Метаданни
Данни
- Серия
- 39 ключа (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Maze of Bones, 2008 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Емилия Масларова, 2009 (Пълни авторски права)
- Форма
- Повест
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,4 (× 27 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2015)
Издание:
Рик Риърдън. Лабиринтът с костите
ИК „Егмонт България“, София, 2009
Редактор: Златина Сакалова
Коректор: Танка Симеонова
ISBN: 978-954-27-0305-1
История
- — Добавяне
На Хейли и Патрик, които посрещнаха предизвикателството
Глава 1
Пет минути преди да издъхне, Грейс Кахил промени завещанието си.
Адвокатът й донесе втория вариант, който от седем години беше нейната най-съкровена тайна. До този миг Уилям Макинтайър не знаеше дали тя ще прояви безумието да подпише него.
— Сигурна ли сте, уважаема госпожо? — попита той.
Грейс погледна през прозореца към окъпаните в слънце морави на имението. Котаракът й Саладин се сгуши до нея, както правеше, откакто тя се беше разболяла, днес обаче присъствието му не беше достатъчно, за да й вдъхне спокойствие. Грейс Кахил щеше да даде тласък на събития, заради които можеше да настъпи краят на цивилизацията.
— Да, Уилям. — Жената едва си поемаше дъх. — Сигурна съм.
Адвокатът счупи печата върху папката от кафява кожа. Беше висок сбръчкан мъж. Беше с остър като клюн нос, който винаги хвърляше сянка отстрани върху лицето му. През половината живот на Грейс беше неин съветник и най-близък довереник. През годините двамата бяха споделяли много тайни, но никоя от тях не беше толкова опасна като тази.
Той вдигна документа така, че Грейс да го прегледа. Тялото й се разтресе от пристъп на кашлица. Саладин измяука угрижено. След като жената спря да кашля, Уилям й помогна да вземе химикалката. Тя сложи с немощна ръка подписа си.
— Те са си още деца — възропта Уилям. — Жалко, че родителите им…
— Но родителите им не го направиха — прекъсна го горчиво Грейс. — А сега децата са достатъчно големи. Можем да разчитаме единствено на тях.
— Ако не успеят…
— Тогава пет века труд ще отидат на вятъра — отвърна Грейс. — Всичко ще рухне. Родът, светът… всичко.
Уилям кимна мрачно. Взе от ръцете й папката.
Грейс се облегна и започна да гали Саладин по сребърната козина. Гледката навън я натъжаваше. Денят беше прекрасен, не й се искаше да умре точно сега. Искаше й се да излезе на последен пикник с децата. Искаше й се да е млада и силна и отново да обикаля света.
Но вече недовиждаше. Едва дишаше. Грейс впи пръсти в нефритената огърлица — талисман за щастие, който преди години беше намерила в Китай. Благодарение на него тя се беше разминавала неведнъж на косъм със смъртта, той я беше спасявал многократно. Но вече не можеше да й помогне.
Грейс се беше потрудила доста, за да се подготви за този ден. И въпреки това не бе успяла да довърши толкова неща… не бе казала на децата толкова много.
— Стига вече — пророни Грейс Кахил. И с тези думи склопи очи.
* * *
Щом се увери, че Грейс е издъхнала, Уилям Макинтайър отиде при прозореца и спусна завесите. Предпочиташе да е тъмно. Мракът му се струваше по-подходящ за онова, което имаше да върши.
Вратата зад него се отвори. Котаракът на Грейс изсъска и се скри под леглото.
Уилям не се обърна. Беше се вторачил в подписа на Грейс Кахил върху новото завещание, което току-що се беше превърнало в най-важния документ в историята на рода Кахил.
— Е? — каза рязко някой.
Уилям се извърна. На вратата стоеше мъж в костюм, черен като нефт, лицето му не се виждаше в здрача.
— Време е — рече Уилям. — Постарай се да не се усъмнят.
Адвокатът не беше сигурен, но му се стори, че мъжът в черно се е усмихнал.
— Не се притеснявай — увери го той. — Никога няма да се досетят.