Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (10)

Глава 10

Ария и Алекс гледаха невярващо мястото, откъдето бяха изчезнали Зейн и Анн. И двамата бяха ядосани от постъпката на Зейн, но и някак си се и радваха — може би най-накрая тези твърдоглави същества щяха да се разберат. Алекс обаче щеше да научи брат си на уважение. Точно на сватбата ли трябваше да върши глупости?

Джейк, от друга страна, изглеждаше ужасно — едно, че беше пребит, а и трябваше да види как Зейн отвлича Анн незнайно накъде.

Ария изглеждаше притеснена, но знаеше, че Зейн няма да направи нищо на сестра й, и все пак… Идиотът му с идиот, точно по този начин ли намери да накара сестра й да говори с него.

Обаче не трябваше да забравят Джейк, който не изглеждаше много добре. Ария се приближи до него, плътно следвана от Алекзандър. Искаше да му помогне, все пак им беше гост. Джейк прие помощта им, макар че Алекс не изглеждаше никак доволен от това жена му да е в близост до друг мъж. Ах, тези Дел Монте и тяхната ревност. А може би това беше тяхната защита. Каквото и да беше, Ария знаеше, че не може да живее без своя Дел Монте.

Когато се погрижиха за нараняванията на Джейк и се извиниха от свое име за неприятното му изживяване, той тръгна след Анн. Никой не се опита да го спре, макар на всички да им беше известно, че трудно ще я открие. Не и преди двамата със Зейн да си изяснят нещата между тях, или Анн да му нарита шифтърския задник. Все пак не можеха да го винят за това, че искаше Анн за себе си.

Родителите на Анн изглеждаха доволни. Знаеха, че дъщеря им може да се грижи за себе си, знаеха колко много я обича Зейн и много добре знаеха, че след всички тези години Анн още го обича.

Всички се надяваха тази история да има щастлив край. Ария и Алекс се сбогуваха с Джейк и той излезе, мислейки си колко много мразеше Зейн и как той не се е променил през годините, ама никак. Но щеше да си плати за това, със сигурност.

Ария прегърна силно Алекзандър, а той я целуна в отговор. Празненството продължи все едно нищо не се бе случило. Алекс поведе съпругата си на дансинга, пуснаха най-бавната песен и те затанцуваха. Тя се чувстваше толкова сигурна в прегръдките на съпруга си, а той леко се наведе и й прошепна нежно в ухото:

— Обичам те, Ария Дел Монте!

— И аз те обичам, Алекзандър Дел Монте.

Двамата продължиха да танцуват. Личеше колко много се обичат, а и от сега всичко щеше да е различно за тях. Ария знаеше, че това бе единственото, което искаше Алекзандър — да го обича. Целунаха се още веднъж, а на нея й се прииска да са сами.

Анн гледаше Зейн изумено и още не можеше да повярва, че бе направил това. Явно се бе побъркал. Вярно, бе леко чалнат, ама чак толкова! Господи!

— Шибан, проклет, скапан шифтър и ненормалник! Ти изобщо мислиш ли с горната си глава или използваш само другата — плюеше отрова Анн. — Пусни ме, бе, скапаняк!

— Леле-е, колко си опърничава, но… — той и се засмя ехидно — … има време да ти успокоя страстите.

— А, не! Никакви такива! — изкрещя му тя разярено. — По дяволите, Зейн. Ние се разделихме. Аз продължих. — Едно от изказванията й бе истина, но той не го знаеше. — И ти трябваше да направиш същото. Вече съм с Джейк и се обичаме. Не можеш ли да разбереш и да продължиш по пътя си?

Зейн отби в един страничен път и закова колата. За част от секундата се озова пред нея. Хвана нежно главата й с две ръце.

— Не, не мога! Ти бе единственото истинско нещо в живота ми и аз те изгубих от глупост. Защо не ми прости така, както Ария прости на Алекс? Та нали ме обичаше, къде отиде любовта ти? — задаваше безмилостно въпросите си.

Обожаваше тази жена, но не знаеше как да я накара да се върне при него. Моментът, в който я бе видял с другия, бе решаващ. Тогава реши да продължи да се бори.

Не я бе виждал последните три години, но така и не успя да я забрави. Тя присъстваше в сънищата му, в мечтите му. Искаше я, желаеше я с цялото си същество. И видя сватбата на брат си като удобен момент да действа, да се опита да си я върне. Но не и по този начин. Никога не си бе представял, че ще се стигне до там да я отвлича, за да й покаже, че той е мъжът за нея.

Анн изкрещя силно.

— Искаш да знаеш защо ли? Защото явно не съм те обичала достатъчно.

Може би от инат нямаше да му прости и най-вече да му позволи да обърка отново живота й. Да, все още го обичаше, но трябваше някак да го накара да я забрави. Ако му кажеше, че не изпитва нищо към него, щеше да го отблъсне. Той можеше да обори всичко, но не и с факта, че тя вече не го обича.

— Чу ли ме. Не те обичам вече. Обичам Джейк.

Кръвта на Зейн кипна. Не му се вярваше, че тя каза тези думи. Той знаеше, че бяха лъжа. Тя го обичаше и щеше да й го докаже.

Премести се при нея и започна да я целува. Знаеше, че само една негова целувка бе достатъчна и тя веднага се разтапяше. Този път не бе различен. Усещаше както своето, така й нейното желание. Тя копнееше за неговия допир. Реагираше страстно на всяка негова ласка, без да се дърпа. Не го обичаше ли? Обичаше го и още как!

— Желая те, Анн — каза й тихо, а гласът му бе изпълнен с копнеж. Копнеж по жена, която не бе виждал три години. — Кажи ми какво искаш ти?

Анн не осъзнаваше какво говори и прави. До преди няколко мига му казваше, че вече не го обича и се правеше на студена като камък, а сега… Сега го целуваше и докосваше където й паднеше. Не можеше да отрече, че желаеше този мъж. Дори и да не искаше да го показва, тялото й все едно бе неонов надпис, които гласеше:

„Обичам те, Зейн. Искам да ме вземеш“.

Едва успя да му отвърне:

— Искам теб!

Лицето на Зейн светна.

— Не се и съмнявах, миличка.

След това се любиха бурно и продължително, отдадени на чувствата си. Той взе това, което бе негово, защото тя бе достатъчно готова за него.

— Обожавам те, сладкишче — шепнеше той в ухото й щастлив, че тя му се отдаваше с любов.

Анн можеше да отговори на неговата нежност и любов с нейната любов и да се наслаждава на момента.