Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Nemesis, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,3 (× 22 гласа)

Информация

Корекция
Mandor (2009)
Сканиране, разпознаване и корекция
hoho (2007)

Издание:

Издателство „Полюси“, 1992

История

  1. — Добавяне
  2. — Редакция от Mandor

Девет
Еритро

16.

Понякога, все по-рядко с течение на времето, (поне така му се струваше) Дженъс Пит намираше време да се облегне в стола си, да се уедини мълчаливо и просто да се отпусне. Това бяха мигове, в които не беше нужно да дава заповеди, да приема информация, да взима неотложни решения, да посещава ферми, да прави инспекции, да прониква в космоса, да се среща с хора, да изслушва, да възпира някого, да насърчава…

И винаги в такива моменти Пит си позволяваше крайния лукс, който изискваше най-малко усилия — самосъжалението.

Въпреки това не би заменил работата си за нищо друго. Беше отдал целия си живот, за да стане Губернатор, защото считаше, че никой не би могъл да управлява Ротор като него; и сега, след като вече беше Губернатор, продължаваше да мисли така.

Но защо не можеше да намери поне един сред всичките глупаци на Ротор, който да притежава неговата далновидност. От Отпътуването бяха изминали четиринадесет години, но все още никой не можеше да види неизбежното, дори след като той подробно им го беше обяснил.

Някой ден, вероятно скоро, някой в Слънчевата Система ще открие хиперпространствения метод, както това направиха специалистите по хиперпространството на Ротор — може би дори в по-сполучлива форма. Някой ден човечеството, стотиците и хилядите му Колонии, милиони и милиарди хора ще отпътуват към Галактиката, за да я завладеят и това ще бъдат жестоки времена.

Галактиката наистина е огромна. Колко пъти беше чувал това? А отвъд нея има други Галактики. Но човечеството няма да се разпръсне равномерно. Винаги, винаги ще има звездни системи, които по някаква причина ще са по-добри от други и за които хората ще се карат и бият. Ако съществуват десет звездни системи и десет колонизиращи групи хора, всички те ще се отправят към една единствена звездна система.

Рано или късно ще открият Немезида и колонизаторите ще пристигнат. Как ще оцелее Ротор тогава?

Само ако има колкото е възможно повече време, ако създаде една силна цивилизация и ако се разрасне значително. Ако има достатъчно време, ще може да разшири властта си над няколко близки звезди. Ако не, достатъчна ще е само Немезида — но тя трябва да стане непревземаема.

Пит не мечтаеше за завладяване на Вселената, нито за завладяването на каквото и да било. Той искаше да има един остров на спокойствие и сигурност, когато Галактиката пламне в хаоса на противоречиви амбиции.

Но единствен той виждаше тези неща. Единствено той носеше тяхното бреме. Можеше да живее още четвърт век и да остане на власт през цялото това време като Губернатор или като опитен държавник с решаващо влияние. Но накрая ще умре — на кого ще завещае тогава далновидността си?

Пит беше обзет от пристъп на самосъжаление. Толкова години се беше трудил и щеше да се труди още много години, но никой не го оценяваше истински. А така или иначе, всичко щеше да свърши. Защото Идеята щеше да бъде удавена в океана на посредствеността, който непрестанно плискаше глезените на малкото хора, които виждаха напред в бъдещето.

Бяха изминали четиринадесет години от Отпътуването, но не беше се случвало да бъде спокоен и уверен в бъдещето. Всяка нощ си лягаше със страх, че преди разсъмване ще го събудят с новината, че е пристигнала друга колония — че Немезида е НАМЕРЕНА.

Ден след ден, част от него, не обръщаше внимание на неотложните въпроси на дневен ред, а се ослушваше — ослушваше се за тези фатални думи.

След четиринадесет години те все още не бяха в безопасност. Беше построена още една Колония — Нови Ротор. На него живееха хора, но това беше един нов свят. Както се казва — още миришеше на боя. Строяха се и други три Колонии. Скоро — вероятно след по-малко от десет години — броят на Колониите в процес на изграждане щеше да нарасне и те щяха да получат най-стария завет: Плодете се и се множете!

Като се има предвид положението на Земята и фактът, че на всяка Колония има място за ограничено количество хора и няма възможност за разрастване, раждаемостта винаги е била под строг контрол. Там неизменните закони на аритметиката се сблъскваха с непреодолимата сила на инстинкта в полза на аритметиката. Но с увеличаване броя на Колониите, щеше да дойде време, когато щеше да изникне нуждата от хора, от много хора и импулсът им да се размножават щеше да получи пълна свобода.

Разбира се това щеше да бъде временно. Колкото и да са Колониите, те без усилие могат да бъдат запълнени от едно население, което лесно ще се удвоява на всеки тридесет и пет години, дори по-малко. И когато настъпи денят, в който прирастът на населението надмине темпото, с което се създават Колонии, може да се окаже по-трудно да напъхат духа обратно в бутилката, отколкото е било да го освободят.

Кой можеше да предвиди това и да се подготви за него, когато Пит си отиде?

Освен това съществуваше Еритро, планетата около която Ротор обикаляше така, че огромният Мегас и червената Немезида изгряваха и залязваха в сложна последователност. Еритро! От самото начало той беше една въпросителна.

Пит добре си спомняше първите дни от навлизането им в системата на Немезида. С приближаването на Ротор към звездата червено джудже, сложната организация на нейното планетно семейство постепенно се разкриваше пред тях.

Мегас се оказа на четири милиона километра от Немезида, само една петнадесета от разстоянието между Меркурий и Слънцето в Слънчевата Система. Мегас получаваше почти същото количество енергия, което Земята получаваше от Слънцето, но с по-нисък интензитет във видимата част на спектъра и по-висок в инфрачервената.

От пръв поглед ставаше ясно, че Мегас не е обитаема планета. Той беше газов гигант и едната му страна постоянно гледаше към Немезида. Завъртането му около Немезида, както и завъртането около собствената му ос, траеше двадесет дни. Постоянната нощ на едната му половина го охлаждаше само частично, тъй като собствената му вътрешна температура загряваше повърхността. Постоянният ден на другата му половина беше непоносимо горещ. Това, че Мегас запазваше атмосферата си при тази температура, се дължеше изцяло на гравитацията му — неговата маса беше по-голяма, а радиусът му — по-малък от този на Юпитер, а притеглянето на повърхността му беше петнадесет пъти от това на Юпитер и четиридесет пъти по-силно от това на Земята.

Около Немезида нямаше друга голяма планета.

Но когато Ротор наближи и Мегас започна да се вижда по-ясно, положението отново се промени.

Юджиния Инсиня донесе новината на Пит. Това откритие не беше нейно. Като Главен Астроном, тя беше получила увеличените компютърни снимки, на които се беше появило това тяло. Когато ги занесе на Пит в неговия кабинет тя беше доста развълнувана.

Като се стараеше да овладее гласа си, който трепереше от вълнение, тя каза просто:

— Мегас има спътник.

Пит едва забележимо вдигна вежди, но каза:

— Това не се ли очакваше? Газовите гиганти на Слънчевата Система имат и до двадесет спътника.

— Разбира се, но Дженъс, това не е обикновен спътник, той е голям.

Пит запази самообладание.

— Юпитер има четири големи спътника.

— Искам да кажа, че този наистина е голям — по размери и маса той е почти колкото Земята.

— Разбирам. Интересно.

— Не е само интересно, Дженъс, много повече. Ако този спътник обикаляше само Немезида, само едната му страна щеше да е обърната към нея, заради приливните влияния и той щеше да е необитаем. В действителност, само едната му страна е обърната към Мегас, чиято температура е много по-ниска от тази на Немезида. Освен това орбитата на спътника е значително наклонена към екватора на Мегас. Това означава, че в небето на спътника Мегас се вижда само от едното полукълбо и се движи на север и на юг с период от около един ден, докато Немезида пресича небосклона като изгрява и залязва също в рамките на едни ден. На едното полукълбо дванадесет часа е тъмно и дванадесет часа е светло. Същото е и на другото полукълбо, но там Немезида често е в затъмнение през деня; всяко затъмнение трае около половин час, а охлаждането се компенсира от умерената температура на Мегас. През нощта на това полукълбо тъмнината се разсейва от отразената от Мегас светлина.

— Значи небето на спътника е интересно. Това сигурно ще очарова астрономите.

— Това не е само залъгалка за астрономи, Дженъс. Възможно е температурата там да е умерена и подходяща за хората. Това може да се окаже обитаем свят.

Пит се усмихна.

— Става още по-интересно, но светлината там няма да е като нашата, нали?

Инсиня кимна.

— Това е вярно. Слънцето ще е червено, а небето ще е тъмно, защото няма светлина от късовълновата част на спектъра, която да се разсейва. И предполагам, че пейзажът ще бъде червен.

— В такъв случай, след като ти даде името на Немезида, а твой сътрудник даде името на Мегас, аз ще имам честта да дам име на спътника. Назовете го Еритро, което, ако си спомням добре, е свързано с гръцката дума, означаваща „червен“.

За известно време след това новините бяха добри. Отвъд орбитата на системата Мегас — Еритро беше открит астероиден пояс със значителни размери, който щеше да бъде идеален източник на материали за построяването на нови Колонии. А с приближаването към Еритро, ставаше все по-вероятно той да се окаже обитаем за хората. На Еритро имаше суша и морета, но по предварителни оценки на облачната му покривка, изследвана с видима и инфрачервена светлина, моретата бяха по-плитки от земните океани, а на сушата нямаше много големи планини. Въз основа на подробни изчисления Инсиня твърдеше, че климатът на планетата като цяло е напълно подходящ за човека.

А когато достигнаха такова разстояние, че да могат да направят спектроскопични изследвания на атмосферата на Еритро с максимална точност, Инсиня каза на Пит:

— Атмосферата на Еритро е малко по-плътна от земната и съдържа шестнадесет процента кислород в свободно състояние и пет процента аргон, а останалото е азот. Може да има и малки количества въглероден двуокис, но още не сме го открили. Важното е, че може да се диша.

— Звучи все по-добре, — отвърна Пит. — Кой можеше да предполага, че е така, когато ти за пръв път забеляза Немезида?

— Все по-добре е за биолозите. Но може би не е много добре за Ротор като цяло. Наличието на значително количество кислород в свободно състояние в атмосферата е сигурен признак за присъствие на живот.

— Живот? — Пит беше изумен.

— Да, живот, — отвърна Инсиня, която явно изпитваше удоволствие да му изтъква тази възможност. — А ако има живот, възможно е да бъде разумен, дори една високоразвита цивилизация.

17.

Това, което последва, беше кошмар за Пит. Освен, че живееше с ужасните опасения, че Земляните, които сигурно са повече и е възможно да притежават по-добра техника, ги преследват и завладяват, сега го обзе и един друг, по-силен страх. Възможно беше да приближават и да престъпват границите на стара, развита цивилизация, която в миг на разсеяно раздразнение може да ги унищожи, както човек, без да се замисли, смазва комара, който жужи в ухото му.

Продължаваха да напредват към Немезида и Пит, дълбоко разтревожен, се обърна към Инсиня.

— Сигурно ли е, че кислородът предполага наличие на живот?

— Това е закон на термодинамиката, Дженъс. На една планета, подобна на Земята, а доколкото ни е известно Еритро е подобна на Земята, не може да съществува кислород в свободно състояние, както камъкът не може да виси във въздуха в което и да е гравитационно поле на Земята. Ако изобщо има кислород в атмосферата, той естествено ще се свърже с други елементи в почвата, като отделя енергия. В атмосферата ще продължи да съществува само, ако протича процес, който отделя енергия и кислород в свободно състояние.

— Това ми е ясно, Юджиния, но защо процесът, който доставя енергия, трябва непременно да е свързан с наличието на живот?

— Защото в природата няма друго нещо, което да върши тази работа, освен фотосинтезата при зелените растения, които използуват слънчевата енергия, за да отделят кислород.

— Като казваш, че в природата няма друго нещо, имаш предвид Слънчевата Система. Това е различна система с различно слънце и различна планета с различни условия. Възможно е законите на термодинамиката да важат, но може да съществува някакъв химичен процес, който образува кислорода тук, но не се среща в Слънчевата Система.

— Ако си падаш по облозите, не се обзалагай на това, — каза Инсиня.

Необходими бяха доказателства и Пит трябваше да чака те да се появят.

Първо се оказа, че Немезида и Мегас имат извънредно слаби магнитни полета. Този факт не предизвика сензация, тъй като се допускаше, че е така, поради извънредно бавната им ротация. Еритро имаше период на завъртане около оста си двадесет и три часа и шестнадесет минути (равен на периода му на завъртане около Мегас) и по сила, магнитното му поле беше подобно на земното.

Инсиня беше доволна.

— Поне няма да се тревожим за наличието на опасни радиационни ефекти, които се пораждат от силни магнитни полета, тъй като звездният вятър на Немезида вероятно е много по-слаб от този на Слънцето. Това ще ни помогне да доловим наличието или отсъствието на живот на Еритро от разстояние, или поне на технически развита цивилизация.

— Защо? — попита Пит.

— Високо развитата техника не е възможна без наличието на радиовълни, които Еритро ще излъчва във всички посоки. Поради слабото магнитно поле, естественото излъчване на радиовълни от самата планета е минимално и ще можем да го различим от другото.

— Мисля, че това няма да е необходимо, — каза Пит. — Можем да заключим, че на Еритро няма живот, въпреки наличието на кислород в атмосферата.

— Така ли? И как ще стане това?

— Обмислил съм как. Слушай! Нали каза, че приливните влияния намаляват скоростта на въртене на Немезида, Мегас и Еритро? Каза също, че в резултат на това Мегас се е отдалечил от Немезида, а Еритро се е отдалечил от Мегас.

— Да.

— Значи, ако погледнем назад в миналото, Мегас някога е бил по-близо до Немезида, а Еритро е бил по-близо до Мегас и до Немезида. Това може да означава, че в началото Еритро е имал прекалено висока температура и там съществуват условия за живот отскоро. Може да не е имало достатъчно време за развитието на технически развита цивилизация.

Инсиня тихо се засмя.

— Добре разсъждаваш! Не бива да подценявам астрономическите ти познания, но не си достатъчно добър. Червените джуджета имат дълъг живот и Немезида може да се е образувала при възникването на Вселената — преди около петнадесет милиарда години. Приливното влияние може да е било много силно в началото, когато телата са били близо едно до друго и раздалечаването до голяма степен може да е протекло през първите три или четири милиарда години. Приливното влияние е обратно пропорционално на разстоянието на трета степен и вероятно през последните десетина милиарда години не е настъпила съществена промяна, а това време е ПРЕДОСТАТЪЧНО за изграждането на няколко технически развити цивилизации една след друга. Не, Дженъс, нека бъдем реалисти. Нека да почакаме да видим дали ще доловим излъчване на радиовълни или не.

… Още по-близо до Немезида.

С невъоръжено око тя се виждаше като малка червена сфера, но не беше ярка и не дразнеше очите. От едната й страна се виждаше Мегас като яркочервена точка. В резултат от ъгъла, който се получаваше между него, Ротор и Немезида, през телескоп той се виждаше в по-малко от половин фаза. През телескопа се виждаше и Еритро като по-неясна, кървавочервена точка.

След време тя стана по-ярка и Инсиня каза:

— Имам добри новини за теб, Дженъс. Все още не сме доловили подозрителни излъчвания на радиовълни с неестествен произход.

— Прекрасно.

Пит почувствува вълната от облекчение като топлина, която премина през цялото му тяло.

— Не се радвай толкова, — каза Инсиня. — Възможно е да използуват по-слабо излъчване на радиовълни, отколкото предполагаме. Възможно е да го прикриват много умело. Възможно е дори вместо радиовълни да използуват нещо друго.

Устните на Пит се извиха в лека усмивка.

— Сериозно ли говориш?

Инсиня сви рамене неуверено.

— Защото ако си падаш по облозите, не се обзалагай на това.

… Още по-близо до Немезида. Сега с невъоръжено око Еритро се виждаше като голяма сфера, до него беше издутият Мегас, а Немезида беше от другата страна на Колонията. Ротор беше нагодил скоростта си така, че да се движи успоредно с Еритро, на който през телескоп се виждаха разпокъсаните облаци със спираловидни форми, присъщи за планета с температура и атмосфера подобни на земните и следователно се предполагаше, че тя притежава климат, който поне донякъде прилича на земния.

— Няма светлини на тъмната страна на Еритро, — каза Инсиня. — Това сигурно те радва, Дженъс.

— Предполагам, че липсата на светлина е несъвместима със съществуването на технически развита цивилизация.

— Наистина е така.

— Позволи ми тогава да вляза в ролята на адвокат на дявола, — каза Пит. — При наличието на червено слънце и слаба светлина няма ли и светлината, която цивилизацията произвежда да е слаба?

— Може да е слаба във видимата част на спектъра, но Немезида излъчва силна инфрачервена светлина и се очаква, че изкуствената светлина ще е също така силна. Но инфрачервената светлина, която долавяме, е от планетата. Тя се наблюдава почти равномерно по цялата повърхност, докато изкуствената светлина щеше да е концентрирана изключително в населените райони.

— Значи няма технически развита цивилизация, Юджиния. Забрави тази възможност, — весело рече Пит. — Това може би прави Еритро не толкова интересен в някои отношения, но не вярвам да искаш да се срещнем с равна на нас или по-напреднала цивилизация. Щеше да се наложи да се отправим надругаде, а няма къде да отидем; дори да имаше, нямаше да ни стигнат енергийните запаси. А така можем да останем тук.

— Все пак атмосферата е богата на кислород, така че е сигурно, че на Еритро има живот. Липсва само технически развита цивилизация. Това означава, че ще трябва да слезем на планетата и да изследваме живота там.

— Защо?

— Как защо, Дженъс? Ако там има друг вид живот, който е съвършено различен от живота на Земята, това ще бъде златна мина за нашите биолози.

— Разбирам. Говориш за научна любознателност. Е, предполагам, че животът там няма да избяга. По-късно ще имаме много време за него. Всяко нещо по реда си.

— Какво маже да бъде по-важно от изследването на съвършено непознати форми на живот?

— Бъди разумна, Юджиния. Първо трябва да се установим тук. Трябва да построим други Колонии. Трябва да създадем едно многобройно и добре организирано общество, много по-хомогенно, сговорно и миролюбиво, от което и да е в Слънчевата Система.

— За това ще ни бъдат необходими материали. Това отново ни връща към Еритро, където ще трябва да изследваме формите на живот…

— Не, Юджиния. В настоящия момент ще ни излезе прекалено скъпо да се приземим на Еритро и отново да отлетим, ако вземем под внимание гравитационното му поле. Силата на гравитационните полета на Еритро и Мегас — не забравяй Мегас — е доста голяма дори тук, в космическото пространство. Един от нашите хора я изчисли. Ще ни бъде трудно да се снабдим с материали дори от астероидния пояс, но ще бъде по-лесно, отколкото да ги взимаме от Еритро. Всъщност, ще бъде по-изгодно да се установим в астероидния пояс. Ще построим Колониите в астероидния пояс.

— Нима предлагаш да пренебрегнем Еритро?

— За известно време, Юджиния. Когато станем силни, когато нараснат енергийните ни запаси, когато обществото ни е стабилно и се разраства, ще имаме достатъчно време да изследваме живота на Еритро или може би необикновените химични явления там.

Пит се усмихна на Инсиня утешително и с разбиране. Той знаеше, че второстепенният въпрос за Еритро трябва да се отложи колкото е възможно по-дълго. След като там нямаше технически развито общество, то неговият живот и ресурси можеха да почакат. Истинският враг бяха преследващите ги орди от Слънчевата Система.

Защо другите не можеха да разберат какво трябва да се направи? Защо толкова лесно отклоняваха вниманието си в безполезни неща?

Как можеше да си позволи някой ден да умре и да изостави глупаците без закрила?