Мюриел Барбери
Елегантността на таралежа (28)

16
Сплинът на Конституция

Беше позвънила очарователната Олимп Сен Нис, дъщерята на дипломата от втория етаж. Харесвам Олимп Сен Нис. Намирам, че е нужна значителна сила на характера, за да оцелееш с такова смешно име, особено като знаеш, че през пубертета, който изглежда безкраен, то обрича нещастницата на подигравки от рода на: „Ей, Олимп, мога ли да те изкача!“. На всичко отгоре Олимп Сен Нис явно не желае да стане това, което й предлага родословието. Не се стреми нито към богат брак, нито към коридорите на властта, нито към дипломацията, а още по-малко към шоубизнеса. Олимп Сен Нис иска да стане ветеринарен лекар.

— В провинцията — довери ми тя един ден, докато разговаряхме за котки пред вратата ми. — В Париж има само дребни животни. Аз искам да лекувам крави и прасета.

Също така Олимп не се превзема като някои обитатели на кооперацията, за да покаже, че разговаря с портиерката, защото е добре възпитана, с леви разбирания и без предразсъдъци. Олимп говори с мен, защото имам котарак, което обединява и двете ни в общност на интереси, и аз справедливо оценявам способността й да загърби бариерите, поставяни постоянно от обществото по нашите жалки пътища.

— Трябва да ви разправя какво се случи с Конституция — казва ми тя, след като й отварям вратата.

— Заповядайте, влезте — отвръщам аз, — нали имате пет минути?

Тя не само има пет минути, но е толкова щастлива да намери някого, с когото да говори за котките и дребните им болежки, че остава цял час и изпива пет чаши чай една след друга.

Да, наистина много харесвам Олимп Сен Нис.

Конституция е очарователна котка с бежова козина, розово носле, бели мустаци и лилави възглавнички на лапите, която принадлежи на семейство Жос и като всички животни в сградата отива на преглед при Олимп при най-малкото заболяване. Та това безполезно, но възхитително тригодишно същество неотдавна мяукало цяла нощ, нарушавайки съня на собствениците си.

— Защо? — питам аз в подходящия момент, тъй като и двете сме погълнати от съпричастието на един разказ, в който всяка от нас иска да играе съвършено ролята си.

— Има цистит! — казва Олимп. — Цистит!

Олимп е само на деветнайсет години и очаква с безумно нетърпение да влезе във ветеринарното училище. Междувременно тя работи здравата, като преживява мъчително, но и с известна радост всички болести, спохождащи фауната в блока, единствената, върху която може да експериментира.

Ето защо тя ми обявява цистита на Конституция, сякаш е открила диамантено находище.

— Цистит! — възкликвам аз възторжено.

— Да, цистит — повтаря тя с блеснали очи. — Горкичкото маценце, пишкаше навсякъде и — тя поема дъх, преди да стигне до най-забележителното — урината й беше леко хеморагична!

Господи, колко е хубаво. Ако беше казала: в пикнята й имаше кръв, всичко щеше да се изясни много бързо. Но Олимп, надявайки с вълнение одеждите на котешки доктор, е възприела и съответната терминология. Подобен начин на говорене ми причинява винаги огромно удоволствие. „Урината й е леко хеморагична“ за мен е забавна фраза, която звучи добре и ме препраща в необичайни светове, където си отдъхвам от литературата. По същата причина обичам да чета упътванията към лекарствата заради мига покой, дължащ се на точността на техническия термин, той създава илюзия за логичност, тръпка на простота, въвежда онова измерение в пространството и времето, където не съществува напънът за красота, творческото страдание, безкрайният и безнадежден стремеж към възвишени хоризонти.

— Има две възможни етиологии на циститите — продължава Олимп. — Или инфекциозен причинител, или бъбречна дисфункция. Най-напред опипах пикочния мехур, за да проверя дали не се е образувало топче.

— Топче ли? — учудвам се аз.

— При бъбречна дисфункция, когато котката не може да уринира, пикочният й мехур се пълни и образува един вид везикално топче, което може да се напипа при палпация на корема — обяснява Олимп. — Но не беше това. Нямаше вид да я боли, докато я преглеждах. Обаче продължаваше да пишка навсякъде.

Представих си хола на Соланж Жос, превърнат в гигантска котешка тоалетна. Но за Олимп това са само съпътстващи щети.

— Тогава Соланж изпрати урината й за анализ.

Но Конституция нямала нищо. Нито камък в бъбреците, нито коварен вирус в малкия й като фъстък пикочен мехур, нито бактериологичен агент. При все това, въпреки противовъзпалителните, антиспазмолитиците и антибиотиците, Конституция продължавала упорито да пишка.

— Но какво й е? — питам аз.

— Няма да ми повярвате — казва Олимп. — Тя има интерстициален идиопатичен цистит.

— Господи, това пък какво е? — казвам аз заинтригувано.

— Ами чисто и просто това означава, че Конституция е голяма истеричка — отговаря весело Олимп. — Интерстициален посочва, че има възпаление на везикалната стена, а идиопатичен — че няма конкретна медицинска причина. С една дума, когато е стресирана, тя прави цистити. Също като жените.

— Но защо ще се стресира? — питам се аз на висок глас, защото ако Конституция, чието всекидневие на дебела декоративна лентяйка е смутено само от добронамерени ветеринарни прегледи, състоящи се от опипване на пикочния й мехур, има поводи за стрес, то останалият животински род трябва да е в непрекъснат пристъп на паника.

— Ветеринарят каза: само котката си знае.

Олимп прави недоволна гримаса.

— Наскоро Пол (Жос) й бил казал, че е дебела. Не се знае. Всичко може да е причина.

— А как се лекува?

— Както при хората — смее се Олимп. — Дава се прозак^[1].

— Без майтап? — казвам аз.

— Без майтап — отговаря ми тя.

Нали ви казах. Животни сме били и животни ще си останем, фактът, че една тузарска котка страда от същите болести, които измъчват цивилизованите жени, съвсем не бива да се възприема като лошо отношение към котешкия род или като умишлено заразяване от човека на един невинен род домашни животни, напротив, това е чисто и просто дълбока солидарност между животни с еднаква съдба. Желанията ни са едни и същи, страданията ни си приличат.

— Във всеки случай — казва ми Олимп — вече ще си помисля, преди да лекувам непознати животни.

Тя става и любезно се сбогува.

— Благодаря ви, госпожо Мишел, само с вас мога да говоря за всичко това.

— Няма защо, Олимп — казвам аз, — за мен беше удоволствие.

И вече се каня да затворя вратата, когато тя ми казва:

— О, знаете ли, Ана Артенс ще продава апартамента си. Надявам се новите също да имат котки.