Грег Рука
Самоотбрана (37)

14.

През фоайето с голяма скорост се носеше екип от лекари на Спешна помощ и трябваше да им отстъпя, за да избутат количката си. Бях си сложил отново старите дрехи и бях върнал радиото и комплекта инструменти по местата им, а гащеризона бях наврял в ръчната си чанта. Огледах се, когато вратите на асансьора се отвориха, и видях Пано, който ме чакаше. Излязохме заедно в топлата вечер.

— Тя ми се обади преди три минути — съобщи ми той. — Предложи да се срещнете при мемориала на Джеферсън.

— Някакви неприятности?

— Не. А при теб?

— Той изобщо не се досети кой съм. Предполагам, че дори да изглеждах по същия начин, както преди четири години, пак нямаше да ме познае.

— Сигурно е така — съгласи се Пано. — Ела да те закарам.

Тя беше точно на мястото, което бе посочила, и Пано ме придружи до нея. По дърветата още имаше вишневи цветове и въздухът бе изпълнен с уханието им. Тя се обърна към нас, докато я приближавахме.

— Направи ли го?

— Съобщиха и по радиото — махнах с ръка аз. — Готово е.

— И ние сме готови — добави Пано. — Паспортите, които имате, ще ви служат още два дена, достатъчно време, за да стигнете, където отивате. После можете да ги изхвърлите. Труповете на Даниъл и Кристофър Морс ще бъдат открити до края на седмицата и тогава Интерпол ще допълни досиетата на Драма и Патриот с новите данни.

— Благодаря — кимнах аз, без да отделям поглед от Алена.

— Нали това искахте? Това да бъде отплатата? — попита Пано.

— Искам още едно нещо — погледнах го аз.

— Какво е то?

— Да си отида вкъщи.

Взех ръката на Алена и двамата тръгнахме към колата, за да започнем дългия си път обратно към Кобулети.