Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (23)

13
Вечност

В девет часа вечерта слагам във видеото касета с един филм на Озу, Сестрите Мунаката. Това е вторият ми филм на Озу за този месец. Защо? Защото Озу е гений, който ме спасява от биологичната съдба.

Причината е, че един ден споделих с библиотекарката Адел, че обичам първите филми на Вим Вендерс, и тя ми каза: така ли, а гледали ли сте Токио-Га. А когато си видял Токио-Га, необикновен документален филм за Озу, моментално имаш желание да се запознаеш с Озу. Така открих Озу и за първи път в живота ми кинематографичното Изкуство ме накара да се смея и да плача, както въздейства всяко истинско развлечение.

Пускам касетата и сърбам чая с жасмин. От време на време се връщам назад благодарение на дистанционното — броеницата на лаиците.

И ето една необикновена сцена.

Бащата, игран от Чишу Рию, актьорът фетиш на Озу, нишката на Ариадна в неговото творчество, е прекрасен човек, озарен от топлина и човечност, та бащата, който скоро ще умре, разговаря с дъщеря си Сецуко за неотдавнашната им разходка в Киото. Пият саке.

БАЩАТА

Ами храмът на Мъха! Светлината подчертаваше мъха.

СЕЦУКО

И камелията, поставена отгоре.

БАЩАТА

О, значи си я забелязала? Колко беше красиво! (Пауза). В древната Япония има и красиви неща. (Пауза). Намирам за крайност начина, по който обявяват всичко това за лошо.

После филмът продължава и съвсем накрая има една сцена в парка, когато Сецуко разговаря с по-малката си сестра, странната Марико.

СЕЦУКО, със сияещо лице.

Кажи, Марико, защо планините на Киото са виолетови?

МАРИКО, закачливо.

Вярно. Приличат на пюре от адзуки^[1].

СЕЦУКО

Много хубав цвят.

Във филма се разказва за нещастна любов, за уговорени бракове, за родство, за братя и сестри, за смъртта на бащата, за древната и новата Япония, а също за алкохол и човешко насилие.

Но най-вече става дума за нещо, което убягва на нас, западняците, и само японската култура може да поясни. Защо тези две кратки сцени, които нищо в интригата не оправдава, предизвикват толкова силна емоция и поставят целия филм в неизразимите си скоби?

Ето го ключа към филма.

СЕЦУКО

Истински ново е онова, което не остарява с времето.

Камелията върху мъха на храма, виолетовият цвят на планините край Киото, чашата син порцелан, разцъфтяването на чистата красота в сърцето на преходните страсти — нима всички не се стремим към това? Нима не е именно това, което ние, Цивилизациите на Запада, не умеем да постигнем?

Съзерцанието на вечността в самото движение на живота.