Ридли Пиърсън
Твърдо падане (52)

51

Шест седмици по-късно Антъни Корт седеше на един стол в чакалнята на летище Дълес. Срещу него седеше Моник Шейсон. Неговите, както и нейните ръце бяха в белезници; верига свързваше ръцете с окованите му глезени. Виждаше я за пръв път след онзи ден на летището. Изглеждаше доста зле. Двамата бяха разпитани поотделно. Един от охраната му бе казал, че я заловили няколко дни след опитания атентат, когато се мъчела да вземе влак за Ню Йорк. Нямаше как да разбере дали това бе вярно.

Адвокатът му бе издействал да носи цивилни дрехи, вместо унизителния оранжев костюм, за който бе настоявал федералният прокурор. Моник бе облечена в синя дочена рокля. Той се бе нагледал за цял живот на оранжеви костюми.

Екстрадираха ги за Германия, където той трябваше да застане пред съда за свалянето на самолета по полет 1023. Адвокатът му смяташе, че причината за това бе провалът на прокуратурата да изгради „печелившо“ дело, което можеше да донесе на Корт смъртна присъда. Ченгетата от ФБР страшно желаеха смъртната присъда. Сега надеждите им бяха в Германия.

Беше заобиколен от агенти на ФБР. Той позна един от тях, тип на име Левин, който бе помощник на Дагит по време на разпитите. Днес Левин изглежда ръководеше представлението без Дагит. Оценяваше иронията на факта, че го пазят именно хора от ФБР.

Причината за тази загриженост бе, че Михаел Шарп бе избягал от затвора. Всичко четирима членове на „Der Grund“ бяха освободени след дръзко нападение с вертолет над затвора; европейската преса след това надълго и нашироко коментираше факта, че Шарп и неговата организация очевидно бяха изключително добре финансирани и разполагаха с отлични връзки. Имаше слухове за таен „зелен фонд“ в швейцарски банки, както и за картел от бивши индустриалци, които били приели „зелената вяра“. Само месец преди бягството телевизионното предаване „60 минути“ бе припомнило как Шарп бе вербувал криминални престъпници за своя „кръстоносен поход на терора“. А сега отлично организираното му бягство даде повод на пресата да смята, че Шарп е знаел самоличността на някои или на всички индустриалци, които финансираха организацията и нейните операции, и че тъкмо тези хора го бяха освободили.

Напоследък заглавията се бяха фокусирали върху Корт, появиха се надежди, че съдебният му процес в Германия би извадил наяве липсващите факти, би разширил обсега на вече засилващото се международно разследване. Американците си падаха по добрите заглавия.

Ето защо той не бе изненадан, когато — докато наблюдаваше как се подготвя самолетът — разпозна един от персонала на компанията за бордови храни. Цялото му тяло потръпна, когато видя това лице — бе един от оръженосците на Михаел. Михаел нямаше намерение да допусне Корт да издаде нещо, това бе очевидно. Той погледна Моник и леко се усмихна. Тя го гледаше безизразно. Надяваше се да ги сложат да седят един до друг по време на полета. Искаше да умре рамо до рамо с нея. След всичко онова, което бе преживял, мислеше, че вече нищо не можеше да го учуди. И все пак, появата на този мъж успя да го изненада.

— Добре ли си? — попита го единият от пазачите му.

Корт се усмихна широко. От месеци не бе изпитвал подобно вълнение.

— Никога не съм се чувствал по-добре — рече той.