Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (4)

Глава 4

Ария бе оставила Зейн. Сестра й бе най-глупавия човек, добре де, вампир на света — мислеше си Анн. Досега не беше упреквала сестра си за нищо, но това бе недопустимо. Това бе Зейн все пак, а той бе толкова… толкова готин.

Добре Анн! Спри да гледаш Зейн все едно е изложен на разпродажба — скастри се тя. Но ако той наистина беше за продан, тя нямаше да се поколебае да направи всичко, за да го притежава. Стига вече — скастри се отново тя. В следващия миг той я погледна, а в очите му се четеше тъга. Анн толкова много искаше да го прегърне, но не биваше. Трябваше да каже нещо, а не просто да го зяпа така.

— Съжалявам, Зейн, тя беше леко особена напоследък — рече му тя.

— Какво имаш предвид? — попита я той.

— Напоследък тя не беше пила и… — започна тя преди той да я е прекъснал.

— Анн, тя пи от мен точно преди да тръгнем — каза и той.

— Моля?

Тя стана бързо и изпита силно желание да набие сестра си.

— Анн… какво ти става? — попита я той, след като, разбира се, я бе чул да ръмжи.

Упс — помисли си Анн. Нима бе направила това току-що пред него. Мамка му — изруга пак наум.

— А нищо — каза тя и се отдалечи от него. — Не й се сърди, моля те!

— Не й се сърдя — натърти на отговора си и тръгна след нея мислейки си: Искам теб, по дяволите! Нима не виждаш, че си падам по теб?

— Зейн не говори така, ти я обичаш… — каза му тихо тя.

Боже, колко му бе омръзнало да лъже. Трябваше да каже на Анн какво изпитваше. И вече на глас изтърси:

— Как мога да бъда с теб, ако тя е тук?

— Зейн — прошепна тя и се обърна, а той е оказа плътно до нея.

— Анн — и задъхан от вълнение, той повтори вече по-тихо името й. Ръцете му обвиха тънката й талия, и като я придърпа към себе си, я целуна леко и нежно.

Анн се отдръпна изненадана. Не можеше да причини това на сестра си, нали? Мислите й препускаха бясно през ума й: Напротив! Можеше, нали Ария бе скъсала с него.

Успокоена и без угризение на съвестта, Анн се усмихна и поднесе устните си за целувка. Започнала нежно, целувката се превърна в безумно страстна. Зейн вдигна Анн на ръце, като че бе лека като перце, и я отнесе на плота. Постави я внимателно и помилва лицето й.

— Обичам те — каза й той.

С грейнали от щастие и страст очи, Анн го целуна и отвърна:

— И аз те обичам.

Признанието й сякаш взриви Зейн, който започна да я целува като обезумял. Не усетиха как блузата на Анн се озова на пода, последвана от неговите дрехи. Тя се извиваше под ласките му и отвръщаше на целувките му. Страстта им нарастваше и той се погрижи да свали всичко и от нея. Анн усещаше, че постъпва правилно и не съжаляваше. Той я повдигна отново и я понесе към стаята й, без да откъсва устните си от нейните.

Влязоха в стаята. Той я постави леко на леглото и я огледа от глава до пети. Много пъти се бе опитвал да си я представи, но дългите крака, пълните гърди и сладките извивки на тялото й го оставиха без дъх.

— Много си красива — бе единственото нещо, което каза, преди да я вземе. Двамата се оставиха на страстта си, без да се замислят, че има вероятност брат му или сестра й да се върнат.

Приел вълча форма, Ерик тичаше със скоростта на вятъра, като се опитваше да намери вампирката Ария, която така умело му се бе изплъзнала. Като че ли не бяха в изпепеляващите си прегръдки до преди малко. Можеше да усети накъде е поела и за негов късмет, наоколо тя бе единственият вампир.

Докато тичаше обаче, той мислеше за брат си и за Анн. Не знаеше как щеше да реагират те на това, което бяха направили с Ария, но вече беше късно за оправдание, пък и като че ли не му пукаше и не съжаляваше изобщо. Известно време тичаше по слабата миризма останала от нея, докато най-сетне тя се усили и той ускори темпото.

Следата го заведе до градчето и той все още във вълчата си форма навлезе бавно и внимателно в него. Следвайки миризмата й, я откри седнала на една пейка. Няколко минути той просто я наблюдаваше и я поглъщаше с очи. Трябваше да говори с нея и да й каже какво изпитва. Прие човешкия си образ и тръгна решително. Погълната от мислите си, тя все още не го забелязваше.

— Ария — произнесе тихо той, а тя подскочи.

— Ерик — рече бързо тя.

— Може ли да поговорим? — попита той.

— Не — каза тя и стана. — Мисля, че няма за какво.

— Има… за снощи, за нас… — започна той.

— Няма нас, не мога да бъда с теб. Ти си гаджето на сестра ми — рече бързо тя.

— Ария моля те… аз… — Ерик не можа да довърши, защото тя го спря.

— Довиждане, Ерик — скочи тя от пейката и тръгна бързо, без нито веднъж да се обърне.

Ерик я гледаше как се отдалечава, искаше му се да я спре, но знаеше, че тя няма да му позволи да го направи. Той стоя дълго там, след като тя изчезна и не можеше да мръдне. По някое време обаче осъзна, че тя няма да се върне и просто си тръгна. Скри се в едно паркче и отново се превърна във вълк. Имаше нужда да потича.

Никой не забеляза сивия вълк, който бягаше толкова бързо, сякаш от това зависеше живота му. Време беше да се срещне с брат си и с Анн. Трябваше да се раздели с Анн, просто не можеше да продължава така. Отдавна не искаше да е с нея. А колкото до Зейн — не се знаеше какво щеше да направи брат му. Но само едно му бе известно — че нямаше да е приятно.

— Пусни ме! — каза през смях Анн на Зейн, който очевидно бе решил, че двамата не трябва да се разделят или да се обличат.

— Не! — прегърна я по-здраво той и я целуна.

— Зейн… — започна тя, но чу как входната врата се отваря. Супер, сигурно бяха Ерик, или Ария.

— Зейн… Анн — чу се гласа на Ерик.

— По дяволите! — изруга Анн и бързо започна да се облича.

Зейн бе по-бърз, изчака я и след малко двамата слизаха ръка за ръка към мястото, където бе Ерик. Анн се опита да се отскубне от Зейн, но той не й позволи. Целувайки се за последно двамата влязоха в стаята, където бе Ерик. Виждайки ги хванати за ръка, първоначално пребледня от изненада, но в следващия момент всичко му се изясни.

— Какво става тук? — въпреки това попита той гледайки ги, или по-точно гледайки брат си.

Зейн го погледна сериозно и единственото, което успя да каже бе:

— Братле, обичам я! Съжалявам!

— И сте правили…? — продължи да пита Ерик.

— Братко, няма да се обясняваме затова — отвърна с твърд тон Зейн.

— Ерик… — виновно се обади и Анн.

— Не се притеснявай, Анн — вече усмихвайки се, рече Ерик. — Радвам се, че най-накрая сте заедно.

— Какво се случи с Ария? — попита го Анн.

— Това е трудно за обяснение — отвърна Ерик.