Ридли Пиърсън
Твърдо падане (42)

41

Този път, когато Корт погледна вятърния чувал високо над хангарите, със задоволство забеляза, че и той бе регистрирал промяната, която бе забелязал още на портала. Моник, в качеството си на вицепрезидент на „Инфлайт“, го бе ескортирала до пистите през една от четирите врати за превозни средства на Националното летище. Като знаеше, че тя е обект на разследване от страна на ФБР, той можеше да допусне, че онези в „Инфлайт“ щяха да са наясно за хаоса, предизвикан от нея, и най-вероятно щяха да я задържат и да я предадат на властите, само да се появеше. Но, както тя сама подчерта, на Националното тя бе твърде позната на охраната на порталите, след като влизаше и излизаше по няколко пъти на ден. Възможността ФБР да се е свързало с компаниите, отговарящи за безопасността и на двете летища, не бе голяма, особено след „смъртта“ на Корт предишната вечер. Въпреки това тази възможност съществуваше и затова, докато тя приближаваше най-отдалечения източен портал, ръката на Корт си остана върху дръжката на пистолета.

— Здрасти, Чарли — рече тя, докато сваляше стъклото.

Корт разкопча колана и се приготви да употреби оръжието. Моник го спря с най-обикновен жест.

— Нова кола, мис Шейсон — каза той.

— Моята е в сервиза.

— Дори и да е така, тази няма пропуск.

Тя подаде на пазача картата за самоличност на Корт като гост, той я погледна и я върна.

— Той е окей. Но не знам какво да правим с колата — рече той. — Задължително е да имате пропуск за нея.

— Какво трябва да направя? Имаш ли правата да я претърсиш или трябва да се свързвам с летищната полиция?

Корт бе доволен от избора й на тактика. Ревност и ненавист цареше между различните агенции по безопасността и вездесъщата летищна полиция, която само наблюдаваше, но не ръководеше различните компании подизпълнители. Като предизвика самолюбието на този мъж, тя го принуди да вземе решение.

— Дайте ми ключовете от багажника — каза той.

Тя се извърна към Корт и се усмихна. Пазачът отвори багажника. Докато правеше това, Моник се изплъзна от колана си, наведе се напред и грабна чантата на Корт. Бързо отвори ципа и постави пожарогасителя на видно място между седалките. Чарли тресна капака на багажника, заобиколи и надникна отзад. Стигна отпред, погледна зад Корт и попита:

— Това за какво е?

— За един от камионите ни — отвърна тя.

Явно доволен, той отиде до предницата на колата и клекна на коляно. Корт си помисли колко лесно биха могли да го прегазят. След минута той влезе в кабинката си и вдигна телефона.

— Какво прави сега? — попита Корт.

— Навярно иска разрешение от своите хора, но поне избегнахме намесата на летищната полиция — каза тя със самодоволен тон.

Чак тогава Корт осъзна, че пазачът бе съвсем сам в кабинката си.

— Понякога се случва и това — каза Моник. — Нали трябва да отидат един по един до тоалетната или някъде другаде.

— Не ми харесва това обаждане — рече Корт.

— Имай търпение.

— Той дори и не говори. Ами ако само иска да ни забави?

— Не. Иска разрешение.

— Няма никой там. Мога да му видя сметката.

— Имай малко търпение.

— Не ми харесва начинът, по който ни гледа.

— Моля те! — сгълча го тя.

Корт бързо се огледа. Намираха се на края на летището, поне на четвърт миля от най-оживената му част. Най-близката сграда бе най-малко на петдесетина метра. Не му харесваше това телефонно обаждане. Беше достатъчно търпелив, но онзи са бавеше прекалено много.

— Нещо не е наред — рече той. — Онзи бави топката.

Той слезе от колата. Тя се пресегна през седалката да го спре, но не успя. За последен път той огледа района. Чисто.

— Извинете, сър — рече той.

Чарли точно затваряше телефона.

— Видя ли — рече заговорнически Моник; все още бе наведена към Корт, но видя, че Чарли бе оставил телефона. — Влизай в колата.

— Мис Шейсон — каза пазачът и изгледа с подозрение Корт, — бихте ли дала назад и да спрете ей там, моля. Линията е все още заета. Не мога да се свържа, а трябва да получа номер на пропуска ви, за да пусна колата в летището.

Корт вкара първия и единствено необходим куршум в носа на мъжа, той отнесе парче от черепа му отзад и го свали, все едно онзи бе направен от шперплат. Моник извика ужасена, но бързо се овладя. Корт забърза към будката на пазача. Натисна бутона, с който се вдигаше боядисаната на червени и бели ивици бариера и махна на Моник да мине. Набута трупа вътре, отново натисна бутона, свали бариерата и затвори вратата на будката. Направи крачка към тойотата, сетне размисли и опита да премести пластмасовата табела, която бе поставена отпред на кабинката. „Моля пригответе картите си за самоличност за проверка“ — пишеше на нея с големи, черни букви. Беше подвижна. Той я извади от рамката й и я изхвърли настрани. „Порталът е затворен“ — сложи тази табела в рамката, мушна се под бариерата и дойде при нея.

Тя потегли веднага и с невъобразима скорост.

— Намали — каза й той. — Няма нужда да привличаш вниманието.

Долната й челюст трепереше.

— Те ще го намерят.

— Може би за известно време — не. Но това са рисковете на занаята.

— И как ще изляза оттук, моля? Ти си имаш картата на механика. Можеш да се измъкнеш без проблеми…

— Всеки може да се измъкне без проблеми. Проблемът е да се вмъкнеш.

Той отново прибра пожарогасителя в чантата, извади работния комбинезон и го навлече. Закопча грубо картата на Буут на джоба му, но така, че снимката бе обърната към гърдите му, виждаше се само гърбът на картата. Картите на работниците по обработка на багажите и на механиците често се обръщаха така, набързо закопчавани, след като се изтръгваха по време на работа.

— Паркирай някъде близо до терминала. Имаш си карта за самоличност. Можеш да излезеш от която врата пожелаеш.

— Не трябваше да го правиш.

— Всичко е наред. Трябват ми само пет минути. Ще трябва да оставим колата, затова ще се срещнем на станция Пентагон на метрото след час.

Това я накара да извърне глава.

— Да не би да се майтапиш?

— Искам да видя резултатите от работата си — рече той и й посочи да спре.

Опашката на огромния 959, с боядисани в червено-бяло-сини букви „Куиклинк“, бе само на двайсет метра пред него и го очакваше. Самолетът трябваше да излети по разписание след броени минути.