Гордън Корман
Фалшивата нота (16)

Глава 16

Ейми гледаше назад, убедена, че всеки момент там ще се появят Джона и другите от клана Джанъс.

В последния момент Дан натисна газта. Моторницата се плъзна в сянката на яхтата точно когато Джона изскочи в Големия канал.

Застанала на носа, младата звезда го огледа и в двете посоки. Ейми и Дан Кахил ги нямаше никъде.

Баща му затвори отвратен мобилния си телефон.

— Опитах с всички познати по радиостанциите във Венеция. Точно сега над града няма хеликоптер, който да следи движението.

— Моторницата им е бавна — намеси се и Конската опашка. — Едва ли са стигнали далеч.

— Да се разделим — каза Джона. — Ние ще минем под моста и ще проверим в тази посока. Кажете на останалите да тръгнат в другата посока.

Конската опашка извика на колегите си от клана Джанъс какво да правят и двата катера се устремиха към завоя, водещ към залива при площад „Сан Марко“. После включи двигателя и мина с пърпорещия катер под сводовете на моста Риалто.

* * *

Едно око надникна над планшира на моторницата и загледа как Джона и останалите изчезват в далечината.

— Отидоха си — прошепна Ейми. — Сега какво?

Дан се свлече до нея.

— Не знам. Честно казано, не очаквах да се получи нещо.

— Хайде да си приберем страниците от дневника и да потърсим Нели — предложи припряно сестра му. — Онези от Джанъс все някога ще се появят отново.

Дан запали двигателя и се отдалечи от яхтата.

— Според мен ставам все по-добър. Не съм се удрял в нищо от… от десет минути.

— Това вече наистина е чудо.

До ушите им достигна тътенът на мощен двигател и водата зад луксозната яхта кипна.

— Потеглят — отбеляза Ейми. — Добре че не тръгнаха, докато тук бяха хората от клана Джанъс.

Когато малкият плавателен съд отиде в средата на канала, яхтата също се раздвижи и пое след него. Сянката на острия нос се извиси над Ейми и Дан.

Той натисна ръчката.

— Я да се махаме по-бързо оттук. Тези като нищо ще ни прегазят и ще решат, че са ударили златна рибка.

Те се върнаха назад по Големия канал и завиха по по-тесния, водещ към закотвения „Султан Саладин“, където бяха скрили листовете на Нанерл.

— Дан… Виж!

Двамата загледаха изумени как скъпата яхта навлиза с ловка маневра в по-малкия канал.

— За какво им е да вкарват такъв огромен плавателен съд в някакво си поточе? — попита озадачена Ейми. — Ами ако заседнат?

— Има само една причина — отговори мрачно Дан. — Следят ни.

— Защо? Яхтата не е на клана Джанъс.

— Може и да не е, но ни следи.

Дан натисна до дупка газта, но за яхтата не беше трудно да не изостава. Стига да поискаше, луксозният плавателен съд щеше да ги настигне.

Малките Кахил минаха с моторницата покрай старата църква „Санта Лучия“ и под мъничкия мост, където беше закотвен „Султан Саладин“. Ейми се обърна с примряло сърце и с изненада видя, че яхтата е изостанала доста и направо е спряла.

— Какво правят? — учуди се Дан. — Вече почти ни бяха настигнали.

— Яхтата е много висока! — досети се сестра му. — Горната палуба ще опре в моста!

— Ура! — Дан направи грубо движение по посока на яхтата, която вече се връщаше в канала. — Така ти се пада, тъпанар такъв!

— Не можем да вземем страниците от дневника — предупреди Ейми. — Джона не ни вижда, затова пък ни вижда онзи на яхтата, който и да е той.

Дан продължи да кара като бесен.

— Не се притеснявай. Ще го заблудим, ще направим едно кръгче и ще отидем да приберем страниците. — Той отпраши с бясна скорост по канали, които бяха прекалено тесни за по-голям плавателен съд. — Пазете се, нищо не разбирате от корабоплаване! Задава се капитан Дан! — Моторницата се блъсна в един каменен пристан и се разклати. — Опа!

— Дано знаеш къде сме — вметна притеснена Ейми.

— Успокой се де. — Дан подкара по поредния тесен канал и накрая пред тях се появи Големия канал. — Щом навлезем в него, лесно ще се ориентираме и ще намерим завоя за „Султан Саладин“.

Двигателят ревна недоволно, но Дан не прояви милост. Натисна газта докрай, та немощният мотор да покаже всичко, на което е способен. От вятъра в косата си момчето се въодушеви още повече. Само след няколко секунди щяха да навлязат в Големия канал.

— Ха! — възкликна ентусиазиран Дан. — Трябва ви нещо повече от лодка за един милион долара, за да надхитрите един представител на рода Кахил!

Най-неочаквано на пътя им се изпречи стена от лъскав метал. Допреди миг проблясващата необхватна вода на широкия канал сякаш ги зовеше, а сега пред тях изникна грамадата на яхтата, последна дума на техниката.

Отчаян, Дан се опита да завие, но не успя да спре. Двигателят се задави и угасна. Двамата с Ейми продължиха право напред, като стрела, по курса, който щеше да завърши със сблъсък.

Ейми чу, че някой пищи, и позна собствения си глас. Дан замижа. Не му оставаше друго.

Моторницата се вряза в стоманения корпус и се разпадна като макет от балзово дърво.

Всичко потъна в мрак.