Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (12)

Глава 12

След като Анн бе прекарала достатъчно време в банята, бе напълно чиста, и най-вече ухаеща на цветя. Нямаше я вонята на Зейн. Бе в стаята за гости и разресваше прекрасните си коси. Не бе преставала да мисли за случилото се, от което я побиваха тръпки. Не само задето за пръв път в живота й бе отвличана, а и затова, което се бе случило между нея и Зейн. Сестра й я изкара от унеса й, като нахлу в стаята.

— Започвай да разказваш. Без да пропускаш нито една подробност. Не си мисли, че не се досетих какво сте правили. И по миризмата съдя, че доста сте се забавлявали.

Анн изстена силно и започна да разказва какво се бе случило. Не изпусна и най-малката подробност. Все пак Ария й бе сестра и винаги си споделяха всичко. А пък вече бяха големи момичета й нямаше нужда да крият каквото и да било.

Ария я слушаше и от време на време се подсмихваше.

— Защо не се върнеш при него? Сама виждаш, че той те обича — вдигна вежда и продължи: — Пък и по разказа ти си личи, че и ти не си безразлична към него. Така ли е? Признай си.

Анн не можеше да отрече, че изпитваше нещо към Зейн. И под „нещо“, разбирайте любов.

— Добре де… обичам го. Но не мога да му простя, задето ме излъга. Не правиш това с човека, когото обичаш, нали? — инатливо попита тя сестра си.

Ария се усмихна нежно.

— Да, но понякога се изненадваш от себе си, когато простиш и получиш толкова много в замяна. Виж мен и Алекс. Буквално ме докара до краен предел, но сега не мога да живея без него. Понякога трябва да направиш компромис, за да бъдеш щастлива.

Ария се приближи до сестра си и я прегърна силно.

— Дай шанс на сърцето си, миличка. Повярвай ми, то няма да те подведе. — Погледна към корема си и продължи: — Ако аз не го бях направила, сега нямаше да чакам това сладко същество.

Анн се разплака и прегърна сестра си силно.

— Обичам те, сестричке.

Зейн паркира колата пред къщата. Но когато влезе вътре видя Джейк. Негодникът бе седнал на един стол и го чакаше.

— Значи най-накрая реши да се прибереш — озъби му се с неприкрита злоба той.

И незабавно скочи и го нападна.

— Не очаквах да заваря теб — парира очаквания удар Зейн.

Но почти бе забравил, че Джейк имаше едно предимство. Незнайно как, той можеше да се движи по-бързо дори и от вампир и всеки пък, когато Зейн го нападаше, онзи се преместваше на друго място. Джейк удряше и удряше шифтъра. Добра се до една тръба и започна да го халосва с нея. Нямаше и капка милост. След като се убеди, че Зейн не можеше да му направи нищо, се надвеси над него и го погледна право в очите.

— Тя вече е моя и няма какво да направиш по въпроса. Много добре знаеш, че съм ужасно добър в това — каза му злобно.

Само преди час Зейн бе разказал на Анн как Джейк бе съблазнил годеницата му няколко дни преди сватбата им и какво бе последвало. Та той му бе най-близкия приятел, а му бе забил нож в гърба по възможно най-подлия начин.

— Поне съм се опитал, — отвърна Зейн и с последни сили изрита Джейк назад. Чу хрупащ звук и се изправи, за да види какво бе станало.

Джейк стоеше там неподвижен, проследи с поглед тялото му и видя, че от стомаха, му излизаше тръба. Боже, той се бе стоварил на тръбата. Нямаше намерение да го убива. Огледа се, за да намери телефона си и успя да го вземе. Когато отново погледна към Джейк, очите му бяха безизразни. Набра номера на брат си и зачака.

— Ария, оправи една от стаите — крещеше Алекс. — Зейн е ранен.

Алекзандър Дел Монте влезе в дома им, носейки брат си Зейн облян в кръв. Ария реагира незабавно и повика лекаря.

Анн не можеше да повярва на очите си. Отиде при Зейн и го погали по главата.

— Кой ти причини това?

— Моля те, Анн, не ме оставяй. Никога! — рече Зейн и изгуби съзнание.

Анн изпищя отчаяно, но сестра й я прегърна и й прошепна.

— Ще се оправи, мила. Не губи надежда.

— Кой може да е толкова брутален, Ария? — хлипаше тя.

Тогава Алекс дойде при тях и целуна жена си по главата.

— Добре ли си? — попита я той. — Всичко ли е наред с теб и наследника ни?

Тя кимна леко и отвърна на целувката.

— Знаеш ли кой е бил, мили?

Алек каза със смразяващ тон.

— Джейк, но вече е мъртъв. Зейн го е убил, докато се е опитвал да се спаси.

Анн не можеше да повярва. Как можеше Джейк да нападне Зейн? Защо му беше да го прави? Заради нея ли? Но тогава си спомни думите на Зейн: Той ме мрази, Анн, и навярно от самото начало на познанството ни ме е мразил. Каква глупачка бе, как можеше да се съмнява в Зейн! Ако не го беше направила, сега нямаше да е в такова положение. Колко много мразеше Джейк в този момент.

Трябваше да си признае, че не го бе обичала, че бе с него, само за да не е сама. А това бе голяма грешка.

Анн седна до леглото, на което неподвижно лежеше Зейн. Обичаше го и нямаше смисъл да го крие. Тя протегна ръка и започна да го милва по косата, а той не даваше никакви признаци, че я усеща. Сълзи напираха в очите й, не искаше да го изгуби. Това състояние, караше душата й да страда.

Най-накрая чу гласовете на Алекс и доктора, а Ария я изведе насила от стаята. Алекс също изглеждаше ужасно. А и как нямаше да изглежда така, бе притеснен за брат си и бесен на Джейк. Ария и Анн чакаха в една от стаите.

— Не мога да повярвам, че Джейк е могъл да направи нещо такова — рече през сълзи Анн.

Ария помилва нежно сестра си по лицето.

— Мисля, че трябва да си поговориш със Зейн.

Анн се вгледа в сестра си и прошепна:

— А ако отново ме излъже? — попита плахо тя.

— Опитай и ще разбереш, повярвай ми.

Анн кимна и двете се усмихнаха една на друга. Така дочакаха Алекс, който им обясни всичко, което бе казал лекарят. Анн хукна към стаята на Зейн и остана там. Искаше някак да му даде сили с присъствието си.

Няколко дни по-късно

Зейн отвори очи и първото нещо, което видя, бяха зелените очи на Анн. „Колко ли време бе минало?“ — питаше се той, докато гледаше. Тя се усмихна и се хвърли отгоре му, целувайки го. След това чу гласа на брат си:

— Уплаши ме, олигофрен.

Зейн успя да се усмихне с наранените си устни на шегата на брат си. Ария го хвана за ръката и също понечи да каже нещо духовито, но се задоволи само да каже:

— Радвам се, че си добре.

Алекс и Ария се прегърнаха, а брат му целуна съпругата си леко и двамата излязоха с усмивки на лицата. Колко много им личеше, че се обичат. Дори се досещаше къде отиват. Но сега не му се мислеше за това. По-важно беше да говори с Анн.

— Разкажи ми какво стана, Зейн.

Той преглътна мъчително и започна разказа си, а Анн го гледаше със сълзи в очите.

— Моля те, повярвай ми — завърши той.

— Вярвам ти, любов моя!

— Не ме оставяй — стисна ръката й той.

— Никога — отвърна му тя и го целуна.

Три месеца по-късно

Алекс и Ария се смееха на нещо, а, да, на Анн и Зейн. Всички бяха щастливи и всичко в живота им бе наред. Ария целуна Алекс, а Анн изтича в банята… отново. Тъкмо да се надсмее над сестра си Ария я последва. Момчетата се спогледаха като си помислиха: Да, това ще бъдат интересни месеци.