Ридли Пиърсън
Твърдо падане (31)

30

— Шейсон е изчезнала! — прошепна Левин, надвесен над бюрото на Дагит.

Дагит усети как гърлото му се свива и не може да произнесе и една дума. Започна се. Не искаше да се тръшне и да мре, ала още не бе успял да формулира собствения си план. Може би това бе целта зад искането на Корт — да отклони вниманието на Дагит.

Левин продължи:

— Излязла е от кантората си в пет. Нищо необичайно. Нашите хора я проследили до един универсален магазин зад Околовръстния.

— Универсален магазин ли? Трябвало е да я спрат.

— Знам… знам…

— Най-старият номер в учебника.

— Слушай, те са наблюдавали всеки изход, следили са лица, дрехи. Тя изобщо не е излизала оттам. Тя още е там. Но силите ни не стигат. Обадиха се за подкрепление.

— Тя вече не е там. Можеш да бъдеш сигурен.

Дагит не можеше да мисли ясно. Чувството за вина го задушаваше. С всеки изминат час по пътя към измамата, мозъкът му ставаше все по-задръстен, а положението, в което се намираше — все по-трудно и неясно. Беше стигнал твърде далеч, за да зареже разследването си, да изостави сина си без бой.

— Свикай съвещание — каза той.

— Съвещание ли? Ами какво, по дяволите, да правя с Шейсон?

— Изтървахме я, не е ли ясно? — попита Дагит ядосано. — Забрави за Шейсон. Не ни трябва. Свикай съвещание. Кажи на Глория да го направи. Пулман, съгледвачите, техническия отдел. Искам всички да присъстват.

— Не ни трябва ли? — извика Левин.

Дагит рече спокойно:

— Намали високоговорителите, Брадли. Това не е за излъчване по радиото.

— Ти си изгубил шибания си акъл!

— Може би. Но намерих Антъни Корт. А сега свикай съвещанието, докато не съм променил решението си.