Питър Лерангис
Змийско гнездо (13)

Глава 13

Дан се запита дали Шака Зулу е щял да издържи да се вози на таратайка с две жени, които спорят в кой хотел да отседнат.

— Нали се притесняваш за парите — каза Ейми. — Защо да не спим на палатка. Ще я използваме всеки ден.

— Искам да си имам огледало, чисти чаршафи и от онези сапунчета в хартиени опаковки — възрази Нели. — Събирам ги. После си се миеш с тях вкъщи и си спомняш къде си ходил…

— Не сме тръгнали да търсим удобства — напомни Ейми. — Държиш се като Кабра и Алистър… само капризничиш и се глезиш. Първо тайните, а сега…

— Извинявай, но изобщо не знаеш как да се справяш с гнева си — прекъсна я Нели. — Какво те прихваща?

— Вие сте полудели! — обяви Дан.

— Млъквай, Шака — отвърна отегчено Ейми.

Но той не й обърна внимание. Един храбър воин никога не се поддава на провокации. Дан се опитваше да се съсредоточи върху картичката с Шака, която след приключението им беше намачкана и подгизнала с пот. Той се взря в последните редове:

ЗЙМРСЕСОХЕЙМАМ ФУКЛ # 4

ФУКЛ ЦУПЦЕК

АЛФА > 1

— Тук има нещо сбъркано — каза той.

— Много африкански думи се произнасят странно — започна да го поучава сестра му. — Например, за да произнесеш името на племето кхоса, цъкаш с език.

Тя изцъка с език, преди да изрече „оса“.

— Да де, но такива думи започват с „кх“ и имат нещо като удивителни знаци по средата — възрази Дан. — А тези тук са различни. Не приличат на африкански. Приличат си на… странни думи.

— Сигурно не са странни африкански, а странни холандски думи — намеси се и Нели. — Холандците употребяват много двойни букви. Леля ми се омъжи за един, който се казва Вандердоонк.

Ейми се взря отблизо в имената.

— Братя Фукл? Казах ти вече, това са шофьорите на лимузините. И са ти дали визитна картичка на таксиметрова фирма.

— Ами това тук под името? — попита Дан.

— Алфа повече от едно — прочете Ейми. — „Алфа“ означава „А“, в смисъл, най-добрият. Хвалят се. Правят си реклама.

Дан започна да пише. В горния край на картичката надраска азбуката.

— Според мен е код. „Алфа“ означава „азбука“. „Повече от едно“ всъщност е стрелка, сочеща надясно. Би могло да означава „замени всяка от буквите със следващата“, например „з“ става „и“.

— Наистина ли мислиш, че е код? — попита Нели.

Дан се зае да заменя буквите една по една.

ИКНСТЖТПЦЖКНБН ХФЛМ # 4

— Както вече казах, тъпа идея — рече момчето.

— Чакай — спря го сестра му. — Ами ако замениш не просто всяка буква със следващата, а всяка съгласна със следващата съгласна и всяка гласна със следващата гласна? Например „з“ става „к“, а „й“ — „о“.

— И ти ли? — подметна Нели.

Дан започна да пише отново.

КОНСТИТУЦИОНЕН ХЪЛМ # 4

— Право в десетката! — възкликна Ейми. Тя се зае да разлиства дипляните, които беше напъхала в жабката. — Конституционен хълм… Това е квартал в Йоханесбург. Там навремето е имало стар затвор. Намирал се е явно на номер четири.

— Йоханесбург ли? — възкликна Нели. — Мислех, че отиваме в Претория!

— Да не забравяме другото име с „Фукл“ — напомни Дан.

Той го разчете бързо по метода на сестра си:

ХЪЛМ ЧЪРЧ

— Хълм Чърч… намери го! — възкликна момчето.

Ейми поклати глава.

— Не. Няма такова място. Трябва ни по-добра карта. Но поне знаем откъде да започнем. Е, Нели, налага се да се върнем обратно по посока на летището и да поемем към Йоханесбург!

— Ами ако този хълм Чърч все пак е в Претория? — попита Дан. — Така и така вече сме тук.

Нели удари спирачката и направи обратен завой.

— Ей, хора! Карам като луда раздрънкано юго, бягам от семейство Холт, нагрубявам старци, разминах се на косъм със смъртта заради някакви си кози. Още малко, и ще се свлека от умора. Ще ви закарам където кажете, но искам първо да довърша каквото започнахме с Ейми… и все пак да реша къде ще отседнем, чухте ли? Настоявам за хотел. Настоявам освен това да отидем в хотела още сега или да поспим в колата. — Тя бръкна в джоба си. — Мобилният ми у вас ли е?

— Не — отвърнаха в един глас Ейми и Дан.

Нели затърси по пода, след това и в жабката.

— Виж ти. На полето беше в мен.

— Нищо чудно Семейство Холт да бият дузпи с него — заяде се Дан.

— Ей, малкият — скастри го Нели. — Това не е шега. Телефонът ми трябва.

— Телефонната компания ти е запазила информацията онлайн — успокои я Дан, — заедно с телефоните на всичките ти гаджета.

— Не ми е до смях — каза Нели. — Вие не разбирате. Телефонът ми трябва.

Дан погледна сестра си. Това не беше Нели, която познаваха.

— А после разправяш, че аз не съм могла да се преборя с гнева си — промърмори тихо Ейми.

Нели си пое дълбоко въздух и се наведе към волана.

— Добре де. Извинявайте. Изпуснах си нервите. Ще ми услужиш ли с твоя телефон, Ейми?

Тя й го подаде. Докато Нели се обаждаше, Дан извади своя апарат и включи бързо на имейл — да го провери. Взря се в последното писмо, което беше получил:

спечелихме. 10 на 7. азсъмзаайк

— Ей, Ейми — показа Дан телефона на сестра си. — Познаваме ли човек с такова име?

— Азсъмзаайк… — Ейми сви рамене. — Прилича ми на хавайско.

Дан написа:

ами, супер, ти кой си?

След миг се получи и отговорът:

свеща 100 м с от БУМ на П. Кругер или закуската става на БУМ азсъмзаайк

— Сбъркали са номера — оповести момчето.

— Я чакай — каза Ейми. — Не е хавайско. „Аз съм за Айк“ е лозунг от президентска кампания през петдесетте години!

— Чуя ли исторически факти, се разтрепервам от вълнение — подметна Дан.

— Кампанията на президента Дуайт Дейвид Айзенхауър — уточни сестра му.

Айзенхауър.

Дан се вторачи в дисплея.

— „Закуската“… ами да, чичо Алистър е продавал бурито… явно го е написал Айзенхауър.

— Именно! — съгласи се сестра му. — И според мен „свеща“ всъщност означава „среща“, но с буквена грешка. Вика ни да се срещнем… иначе с чичо Алистър ще се случи нещо.

— Ей, хора, ами ако е капан? — попита Дан.

— Ами ако не е — отвърна Ейми. — Помисли, Дан. След като сме си тръгнали, семейство Холт са намерили Алистър на онзи хълм. Ако се е сдушил с тях, те са му се ядосали, защото не ни е предал. Но ако не се е сдушил с тях, те пак ще са се ядосали, задето им се пречка.

— Няма как да го зарежем на произвола на съдбата — каза Нели.

— Има, има как — тросна се Ейми. — Защо да прекосяваме чужда страна и да излагаме на опасност живота си? Защо да сме задължени за нещо на Алистър?

Дан погледна смутен сестра си.

— Ейми!… Знам, че всъщност не го мислиш, нали?

Тя се извърна, беше почервеняла. Пое си въздух и промърмори нещо, което брат й изтълкува като „да“.

— Чудесно — кимна той. — „Сто м с от…“ това е сто метра северно от… какво е „Бум“? — Дан грабна от Ейми картата на Претория. Отдясно имаше списък с имената на улиците, подредени по азбучен ред. — Улица е, казва се „Бум“ и се намира в северната част на града, недалеч от зоологическата градина! При улица „Паул Кругер“.

— Дръжте се, момичета и момчета — спря го Нели, докато връщаше телефона на Ейми. — Гомес и Кахил отиват на „Бум“.

* * *

Улица „Бум“ опасваше голямо поле срещу зоологическата градина. На ъгъла на „Паул Кругер“ Нели зави рязко наляво със скърцане на гумите.

Върху табелата, сложена на дървено магаре, пишеше:

ОПАСНО: СТРОИТЕЛНА ПЛОЩАДКА

САМО С КАСКИ

Отдолу, почти с нечетлив почерк беше добавено: „и с Кахил“.

— Заобиколи го — предложи Дан. — Точно отпред са.

Зад табелата улицата изведнъж стана много стръмна. В долния й край беше спрян аленочервен пикап. До него в стойка „мирно“ стоеше чичо Алистър с бастуна в ръката и бомбето на главата. Нели превключи на първа и заслиза с крак върху спирачката. Щом чу воя на двигателя, Алистър погледна нагоре и им махна с ръка.

— Все пак се е сдушил със семейство Холт — изсъска Ейми.

— Изглежда притеснен — добави Дан.

— Внимавай — отвърна сестра му.

След като Нели намали скоростта, Алистър замаха още по-припряно.

— Ей, хора, какво му има на шапката?

Отзад на бомбето се показваха два сини кабела, които стигаха чак до прозореца при волана на пикапа. Ейми не видя никого в пикапа, но Алистър гледаше притеснен към отсрещния тротоар.

Там, при една чепата акация стояха Айзенхауър, Мери-Тод, Рейгън, Мадисън и Хамилтън Холт заедно с питбула си Арнолд. Айзенхауър се хилеше победоносно, вратът му беше с цвят на недопечено телешко. Той държеше в ръка дълга жълта жица, водеща към бомбето на Алистър.

— Хайде да си поговорим — каза той.

— Хайде към хотела — подкани Дан.

Нели бързо обърна колата.

Лицето на Алистър стана пепеляво.

— Не, недей! — извика той.

— Отстъплението… повтарям, отстъплението не е препоръчително! — ревна Айзенхауър. — Ако цениш човешкия живот.

— Не го слушай — намеси се Ейми. — Карай, Нели, карай!

— Мирно! — вдигна ръка Айзенхауър. — С технология, усвоена и усъвършенствана от самия мен в Лабораторията за взривни вещества номер 101 с преподавател Тод Бемстър в курса „Не ви влиза в работата“ в Уейст Пойнт, чичо ви е прикачен към акумулатора на пикапа по начин, който е прекалено електронен, за да ви го обясня с термини за цивилни, но който е твърде лесен за осъществяване с няколко подръчни домашни…

— Остави тези подробности, котенце — прекъсна го Мери-Тод.

Айзенхауър вдигна с ликуваща усмивка жицата.

— Ако бомбето падне от главата на Алистър, пикапът ще се взриви.

— Блъфира — каза с треперлив глас Дан.

— Не, не блъфира.

Ейми знаеше, че Айзенхауър говори съвсем сериозно. И това й харесваше.

Сега най-после ще разбереш, чичо Алистър, какво им е било на майка и татко. Ще разбереш какво е да те изоставят, вместо да изоставяш ти.

— Вие в югото, елате на отсрещния тротоар, ако знаете какво е добро за вас — провикна се Айзенхауър. — Незабавно! Е, може и малко по-бавно!

Ейми си пое дълбоко въздух. Опита се да се вкопчи в някоя нормална мисъл в главата си, но те се носеха из нея, хлъзгави и тъмни като прилепи.

Дан сложи леко ръка върху рамото й.

— Ела с мен.

Слезе от колата и тръгна надолу по хълма към семейство Холт. Ейми закрачи вцепенена след него. Долови как лицата на Рейгън и Мадисън, които стояха от другата страна на улицата, се промениха — върху тях се изписа нещо като облекчение. Даде си сметка, че този план не им е хрумнал на тях. Както личеше, Хамилтън направо беше изпаднал в паника.

Ейми се опита да срещне погледа му. Той мигаше бързо, сякаш беше притеснен или се мъчеше да не се разплаче. Тя усети как я плисва признателност към него. Задето й е спасил живота. И им помага срещу Алистър.

— Хам!… — започна момичето.

Айзенхауър стовари месеста длан върху рамото на сина си и едва не го събори.

— Знаем, че сте дошли тук, за да вземете ключа към загадката, оставен от клана Томас.

— Виж ти! — не се стърпя Нели.

Мадисън завъртя очи.

— О, много убедително, няма що.

— Да, наистина — прошепна Рейгън.

— След като прихванахме онзи разговор в Индонезия, че отивате в Пиория, се постарахме да дойдем с вас — обясни Айзенхауър.

— Искаш да кажеш Претория — поправи го Нели.

— Мъжът ми… ние де, объркахме градовете, докато купувахме билетите за самолета — допълни Мери-Тод. — Звучат почти еднакво. Но ето че се озовахме точно където трябва.

— Значи сте ни открили погрешка? — възкликна Ейми.

Тя се извърна към Дан, но той гледаше като хипнотизиран право напред.

— С кого сте дошли да се срещнете? — подвикна Айзенхауър.

— Рейгън проучи нещата — заяви Мадисън, след като пъхна дъвката под езика си. — Откри, че у клана Томас има ключ към загадката? Нещо, свързано с едно от племената в Южна Африка?

— Но щом ключът е на клана Томас, не го ли знаете? — учуди се Дан.

— Ах, малък негодник — сопна се Айзенхауър. — И ти си като другите. Само ни се присмивате. Гледате ни отвисоко. Не ни допускате до тайните на рода.

— Миличък… — спря го Мери-Тод. — Кръвното ти налягане…

Колкото повече се вбесяваше Айзенхауър, толкова по-морав ставаше. Той стисна здраво жицата в юмрука си. На Ейми й се стори, че е чула как Алистър ахва уплашено.

— Недей! — викна Нели.

— С кого трябва да се срещнете? — попита строго Айзенхауър. — Къде е ключът към загадката на клана Томас?

Само спокойно, нареди си Ейми. Трепереше. Погледна Дан. Той продължаваше да стои като препариран и да гледа точно напред.

— Шапката на чичо ви е прикачена с кабел към магнит, който създава заземена верига — поясни с напрегнат отсечен глас Айзенхауър. — Ако шапката падне, веригата се разпада. А пикапът — бум! И една от жиците пада в основата на мозъка на господин Ох. Петстотин волта. Ще бъде неприятно, ако в такъв хубав ден видим подобно нещо, нали?

Най-неочаквано Дан излезе от вцепенението.

— Знам какъв е ключът към загадката! — заяви внезапно той.

Ейми се завъртя рязко към него.

— Наистина ли?

Брат й си дръпна ръката и се насочи към колата.

— Аз… трябва да взема картата. Разрешавате ли, сър?

Картата ли? Ейми го загледа съвсем объркана.

— Разрешавам! — ревна Айзенхауър. — И знаеш какво те чака, ако ми извъртиш номер.

Дан изтича при югото. Беше плувнал в пот. Върховете на пръстите му трепереха. Той отвори вратата от другата страна на волана и се наведе вътре.

— Мъъър! — измърка гладно Саладин от задната седалка.

— Бау! — се стрелна напред Арнолд.

Каишката му отхвърча от ръката на Мери-Тод.

— Неее! — изкрещя Ейми. — Затвори вратата, Дан!

Брат й понечи да се обърне. Влезе целият в колата. Точно когато затръшна вратата откъм волана, Арнолд се блъсна с все сила в нея.

Югото заслиза по хълма към пикапа.

— Дръпни ръчната спирачка! — извика Нели и се втурна към автомобила.

— Какво? — попита Дан.

— Насочил се е към пикапа! — изкрещя Рейгън. — Спрете го!

— Не… ох, много ви моля, недейте… — пророни Алистър, свъсен и пребледнял.

— Това не е по устав! — вресна Айзенхауър.

Хамилтън Холт прекоси на бегом улицата. Отвори рязко предната врата на пикапа и след като се пъхна вътре, започна да тегли кълбото сини кабели върху табло. Югото набираше скорост.

— Ръчката в средата! — извика Нели. — Дръпни я.

Хамилтън изскочи от пикапа. Наведе се с гръб към Алистър, после се обърна.

Югото беше на четири метра от пикапа… на три…

— Спри! — извика Хамилтън. — Спри сега, Дан!

Ейми чу звук като от стържещ метал. Югото зави наляво и се завъртя напряко на улицата.

Момичето загледа ужасено как десният заден калник на югото се удря в пикапа.

— Дан! — извика Ейми и се втурна към него…

Брат й трепереше. Беше се втренчил във волана на спрялата кола.

Беше цял и невредим.

Хамилтън, Нели и Ейми се струпаха отстрани на югото.

— Превключих часовниковия механизъм — обясни Хамилтън. — Остават три минути. Дръж. Вървете.

Той подаде на Ейми сгънат лист хартия и хукна през улицата.

— Махнете се оттам — извика той на семейството си. — Всеки момент ще гръмне!

Всички от семейство Холт се втурнаха в обратната посока. Ейми видя с крайчеца на окото как Алистър е приклекнал зад едно дърво. Щом семейство Холт преполови разстоянието до следващата пресечка, той закуцука бързо нанякъде.

Ейми усети, че някой я държи за рамото. Дан я теглеше в колата.

Вратата се затвори и Нели потегли точно когато пикапът се взриви.