Аня Сноу, Скарлет Уайт
Опасни игри (7)

Глава 7

Ария се прибра все още мислейки за Алекзандър. Искаше й се да го види отново й най-накрая може би щеше да забрави за Ерик. Алекзандър й се струваше подходящ за това. Тя започна да се подготвя за вечерята им. За начало отиде до големия си гардероб и започна да преглежда роклите си. Имаше една идеална — дълга, черна с леко отворен гръб и деколте. Изкъпа се и започна се гримира, като вдигна косата си на кок.

Малко по-късно бе готова и зачака Алекс.

Той бе точен.

— Здравей — каза тя, като отвори вратата.

Алекс изглеждаше страхотно в стилното си вечерно облекло. Ария не знаеше какво да каже. Той просто й пречеше да мисли.

— Здрасти — измъкна я той от неудобната пауза и й намигна.

— Да вървим.

Тя му се усмихна и хвана ръката му.

— Хайде.

Алекзандър не можеше да откъсне поглед от Ария и не спираше да я гледа. Тя беше толкова красива с тази рокля и тъмен грим, с косата оформена на изискан кок. Изглеждаше превъзходно, но и той не се бе съмнявал в това.

Стигнаха до колата му, той галантно отвори вратата откъм нейната страна и я настани. Потеглиха към ресторанта, без да разговарят.

Изненада се, когато спряха пред един доста луксозен ресторант. Но изненадите не свършваха до тук — вътре беше само персоналът. На голяма маса в средата на ресторанта бе сервирано за двама.

— Не ми казвай, че… — започна тя.

— Да, само за нас е, единствено за теб и мен — рече тихо той.

— Страхотно е, Алекс!

Очите й грееха, а тя не подозираше колко му бе приятно, че тя реагира така.

— И ти си страхотна — отвърна й той.

— Алекс аз… — започна тя.

— Искаш ли да седнем?

Алекс мина зад нея и учтиво дръпна стола й, за да седне.

— Разбира се.

Двамата се настаниха и си поръчаха вечеря от менюто. Когато сервитьорката донесе поръчката им, известно време те се храниха мълчаливо на фона на тиха музика. Някъде, скрит зад завесите свиреше оркестър. Осветлението беше приглушено, но точно където седеше Ария кристален полилей хвърляше отблясъци подчертаващи нейната красота. Цялата обстановка беше много романтична.

Пръв наруши мълчанието Алекс и скоро разговорът им стана лек, преминавайки от една тема на друга. Ария си мислеше колко лесно бе да се говори с него и колко много й напомняше за Ерик. Вечерята мина много добре и след като Алекс плати сметката, се запътиха към новия клуб „Виагра“, който отваряше днес.

— „Виагра“? — попита го тя. — Доста интересно име за клуб. Да не би днес промоцията да е шише уиски и кутийка виагра?

Алек само се усмихна и я въведе в клуба. От далече си личеше, че за направата му бяха пръснати доста пари, а в момента и самите клиенти също пръскаха доста пари. Беше наистина страхотно и предразполагащо. Двамата с Ария се настаниха в едно сепаре и си поръчаха напитки.

Коктейлите им вече бяха на масата, когато зазвуча балада. Алекс използва момента, за да я покани на танц. Прегръдката им бе много плътна. Ария бе положила глава на гърдите му и усещаше пулса и дишането му. Подозрително следващите три парчета отново бяха балади.

— Намирисва ми на нещо гнило — каза тя тихо в ухото му. — Да не си подкупил някого, за да пуска само балади?

Алекзандър се усмихна и отвърна:

— Хвана ме. Платих му малко, но си заслужава — и я притисна малко по-силно. — Танцуваш невероятно.

— Благодаря, и ти не си за изхвърляне — рече тя и се усмихна лукаво.

Потанцуваха още малко, и точно когато се бяха запътили към местата си, някой дръпна Ария за ръката. Боже мили, това бе Ерик. Какво, по дяволите, правеше тук?

— Ти идваш с мен! — заповяда й той. — Стой далече от нея! — обърна се той към Алекс. — Тя е моя!

Алекс не можеше да изтърпи това и се нахвърли върху Ерик. Двамата започнаха да се бият ожесточено. Раздаваха си юмруци без почивка. Ария си помисли, че гардовете ще дойдат скоро, но никой не дойде. Помисли, дали тя да не се опита да ги спре, но рискуваше много, все пак в тази дискотека имаше и хора, и щеше да е много странно, ако изкара зъбки и започне да съска.

След като изпотрошиха почти всичко в клуба и двамата се умориха, Ерик внезапно си тръгна. Гледаше я виновно и някак си странно, но тя така и не успя да разбере защо. В главата й цареше ужасна бъркотия. Нещо силно я тревожеше. Отиде при Алекс, който бе седнал на един от малкото здрави столове.

— Добре ли си? — попита го тя, в гласа й се усещаше загриженост.

— Бил съм и по-зле — отвърна й той, като попиваше кръвта от устните си със снежнобяла кърпичка.

Тя му се усмихна мило и леко сконфузена. Нали все пак Ерик го бе нападнал.

— Убедена съм. Хайде, да тръгваме. Трябва някой да почисти раните ти.

Тя го хавана за ръката и без никой да ги види, ги телепортира в дома й.

 

 

Анн стоеше в огромната къща на Зейн. Не, не неговата къща — поправи се тя, а тяхната къща. Зейн все още го нямаше и тя започна да се притеснява. Все пак й бе казал, че няма да се бави. Какво ли крояха с Ерик? — мислеше си тя. — И какво ли имаше в плика, който Ерик бе дал на Зейн? — чудеше се тя, когато го бе попитала за въпросния плик, той бе казал, че е адрес на ново жилище за тях двамата. Да, бе да. Тя нямаше да остави нещата така. Точно тогава пред къщата паркира кола и Анн предусети, че това е Зейн. Бързо отвори вратата, а той изглеждаше разтревожен.

Тя го прегърна леко и го целуна.

— Какво ти е, скъпи? — попита го тя.

Той се отдръпна леко и се усмихна, но в очите му се четеше съжаление.

— Нищо, мила, добре съм. Хайде да влизаме, а?

— Разбира се — каза тя и го прегърна.

Зейн не изпускаше от поглед Анн, тя бе толкова красива и вече бе негова. Искаше му се да й разкаже всичко, но не можеше. Бе обещал на брат си, че ще му помогне. Само се надяваше делата на брат му да не съсипят неговия живот с Анн.

Тя го прегърна още по-силно и го целуна, а той се опита да не покаже колко го боли. Анн не виждаше колко бе наранен, което и не трябваше да вижда, за да може той да запази тайните на брат си. Отговори на целувката й и я поведе към стаята им. Тази вечер щяха само да спят. Той имаше нужда да легне и тялото му да си почине.

Анн виждаше, че нещо притесняваше Зейн, но не го попита какво. Просто го прегърна и трудно заспа напълно сигурна, че нещо не е наред.

 

 

Алекс гледаше Ария учудено, объркан от последните й действия. Но самата тя не съзнаваше какво върши. Просто взе аптечката си и започна да промива раните му. Бе доста пострадал. Но умът й бе зает с мисли за Ерик. И той бе пострадал порядъчно. Кой ли ще се погрижи за него, милия?

— Нали знаеш какво правиш? — попита я Алекс.

— Не се притеснявай. Все пак съм д-р Ария Дейвис — успокои го доста мило тя. — Не мърдай! — скара му се тя, когато той се дръпна назад. — Нали си вампир, защо не се лекуваш? — попита го тя.

— Не съм се хранил от няколко дни — бе отговорът му.

Тя стана и отиде до кухнята.

— Мисля, че имам малко кръв тук. Изчакай! — извика му тя от там. Сряза ръката си, остави няколко секунди течността да се стича в чаша, след което раната се затвори и тя отиде при него. Подаде му чашата и той погълна течността за секунди.

— Благодаря ти — рече й той, с леко дрезгав глас.

Ария забеляза, че раните му започнаха да се затварят полека. Някои, обаче, се нуждаеха, все пак, от превръзка и тя му нареди да легне, за да го превърже, Алекс я наблюдаваше през спуснатите си клепки колко умело действаше, но когато тя свърши с превръзките, той се престори на заспал.

Умората и силните емоции от изминалия ден я победиха и тя също си легна. След минути спеше дълбоко. Алекс изчака малко, преди да извади телефона си. Набра един номер и зачака.

— Благодаря ти! — изрече той, когато от другата страна се чу глас.

— Няма защо — отвърна другия мъж и затвори.

 

 

На сутринта Ария се събуди от целувки. Някой я целуваше много нежно. Усещаше аромата на Ерик. Боже мили, може би сънуваше, но бе толкова истинско. Отвори очи и видя, че не Ерик я целуваше. Беше Алекс.

Тя скочи като ужилена.

— Какво има? — стъписа се Алекс от реакцията й.

— Не, това няма да се получи. Колкото и да ми се иска. Няма да се получи — говореше бързо тя.

— Кое няма да се получи, Ария? — попита я той, но май знаеше отговора.

— Аз и ти! Няма да се получи! — Гласът й трепереше. — Така че по-добре да не продължаваме.

И тя се запъти към кухнята.

— Обясни ми, защо? — настоя той. — Поне ми дай причина, мамка му!

Отговорът, който последва, бе много неочакван.

— Обичам друг. Казва се Ерик и е гадже на сестра ми. Не можем да сме заедно, защото така наранявам не само себе си, но и теб. Не мога да бъда с човек, когото не обичам. И ти не можеш да бъдеш с жена, чието сърце принадлежи на друг. Така че е по-добре всеки да поеме по своя път.

При тези думи краката на Алекс се подкосиха. Нямаше да стане и по този начин. Явно бе дошъл моментът на истината. Много бързо се придвижи до нея и я притисна към стената и… смени лика си. Сега пред нея не бе Алекс, а Ерик… или Зейн. Един от двамата.

— Какво, по… — понечи да каже тя, но той притисна устни към нейните и я целуна, както само Ерик можеше.

После прошепна в ухото й:

— Аз съм този, с когото преспа на хижата. Този, когото познаваш като Ерик.

— Не, това не може да е истина. Ти не си Ерик, а Алекс. Ти… — опита се да каже тя, но си спомни, че никога не му бе казвала, че е преспала с Ерик и то на хижа. — … от къде знаеш, че… — тя си спомни колко пъти се бе сещала за Ерик, докато бе с Алекс, когато всяко движение или дума на Алекс й напомняше за Рик. — Наистина ли си ти? — попита го все още невярващо тя, а гласа й бе толкова слаб и немощен.

— Да, миличка — каза той и я целуна.

Тя се дръпна рязко.

— Ами сестра ми, та нали вие сте заедно!

Алекс, тоест Рик, й се усмихна и отвърна:

— Тя е със Зейн.

— Сериозно ли… — чудеше се как ли да го нарече. — … сестра ми е с брат ти?

Той кимна и отново я целуна.

— Трябва да ти разкажа всичко, нали?

Тя кимна.

— Казвам се Алекзандър дел Монте, на 28 години съм. Да, брат съм на Зейн и на Ерик. По-големият им брат. Но Ерик ни напусна, когато беше на 17 и оттогава не сме го виждали. Всяка година на деня, в който той ни напусна, аз приемам неговия лик, за да си го спомняме. Независимо, че ни заряза, все пак ни е брат. На един такъв ден се срещнахме с теб и сестра ти в дискотеката и след като вече ме бе видяла така, нямаше как да си върна външния вид. Поне не и когато бях около вас двете. С времето се влюбих в теб, а не в сестра ти, но не можех да я оставя просто така.

Ария слушаше историята му и парченцата от пъзела започнаха да се подреждат, нещата придобиваха смисъл.

— И ти си вампир, който може да си сменя лика. А братята ти са шифтъри.

— Да, майка ми е шифтър, а баща ми — вампир, но явно съм взел повече вампирски гени, а братята ми са изцяло шифтъри.

Ария бавно започна да осъзнава всичко и без да каже дума целуна Алекс. Целувките й бяха нежни, но изискващи. Желаеше този мъж още от деня, в които за пръв път го бе срещнала. И сега, най-накрая можеше да бъде с него. И нямаше да губи и минута повече.

Алекс знаеше какво ще последва и нямаше нищо против. Раните му бяха заздравели и нищо не му пречеше да се наслади на Ария.

Вдигна я на ръце и я отнесе обратно в спалнята. Бавно, много бавно свали, както своите, така и нейните дрехи. Не бързаха за никъде, имаха цялото време на света. Този път щеше да я люби бавно и сладострастно, щеше да се наслади на всяка секунда с нея. Не помнеха колко пъти се любиха, но накрая се бяха сгушили един в друг. Тя лежеше на гърдите му, я той бе вплел пръсти в косата й и си играеше с нея. От време на време вдишваше шумно, за да поеме аромата й, но този път не усещаше само нейния, а и своя. Уханията им се бяха смесили и това бе толкова възбуждащо. Надигна се и отново започна да я целува, но тогава се позвъни на вратата. Алекс мислеше да го игнорира, но гостът не се отказваше. Алекс стана, обу дънките си и се насочи към входната врата.