Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (74)

9
Санае

Когато в седем часа, след като сме разговаряли още много, пиейки чай, аз вече се каня да се сбогувам, ние минаваме през големия салон и аз виждам на ниската масичка до канапето снимката на много красива жена.

— Жена ми — казва тихо Какуро, забелязвайки, че го наблюдавам — Почина преди десет години от рак. Казваше се Санае.

— Съжалявам — казвам аз. — Била е… много красива.

— Да — казва той, — много красива.

Мълчим.

— Имам дъщеря. Живее в Хонконг — добавя той. — И вече двама внуци.

— Сигурно ви липсват — казвам аз.

— Често ходя при тях. Много ги обичам. Внукът ми Джек (баща му е англичанин) е на седем години. Сутринта ми каза по телефона, че вчера уловил първата си риба. Събитието на седмицата, нали разбирате!

Отново мълчим.

— Вие също сте вдовица, струва ми се — казва Какуро, докато ме придружава във вестибюла.

— Да — казвам аз, — вдовица съм от петнайсет години.

Гърлото ми се свива.

— Мъжът ми се казваше Люсиен. Също рак…

Стоим пред вратата и се гледаме печално.

— Лека нощ, Рьоне — казва Какуро.

И допълва малко по-весело:

— Беше фантастичен ден.

Огромна тъга се стоварва върху ми със свръхзвукова скорост.