Стивън Кинг
Немият (8)

8.

Дъждът се усилваше и вече се лееше като из ведро. Без дори да се замисля, Монет намали скоростта до седемдесет и пет километра в час, докато другите превозни средства го задминаваха едно след друго, вдигайки водни завеси. Да го задминават. Той си имаше дълга и необременена от катастрофи кариера, в която предлагаше на хората най-невероятните есенни промоции (да не споменаваме най-невероятните пролетни промоции и специалните каталози с летни промоции, които изобилстваха от готварски книги, наръчници за диети и имитации на „Хари Потър“) и не искаше да я прекратява предсрочно.

Вдясно от него стопаджията се размърда.

— Буден ли си, приятелю? — попита Монет. Въпросът му беше безсмислен, но пък напълно естествен.

Спътникът му издаде звук с онази част на тялото си, която определено не беше няма: „пръъъц“. Дискретно, възпитано и — най-важното — без никакъв мирис.

— Смятам това за „да“ — усмихна се търговският пътник и отново се съсредоточи над пътя. — Докъде бях стигнал?

До бельото, ето докъде. Все още беше пред очите му. Наблъскано в дрешника като тийнейджърски мокър сън. После признанието за незаконното присвояване на средства — онази потресаваща сума. След като бе обмислил вероятността Барб да го лъже поради някаква идиотска причина (не че ситуацията не беше достатъчно идиотска), той я бе попитал колко е останало. Тогава тя му беше отговорила — с онзи спокоен и леко отнесен тон, който го влудяваше, — че не е останало нищо, ала предполагала, че можела да възстанови някаква част. Поне за известно време.

— Те обаче съвсем скоро ще разберат — беше пояснила Барб. — Ако зависех само от стария тъпчо Вик, можех вечно да я карам по този начин, но миналата седмица в офиса цъфнаха щатските ревизори. Зададоха твърде много въпроси и взеха копия на редица документи. Така че истината скоро ще лъсне.

— Попитах я как е могла да изхарчи над сто хиляди долара за гащички и жартиери — сподели Монет пред безмълвния си компаньон. — Не бях ядосан — поне тогава, понеже сигурно съм бил твърде шокиран — и се интересувах от чисто любопитство. При което тя ми отговори — без следа от срам или оправдание в гласа си, сякаш всичко се случваше насън: „Ами, започнахме да играем на лотария. Сигурно сме се надявали, че така ще съумеем да оправим нещата.“

Монет млъкна и се загледа в чистачките, които сновяха по предното стъкло. За миг се изкуши от идеята да завърти волана надясно и да се вреже в някоя от масивните бетонни колони на надлеза, ала после я прогони от съзнанието си. Впоследствие щеше да каже на свещеника, че си е припомнил позабравеното от детските години негативно отношение на църквата към самоубийството, ала по-скоро му се искаше да чуе албума на Джош Ритър поне още веднъж, преди да умре.

Освен това вече не беше сам.

Затова вместо да извърши самоубийство — и убийство на спътника си — той мина под надлеза със същата умерена скорост от седемдесет и пет километра в час (за около две секунди предното стъкло бе незасегнато от дъжда, след което на чистачките отново им се струпа работа) и продължи с разказа си.

— Навярно са изкупили повече лотарийни билети от всеки друг в историята. — Той се замисли за момент, после поклати глава. — Макар че… едва ли. Но със сигурност са купили поне десет хиляди билета. Барб ми призна, че миналия ноември — почти целия месец бях в Ню Хемпшир и Масачузетс, а имахме и конференция по продажбите в Делауер — са купили над две хиляди. „Пауърбол“, „Мегабъкс“, „Пейчек“, „Пик 3“, „Пик 4“, „Трипъл Плей“ — играли са на всичко. В началото сами избирали кои числа да заградят, ала после осъзнали, че така само губят време, и преминали към „И-Зи Пик“ — системата за бърз избор.

Търговският пътник посочи бялата пластмасова кутия, залепена от вътрешната страна на предното стъкло, точно под ръба на огледалото за обратно виждане.

— Всички тези джаджи забързаха неимоверно света. На някои това им се вижда хубаво, но аз се съмнявам. Тя ми каза: „Избрахме «И-Зи Пик», защото хората, които чакаха на опашка зад нас, се изнервяха, докато решим кои числа да отбележим, особено когато джакпотът надхвърляше сто милиона.“ Добави и че понякога тя и Яндовски се разделяли и обикаляли различни магазини, където се продавали лотарийни билети. Случвало се да минат през двайсет-трийсет магазина на вечер. Естествено, там, където ходели да танцуват, също се продавали билети. „Първия път, когато Боб игра, спечелихме пет хиляди долара на «Пик 3» — каза ми Барб и добави: — Беше толкова романтично!“

Монет поклати глава.

— После романтиката се запазила, ала късметът ги изоставил. Така ми каза. Е, веднъж спечелили хилядарка, но по това време вече били на червено с трийсет хиляди долара. Точно така се изрази — „на червено“.

— По едно време — през януари, докато аз съм навъртал километрите, за да изкарам парите, с които й купих онова кашмирено палто за Коледа — двамата отишли в Дери, където прекарали няколко дни. Не ги знам дали този път са танцували, но мястото, където отседнали, се казвало „Холивудски ротативки“. Ангажирали си луксозен апартамент, карали го като истински тузари — точно така се изрази, „като истински тузари“ — и профукали седем хиляди и петстотин за видеопокер. Обаче видеопокерът нещо не им харесал особено. Затова продължили с лотарията, харчейки още и още от мангизите на училищната администрация, опитвайки се да възстановят липсите, преди щатските ревизори да разкрият далаверата и всичко да се продъни с гръм и трясък. Естествено, тя продължила да си купува ново бельо. Фустите явно обичат да се чувстват секси, когато си купуват билета за „Пауърбол“ в местния супермаркет.

Внезапно Монет замлъкна и се обърна към спътника си:

— Добре ли си, приятелю?

Разтревожен от липсата на отговор — сякаш човекът можеше да каже нещо, — той се протегна и разтърси рамото му. Стопаджията надигна глава (челото му бе оставило мазен отпечатък върху стъклото) и се огледа, примигвайки със зачервените си очи, сякаш току-що се е събудил от дрямката си. Търговският пътник обаче не смяташе, че е спал. Не че имаше основания да мисли по този начин — просто така му се струваше.

Той направи кръгче с палеца и показалеца си и повдигна вежди, гледайки към спътника си.

В продължение на няколко секунди непознатият само го зяпаше с безизразен поглед, от което Монет предположи, че човекът е не само глухоням, но и тъп като галош. Сетне обаче се усмихна, кимна и повтори жеста.

— Добре — усмихна се търговският пътник. — Само проверявах.

Стопаджията отново притисна чело към стъклото. Междувременно предполагаемата му цел — Уотървил — остана някъде зад тях в дъжда. Монет изобщо не го забеляза. Умът му все още блуждаеше в миналото.

— Ако се бяха ограничили само с бельото, лотарията и тотото, където си избираш няколко числа, щетите щяха да са далеч по-малки — отбеляза той. — Защото да играеш хазарт по този начин изисква време. Дава ти възможност да се върнеш в лоното на здравия разум, стига, естествено, да имаш такъв. Първо се редиш на опашка, за да дадеш фишовете си и да получиш отрязъците, които пазиш грижливо в портфейла си, а после трябва да гледаш тегленето на числата по телевизията или да ги провериш във вестниците. Така че, пак казвам, нещата можеха да са наред. Ако, естествено, можеш да наречеш „наред“ ситуация, в която жена ти върти любов с изкуфял учител по история и буквално е хвърлила в кенефа трийсет или четирийсет бона от парите на училищната администрация. Но ако сумата не надхвърляше трийсет хилядарки, щях да успея да я възстановя. Щях да направя втора ипотека на къщата. Не заради Барб, в никакъв случай, а заради Келси-Ан. Едно хлапе, което тепърва прави своите крачки в живота, няма нужда от подобно позорно петно на челото си. Май му викат „компенсация“. Щях да компенсирам щетите дори да се наложеше да се преместим в апартамент с две спални. Нали разбираш?

Ала стопаджията очевидно не разбираше — нито от красиви млади дъщери, тепърва навлизащи в живота, нито от втори ипотеки, нито от компенсации. Монет си каза, че може би единственото, което го интересуваше, беше, че е на топло и сухо в безмълвния си свят… и навярно така си беше най-добре.

Въпреки това продължи с разказа си:

— Всъщност има доста по-бързи начини да профукваш мангизи и тези начини са също толкова легални като… като това да си купуваш бельо например.