти на масата, подпря глава с ръце и се наведе напред.

Фишър поклати отрицателно глава и предпазливо отвърна:

— Тя не ми е казвала и дума за хиперпространствения метод. Имаш погрешна представа за мен.

Уендел не обърна внимание на думите му и продължи:

— А сега искаш да го получиш от мен. И как смяташ да постигнеш това? Ще се ожениш ли за мен?

— Ще ми го дадеш ли, ако се оженя за теб?

— Не.

— Тогава не може да става и дума за женене, съгласна ли си?

— Колко жалко, — каза Уендел с усмивка.

— Да не би да задаваш тези въпроси, защото си специалист по хиперпространството?

— Откъде знаеш каква съм? На Земята ли ти казаха?

— Името ти беше в „Списъка на Аделия“.

— Значи и ти си ме проучвал. Каква странна двойка сме. Забеляза ли, че фигурирам там като физик-изследовател?

— Там са изброени и трудовете ти и в голяма част от заглавията се споменава „хиперпространствен“, затова помислих, че си специалист по хиперпространството.

— Да, но въпреки това съм физик-изследовател и се занимавам с теорията на хиперпространството. Никога не съм се опитвала да приложа изследванията си на практика.

— Но Ротор го направи. Интересно ми е, това засегна ли те? В края на краищата някой от Ротор те изпревари.

— Защо ще ме засяга? Теорията е интересна, но приложението й не е. Ако беше прочел трудовете ми, а не само заглавията им, щеше да видиш, че аз категорично твърдя, че хиперпространственият метод не си заслужава да бъде разработван.

— Но роторианците успяха да изпратят в космоса един апарат, който да изследва звездите.

— Имаш предвид Космическата Сонда. Тя направи измервания на паралакса на някои сравнително отдалечени звезди, но дали си е заслужавала разходите? Колко далече отиде Космическата Сонда? Само на няколко светлинни месеца? Това не е толкова далече. Разстоянието между най-отдалечената позиция на Космическата Сонда и Земята, както и въображаемата линия, която може да се спусне между тях, са всъщност една точка, в сравнение с размерите на Галактиката.

— Космическата Сонда не е единственото им постижение, — отвърна Фишър. — Цялата Колония отпътува.

— Вярно е. Това беше през двадесет и втора, значи са изминали вече шест години. И ние не знаем нищо за тях.

— Това, което знаем, не е ли достатъчно?

— Разбира се, че не. Къде са отишли? Живи ли са още? Възможно ли е да са живи? Досега хората никога не са живели изолирани на една Колония. Земята и другите Колонии винаги са били наоколо. Възможно ли е няколко десетки хиляди души да оцелеят сами във Вселената на малка Колония? Нямаме представа дали това е възможно от психологическа гледна точка. Според мен не е.

— Аз мисля, че целта им е да намерят планета, на която да живеят. Те не могат да останат на Колонията.

— И каква планета ще намерят? Заминаха преди шест години. Има само две звезди, до които може да са стигнали вече, тъй като с хиперпространствения метод средната скорост на движение е равна на скоростта на светлината. Това е Алфа Кентавър, система от три звезди на 4,3 светлинни години от нас, като едната от трите звезди е червено джудже. След тях, на 5,9 светлинни години е звездата на Варнард, също червено джудже. Общо четири звезди: една звезда подобна на Слънцето, една, която прилича на него и две червени джуджета. Двете звезди подобни на Слънцето представляват двойна звезда и съществуването на планета, подобна на Земята, в постоянна орбита около тях, е малко вероятно. Къде по-нататък ще отидат? Няма да успеят, Крайл. Съжалявам. Знам, че на Ротор са жена ти и детето ти, но те няма да успеят.

Фишър запази спокойствие. Той знаеше нещо, което тя не знаеше. Знаеше за съществуването на Звездата Съсед, но и тя беше червено джудже.

— Значи според теб междузвездните полети не са възможни.

— На практика не, ако хиперпространственият метод е единственият начин за придвижване.

— Говориш така, сякаш хиперпространственият метод не е единственият начин, Теса.

— Може и да е единственият. До неотдавна мислехме, че дори той е неосъществим… И все пак можем поне да мечтаем за истински полет в хиперпространството и за истинска свръхсветлинна скорост. Ако можем да се движим със скорост, каквато си пожелаем, за неопределено време, тогава Галактиката, дори Вселената би се превърнала, така да се каже, в една огромна Слънчева Система и бихме могли да я покорим.

— Хубава мечта, но възможно ли е да бъде осъществена?

— Откакто отпътува Ротор, сме имали три всеколониални конференции на тази тема.

— Всеколониални? А Земята?

— Присъствуваха и наблюдатели от Земята, но в днешно време тя не е рай за физиците.

— До какви изводи стигнахте на тези конференции?

Уендел се усмихна.

— Ти не си физик.

— Не ме интересуват подробностите. Просто съм любопитен.

Тя само се усмихна.

Фишър сви ръката си в юмрук.

— Забрави тази своя теория, че съм някакъв таен агент, който иска да измъкне информация от теб. Аз имам дете, което е някъде там, Теса. Ти казваш, че тя сигурно е мъртва. А ако е жива? Ако има някакъв шанс?

Усмивката на Уендел изчезна.

— Извинявай. Не помислих за това. Но бъди реалист. Невъзможно е да се открие една Колония в тази сфера от пространството, чиито радиус сега е шест светлинни години и през цялото време нараства. Цял век ни беше нужен, за да открием десетата планета, а тя е много по-голяма от Ротор и пространството, което трябваше да претърсим, беше много по-малко.

— Винаги има място за надежда, — отговори Фишър. — Възможен ли е истински свръхсветлинен полет? Отговори ми само с да или не.

— Ако искаш да чуеш истината — според повечето хора не е възможен. Има някои, които не са сигурни, но те не казват нищо определено.

— Има ли някой, който да твърди, че е възможен?

— Познавам само един такъв човек. Аз.

— Ти мислиш, че е възможен? — Удивлението на Фишър не беше престорено. — Открито ли го твърдиш или си го казваш само вечер на тъмно?

— Имам публикация на тази тема. Една от статиите, чиито заглавия си прочел. Разбира се, никой не смее да ме подкрепи, а и аз съм допускала грешки, но мисля, че този път съм права.

— Защо никой не те подкрепя?

— Именно това е проблемът. Зависи от интерпретацията. Роторианският модел на хиперпространствения метод, чиито похвати, между другото, са ясни на Колониите като цяло, зависи от това, че отношението между скоростта на кораба и скоростта на светлината, умножено по времето, е константа, където това отношение е по-голямо от единица.

— Какво означава това?

— Това означава, че когато се движиш със скорост по-голяма от скоростта на светлината, колкото по-голяма е скоростта, толкова по-малко е времето, за което можеш да я поддържаш и толкова по-дълго трябва да се движиш със скорост по-малка от тази на светлината, за да можеш отново да я надминеш. В резултат на това, средната скорост е не по-голяма от скоростта на светлината.

— Е и?

— Това навежда на мисълта, че съществува елемент на несигурност, а всички знаем, че с него не бива да си играем. Ако елементът на несигурност присъствува, то теоретично хиперпространственият полет би бил невъзможен, и повечето физици избират тази позиция, а останалите дрънкат глупости. Аз обаче съм на мнение, че елементът на несигурност присъствува само привидно и че следователно не е изключено съществуването на хиперпространствения полет.

— Не може ли да се разреши този въпрос?

— Вероятно не, — каза Уендел, клатейки глава. — Колониите нямат намерение да отпътуват само с помощта на хиперпространствения метод. Никой не би повторил опита на Ротор да се отправи на дълъг път към сигурна смърт. От друга страна, нито една Колония не би инвестирала огромни средства и труд за разработката на един похват, който по-голямата част от експертите в тази област смятат за непостижим.

Фишър се наведе напред.

— Това не те ли тревожи?

— Разбира се, че ме тревожи. Аз съм физик и искам да докажа, че моят възглед за Вселената е правилният. Но трябва да приема границите на възможното. Разработката ще погълне огромни средства, а Колониите няма да ми ги дадат.

— Но, Теса, ако Колониите не проявяват интерес, то Земята проявява — независимо от цената.

— Така ли? — Теса се усмихна с известно задоволство и протегна ръка, за да погали Фишър по косата, бавно и чувствено. — Знаех си, че ще се стигне до Земята.

34.

Фишър я хвана за китката и внимателно премести ръката й.

— Това, което ми каза за възгледите си върху хиперпространствения полет, е истина, нали?

— Напълно.

— В такъв случай Земята се нуждае от теб.

— Защо?

— Защото искат да осъществят хиперпространствен полет, а ти си единственият известен физик, който смята, че това може да бъде постигнато.

— След като си го знаел, защо беше необходимо да ме подлагаш на кръстосан разпит, Крайл?

— Не го знаех, докато ти не ми го каза. Единствената информация, с която разполагах беше, че ти си най-надарения физик в наше време.

— Така е, така е, — отвърна Уендел подигравателно. — И те изпратиха да ме вземеш?

— Изпратиха ме да те убедя.

— В какво да ме убедиш? Да дойда на Земята? На пренаселената, мръсна, обедняла, разрушена от неконтролираните метеорологични условия Земя? Каква привлекателна мисъл.

— Чуй ме. Теса. Земята не е еднаква навсякъде. Може да има и такива недостатъци, но там има и красиви и тихи места, и ти ще видиш тези места. Ти, всъщност, не знаеш каква е Земята. Никога не си била там, нали?

— Не, никога. Аз съм родена и отраснала на Аделия. Била съм на други Колонии, но никога не съм ходила на Земята — не, благодаря.

— Тогава не можеш да знаеш какво представлява тя. Нямаш представа какво означава голяма планета. Тук живееш затворена с шепа хора в кутия за играчки с повърхност от няколко квадратни километра. Ти живееш в един миниатюрен свят, който отдавна се е изчерпал за теб и вече не може да ти предложи нищо ново. Повърхността на Земята, от друга страна, е над шестстотин милиона квадратни километра. На нея живеят осем милиарда души. Това означава неограничено разнообразие, което има много лоши, но и много добри страни.

— И като цяло е много бедно. Освен това, вие нямате наука.

— Защото учените, заедно с науката, отидоха на Колониите. Затова имаме нужда от теб и от други хора. Ела с мен на Земята.

— Още не разбирам защо.

— Защото имаме цели, амбиции, желания. Колониите имат само самочувствие.

— И каква е ползата от тези цели, амбиции и желания? Физиката е скъпо занимание.

— А Земята е бедна, признавам това. Отделният човек е беден, но ако осем милиарда души отделят от оскъдните си средства, могат да съберат огромна сума. Въпреки че все още не използуваме ресурсите си пълноценно, те са огромни и ние можем да осигурим повече пари и работна ръка от всички Колонии, взети заедно — ако става дума за нещо, което смятаме за абсолютно необходимо. Уверявам те, че смятаме хиперпространствения полет за абсолютно необходим на Земята. Ела на Земята, Теса, и с теб ще се отнасят като с най-ценното богатство, един изключителен мозък, от който се нуждаем, но който е единственото нещо, което не можем да си осигурим.

— Не съм убедена, че Аделия ще се съгласи да ме пусне. Хората тук може да са надути, но те също познават цената на мозъка.

— Не могат да ти забранят да участвуваш в научна среща на Земята.

— А веднъж отида ли там, няма да се върна, така ли?

— Няма да можеш да се оплачеш от отношението към теб. Там ще се чувствуваш много по-удобно, отколкото тук. Всяко твое желание, всяко твое искане… Освен това ще можеш да ръководиш хиперпространствения проект и ще разполагаш с неограничен бюджет, за да провеждаш всякакви експерименти, да правиш опити, наблюдения…

— Предлагаш ми щедър подкуп.

— Какво повече можеш да искаш? — попита Фишър сериозно.

— Чудя се, — отвърна Уендел. — Защо са изпратили теб? Такъв привлекателен мъж. Дали не са очаквали да се върнеш с някоя възрастна физичка… влюбчива… изпълнена с копнеж — привлечена от твоето тяло, като риба от стръв?

— Не знам какво са си мислили, когато са ме изпращали, Теса, но на мен това не ми беше хрумвало. Особено след като те видях. Много добре знаеш, че не си възрастна. И през ум не ми е минало, че си влюбчива и изпълнена с копнеж. Земята ти предлага мечтата на всеки физик. Няма никакво значение дали си жена или мъж, стара или млада.

— Колко жалко. А какво ще стане, ако се окажа неподатлива и не искам да отида на Земята? Какви мерки трябва да предприемеш като последен аргумент? Да подтиснеш нежеланието си и да ме любиш ли?

Уендел скръсти ръце на великолепните си гърди и го погледна лукаво.

Фишър отговори като внимателно подбираше думите си.

— Отново не мога да кажа какво очакват хората, които ме изпратиха. Това не влизаше в преките ми инструкции, нито в намеренията ми, въпреки че, ако беше така, уверявам те, нямаше да ми липсва желание. Но аз си помислих, че ще оцениш предимствата от гледната точка на физик и не мога да те унижавам като мисля, че имаш нужда от допълнителни аргументи.

— Дълбоко се лъжеш, — каза Уендел. — Виждам предимствата от гледна точка на физик и искам да приема предложението ти и да гоня пеперудата на хиперпространствения полет докъдето мога, но освен това не искам да се лиша от усилията ти да ме убеждаваш. Искам всичко.

— Но…

— Накратко, ако ме искаш, трябва да ми платиш. Убеди ме така, както би направил, ако не се бях поддала на аргументите ти, иначе няма да дойда на Земята. Защо мислиш сме в Сепаре? За какво служат Сепаретата, според теб? След като потренирахме, изкъпахме се, хапнахме, пийнахме, поприказвахме и тези неща ни бяха приятни, сега имаме възможност да опитаме други неща. Настоявам. Убеди ме да дойда на Земята.

Едно нейно движение и светлината в Сепарето съблазнително отслабна.