Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (9)

Глава 9

Анн отвори вратата и пощальонът й подаде един много стилен плик. След като той си тръгна, тя седна в хола и отвори плика. Не бе писмо, а покана. Поканата за сватбата на сестра й с Алекс. Буквите бяха много изискани. Господи, сестра й се омъжваше. След всички лъжи, тя му бе простила и даже бяха на път да се венчаят. Независимо от това, Анн се радваше за нея. Знаеше колко много обича Алекс и колко щастлива бе, затова щеше да отиде там и да бъде до сестра си. Да й даде едно рамо.

— Мила, какво има? — каза един мъж, който я хвана през кръста и я целуна по врата.

— О, покана.

— Кой се жени? — попита той, но видя името и млъкна. — Дейвис, това да не е сестра ти?

— Да, мили, и двамата сме поканени — отвърна тя и го целуна сладко.

Ария бе бясна. Точно на сватбата й ли трябваше родителите й да закъсняват? Баща й трябваше да я заведе до олтара. Тази им постъпка я бе докарала до краен предел. Добре, че сестра й бе тук, за да я успокои, но това не бе достатъчно. Нуждаеше се от силните ръце и присъствието на Алекс. Само той бе в състояние да я успокои, но той бе младоженецът и не биваше да я вижда преди церемонията. Страхотно!

— Ще ги убия! По най-бавния и мъчителен начин — заканваше се Ария.

Вече бе облечена в булчинската си рокля и не можеше да си намери място. Анн бе на път да се разсмее от глупостите, които ръсеше сестра й, но не си го позволи, защото можеше да си го отнесе тя вместо родителите им.

— Спокойно, ще дойдат. Вероятно се опознават по библейски — компетентно я успокояваше Анн.

— Пак ли? Не се ли знаят достатъчно? Писна ми!

Гневът й бе истински вулкан. Тя се опита да излезе, но в този момент баща й и майка й пристигнаха. Косата на майка й приличаше на гнездо, а баща й бе запъхтян и зачервен.

— Не искам да знам! Приготвяйте се!

Родителите й само се усмихнаха и се спогледаха.

— Добре, мила — и баща й, й направи път да излезе първа.

Ария го хвана под ръка и заедно тръгнаха по пътеката. Все още нервна, тя огледа гостите, които ръкопляскаха при появата им. Когато погледна към олтара, където я очакваше Алекс, всичкия й яд се изпари и усмивка озари лицето й.

След церемонията всички се отправиха към ресторанта, където щеше да е празненството. Последни, както повеляваше традицията, на централната маса хванати за ръце, се настаниха младоженците. Почти веднага един от сервитьорите донесе поднос, на който имаше плик, с надпис „Специална изненада за Алекс от Ария“. Алекс отвори писмото и онемя от радост. В плика имаше снимка от видеозон, а на гърба й пишеше — „Ще ставаш баща“.

Той се обърна към Ария, чието лице грееше от щастие.

— Наистина ли? — попита я той.

Тя само кимна. Алекс я прегърна и започна да й шепне колко много я обича. Щеше да става баща, но още не можеше да повярва. Ария бе най-красивото нещо в живота му и скоро щеше да го дари с рожба. С какво ли бе заслужил това щастие?

Анн гледаше щастливо сестра си и зет си. Новият й приятел Джейк я прегърна. Сините му очи я гледаха развеселено, което я накара да се усмихне.

— Кой ли ще е следващия? — прошепна той в ухото й.

— Не знам — отвърна тя, а той я целуна.

Анн не можеше да повярва колко се бе променил животът й. Харесваше й, че беше самостоятелна, но всеки път, когато прегърнеше Джейк си спомняше за Зейн. Силното му мускулесто тяло, красивата му глава, изискващите му устни, любовта в очите му, предизвикваха разтърсващи я емоции.

Не го беше виждала от три години. В началото Ария й говореше за него, искаше да ги срещне отново, но Анн не желаеше. Нямаше сили да го види, а и много добре знаеше, че направи ли го, ще се хвърли в прегръдките му. Затова се бе преместила в друг град. Беше поставила ново начало и там беше срещнала Джейк. Отначало не искаше нова връзка, но си бе помислила, че той ще й помогне да забрави Зейн. Е, не се бе получило, но тя нямаше да промени решението си.

Прегърна Джейк, но си помисли, че Зейн още го нямаше. Типично за него. Как можеше да се забави, бе го зърнала на церемонията, но защо го нямаше тук?

Спри се Анн, няма да мислиш за него! — скастри се тя. В този момент зазвуча бебешка мелодия и Зейн се появи като носеше пакет памперси, които тенденциозно поднесе на брат си. Ария се изкикоти доста силно, а Алекс пребледня от дебелашката шега. Зейн щеше да си изяде боя, но това щеше да стане по-късно. Брат му подаде пакета на щастливата двойка, а Алекс прошепна:

— Брат ми от къде знае?

— От къде зная какво? — объркано попита Зейн.

Алекс се засмя и след като прегърна съпругата си, се изправи и съобщи на всички новината. Заваляха поздравления, които Ария приемаше със светнало лице. Анн също прегърна сестра си, изпълнена с щастие, че ще става леля. Радваше се, че Ария е щастлива, но наистина не беше добре да я прегръща в този момент, защото… защото точно срещу нея бе застанал Зейн. Никак не се бе променил, не, не… беше възмъжал и бе станал още по-неустоим. Сърцето й пропусна няколко такта, но въпреки това тя не смяташе да говори с него. Обърна се и тръгна да търси Джейк. И нека си го признае, бе забравила за него.

Зейн бе видял Анн отдалече, още на церемонията. Искаше му се веднага да отиде до нея, но знаеше, че тя щеше да се отдръпне, пък и не искаше да провали сватбата на брат си, който и без това изрично го беше предупредил. Когато тя му обърна гръб, наистина го заболя. През изминалите три години не бе спирал да мисли за нея, а тя явно вече го бе забравила. И тогава му призля — пред него беше Анн, която целуваше… Джейк? Какво?! — помисли. — Не, това нямаше да стане! Много добре знаеше кой беше той и защо бе с Анн. Нямаше да го допусне!

Бързо отиде до тях и дръпна грубо Джейк, който, като видя кой го дърпа, погледна злобно. Без да каже нищо Зейн замахна и го удари. Джейк не му остана длъжен. Двамата си разменяха жестоки удари. Всеки следващ удар бе още по-яростен, лицата им кървяха.

Гостите започваха да се отдръпват от пътя на двамата биещи се мъже. Алекс бе тръгнал да ги разтървава, а Ария вече бе до сестра си.

Нямаше да позволи да Джейк да бъде с неговата любов на живота, никога! — мислено беснееше Зейн. И точно преди отново да стовари юмрука си в лицето му, Алекс успя да го отдели от противника му и ядосано му нареди:

— Престани! Не разваляй сватбата ми!

Побеснелият Зейн преднамерено бавно оправи раздърпания си при боя костюм и с претекста, че ще се извини за държанието си, се отправи към Анн. Вече до нея, неочаквано за всички, той я метна на рамото си и много бързо я изнесе от ресторанта. Никой не успя да реагира преди той да стигне до колата си. Бързо напъха сащисаната Анн в нея и още по-бързо се качи и той. Потегли с мръсна газ и отпраши.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита разгневено Анн.

— Много просто… не виждаш ли, че те отвличам?! — отвърна й сериозно той и стиснал здраво челюсти, съсредоточено продължи да гледа пътя си.