Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (11)

Глава 11

Анн лежеше на гърдите на Зейн. Двамата бяха притихнали, а Анн знаеше, че това, което мислеше да направи щеше да бъде най-трудното нещо в живота й.

Чудеше се какво ли си мислеше Джейк за нея? Какво ли си мислеха всички за нея? Изглеждаше, че Зейн и Джейк се познават, а тя бе видяла омразата, с която се гледаха.

Обърна се към Зейн и реши да го попита какво бе станало, дали наистина се познаваше с Джейк или не.

— Познаваш ли Джейк? — попита го тя.

— Не искам да чувам това име от твоите устни — ядоса се той.

Не знаеше какво я караше да прави така. Може би това, че толкова лесно се предаде.

Затова го погледна гневно и стана.

— Той е мое гадже и ти трябва да свикнеш с този факт, независимо от това, което стана между нас.

Все още бесен, Зейн се надигна.

— Той не е с теб, защото те обича, Анн, а защото мрази мен.

Действията на Анн бяха бързи. Обидена, тя зашлеви Зейн и стана.

— Значи ми казваш, че не може да ме обича. Не те ли е срам, Зейн? Много мило от твоя страна!

Зейн също стана.

— Анн — заизвинява се той, — не ти казвам това, просто ти си му угодна, не разбираш ли? Той ме мрази и иска да ме заболи.

Анн го гледаше, без да каже нищо. Не искаше да повярва, че това е причината, заради която Джейк е с нея. Толкова й беше трудно да повярва. Но трябваше да го изслуша и да разбере защо.

— Разкажи ми защо мислиш така — примири се тя.

Зейн искаше да я прегърне и да й покаже, че тя е всичко за него. Виждаше колко я боли от разкритието… Когато му се отдадеше случай, щеше да накара Джейк да си плати, а сега трябваше да й разкаже.

— Преди години бяхме състуденти, а и като шифтъри ни свързваха и други неща. Известно време бе най-добрият ми приятел, за което повярвай ми, много съжалявам. Тогава бях започнал връзка с едно момиче на моите години, доста красива, но бе човек. Можеше да се каже, че бях влюбен, но той се намеси. Знаех, че и той я харесваше, но не вярвах, че ще стигне до там да я прелъсти. Но явно и двамата не бяха това, което изглеждаше. И както се досещаш, той спа с нея, накара я да скъса с мен и после я изостави. А пред мен Джейк се правеше, че нищо не е станало. Това беше и краят на приятелството ни.

Анн гледаше невярващо Зейн. Никога не си бе помисляла, че Джейк е способен на такава низост.

— А какво стана между теб и Джейк? Как разбра?

— Как разбрах ли? Видях ги и, разбира се, направих няколко, не толкова желани промени по лицето на Джейк. Това беше всичко, но той естествено ме намрази, защото не му беше лесно да обяснява кой и защо му е разкрасил така физиономията. Двата белега на лицето му са от мен. И преди да ме попиташ какво стана с момичето, ще ти кажа, че не знам. След предателството й, не исках и да знам. Освен това престанах да контактувам с компанията, в която движехме, защото ми казаха как се е хвалил, че ми е натрил носа. Да, и се заканвал някой ден да ми го върне тъпкано. По-късно разбрах, че е скроил подобни номера и на други състуденти. Станало му е нещо като запазена марка. Не можел да понася щастието на другите. Но и доста си изпатил от потърпевшите. Разбра ли сега, защо е бил с теб? Отмъщавал си е на мен, говедото. И не му е пукало какво ще стане с теб, след като те изостави.

Анн бавно се приближи до Зейн и го прегърна. Не можеше да повярва на това, което чу.

— О, Зейн, съжалявам!

Тези думи бяха достатъчни за него. Той я прегърна силно и прошепна в ухото й:

— Обичам те, Анн.

На нея така й се искаше да може да му каже същото. Да, чувстваше същото от момента, в който го беше видяла в дискотеката. Първият път, в който бяха заедно в хижата. Моментът, в който се беше нанесла при него, и в който бе почувствала, че той е мъжът, който щеше да обича винаги. Е, не беше грешала, той беше този, който щеше да обича до края на живота си, а това щеше да е дълго време. През изминалите три години бе свикнала с мисълта, че ще се вижда с него заради сестра си, но толкова бе трудно да го напусне.

— От кога сте заедно? — извади я от мислите й той.

— Последните две години.

Той мълчеше и дишаше тежко, виждаше се колко бе бесен.

— Зейн…

— И ти си спа… — започна той, но тя бе предугадила какво ще я пита, погледна го в очите и ясно му заяви:

— Не, не съм. След теб не можех да допусна никой до себе си. Не и без да го обичам! А той знаеше да чака, бе готов да чака. Само да знаех защо.

Зейн я прекъсна със страстни и искащи целувки. Тя също го искаше, и то много, искаше й се да остане тук с него, завинаги. Двамата и без това бяха голи, така че нямаха пречки пред себе си. Той я имаше отново и отново. Анн се разтапяше от неговите ласки.

Но сега Анн бе тази, която му се бе нахвърлила. Той нямаше нищо против, защото чувстваше, че тя го обича.

Никой от тях не знаеше колко ще продължи всичко това. Тя лежеше блажено в прегръдките му и му се усмихваше като онези пъти, в които бяха заедно в неговата къща, която за малко беше тяхната къща. Да, вече му беше ясно, че тя го обичаше.

— Анн… — каза той.

Тя все още бе като залепена за него. Не че на него не му харесваше, но трябваше да се погрижи за нея и да зареди хладилника с нещо по-специално. Налагаше се!

— Зейн… — измърка тя.

— Отивам да взема нещо за ядене — каза й и я целуна, след което стана и се облече. Отново я целуна и тръгна.

Анн не можеше да повярва, че се бе предала на Зейн. Нали си бе обещала да не го прави, никога. Независимо какво изпитваше към него. Бе си позволила да прави любов с него, не един, а много пъти. И може да си кажем, че в някои, почти го насили. Не че той се възпротиви, харесваше му такава властна.

Тя се огледа и забеляза, че глупакът бе оставил прозореца отворен. Да, а тя дали можеше да излезе от там? Надигна се от леглото, облече се и не губи повече време, а се преметна през прозореца.

Намираше се в индустриалния квартал и бе заобиколена само от фабрики. Скри се зад един електрически стълб. Изчака Зейн да запали колата и да отпраши, и се трансформира на вълк. Загуби представа колко време бе тичала, но накрая се озова пред дома на сестра си. Изскимтя на вратата и зачака. Вратата се отвори. Сестра й Ария я гледаше като попарена.

— О, миличката. Ти си добре — въздъхна с облекчение и се наведе да прегърне сестра си. — И… — сложи ръка на устата си. — Вониш! — изправи се и отиде в банята да приготви ваната.

Чул шума, Алекс излезе да посрещне трансформиралата се Анн, и й подаде халат да се наметне. Уморената Анн се просна на дивана.

— Леле, колко ме болят краката — и започна да си разтрива ходилата.

Тогава Ария излезе от банята и съобщи на сестра си, че ваната я чака. Обаче сбърчила нос, не се доближи до Анн.

— Имаш много да ми разказваш, но първо искам да висиш в банята толкова, колкото е необходимо, защото не само, че миришеш на мокра кучка, но и на разгонен шифтър. Ако обичаш!

С усилие, но без да каже и дума, Анн стана и се заключи в банята.