Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (2)

Глава 2

Ерик тъкмо бе излязъл от банята. Беше се препасал с една кърпа, а с друга подсушаваше косата си. Огледа се и забеляза, че брат му се бе излегнал на леглото му и си подсвиркваше. Какво ли го беше развеселило толкова. Независимо дали щеше да попита или не, Зейн щеше да му каже. Изражението му показваше, че се гордее със себе си, а доколко си спомняше, брат му никога не е пропускал да се похвали за каквото и да е било.

— Хайде, изплюй камъчето — подкани го Ерик.

Зейн стана от леглото му и се загледа в огледалото.

— Аз съм гениален!

— Добре, повтаряш го от няколко години, но все не успяваш да ми го докажеш — закачи го брат му.

— Много смешно. Спомняш ли си онези две русокоси бонбончета от миналата седмица? Натресохме се на купона за рождения им ден. Спомняш ли си?

Ерик направи физиономия, сякаш се замисля. Трябваха му няколко секунди и се сети.

— Ахам, сещам се. И какво за тях?

Брат му се обърна с лице към него.

— Спомняш ли си Саша? Бившата ми?

Ерик му кимна и Зейн продължи.

— Та тази красавица сега, нека да го кажа по-мило, се чука със собственика на дискотеката. Някак си успях да я накарам да ме вкара в кабинета му и да разгледам резервациите за последния месец.

— Нека позная — успял си да я убедиш да го направи с… какво? — каза Ерик и го погледна.

— Не ме прекъсвай — скастри го брат му.

— Преди да ти кажа какво открих, искам да вметна, че тя все още примира по мен — каза той и очите му заиграха. — Намерих имената на момичетата, с които се запознахме. Мацките се казват Ария и Анн Дейвис. Живеят в квартал Гейбълс. Уху… богаташкия квартал.

— Брат ми, ти или си много глупав, или в момента се правиш на такъв. Ние също живеем в този квартал. Само че… — погледна бележката, — … ние сме в края на квартала, а те — в началото.

Зейн отиде при брат си и взе листчето от ръцете му.

— Леле, вярно бе, не бях забелязал. Колко съм глупав!

Ерик го цапардоса по главата и се запъти към гардероба, за да намери подходящи дрехи. Вече с гръб към него, му каза:

— Поне си го признаваш.

Зейн се ядоса и тръшна вратата след себе си. След няколко минути и двамата бяха в хола и се споглеждаха странно. Накрая Зейн не издържа и вдигна телефона.

— Ще им се обадя — каза и набра номера. — Ало, обажда се Зейн. Съжалявам за безпокойството. Аз съм едно от момчетата, които се натресоха на купона ви преди седмица — каза той с усмивка на лицето.

Вероятно момичетата се бяха сетили за тях, защото мъжът, без да губи време, директно ги попита:

— Какво ще кажете да излезете на среща с мен и брат ми? Обещавам, че ще бъде страхотно. Няма да съжалявате.

Момичетата явно се колебаеха, защото Зейн чакаше на слушалката, без да каже и дума.

— Страхотно. Тогава ще се видим пред дискотеката, където се срещнахме за пръв път. Знаете къде се намира — подхвърли с насмешка той.

Зейн затвори телефона и се отправи към стаята си.

— Тази вечер ще е паметна. Затова трябва да се издокарам така, че да не могат да ми устоят. Разбира се, че ще отстъпя едната на теб, братле. Дори и да ми се иска да споделям компанията и на двете красиви близначки, ако го направя няма да остане нищо за теб — каза той, докато се качваше по стълбите.

— Мечтай си — отвърна му Ерик. — Винаги съм имал късмет с жените. По-добре си пази гърба, братле, защото накрая от два стола може да паднеш на земята. Ако искам, мога да съблазня и двете, така че не ме предизвиквай.

 

 

Ария сякаш се бе бетонирала пред гардероба си. От толкова много дрехи не можеше да избере нито една, а Анн вече бе готова и я гледаше ядосано.

— Хайде сестричке побързай малко — настоя тя.

— Ако продължаваш да ме пришпорваш, никога няма да стане — отвърна й Ария.

С ледено спокойствие Анн отиде до гардероба на сестра си, извади една къса рокля с доста дълбоко деколте и й я подаде:

— Това ще ти стои добре, обличай го.

Ария я изгледа ядосано, но взе роклята, като изкозирува:

— Да, шефе — и като се обърна, започна да се облича.

Анн се изсмя на сестра си, която за първи път се държеше така, когато излизаха. Но кой ли можеше да я вини? Момчетата все пак бяха страхотни. Високи, стройни, широкоплещести и най-важното — сексапилни. Неслучайно повечето им приятелки, присъствали на купона им, ги разпитваха за тях. Анн не можеше да си обясни как бяха намерили номера им, но определено бяха изобретателни.

Единственият проблем бе, че не можеха да излязат от къщата. Но преди да ги обхване отчаянието, родителите им като по чудо се прибраха. Двете се спогледаха и с невинни изражения на лицата тръгнаха да ги посрещнат. Разговорът щеше да е труден, но те бяха големи хора, добре де, за протокола — не бяха хора. Веднага след като бяха забелязани от родителите си, двете осъзнаха, че разговорът нямаше да премине по мед и масло.

— Къде си мислите, че отивате? — попита ги майка им, като пак нервно потропваше с крак.

— Мамо… излизаме — каза спокойно Анн.

— Само вие така си мислите — рече майка им ядосано.

— Мамо… моля те — каза миличко Ария, гледайки майка си право в очите.

В следващия момент настъпи тишина, която беше разцепена от вика на баща им от спалнята.

— Синтия, колко още да те чакам, скъпа?

Майка им се изчерви и бързо тръгна към спалнята все едно спора не се бе състоял. Вече с гръб към тях им извика:

— Може да вървите.

Двете тръгнаха към вратата и преди да излязат се спогледаха озадачено. Ария се засмя и попита сестра си.

— Аз ли си мисля така, или нашите празнуват със секс среща?

Анн също се засмя.

— По-добре да се изнасяме, преди да са започнали.

— Добра идея — рече Ария и хващайки сестра си за ръката се запътиха към колата.

Пътуването бе интересно изживяване. Повярвайте, не бихте искали да се возите в една кола с Ария. Тя караше като във формула едно. Анн се обърна към сестра си и я изгледа ужасено.

— По-кротко Шумахер!

Ария се засмя.

— Сестричке, когато сме с твоята кола можеш да караш като баба, но днес сме с моята кола.

Анн поклати глава възмутено.

— Ако не намалиш, ще те сваля от колата — каза й тя.

Ария само попита.

— Тя е моя, как ще го направиш?

Анн се облегна на облегалката и се закани:

— Продължавай така и ще видиш.

Двете млъкнаха, докато стигнаха. Бяха вече пред клуба, но момчетата не се виждаха никъде. Разбира се, с лудото каране на Ария бяха подранили. Страхотно.

Сестра й паркира колата в същия момент, в който от един черен „Астън Мартин“, се показаха кавалерите им. И да, ако онази вечер те изглеждаха добре, то тази изглеждаха страхотно. Момичетата се приближиха и едновременно поздравиха:

— Здравейте!

Момчетата се обърнаха и се врязаха в тях.

— Здравейте — отвърнаха им в синхрон. — Преди да влезем, нека официално се представим — каза единият. — Аз съм Зейн, а това е брат ми — Ерик. Приятно ни е да се запознаем.

Какво съвпадение, помислиха си момичетата. Младежите също бяха еднояйчни близнаци като тях.

— Удоволствието е наше — излюбезничи Ария. — Аз съм Ария, а това е Анн — усмихна се тя.

Зейн с жест им даде път и четиримата влязоха в клуба. Нощта щеше да е много дълга и изпълнена със забавления.