Гордън Корман
Фалшивата нота (20)

Глава 20

— Трябва да престанем да се срещаме така — измърка Натали Кабра.

Вбесен, Дан понечи да се спусне към нея. Но от здрача излезе Иън, който го сграбчи с все сила през кръста.

— Не бързай толкова, Дани, момчето ми. Виждам, оправили сте се от вечерното къпане. — Той подуши косата на Дан. — Е, не съвсем.

— Какво искате? — попита предизвикателно Дан.

Иън го изгледа със съжаление.

— Ти шегуваш ли се? Сякаш е съвпадение, че всички сме тук. Нещата като цяло изглеждат така: вие ще стоите пред арбалета на сестра ми, докато аз ви забавлявам с малко музика.

Той изтика грубо Дан при стената и тласна и Ейми до него.

Натали застана пред тях, като ги държеше на прицел.

— Няма нищо страшно — рече им тя уж мило. — Стрелата няма да ви убие. Само ще се събудите след няколко часа с ужасно главоболие.

— За пореден път — допълни брат й.

Той прекрачи плюшените въжета и седна пред клавесина, като изпука дръзко кокалчета.

— На друг ги разправяй тия! — подвикна Дан. — Дори не знаеш какво да изсвириш!

— Е, все ще се сетя нещо — отвърна бодро Иън. — Може би „Три слепи мишлета“, „Хоп, ето я и невестулката“. Или една малка мелодия с името KV 617.

— Ти пък откъде знаеш за нея? — не се сдържа и попита Ейми.

— Мислите се за много умни, но всъщност сте жалки — изсумтя презрително Натали. — Следим ви още от жп гарата във Виена. Засякохме безжичния сигнал на компютъра ви. Вие свалихте от интернет тази творба, ние пък я свалихме от вас.

— Позволих си да я принтирам, за да си я имам — допълни Иън, после разгъна един нотен лист и го закрепи пред себе си.

Ейми и Дан се спогледаха многозначително. Иън и Натали нямаше откъде да знаят, че интернет вариантът на KV 617 не е същият, както ключа към тайната на Бен Франклин. Може би все още не всичко беше загубено.

Иън започна да свири. Металният звук на клавесина прокънтя в залата с вид на гробница. Беше много по-силен, отколкото очакваше Ейми, и съвсем леко фалшив. Какъв великолепен инструмент! Тя изви врат, за да гледа как дългите пръсти на Иън подскачат по клавишите от слонова кост. И точно тогава видя тънката жичка, която се подаваше изпод клавиша за „ре“ и над клавиша за „до диез“ и изчезваше в полираното дърво на клавесина.

„Ре“ над „до диез“. Ейми се замисли. Защо ли й звучеше познато?

Точно тогава в ума й изникна бележката: РЕ > ДО ДИЕЗ.

Грейс го беше написала върху страниците на Нанерл! Това е предупреждение! Клавишът за „ре“ е клопка!

Тъкмо си го помисли, когато чу, че музиката се извисява, и видя как дясната ръка на Иън се носи по посока на съдбоносното „ре“.

Реакцията й беше съвсем естествена и мигновена и Ейми не успя да си помисли колко е глупава. С вика „Недей!“ тя скочи напред, като изтика Натали. Арбалетът изстреля една стрела, но тя не я уцели и се заби в драперията. Ейми се носеше във въздуха, решена да изтласка Иън от стола, преди да се е разразила трагедията. Но закъсня със стотна от секундата.

Падна върху Иън точно когато пръстът му погали клавиша клопка.

Бууум!

Клавесинът на Моцарт се разцепи с мощен взрив на парчета, като отхвърли Ейми и Иън най-малко на три метра. Ейми се сниши и се претърколи, без да пострада. Иън си удари главата в мраморния под. Остана да лежи там в безсъзнание.

Натали се изправи с усилие и се пресегна да вземе арбалета, но Дан я изпревари. Издърпа стреличката от драперията отзад и я запрати като копие по врага. Върхът се заби в рамото на Натали. Тя насочи оръжието, като се опита да се пребори с въздействието на упойващата стрела. Дан се приготви да посрещне следващата стрела, която, както знаеше, щеше да бъде насочена към него. Но очите на Натали се завъртяха в орбитите и тя се свлече като камък до брат си.

Дан изтича при Ейми.

— Добре ли си?

Тя допълзя до натрошения инструмент. Дървото се беше превърнало на тлеещи трески, но колкото и да е изумително, клавиатурата си беше непокътната. Сега и Ейми, и брат й видяха втори жички, които изчезваха в пода.

— Бързо! Музиката!

Дан я погледна.

— Сега клавесинът няма да свири. Гори.

— Дай насам салфетката!

Сестра му я разгърна и започна да натиска клавишите. Но вместо звук се чу тихо щракване. Ейми обаче продължи да „свири“ точно по нотите в ключа към тайната на Бен Франклин.

Най-неочаквано подът под краката им се разтресе.

— Да се махаме, Ейми! — извика Дан. — Ще рухне цялата сграда.

Парче от мрамора с размери един квадратен метър се отмести — беше на панта, която не се виждаше. Ейми и Дан се надвесиха над току-що образувалия се отвор. Пред тях, върху подложка от черно кадифе, имаше два лъскави меча.

— Самураи! — каза с благоговение Дан. Пресегна се надолу, стисна златната ръкохватка, после се изправи и размаха оръжието. — Воините самураи са носели по два меча — един къс и един дълъг. Това явно са късите. Жестоко!

Ейми извади втория меч и разгледа японските йероглифи, издълбани върху метала.

— Обзалагам се, че са изработени от специалната стомана, към която Моцарт е проявявал интерес.

Дан кимна.

— Но как е възможно това да е ключът, който търсим? Няма нищо общо с написаното от Грейс върху страниците от дневника.

— Оказа се, че „ре“ над „до диез“ е клавиш клопка върху клавиатурата на клавесина — обясни сестра му. — А gateau минус музиката… — Точно тогава всичко й се изясни. — Тоновете се изписват и с латински букви, нали помниш? А, В, С, D, Е, F и G. „Ре“ може да се изпише с D, „до“ — със С. Ако ги махнеш от думата gateau, остава T-U. — Тя се озадачи. — Нещо не се връзва.

— Връзва се, и още как! — възкликна брат й. — Това е старият химически символ на тунгстена! Ето какво ми каза Грейс, а аз го забравих! Навремето са наричали волфрама тунгстен!

Очите на Ейми блеснаха от откритието.

— Затова, значи, Мария-Антоанета е казала „Да ядат пасти“. Изобщо не е имала предвид бедните — gateau е било кодирано съобщение, което Франклин е пратил на Моцарт и с което му е казвал каква съставка да набави. Готово! Първият ключ към тайната беше разтворимото желязо, този е тунгстен! Надпреварата се свежда точно до това. Трябва да открием някаква формула!

Мигът беше зареден с огромно напрежение: димът от взрива, стоманата на мечовете, тръпката от пробива. За Ейми обаче нещата далеч не се свеждаха до това. Ключът към тайната ги доближаваше до победата в надпреварата…

И до това да разберем кои всъщност сме!

Стори й се, че техните родители им се усмихват от горе.

Ейми се пресегна да хване брат си за ръката. Двамата постоянно се караха, но сега беше техният момент.

Продължаваме!

Изведнъж осветлението се включи и в залата презглава нахълта униформен мъж от нощната охрана, който се разкрещя на италиански. Стъписан, Дан се извърна с лице съм него — беше забравил, че още държи самурайския меч с две ръце като бейзболна бухалка, с която се кани да замахне. Пазачът нададе ужасен вик, обърна се и хукна в другата посока.

— Да се махаме — реши на мига Ейми.

— Ами тези тук? — попита Дан и посочи Иън и Натали Кабра, които лежаха в безсъзнание на пода.

— Всеки момент мъжът от охраната ще повика полицаи. А те ще доведат лекар.

Двамата стиснаха здраво мечовете и се втурнаха към изхода.

* * *

Още малко, и Нели щеше да признае разгрома си.

Вече не издържаше да гледа Саладин, толкова отпуснат и изнемощял, че едва намираше сили да измърка. Веднага щом Ейми и Дан се върнеха, Нели смяташе да отиде и да намери рибен пазар, откъдето да купи пресен луциан. Това си беше пълна капитулация, да не говорим пък, че рибата струваше шейсет долара килограма. Но тя предпочиташе това пред мъртъв котарак.

Грейс Кахил сигурно наистина е била страхотна жена, но като собственичка на домашен любимец явно не е разбирала нищо от възпитание на животни.

Нели погледна часовника си. Минаваше седем. Всички музеи бяха затворили преди два часа. Ейми и Дан отново закъсняваха. Тя се страхуваше да мисли какво може да им се е случило.

Нели въздъхна и реши да опита още веднъж. Отвори поредната консерва с котешка храна и я занесе на Саладин, който се беше проснал върху страничната облегалка на канапето и гледаше безжизнено епизод от „Подобрения в дома“, дублиран на италиански.

— Така да бъде, Саладин, ти си победител. Доказа, че си по-добрият. Но трябва да почакаш, след малко ще ти донеса каквото искаш. Защо не хапнеш от това тук, за да се съживиш, докато се приберат децата?

Тя сложи върху пръста си едно парченце, издебна котарака да се прозине и му го сложи върху езика.

Саладин се изуми, ако един котарак изобщо може да изглежда изумен. Премлясна, сякаш дегустираше вино. После се наведе над пръста на Нели и го облиза, докато по него не остана нищо от храната.

Насърчена, тя му поднесе консервената кутия, която беше опразнена за трийсет секунди.

— Браво на теб! — поздрави Нели котарака. — Знаех си, че опиташ ли веднъж, ще ти хареса! Това е котешка храна — за хора като теб!

Саладин вече беше преполовил втората кутия, когато през вратата нахълтаха Ейми и Дан.

Нели не можеше да си намери място от радост.

— Поздравете ме, хора! Гладната стачка приключи… — Тя загледа как Дан размахва из тясната хотелска стая смъртоносния самурайски меч. — Я го остави, ще си отсечеш ушите!

Дан не обърна внимание на предупреждението, но Саладин спря гощавката и се пъхна под леглото.

Поруменяла от вълнение, Ейми завъртя другия меч.

— Няма страшно! Това е следващият ключ към тайната!

— Мечовете ли?

— Тунгстен. Ето какво освен стомана има в сплавта!

— Приготвяйте багажа! — ревна Дан. — Заминаваме за Токио! А, да, Саладин, знаехме, че можеш да го направиш.

Изпод покривалото на леглото се чу притеснено „мъъър“.

— Но защо Токио? — Нели съвсем се обърка.

— Оттам са мечовете — обясни задъхана Ейми. — Там е изкована стоманата. И на изложбата пишеше, че Фиделио Рако е отишъл в Япония и оттогава — ни вест, ни кост от него.

— И ние ли трябва да бъдем сполетени от неговата съдба? — попита гувернантката.

— Следите водят натам — настоя Ейми. — Там ще намерим следващия ключ.

Това й беше най-хубавото на вярната Нели Гомес. Без да възрази и с дума, тя вдигна телефона и се обади на японските авиолинии.

Иън и Натали Кабра имаха пари, семейство Холт имаха мускули, Ирина беше хитра и добре обучена, Алистър имаше опит, Джона беше прочут. Ейми и Дан Кахил имаха ум и почти нищо друго. Въпреки това само те откриха втория ключ към тайната.

Гонитбата продължаваше.