Даниъл Силва
Московска афера (5)

5. Вила дей Фиори, Умбрия

Габриел вярваше, че да реставрираш картина на стар майстор означава да се отдадеш телом и духом на платното и на художника, който го е нарисувал. Картината бе винаги на първо място в мислите му, когато се събудеше, и последното нещо, което виждаше, преди да заспи. Дори и в сънищата си не можеше да избяга от нея, нито можеше да мине край платното, което реставрира, без да спре да разгледа внимателно работата си.

Сега той изключи халогенните лампи и се качи по каменните стъпала до втория етаж. Киара лежеше, облегната на лакът, и разсеяно прелистваше дебело модно списание. Кожата й бе загоряла от слънцето в Умбрия, а кестенявата й коса се ветрееше леко от бриза, който подухваше през отворения прозорец. От радиочасовника на нощното шкафче се разнасяше ужасна италианска естрадна песен; две италиански знаменитости водеха задълбочен, но безмълвен разговор на екрана на телевизора, чийто звук бе намален. Габриел насочи дистанционното към телевизора и го изключи.

— Хей, аз го гледах — каза тя, без да поглежда към него.

— О, наистина ли? И за какво говореха?

— Нещо, свързано с някакви мъж и жена. — Киара близна показалеца си и грациозно отгърна страницата на списанието. — Вие забавлявахте ли се, момчета?

— Къде е пистолетът ти?

Тя вдигна ъгълчето на кувертюрата и дръжката от орехово дърво на една деветмилиметрова берета проблесна на светлината на нощната лампа. На Алон му се искаше оръжието да е по-леснодостъпно, но устоя на импулса да я смъмри. Независимо от факта, че не бе пипала пистолет, преди да я вербуват, Киара обикновено показваше по-добри резултати на стрелбището в сутерена на булевард „Цар Саул“ — доста забележително постижение, като се има предвид фактът, че беше дъщеря на главния равин на Венеция и бе прекарала ранните си младежки години из спокойните улици на старото еврейско гето в града. Официално тя все още бе с италианско гражданство. Връзката й със Службата бе тайна, както и бракът й с Габриел. Киара покри отново беретата и отгърна нова страница.

— Как е Узи?

— Той и Бела ще се женят.

— Това сериозно ли е, или са празни приказки?

— Трябва да видиш очилата, които му е купила.

— Когато един мъж остави жена да му избира очилата, е само въпрос на време да застане под хупата^[1] и да счупи с крак чашата^[2]. — Тя вдигна очи и внимателно го огледа. — Може би е време да си прегледаш очите, Габриел. Снощи ги беше присвил, докато гледаше телевизия.

— Възможно е, очите ми бяха преуморени от работа.

— Никога досега не си го правил. Габриел, знаеш, че си на възраст, когато повечето мъже…

— Нямам нужда от очила, Киара. А когато ми потрябват, със сигурност ще се консултирам с теб, преди да си избера рамките.

— Изглеждаш много изискан, когато носиш очила за прикритие. — Тя затвори списанието и намали звука на радиочасовника. — Е, затова ли Узи е изминал целия този път до Италия? За да ти каже, че ще се жени?

— От „Мечът на Аллах“ са се заклели да ме убият. Шамрон се тревожи за нашата безопасност.

— Звучи ми като нещо, което можеше да се обсъди по телефона, скъпи. Със сигурност Навот е имал да ти казва повече от това.

— Иска да свърша нещо за него в Рим.

— Така ли? Какво е това нещо?

— Информацията е секретна, Киара. Нуждаеш се от разрешително за достъп.

— Нуждая се от яснота защо трябва да прекъснеш медения ни месец и да хукнеш да изпълняваш някаква задача.

— Не е задача. Ще се върна утре вечер.

— Каква е работата, Габриел? И недей да се криеш зад глупавите правила и наредби на Службата. Винаги сме си казвали всичко. — Тя замълча за момент. — Нали?

Алон приседна в края на леглото и й разказа за Борис Островски и необичайното му искане за среща.

— И ти се съгласи? — Киара събра косата си на кок и разсеяно взе да потупва леглото в търсене на шнолата си. — Само аз ли отчитам възможността да попаднеш право в капана?

— Може и на мен да ми е минало през ума.

— Защо просто не им кажеш да изпратят някой дубльор? Узи със сигурност може да намери човек от „Специални операции“, който прилича на теб достатъчно, за да заблуди руския журналист, който никога не те е виждал лично. — Тъй като Габриел запази мълчание, тя сама си отговори: — Защото ти е любопитно да чуеш какво има да казва руснакът.

— А на теб?

— Не толкова много, че да прекъсна медения си месец. — Киара се отказа да търси шнолата и пусна косата си, която отново падна върху раменете й. — Навот и Шамрон винаги ще измислят нещо, с което да те върнат в Службата, Габриел, но ти имаш само един меден месец.

Алон отиде до стенния гардероб и свали от най-горния рафт малък кожен куфар. Жена му го наблюдаваше мълчаливо, докато той го пълнеше с дрехи за преобличане. Виждаше, че по-нататъшният спор е безсмислен.

— Узи има ли си бат левейха?

— Да, и то доста хубава.

— Всички сме хубави, Габриел. Вие, черноработниците на Службата на средна възраст, много обичате да влизате в акция под ръка с някоя красива девойка.

— Особено когато тя има голям пистолет в дамската си чанта.

— Коя е тя?

— Узи каза, че се нарича Тамара.

— Хубава е. Но и създава главоболия. По-добре Бела да я държи под око. — Киара продължи да гледа как Габриел си събира багажа. — Наистина ли ще се върнеш утре вечер?

— Ако всичко мине по план.

— Кога за последен път някоя от задачите ти е минавала по план? — Тя взе беретата и му я подаде. — Ще имаш ли нужда от това?

— Имам една в колата.

— Кой ще ти пази гърба? Не и онези идиоти от римската централа.

— Утре сутринта Ели ще лети за Рим.

— Нека да дойда с теб.

— Вече изгубих една съпруга заради враговете си. Не искам да загубя още една.

— А какво да правя аз, докато те няма?

— Гледай някой да не открадне картината на Пусен. Негово Светейшество доста ще се ядоса, ако тя изчезне, докато е при мен. — Той я целуна и тръгна към вратата. — Но каквото и да правиш, не се опитвай да ме последваш. Узи постави охранител на предната врата.

— Копеле — прошепна тя, когато той вече слизаше по стълбите.

— Чух те, Киара.

Тя взе дистанционното и го насочи към телевизора.

— Добре.