Джереми Робинсън
Ефектът на близнака (2)

Благодарности

Искам специално да благодаря на няколко души за този проект, който първоначално се появи през 2000 г., замислен като сценарий. Искам да благодаря на продуцента Марк Байърс за положените усилия този филм да бъде заснет. Твоята подкрепа винаги ме е тласкала напред.

За отличната редакторска работа искам да изкажа благодарност на няколко души: Лорън Росини, твоето професионално редактиране е невероятен дар, който много ценя. Роджър Бродър, с твоята мрежа улавяш правописните и граматическите ми грешки, нещо, от което много се нуждая и за което съм изключително благодарен. Франк Робинсън, твоята пряма критика по отношение на сюжет и четивност е отрезвяваща и много важна. Хилари Робинсън, твоите първоначални редакции с големия меч и заключителните с хирургическия скалпел подобряват начина ми на писане. Ако думите ми стоят добре на листа, то е заради всички вас.

Пастор Джон Кари, мъдростта и познанието ти ми помогнаха при преобразуването на тази история от сценарий в роман. Ти ми даде методите и съветите, от които отчаяно се нуждаех.

Стан и Лиз Трембли, Джейсън и Кати Бродър, Хедър Фурние, Сара Валъри и Кати Криси, вашата подкрепа, молитвите и приятелството ви са винаги нужни и приветствани. Нямаше да стигна дотук, ако не бяхте всички вие.

Изключително съм благодарен на писателите Джеймс Ролинс и Рик Хаутала, които ми оказаха неимоверна подкрепа и поддръжка, като ми предоставиха бележки за корицата на книгата, контакти и съвети, които се оказаха жизненоважни както за издаването на този роман, така и за подготовката на други два, все още непубликувани.

Бих искал също да благодаря на цялото семейство Робинсън, на Дона (Мама), Матю, Санди, Джошуа и Ариана, както и на останалите членове на семейство Бродър — Кати, Арън и Стейша, а също и на семейство Винсънт (които са твърде многобройни, за да ги изреждам) за непрестанната подкрепа от тяхна страна, признание също отправено и към Том Мънгован, съавтор на „Наръчник за сценариста“ и съвдъхновител на редица други проекти.

Накрая, Хилари, моята съпруга и редактор: ти пожертва толкова много през годините, за да мога аз да пиша. Не бих могъл да съществувам без теб, обичам те. Акила, дъщеря ми: ти си моята радост всеки ден. Ти си моето вдъхновение.