Патрик Карман
Черният кръг (16)

Глава 16

Два часа по-късно някой потърси по телефона на Нели Дан и Ейми, които още бяха в ковчега. Апаратът започна да вибрира в джоба на Ейми и я изтръгна рязко от полуунеса й. Дан беше заспал и дори не трепна, когато Ейми приближи до очите си зелената светлинка на апарата.

Неизвестен номер. Страхотно.

Тя реши да рискува и да говори през шепот.

— Ало!

Под земята връзката беше много лоша и Ейми се напрегна да чуе неясния глас в другия край на линията, прекъсвана от пропукване. Единственото, което разбра, беше думата „чисто“ и я изтълкува в смисъл, че вече няма хора наоколо. Гласът беше женски, вероятно се обаждаше Наталия. Или Ирина, която се опитва да ни извади оттук. Ейми се отърси от тази мисъл.

Сръга Дан, за да го събуди, и той промърмори и се помъчи да се намести. Сухите кухи кости под него изпукаха.

— Току-що ми се обадиха по телефона. Някой каза, че било чисто.

— Не се налага да ми повтаряш — отвърна Дан и вдигна капака на ковчега, без да каже на сестра си нито една насърчителна дума.

И двамата погледнаха в мрака. Вратите бяха затворени. Нямаше никаква светлина.

— Чакай малко — спря се Ейми.

Включи електрическото фенерче и двамата с брат й бяха заслепени от ярката светлина на лъча. Ейми го насочи така, че той заподскача от стена на стена, от ковчег на ковчег, докато не попадна върху вратата, която щеше да ги изведе от гробницата в църквата горе.

Те станаха възможно най-тихо, макар че за ужас на Ейми тя чу как костите се чупят под тежестта й.

— Сигурно са някакви си ребра — каза Дан. — Но човекът едва ли вече ги използва за нещо. Кой ти се обади?

— Не съм сигурна. Мисля, че Наталия.

Стигнаха до изхода. По вратата откъм страната на гробницата не се появиха символите от картите. Тя просто се отвори и Ейми и Дан излязоха на свобода.

* * *

На другата сутрин, когато вече бяха на сигурно в един хотел в Екатеринбург и Нели пътуваше към тях, Дан се обади по телефона.

— Сега не караш камион чудовище, нали? — попита той Хамилтън Холт.

— Още не, но до довечера има много време.

— Намерихме ключа към загадката. Готов ли си?

— Готов съм от два дни. Казвай бързо.

— Един грам разтопен кехлибар.

— А стига! Кой е Кехлибар?

Дан се засмя. Представи си как Хамилтън Холт се хили в другия край на линията.

Айзенхауър грабна телефона и кресна:

— Хич не си въобразявай, че това означава нещо. Край на сътрудничеството! Да ни разкарваш чак до Сибир! Само ни използваш!

— Така да бъде, господин Холт. Играта продължава.

— Играта продължава! — съгласи се Ейми.