Джереми Робинсън
Ефектът на близнака (15)

13.
Утре

30 г.сл. Хр.

09:30

Йерусалим, Палестина

Тази сутрин улиците на долен Йерусалим, тесни и оградени от домове, притиснати един в друг като тухли, бяха необичайно притихнали. Обикновено миризмите на готвена храна, зрели плодове и изпускаща пара кожа изпълваха въздуха. Ала днес обонянието долавяше единствено аромата на ярките рози и прахоляка по пътя. Йерусалим, столичният град, обикновено жужеше като кошер, но днес — в събота, деня за почивка — всичко се бе кротнало. Том не можеше да прецени дали това е онзи тип спокойствие, което се усеща в някой топъл ден на плажа, или пък зловещото затишие пред буря. Каквато и да бе причината, реши да използва замирането в дейностите, за да зададе въпроса, за който бе убеден, че ще разруши умелата игра на думи на Исус.

Голяма част от предишната нощ Том прекара в дълбоки размисли и внимателно обмисляне, вдъхновен от думите на Дейвид да пита Исус защо лошите неща се случват на добрите хора. Трябваше да има начин да хване Исус натясно и Том бе убеден, че ще го открие. Не беше възнамерявал да отделя за това цялата нощ, но Исус бе ловък противник и тези неща трябваше да бъдат обмислени много внимателно. Усилието обаче си струваше и Том бе убеден, че планът му е безупречен.

Та тази сутрин Том настоя да се разходят по улиците на Йерусалим. Слънцето сияеше, улиците бяха тихи и той щеше да разполага с всичкото време, от което се нуждаеше, за да си намери помощник. Разбира се, не спомена истинската причина за разходката, но идеята му бързо намери подкрепа и още с пукването на зората тръгнаха.

Том бе недоспал и очите му се затваряха, но планът му бе съвършен и мисълта да го доведе до успешен край му даваше сили да върви по калдъръмените улички, макар тялото му да протестираше и да искаше почивка. Крачеше до Исус, пред Дейвид и останалите ученици. Беше в очакване на точния момент, на върховната възможност. Знаеше, че в този град няма да му се наложи да чака дълго за удобен случай. И не се разочарова.

— Ще дадете ли някоя пара на слепеца? — чу се немощен глас.

Просякът бе мръсен като покрита с кал изтривалка. Гледаше към небето, докато говореше в посока на приближаващите се стъпки.

— Моля ви, чувам, че сте толкова много. Някой от вас със сигурност може да отдели малко пари, храна, поне нещо, моля.

Ето това беше! Том избърза напред и застана между Исус и слепеца.

Исус спря и го погледна с очакване. Останалите от групата забавиха крачка и спряха зад Исус. Дейвид заобиколи, за да вижда по-добре какво прави Том. На лицето му се бе изписала тревога, но не каза нищо.

— Нещо гнети ли те? — спокойно попита Исус.

— Обясни ми нещо. Защо допускаш това? — попита Том и посочи слепеца с пръст. — Какво е направил, за да заслужи такава съдба? — И се обърна към незрящия. — От колко време не можеш да виждаш?

Като разбра, че говорят на него, слепецът се надигна, изправи се и залитна в посока на гласа, който го бе заговорил.

— Откакто съм се родил, господарю.

— Откакто се е родил — рече Том. — Какъв ли грях може да е извършил, като се е родил, че да заслужи това? Или може би заради греховете на родителите си? Не съм много сигурен как работи цялата тази история с греховете.

И зачака, уверен, че въпросите му ще накарат Исус да се запъне. Със сигурност това бе най-трудният въпрос, задаван му досега. Том чакаше. Най-накрая щеше да надхитри Исус.

Исус не се забави дори за миг.

— Нито този човек, нито неговите родители са съгрешили. Това е станало, за да може делото Божие да бъде изявено в живота му. Докле е ден, трябва да вършим делата на Оня, който ме е пратил. Идва вечер, когато никой не ще може да работи. Докато аз съм в света, аз съм светлината на света — обясни Исус.

Том се вторачи в него, за момент загубил способност да говори, после рече:

— Съвсем ме обърка. Какво означава всичко това? Да не е друга притча?

Отговорът на Исус бе, че се изплю на прашната улица. После се наведе, разбърка плюнката и направи топченце влажна кал.

Том се притесни, че го е обидил и Исус сега възнамерява да го замери с калта. Направи стъпка назад и се приготви да се наведе. Може би Исус беше загубил търпение? Може би непрекъснатото му вмешателство в плановете на Исус бе продължило прекалено дълго и сега Исус щеше да го пропъди? Може би щеше да загуби самообладание и да го удари? На Том му се искаше това да е вярно. Със сигурност такова нещо щеше да опетни Исус много повече, отколкото този мърляв слепец. Едновременно изпита облекчение и разочарование, като видя, че калта не е за него, а за незрящия.

Исус взе калта и я размаза върху затворените очи на объркания сляп човек. Том смръщи вежди от объркване, носът му се сбърчи от отвращение. Какви ги вършеше Исус?

— Как се казваш? — попита Исус слепеца.

— Тимотей… — отвърна той. После веждите му се вдигнаха нагоре и той удивено пое дъх. — Ти… ти Исус ли си?

— Да, Тимотее — рече Исус. — А сега върви, измий се в къпалнята Силоам.

Тимотей се усмихна и се развълнува.

— Да, Учителю!

Обърна се и се заклатушка по улицата. Исус се обърна към Йоан, един от учениците, чиито топли очи се криеха под буйните му вежди, и към Петър, и им кимна към Тимотей. Двамата незабавно тръгнаха да му помогнат да стигне до Силоамската къпалия.

— И това ли е? — попита Том, объркан и донякъде разтревожен от странната случка. — Това ли е твоят отговор?

— Той ще се върне достатъчно скоро — рече Исус. — Изчакай и ще видиш. Или може би и на теб трябва да натрия малко кал по очите?

— Такааа, значи старата история с „тия гледат, но не виждат“. Аз не съм сляп. Виждам си много добре — каза Том ядосано. — И виждам право през теб.

Исус се подсмихна и тръгна. Другите ученици го последваха — и се подхилваха на Том, като го подминаваха. Дейвид бе най-отзад и спря до него.

— Възможно ли е човек да получи прям отговор от него? — попита Том, не че искаше или очакваше отговор.

— Ако не беше глух, така както си сляп, може би щеше да разбереш — отвърна Дейвид с хитра усмивка.

Том го погледна.

— Много смешно.

Дейвид наистина се разсмя, очевидно доволен от това как се бяха развили събитията.

Том мълчеше. Реши да позволи на Дейвид да се наслади на победата си. Нещата все още не бяха приключили.

Тимотей отиде в къпалнята Силоам и се изми, както му бе казал Исус, и после затърча по вече претъпканите улици, като славословеше на висок глас Господа. За първи път в живота си можеше да види слънцето, лицата на хората, прахоляка. Но това, което бе още по-удивително бе, че разбираше всичко, което виждаше. Знаеше, че птицата е птица, макар че през живота си не бе виждал птица. Със зрението дойде прозрението, а с него разбирането, сякаш е можел да вижда от деня, в който се бе родил.

Виковете му не останаха незабелязани. Подобно на лешояди, спускащи се към мърша, групичка мъже, наречени фарисеи, тръгна към Тимотей. Бяха четирима, всички с богати пурпурни одежди. Водеше ги Тарсий, възрастен мъж, костелив и с прошарена брада. Препречиха пътя на Тимотей.

— Казваш, че си човекът, който по-рано днес е просил милостиня тук, на този ъгъл, така ли? — попита Тарсий.

— Аз съм — отвърна Тимотей.

— И как тъй ти се отвориха очите? — продължи Тарсий.

— Мъжът, когото наричат Исус! — каза Тимотей. — Той сложи кал върху очите ми и ми каза да се измия в Силоам. Сторих както ми рече и вече виждам!

— Где е тоя Исус? — попита Тарсий. В гласа му се прокрадна отвращение.

— Аз… не знам… Не видях накъде пое! — Тимотей се смееше от радост.

Тарсий го хвана здраво за ръката и рече:

— Ела с нас.

Тимотей никога не бе виждал изражение като на лицето на Тарсий, но ясно разбра значението му. И не възрази, а го последва.

Тарсий го отведе в голяма богато украсена сграда; стените блестяха искрящо бели на слънчевия светлик, който струеше през широките прозорци. Тимотей се огледа. Покривът бе открит, подобно на атриум, и слънчевата светлина се лееше в помещението. В атриума седяха осмина фарисеи, на лицата им се бе изписала надменността на начетени книжници.

Тимотей стоеше неспокоен в средата на помещението. Не бе произнесена нито дума след бързите въпроси, с които го засипаха веднага щом го доведоха тук и разбраха, че той е изцереният. Тарсий стоеше до него и все още го държеше здраво за ръката.

— Казваш… че посредством кал е върнал зрението ти? — попита Гамалиил, един от по-младите фарисеи.

— Да, и се изкъпах в…

— Силоамската къпалия. Знаем — рязко го прекъсна Тарсий. — Обстоятелствата от историята вече са разказани, но има още неща, които трябва да се доизяснят.

— Така е — каза Симеон, лицето му бе изпито. — Той е извършил това дело в съботния ден! Не може да е човек Божи.

Сила, чудовищно огромен мъж, мускулите му бяха с размерите на собственото му его, кимна и добави:

— Никаква работа не е разрешена в съботния ден. Всяко дете, което е учило Закона, знае това, а със сигурност и всеки Божи човек. Той съзнателно е престъпил Закона!

— Обаче… как тогава може един грешник, какъвто той естествено е, да успее да извършва такива… чудодейни знамения? — попита Гамалиил и се обърна към Тимотей. — Какво имаш да кажеш за него? Все пак твоите очи бидоха отворени.

— Той е пророк — каза Тимотей, без да се замисля.

Тарсий се дръпна, сякаш му бяха ударили плесница, погледна към затворените врати в предната част на сградата и изкрещя:

— Въведете ги!

Вратите се разтвориха и влязоха възрастен мъж и възрастна жена. Очевидно бяха ужасени, че се намират в това помещение, пред тези мъже. Гледаха в пода.

— Тоя вашият син ли е? — попита Тарсий възрастния мъж, сочеше с пръст Тимотей.

Старецът погледна бързешком, само колкото да види Тимотей.

— Вашият син, същият, дето е бил роден сляп, а сега може да вижда — добави Тарсий, сякаш тази информация щеше да е от полза да бъде разпознат Тимотей.

— Той е нашият син… беше роден сляп, както казвате — отвърна старецът.

— А какво ще кажеш за мъжа, който му е върнал зрението? — продължи Тарсий.

— За онзи, който му е отворил очите, нека той говори за себе си. Пълнолетен е, питайте него — рече възрастният мъж.

Сила се обърна към Тимотей и му изкрещя гневно:

— Ние знаем, че тоя Исус е грешник!

— Дали е грешник, или не, аз не зная — кротко отвърна Тимотей. — Знам само, че бях сляп, а сега прогледнах!

Симеон скочи и извика:

— Какво ти направи? Как ти отвори очите?

— Вече ви казах! — викна в отговор Тимотей. — Пък вие не ме слушате! Защо искате да го чуете пак? И вие ли искате да му ставате ученици?

Всички фарисеи ахнаха.

— Ти ученик на Исус ли си? — попита зловещо Сила.

Симеон продължи:

— Ние сме ученици на Моисей! Ние знаем, че Бог проговори на Моисей, ала за оня дори не знаем отгде иде!

Тимотей бе чул достатъчно и не можеше да продължи да слуша нито миг повече. И избухна с жар:

— Вие сте глупци! Всички вие! Не знаете откъде идва, пък той ми отвори очите! Всички знаем, че Бог не слуша грешниците. Той слуша божите люде, които вършат делото Му. Да сте чули някога роден слепец да е изцеряван? Чували ли сте? Ала аз стоя пред вас, изцерен! Ако този човек не е пратен от Бога, не може нищо да направи!

През всичките им години като фарисеи нито един човек не се бе осмелявал да говори по такъв начин, особено в това помещение. Сила се наведе напред и процеди през стиснати зъби:

— Ти си съгрешил още при раждането си! Как се осмеляваш да ни поучаваш!

Тарсий хвана Тимотей за гърба на робата и подобно на ядосана на малкото си лъвица, го завлече към вратата и го изхвърли на улицата.

Тимотей падна, обели си коленете и си изподра дланите. Неколцина минувачи спряха и загледаха, а Тарсий закрещя:

— Тоя е съгрешил! Дръжте се далече от зловредното му влияние!

Всички отстъпиха назад и Тимотей за първи път през живота си видя отблъскването, което цял живот бе изпитвал като безполезен сляп човек. Обърна се. Фарисеите приближаваха към него със стиснати юмруци. Майка му плачеше на гърдите на баща му, който само с устни му каза само една дума — бягай.

Тимотей никога през живота си не беше бягал. Дори не бе сигурен дали знае как се прави. Но трябваше да опита. Ако фарисеите не го убиеха, със сигурност щяха да подтикнат тълпата да го стори. Стегна се и се изправи и точно когато Тарсий вдигна юмрук, за да го повали, хукна.

Макар да го гонеха, Тимотей се усмихваше. Исус не само му бе върнал очите, но и го бе снабдил с крака да тича. Хвърли поглед през рамо към тълпата, водена от фарисеите, и се помоли Бог отново да го спаси.

 

 

Слънцето клонеше към заник. Том, Дейвид и Исус вървяха по улиците на Йерусалим и си говореха, както правеха често. Всичко бе подходящо за дискусия. Еврейският закон, какво е грях и какво не е, природният свят — Том покриваше всяка тема поне по три пъти и все от различен ъгъл. Когато гледната му точка биваше оборвана или показвана като неправилна, извърташе думите си така, че да значат нещо съвсем друго, и търсеше недостатъци в отговорите на Исус. Разговори като този обикновено представляваха бързи интелигентни дебати, от които другите ученици бързо се раздразваха или пък едва смогваха да ги следят. Така че тримата бяха решили, че е най-добре да водят тези разговори насаме.

— Не разбирам защо не отговаряш направо на въпросите ми, без всички тези гатанки — каза Том.

— Близнако, ти без съмнение си най-умният от дванадесетимата — рече Исус.

Том дори не се почувства поласкан. Само направи физиономия, с която казваше „без майтап“.

Исус продължи:

— И при все това не си в състояние да схванеш и най-простите отговори. Защо, мислиш, че е така?

Том не отвърна. Исус отново говореше със загадки и той нямаше намерение пак да му се връзва. Исус се обърна към Дейвид.

— Ти разбираш това, което уча. Кажи ми, каква е разликата между теб и Тома, че той не разбира, при все че ти си наясно.

Дейвид за момент се замисли, после отвърна:

— Ами, хм, бих казал… аз търся отговорите със сърцето си. А Тома със своя ум. Аз имам вяра. Той няма.

Исус кимна.

— Защо тогава просто не направи Давид дванадесетия си ученик? — попита Том.

— Колко по-могъщи ще станат тези думи, когато най-сетне повярваш в мен — отвърна Исус.

— Ако, а не когато — каза Том. — Значи аз съм ти предизвикателството? Ако направиш от мен вярващ, можеш да обърнеш във вярата и всеки друг, това ли е?

— Да, нещо такова — отвърна Исус.

— Добре тогава, нали си Бог! Направи от мен вярващ! — засмя се саркастично Том.

Исус погледна Дейвид и повдигна учудено вежди.

— Хайде, стовари я върху ми! — извика Том. — Удари ме с вярата, о, Господи, и ще повярвам в теб…

Бум! Един мъж се стовари върху Том и двамата се свлякоха на земята. Дейвид и Исус избухнаха в смях, но бързо се наведоха да им помогнат.

Тимотей пъргаво се изправи, изтупа дрехата си и бързо се извини:

— Извинявайте, господари. Извинявайте. — И щеше да продължи да бяга, но Исус го спря:

— Тимотее, поспри.

Том чу името, докато Дейвид му помагаше да се изправи, погледна и видя Тимотей. Тимотей го гледаше право в очите. Тимотей виждаше! Том едва не падна отново на земята, но Дейвид го държеше здраво. Не, Тимотей всъщност не гледаше него. Гледаше някъде зад него… и гледаше като изплашен заек.

Том се обърна и видя ядосана тълпа, водена от трима души. Том не знаеше кои са, но изглеждаха важни личности. Той се обърна към Дейвид да го пита какво става, но Дейвид вече се отдръпваше назад, по-далеч от тълпата.

Исус изтупа Тимотей с доволно изражение, сякаш наближаващата тълпа не съществуваше, и го подкачи:

— Очите ти вече ти служат, ала все още ходиш като слепец.

— Извинявай, господарю, аз… — почна Тимотей и се задърпа да избяга.

Но Исус го задържа и попита:

— Вярваш ли в Сина Человечески?

Тимотей спря да се дърпа и погледна Исус в очите.

— Кой е той? Кажи ми и ще повярвам. — Все още не бе разпознал Исус.

— Ти го видя — отвърна Исус. — Всъщност той сега говори с теб.

— Исусе?… — Лицето на Тимотей засия, когато позна човека, който бе изцерил незрящите му очи. — Господи, вярвам! — И Тимотей коленичи пред Исус и сведе глава.

Том нямаше време да съставя теории за това, което се случваше, тъй като бе изтръгнат от мислите си от високия глас на Исус, който се обръщаше към множеството, приближило се вече до тях:

— За съд дойдох в този свят, тъй че слепите да прогледнат…

Погледна Том право в очите и добави:

— А виждащите да останат слепи.

— И ние ли сме слепи? — попита Симеон с цялото презрение, на което беше способен.

— Ако бяхте слепи, нямаше да имате грях; ала сега, щом твърдите, че виждате, грехът ви остава — отвърна Исус с едва загатната усмивка.

Фарисеите го гледаха объркано. Том разбираше, че в словесния двубой са сразени толкова бързо, колкото обикновено биваше и той. Знаеше, че за тези мъже да продължават разговора е безпредметно — само щяха да разкрият на тълпата, че Исус ги е надвил. Като че ли и самите те осъзнаваха това. Минаха десетина секунди, преди един от тях да заговори. Беше Симеон.

— Ти ли си оня, дето го викат Исус? — попита той рязко.

— Аз съм.

— Пак ще се срещнем — рече Тарсий и тримата фарисеи се обърнаха и тръгнаха през навалицата, която вече се разпръскваше, понеже не се случваше нищо интересно.

Исус кимна, после се обърна и се отдалечи. Объркан, Том погледна Дейвид и каза:

— Не разбирам и половината от това, което говори този човек.

Дейвид се усмихна.

— Ти не разбираш и толкова. — Гледаше след тримата фарисеи, които се отдалечаваха. Обърна се към Том и добави: — Вземи най-после прочети Новия завет.

— Кои бяха тези? — попита Том.

— Фарисеи.

— Май са на същата вълна като мен — рече Том.

Дейвид се намръщи.

— Стой настрана от тях, Том. Сериозно.

— Плашиш се, че може да ми помогнат?

— Не забравяш ли нещо?

— Какво?

Дейвид погледна Тимотей, който говореше с Исус, и каза:

— Тимотей може да вижда.

— Това си беше постановка — отвърна Том, без да се замисля, сякаш този извод беше очевиден.

— Как е можел Исус да знае какво си намислил?

Том помълча, после каза:

— Ти си го предупредил… нали? Знаеше, че ще се опитам да направя нещо, и си стигнал до същите заключения като мен, че ако избера някой, когото Исус да излекува, някой, който не съзаклятничи с него, то той няма да може да го изцери. Но ти си го предупредил и той е накарал този Тимотей да застане на пътя, по който знаеше, че ще минем, и да се преструва на сляп! Бил е сигурен, че ще се спра на първия сакат, когото срещнем!

— Ха. Сега пък ставаш параноичен! — разпали се Дейвид, поклати глава и бързо се отдалечи.

— Не съм параноичен… аз съм… аз съм… — Том се загледа след трите отдалечаващи се фигури, робите им се размятаха от вятъра. Тези фарисеи можеше да се окажат полезни. Май бяха единствените хора, които разбираха тази назадничава култура. Реши да научи повече за тях. Може би те щяха да открият пролуката в бронята на Исус?