Даниъл Силва
Аферата Рембранд (43)

42. Булевард „Цар Саул“, Тел Авив

Същинската операция започна, когато Габриел и Киара пристигнаха в стая 456В. Подземното помещение, разположено три етажа под основното ниво на булевард „Цар Саул“, било използвано като склад за излезли от употреба компютри и овехтяло обзавеждане, а често и от нощния персонал за романтични срещи. Сега из цялата Служба бе известно като Бърлогата на Габриел.

Изпод затворената врата се прокрадваше ивица синкава флуоресцентна светлина, а отвътре се долавяше развълнуван шепот. Габриел се усмихна на Киара, въведе кода и влязоха вътре. В продължение на няколко секунди като че ли никой от деветимата, разпръснати по старите работни маси, не забеляза присъствието им. После една глава се обърна и се надигнаха одобрителни възгласи. Когато какофонията най-после стихна, Габриел и Киара бавно обиколиха стаята, поздравявайки всеки член на легендарния екип.

Тук беше Йоси Гавиш, завършил Оксфорд аналитик от отдел „Проучване“. Тук бе Яков Росман, сипаничав бивш офицер от Отдела по арабски въпроси на Шабак, който сега се занимаваше с агентите в Сирия. Тук беше и Дина Сарид, специалистка в областта на тероризма, която сякаш навсякъде носеше със себе си мъката на своята работа. Тук бе Римона Щерн, бивш офицер от военното разузнаване, която се бе омъжила за племенника на Шамрон, а сега беше назначена към спецгрупата за Иран. Тук бяха Мордекай и Одед, двойка универсални оперативни работници, както и двама компютърни специалисти, за които нямаше недостъпна база данни. Тук бе и Ели Лавон, който беше долетял от Амстердам предишната вечер, като преди това бе поверил наблюдението на Лена Херцфелд на местен екип.

Из коридорите и конферентните зали на булевард „Цар Саул“ тези мъже и жени бяха известни под кодовото име барак — еврейската дума за „светкавица“ — заради умението им да се събират и нанасят удар мигновено. Бяха действали заедно, често при условия на неимоверен стрес, в тайни операции от Москва до Карибите. Но един от членовете на екипа отсъстваше. Габриел погледна Йоси и попита:

— Къде е Михаил?

— Беше в отпуска.

— А сега къде е?

— Точно зад теб — чу се глас зад гърба на Алон.

Габриел се обърна. Облегнат на касата на вратата, стоеше върлинест млад мъж с леденосиви очи и бледо лице с изящни черти. Роден в Москва в семейство на учени дисиденти, Михаил Абрамов бе дошъл в Израел като тийнейджър седмици след краха на Съветския съюз. Веднъж Шамрон го беше описал като „Габриел, но без съвест“. Михаил се беше присъединил към Службата, след като бе работил известно време за антитерористите от Саярет Маткал и бе ликвидирал няколко топтерористи и водачи на „Хамас“ и палестинския „Ислямски джихад“. Той обаче винаги щеше да остане неразривно свързан с Габриел и Киара заради прекараните ужасяващи часове в ръцете на Иван Харков в една брезова горичка извън Москва.

— Мислех, че си в Корнуол — каза Михаил.

— Не мога да стоя дълго на едно място.

— И аз така чух.

— Готов ли си за това?

— Няма проблеми — сви рамене Михаил.

Младият мъж зае обичайното си място в долния ляв ъгъл на стаята, докато Габриел обходи с поглед четирите стени. Те бяха покрити със снимки и доклади от наблюдения, с карти на улици, всички свързани с единайсетте имена, които миналото лято Габриел беше написал с тебешир на дъската. Единадесет имена на единадесет бивши агенти на КГБ, всички убити от Габриел и Михаил. Сега Габриел изтри имената от дъската със същата лекота, с която бе изтрил руснаците от лицето на земята, и на тяхно място залепи увеличена снимка на Мартин Ландесман. После се настани върху метален стол и разказа на екипа си една история.

Беше история за алчност, отнемане на чужда собственост и смърт, обхващаща повече от половин век и простираща се от Амстердам до Цюрих и Буенос Айрес — и обратно до тихите брегове на Женевското езеро. История, белязана от отдавна изчезнал портрет на Рембранд. История за цяло състояние от холокоста, откраднато двукратно, и за един човек, познат на целия свят като Свети Мартин, който беше всичко друго, но не и светец.

Съвсем като картина, каза им Габриел, Свети Мартин бе една убедителна илюзия. Под блестящия лак и безупречната работа с четката лежаха пластове от сенки и лъжи. Вероятно цяла скрита картина чакаше да излезе наяве. Щяха да обработят Свети Мартин чрез лъжите му. Ако има една, ще има и още, рече Габриел. Лъжите бяха като стърчащи конци по края на иначе невредимо платно. Ако дръпнеш където трябва, обеща им Габриел, целият свят на Свети Мартин ще се разпадне на парчета.