Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- One Summer, 1993 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Елена Атанасова, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,8 (× 45 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- bridget (2013)
- Разпознаване и корекция
- karisima (2015)
Издание:
Карън Робърдс. Едно лято
Американска. Първо издание
ИК „Слово“, Велико Търново, 1995
Редактор: Йордан Дачев
ISBN: 954-439-346-3
История
- — Добавяне
LXII
На следващия ден в болницата в Луисвил малка групичка се бе събрала в коридора пред една затворена врата. Том Уоткинс и децата му, приятелката на Том, Хетер и шерифът Уийтли бяха сред тези, които говореха тихо с доктора.
— Готов ли си? — обърна се докторът към Джереми, който пристъпваше нетърпеливо от крак на крак.
Джереми кимна.
— Хайде тогава.
Лекарят отвори вратата.
— Върви — каза Том на сина си и го пусна.
— Сигурен ли си, татко?
— Да. Влизай.
Джереми се поколеба. Стаята бе много тъмна и тиха, в сравнение с коридора, и той не можеше да различи ясно жената в леглото. Ами ако някой бе направил ужасна грешка? Не би могъл да го понесе, ако беше така.
— Ти ли си Джереми? — попита го една сестра, седнала до леглото.
Тя стана и му се усмихна.
Джереми кимна.
— Питаше за теб.
Сестрата му направи знак да се приближи.
Джереми не смееше да се помръдне. С големи усилия пристъпи малко напред. Сестрата се обърна към неподвижната женска фигура на леглото.
— Синът ви е тук, госпожо Уоткинс — каза й нежно.
Джереми усети как сърчицето му започна да тупти по-силно, когато тя се размърда.
— Джереми?
Беше съвсем тих шепот — толкова тих, че момчето едва го чу. Но то познаваше този глас.
— Мамо?
Джереми направи още една крачка и после се затича. Щеше да се хвърли върху леглото, ако сестрата не го бе хванала през кръста с двете си ръце.
— По-спокойно. Не искаш да я нараниш, нали?
— Мамо!
Това беше тя! Обърна лицето си към светлината на зеленикавата лампа над главата й и той я позна.
— Джереми…
Усмихна му се с обич и ръката й се подаде изпод завивките, за да го докосне. Сестрата го пусна да се приближи, но го стисна предупредително. Джереми хвана ръката на майка си и се надвеси над крехкото й тяло. Очите му се изпълниха със сълзи — на щастие, на успокоение, на благодарност — и те се стекоха по бузките му.
— Мислех, че си мъртва… — думите му се задавиха.
— Още не — усмихна се Гленда отново едва забележимо. — Не е толкова лесно да ме убият. Казват, че ще се оправя. Не се тревожи.
Джереми се надвеси още, за да се докосне до бузата на майка си.
— Това беше най-ужасният кошмар… — гласчето му секна и той зарови лице в слабото й рамо, ридаейки.
— Аз също имах кошмари — прошепна Гленда. — Ужасни кошмари. Беше затворен в някаква тъмна пещера и непрекъснато ме викаше. А аз все се опитвах да дойда при теб.
— Аз наистина бях в нещо като пещера и те виках!
Джереми повдигна главата си и се втренчи в майка си.
— Да? Представях си, че си в опасност!
— Бях. Ти ме спаси. Онази лоша жена щеше да ме убие…
— Достатъчно — намеси се сестрата. — Не искаш да разстройваш майка си, нали? Ще можеш да й разкажеш за приключенията си по-късно. Точно сега са й нужни тишина и спокойствие.
Джереми прехапа устни. Гленда протегна ръка и го придърпа към себе си. Майка и син се прегърнаха, докато кошмарът им бавно се стопяваше.
Навън, в коридора, Том Уоткинс гледаше навъсено шерифа Уийтли.
— Нямахте право да оставите децата да мислят, че майка им е мъртва. Изживяха истински ад!
Уийтли въздъхна.
— Казах ви, как беше, Том. Главната ми цел бе да запазя живота на Гленда. Не бихме могли да я охраняваме от всички в Тилървил двадесет и четири часа в денонощието в продължение на седмици. Беше в кома, когато я намерихме, и се съвзе едва вчера. Започнала да вика името на Джереми и се събудила. Ако бяхме казали на някого, особено на децата, че е жива, целият град щеше да узнае. Знаеш какви са хората. А нямаше никой, включително и ти, в когото да не се съмнявам. Поставихме охрана пред стаята й, но и при най-малкото изтичане на информация тя можеше наистина да бъде мъртва. Не забравяй, че е видяла убиеца.
— Да, да.
— Струваше ни се, че най-доброто разрешение е, убиецът да мисли, че Гленда е мъртва, докато тя не се съвземе достатъчно, за да ни каже името му.
— И направи ли го? Каза ли ви?
— О, да. Вчера по това време. Но когато узнахме, че е Кей Нелсън, тя вече бе нападнала госпожица Грант, Харис, и твоя син.
— Слава богу, че всички са живи!
— Амин!
Вратата се отвори и Джереми излезе от стаята на майка си. Сестрата също се показа.
— Иска да види момичетата и Джейк.
Лицето на Джереми грееше, макар сълзите да струяха по него.
— Мама! Мама! — трите деца хукнаха едновременно.
— Един по един — каза добродушно сестрата.
Ашли влезе първа и вратата се затвори.
— Мама! — проплака жаловито Джейк. Долната му устничка трепереше.
— Всички ще я видите. — Лекарят сложи ръце на раменцата му, за да го успокои.
— Мама е жива, Джейк! — увери Джереми братчето си и погледна към Линдси. — Мама е жива, Лин!
— Не е ли страхотно?! — усмихна се Том Уиткинс.
— Да, татко. Страхотно е! — отговори Джереми и също се засмя.