Джон Гроган
Марли и аз (31)

С благодарност

Никой човек не е остров, включително и писателите, и тук бих искал да благодаря на хората, с чиято подкрепа написах тази книга. Най-напред бих искал да изразя дълбоката си благодарност на моя агент, талантливата и неуморима Лори Абкемайър от „Дефиоре и Компания“, която повярва в тази история и способността ми да я разкажа дори още преди мен. Убеден съм, че без нейния непоколебим ентусиазъм и наставления тази книга щеше още да е заключена в главата ми. Благодаря ти, Лори, за това, че беше мой довереник, застъпник и приятел.

Благодаря най-искрено на чудесния си редактор Мауро ди Прета, чиято разумна и интелигентна работа направи тази книга по-добра, както и на винаги жизнерадостната Джоел Юдин, която се грижеше за всички малки детайли. Благодаря също на Майкъл Морисън, Лиза Галахър, Сийл Баленгър, Ана Мария Алеси, Кристин Танигава, Ричард Акуан и всички други от „Харпър Колинс“ за това, че се влюбиха в Марли и неговата история и ми помогнаха да осъществя мечтата си.

Дължа признателност на редакторите си във „Филаделфия Инкуайърър“ за това, че ме спасиха от самоналоженото ми изгнание от вестникарския бизнес, който толкова обичам, и за рубриката, която ми дадоха в един от най-великите вестници в Америка.

Трудно ми е да намеря думи, за да благодаря на Анна Куиндлън, чийто ентусиазъм и насърчение в самото начало на замисъла означаваха за мен повече, отколкото тя някога ще разбере.

Сърдечно благодаря на Джон Кац, който ми даде ценни съвети и напътствия и чиито книги ме вдъхновиха, особено „Кучешка година: Дванайсет месеца, четири кучета и аз“.

На Джим Толбин, зает адвокат, който винаги намираше време за безплатни и разумни съвети. На Пийт и Морийн Кели, чието другарство — и хижата им с изглед към езерото Хюрън — бяха точно свежата струя, от която се нуждаех. На Рей и Джоан Смит за това, че бяха до мен, когато имах най-голяма нужда от тях, и на Тимъти Р. Смит за прекрасната музика, която ме караше да плача. На Дигър Дан за редовните доставки от пушено месо, и на моите братя и сестри — Мариджо, Тимъти и Майкъл Гроган, за насърчението. На приятелите и колегите — твърде много, за да изброя тук всички — за тяхната доброта, подкрепа и добри пожелания… благодаря ви на всички.

Не бих могъл да завърша този проект без майка ми Рут Мари Хауърд Гроган, която много рано ме накара да позная радостта от хубавата история и сподели с мен таланта си на разказвач. С тъга и почит си спомням за моя най-голям почитател Ричард Франс Гроган, който почина на 23 декември 2004 г., докато работех по тази книга. Той не можа да я прочете, но една вечер, когато здравето му се влоши, аз имах възможността да седна с него и да му прочета на глас първите няколко глави, които го накараха да се засмее. Тази усмивка никога няма да забравя.

Дължа огромна благодарност на прекрасната си и търпелива съпруга Джени и на децата ми Патрик, Конър и Колийн, които ми позволиха да разкажа тази история и да споделя някои най-интимни подробности. Вие сте чудесни и не мога да изразя с думи колко много ви обичам.

И най-накрая (наистина, последно), трябва да благодаря на моя ужасен четирикрак приятел, без когото нямаше да има „Марли & Аз“. Той би бил щастлив да научи, че дългът му за всички разръфани дюшеци, издълбани стени и погълнати скъпоценности вече е официално погасен.