Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (8)

Глава 8

Алекзандър отвори със сърдито лице входната врата и целият пребледня. На вратата бяха не кои да е, а брат му и неговото гадже. Тя го гледаше странно, а Зейн бе бял като платно. Май бе дошъл денят на истината за всички.

Добре, сега вече никой не знаеше какво ще стане. Едно беше сигурно. Анн нямаше да реагира толкова добре на предстоящите разкрития.

— Ти не си ли…? — попита едвам Анн, гледайки го.

— Кой е скъпи? — извика Ария от спалнята.

— Ария! — на свой ред извика Анн.

— Анн! — и Ария вече бе до вратата.

Двете се прегърнаха силно и влязоха вътре. Зейн, все още пребледнял гледаше Алекзандър, който го потупа по гърба съчувстващо. Хванала Анн за ръка, Ария я поведе към кухнята. Трябваше да й обясни какво бе станало с нея и трябваше да разкрие истинската самоличност на Ерик. Двете оставиха момчетата и се затвориха в кухнята.

Вече там, Анн се спря и я изгледа с поглед, който казваше: „Какво си направила?“.

— Ария, я ми обясни защо си с по-големия брат на Ерик и Зейн.

Ария я изгледа и се намръщи.

— Значи си знаела? — попита я остро тя.

— Какво да съм знаела? — объркано попита Анн.

— Че Ерик всъщност е Алекзандър.

— Моля? — рече невярващо Анн.

Ария не можеше да повярва, че Зейн не бе казал на сестра й за малката игра, която са спретнали двамата с брат му. Но тогава от къде знаеше Анн за Алекс.

— Алекзандър е Ерик. Денят, в който ги видяхме в дискотеката, помниш ли… — Анн гледаше невярващо, но кимна и Ария продължи. — Тогава Алекс временно се е превърнал в брат си Ерик, истинският близнак на Зейн, който ги е напуснал. Това им е нещо като традиция, за да не го забравят.

— Значи Зейн и Ерик… т.е. Алекзандър…

— Да, те не са близнаци.

— Аз…

— Анн, добре ли си? — попита притеснено Ария.

— Ще изляза да се разходя — бе единственото, което отвърна тя.

Тръгна към вратата, а там, гледайки я притеснено я чакаше Зейн. Но тя просто трябваше да излезе и да осмисли наученото. Той се приближи бавно до нея. Тогава тя вдигна ръка и гневно го зашлеви. Звучният шамар обаче не й бе достатъчен. Все още бясна на Зейн, тя затръшна силно вратата и вече крачеше с бясна скорост. Не можеше да повярва, че той я бе лъгал и че тя му бе повярвала. Радваше се за сестра си, че с Ерик… проклятие, с Алекзандър са заедно, но просто я болеше от лъжите, които Зейн й бе наговорил. И точно тогава, вървейки потънала в мислите си за него реши, че нямаше да се получи, нямаше да може повече да му вярва.

 

 

Ария бързо влезе в стаята, в която бяха Алекс и Зейн, но от сестра й нямаше и следа. Зейн изглеждаше ужасно, а на лицето на Алекс бе изписано съжаление и вина. Да, тя знаеше, че не му е приятно да вижда как заради него най-близките му страдат.

Ария се приближи до Зейн и съчувствено го прегърна. Знаеше, че го боли, но същото важеше и за Алекс. После, тя се облече набързо и целувайки бегло Алекс, излезе да търси сестра си.

Навън бе студено и мрачно, затова Ария първо провери любимите места на сестра си, но я нямаше никъде. Притеснена се замисли къде ли би могла да отиде. И да, не бе търсила на правилното място, единственото, което им предоставяше сигурност.

Незабавно се телепортира пред къщата на родителите им. Усетът й подсказа, че ги няма — вероятно бяха на поредния им меден месец. Кой ли беше? Но това в момента нямаше значение. Влезе тихо и видя Анн, която беше седнала на един от диваните. Бе обхванала с ръце краката си. Бавно и много тихо тя седна до сестра си и я прегърна.

— Сама ли си? — попита тихо Анн.

— Да. Защо?

Ария чувстваше болката на сестра си и искаше да направи каквото и да е, но поне да я намали.

Анн се обърна и изгледа Ария, а в очите й се четеше нещо, което никога не бе виждала там.

— Зейн не е тук, нали? — тихо попита тя.

— Не, не е — отговори Ария.

— Радвам се, кажи му, да не идва тук.

— Анн…

— Кажи ми истината.

— Добре… Алекзандър и Зейн са имали брат. Той е бил истинският близнак на Зейн, но ги е напуснал. Когато е станало това, Зейн не е бил много добре. Предполагам, че е бил жестоко наранен от случилото се и е изпаднал в дълбока депресия. От тогава, всяка година в деня на изчезването му, Алекс приема образа на брат им. Това за тях е нещо като възпоминание, което предотвратява нов пристъп на депресия при Зейн. Както вече знаеш, казвал се е Ерик. При срещата ни с тях в дискотеката, Алекс е бил в образа на Ерик, защото това е бил деня, в който ги е напуснал. Тогава не са и предполагали как ще се развият нещата между тях и нас, а когато взаимоотношенията ни се задълбочиха и се появиха чувства, те вече не са могли да ни кажат истината без проблеми. Страхували са се и не са знаели как да ни я съобщят, без да ни наранят.

— Имаше снимка на Зейн и Алекзандър в дома им, а той ми каза, че това е другият им брат, който ги е напуснал. Тогава можеше да ми каже истината, но той ме излъга, Ария…

— Знам, но ще му простиш, нали все пак го обичаш — успокоително каза тя.

— Дори да го обичам, няма да се върна при него. Защо ме излъга? Никога! — хлипаше Анн.

Стана и бавно се приближи до прозореца. Без да поглежда Ария, със задавен от сълзите глас, й поръча:

— Върви и му кажи да не идва да ме търси. Да ме забрави и никога повече да не ме търси. Всичко приключи!

— Анн… — умоляващо започна Ария.

— Ария, върви и ме остави сама!

— Анн… — започна отново Ария.

— Ще ти се обадя, когато се съвзема, за да поговорим пак — бе единственото, което каза тя и се качи в старата си стая.

Ария гледаше как сестра й изчезва по стълбите, и не можеше да повярва, че няма как да й помогне. Добре знаеше, че Анн няма да й го позволи, затова незабавно се телепортира при Зейн и Алекс. Знаеше, че я чакат с надежда нещата да се оправят. Но тя се усмихна тъжно на Зейн.

— Съжалявам, Зейн! Анн каза, че това е краят между вас.

Зейн се изправи и излезе от стаята, а Алекс го погледна с болка в очите.

— Ще говоря с него — и тръгна след брат си.

Ария не знаеше какво ще стане сега. Най-тъжното беше, че доколкото познаваше сестра си, тя никога нямаше да промени решението си. И колкото и да се обичаха Зейн и Анн, може би никога нямаше да се съберат.

 

 

Няколко дни Зейн не се обаждаше на позвъняванията им. Бе ги помолил да го оставят няколко дни сам. Но отсъствието му ги безпокоеше. След като отново не отговори на упоритото му звънене по телефона, Алекс не се стърпя и го потърси.

Започна от бащиния им дом. Когато влезе, го посрещна тъмнина и смрад на алкохолни пари. Тръгна да го търси.

— Зейн, къде си? — извика, но никой не отвърна.

Тогава чу трясък от счупено стъкло. Той се затича към стаята, откъдето се чуваше трясъкът. Намери брат си проснат на леглото му, целият вонящ на пот и на алкохол.

— Братле, какво правиш?

Брат му потърси чашата с длан, но не успя да я намери. Когато осъзна, че бе счупил и последната, хвана бутилката и на един дъх я изгълта наполовина.

— Пия си, не виждаш ли? — провлачено отвърна той. — Тя ме заряза. Не разбираш ли? Тя ме заряза! — почти проплака той.

Алекс взе бутилката от брат си и изсипа съдържанието й в мивката.

— Стига ти толкова — рече дръпнато. — Трябва ти душ и чист въздух. Отвори прозореца да се проветри.

После съблече брат си и буквално го завлече в банята. Пусна върху му леденостудената вода на душа и го заключи там.

Брат му започна да крещи да го пусне.

— Пусни ме, бе? Майната ти!

— Не, няма да го направя, докато не изтрезнееш — отвърна той докато вкарваше в ред стаята му.

След минути крясъците на брат му спряха и той му отключи. Поизтрезнял и вече на себе си, Зейн излезе и успя да си намери чисти дрехи.

— Не мога да повярвам, че Анн ме заряза за това — каза докато подсушаваше косата си. — Но… за това сме си виновни само ние, или поне аз. Радвам се, че ти и Ария успяхте да се разберете.

— Благодаря ти, братле — и Алекс го потупа по рамото.

— Не само, че ти си щастлив, но това ми оставя вратичка, която да използвам, за да спечеля отново Анн.