Стивън Кинг
Немият (9)

9.

— Минали са към скреч картите, нали? — попита свещеникът. — От онези, които Комисията по хазарта нарича „моментални победители“.

— Говорите като човек, който е имал увлечение в тази сфера — подхвърли Монет.

— От време на време — гласеше отговорът, изречен без абсолютно никакво колебание. — Винаги съм си казвал, че ако попадна на златен билет, ще даря всичките пари на църквата. Ала никога не си позволявам да харча повече от пет долара на седмица. — Този път Монет долови известно колебание. — Е, понякога са десет… — Отново пауза. — Веднъж си купих скреч карта за двайсет долара, точно когато ги бяха пуснали на пазара. Това обаче си беше импулсивно решение. И тази случка никога не се повтори.

— Поне досега — отбеляза търговският пътник.

Свещеникът се изкиска.

— Не се съмнявай в думите на човек, който се е опарил и го помни, синко. — Той въздъхна. — Много съм заинтригуван от историята ти, ала се чудя не можеш ли да побързаш малко? Компанията ми ще ме изчака, докато върша Божието дело, но няма да ме чака вечно. А се надявам за обяд да има салата с пиле и с много, много майонеза. Любимата ми.

— Не остана много — отвърна Монет. — Щом сте играли с тях, значи ги познавате. Можете да си купите скреч карти от същите магазини, където се продават билети за „Пауърбол“ и „Мегабъкс“, както и от доста други места, включително и от крайпътните павилиони. Обаче не ви трябва нито чиновник, който да обработва фиша от тотото, нито дори продавач, понеже се продават и от автомати. Въпросните автомати винаги са зелени, може би заради цвета на парите. Когато Барб изплю камъчето…

— Когато ти се е изповядала, синко — подхвърли многозначително свещеникът.

— Да, когато ми се изповяда, вече се бяха концентрирали над двайсетдоларовите скреч карти. Каза ми, че когато била сама, никога не ги купувала, но щом се срещали с Боб Каубоя, им се нахвърляли като невидели. Най-вероятно са се надявали на голям удар… Веднъж купили сто такива само за една нощ. Това са две хиляди долара! Върнали си осемдесет. Всеки от двамата си имал малко пластмасово стъргалце. Изглежда като лопатка за елфи и на дръжката му пише „МЕЙНСКА ЩАТСКА ЛОТАРИЯ“. И те са зелени, също като автоматите за продажба на скреч карти. Барб ми показа нейното — държеше го под леглото в стаята за гости. Единственото, което пишеше на дръжката, беше „АРИЯ“. Спокойно можеше да бъде „ДИАРИЯ“ вместо „ЛОТАРИЯ“. Потта от дланта й бе заличила останалото.

— Синко, да не си я ударил? Затова ли дойде тук?

— Не — отвърна Монет. — Искаше ми се да я убия за всичко това — имам предвид заради парите, не заради изневярата, понеже тя ми се струваше някак нереална, въпреки цялото това шиба… цялото това бельо пред очите ми. Но не съм я докоснал и с пръст. Може би защото бях твърде уморен. Всичката тази информация ми беше дошла в повече. Онова, което ми се искаше да сторя, беше да легна и да заспя. Да изкарам един дълъг-дълъг сън. Няколко дни да не стана от леглото. Не е ли странно?

— Не — поклати глава свещеникът.

— Попитах я как е могла да ми причини подобно нещо. Толкова малко ли ме е обичала? А тя на свой ред ме попита…