Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (43)

3
Извън времето

В стъклената топка падат снежинки.

Пред очите на паметта ми, на бюрото на Госпожицата, моята начална учителка до постъпването ми в класа на големите на господин Серван, се материализира малката стъклена топка. Когато бяхме много послушни, имахме право да я обърнем и да я държим в дланта си, докато и последната снежинка падне в подножието на хромираната Айфелова кула. Нямах още седем години и вече знаех, че бавното спускане на малките пухкави частички изобразява онова, което сърцето изпитва при голяма радост. Времето се забавя и се разширява при отсъствието на препятствия, танцът трае вечно и когато и последната снежинка падне, ние знаем, че сме живели извън времето, а това е белегът на великите озарения. Като дете често се питах дали ще ми бъде дадено да преживея подобни мигове и да стоя вътре в бавния и величествен танц на снежинките, поне веднъж изтръгната от унилата ярост на времето.

Това ли е да се чувстваш гол? След като свалим всички дрехи от тялото, умът ни остава задръстен с накити. Но поканата на господин Озу беше събудила у мен чувството за тази тотална голота, голотата на душата, която, обиколена със снежинки, в момента сладостно пареше сърцето ми.

Гледам го. И се хвърлям в тъмната, дълбока, ледена и прелестна вода на безвремието.