Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (9)

Надменният рицар и неговата приятелка

На път поел той, а пък тя

останала си със скръбта.

И дълго време Персевал

3692 по пресните следи вървял,

дорде настигнал край гората

кон, който влачел си краката,

и на младежа се видяло,

3696 че тялото изнемощяло,

ребрата, дето се броят,

на лош стопанин се дължат.

Той бил с нечиста рядка грива,

3700 която хилав врат разкрива,

със клепнали уши, които

направо падат на очите;

едва крепял се, а когато

3704 вървял, подгъвал си краката.

Кон, който от умора капва,

а вечер нищичко не хапва,

като че ли под наем взет е,

3708 е само за храна на псета.

Та както казах, Персевал

настигнал кон изпосталял

със старо, скъсано седло.

3712 То явно за жена било

и там наистина седяла

една девойка пребледняла,

с вид тъй окаян, тъжен, жалък,

3716 че може би светът е малък,

за да откриеш като нея.

Тя би била направо фея,

да беше под звезда щастлива!

3720 От роклята й парцалива,

покрита с кръпки извехтели,

навън гърдите й висели.

Била моминската й плът

3724 във рани, сякаш че върхът

на остър нож там бил играл.

Ликът изглеждал загрубял

от пек, от вятър и от студ,

3728 от тежък непосилен труд.

Била разчорлена косата,

до болка стисната устата,

а от очите натъжени

3732 се ронели сълзи солени

и те оставяли следи

по мършавите й гърди

и по-надолу, по бедрата,

3736 та даже и по колената.

Ако видът й будел жал,

какъв ли камък е тежал

в душата й? Щом приближил,

3740 младежът като смазан бил

от този неин вид измъчен.

А тя веднага с жест несръчен

понечила да се обърне

3744 и голотата да загърне.

Ала напразно — тук ще скрие,

а там пак голо ще открие.

Така я сварил Персевал,

3748 в душата си почувствал жал,

разбирайки какво страдание

издава нейното ридание.

А в плен на своите неволи,

3752 започнала тя да се моли

на Господ: — Боже, докога

ще ме измъчваш все така?

Нима заслужила съм с нещо

3756 това страдание зловещо?

С какво се, Боже, провиних

и пред кого ли съгреших?

Прати ми някой, дай съвет

3760 да се спася от този гнет.

Или ти сам освободи ме

от този, който позори ме.

Ни той ще се смили над мен,

3764 ни бих могла аз някой ден

от него нейде да се скрия,

а и не ще да ме убие.

Дали за да ме изтезава

3768 той непрестанно настоява

при него да стоя насила?

И да съм с нещо съгрешила,

той можеше да се смили

3772 над младостта ми. Та нали

платих му с болка и тъга!

Дали изобщо досега

той в мене нещо е обичал,

3776 щом на тегло ме днес обрича,

без да изпитва капка жал?

Дошъл при нея Персевал

и рекъл: — Ах, девойко драга,

3780 Всевишният да ви помага!

При този поздрав тя навела

глава и с тъжен глас подела:

— Сеньор, Бог здраве да ти дава,

3784 каквото искаш, то да става.

Но с тези думи май сгреших.

Той изчервил се до уши

от срам и казал: — Драга моя

3788 приятелко, какъв е тоя

строг упрек към самата вас?

Не съм ви виждал още аз,

не съм ви причинил злина.

3792 — При моята злочестина,

сеньор, от страх се изпотявам,

когато някой приближава:

дори почтен да е, не знам

3796 не следва ли позор и срам.

— Аз сигурно по невнимание

в душата ви негодувание

съм предизвикал. Тука ида,

3800 но не със цел да ви обидя,

а просто в пътя си вървях.

В момента, в който ви видях

нещастна, бедна, изтерзана,

3804 реших, че няма да престана

злосторника да търся. Тук

за мене няма изход друг.

— Сеньор, за бога, замълчете

3808 и ме на мира оставете.

Вървете си по своя път,

че тука дебне ви грехът.

— Но аз не знам какво налага

3812 да си вървя оттук веднага.

Достатъчно съм смел и як,

пък и не ме преследва враг.

— Идете си, сеньор, защото

3816 ще ви споходи лесно злото:

че може да ви изненада

Надменния и от засада

да ви убие като куче.

3820 Той като че ли е научен

на бой със всеки да налита.

Когато някой се опита

на пътя нещо да ми каже,

3824 той мигом може да го смаже —

така уби един наскоро.

Понякога на разни хора

съвсем подробно той разказва

3828 защо сурово ме наказва.

Дорде се вайкала горката,

Надменния откъм гората

се появил със гръм и трясък

3832 и налетял през прах и пясък

на Персевал: — Ехей, защо ти

си спрял девойката? Горко ти!

Нахалнико, ще си платиш,

3836 че с нея дръзна да стоиш.

Дошъл е сетният ти час.

Преди със теб да свърша аз,

ще ти разкажа най-подробно

3840 защо възмездие подобно

налагам й. И ти тогава

ще разбереш защо такава

е участта й. Бях в гората

3844 и бях оставил в мойта шатра

ей тази тук девойка жалка

съвсем сама, ала след малко

дошъл един уелсец там.

3848 Отгде се появил — не знам,

знам само, че той уж насила

целунал я. Да беше скрила

от мене как е продължил!

3852 Не се е той задоволил

с целувка. Зная аз добре,

че няма как с това да спре.

Едната крачка друга води.

3856 Защо мъжът с жена ще ходи,

щом до целувка стига само?

Къде е мъжествеността му,

щом като спира той дотук?

3860 Да го разправя тя на друг!

Когато се реши жената

да си даде на мъж устата,

тя склонна е, това го знам,

3864 да продължат и по-натам.

Ако оказва съпротива,

повтаряйки „Недей, не бива!“,

целта й с да заблуждава.

3868 Тя иска все да побеждава.

Единственото изключение

е само при това сражение:

тя драска, хапе настървена,

3872 а иска да е победена.

Защото явно предпочита

насилието да изпита:

не иска длъжна да остава^[1].

3876 И следователно тогава

тя със уелсеца е спала

и пръстена си му е дала,

а той й беше дар от мен.

3880 Та затова бях разярен!

Преди туй, колкото си щял,

той на софрата пил и ял…^[2]

От казаното ясно става

3884 каква отплата заслужава.

Човек за лудостта си плаща,

та друг път да не се захваща.

Естествено, че побеснях,

3888 когато всичко разгадах,

и се заклех, че занапред

ще я науча аз на ред:

ни зоб на коня й ще давам,

3892 ни вече ще го подковавам,

а пък на нея ще престана

пари да давам за премяна,

преди да съм обезглавил

3896 тоз, който я е опетнил.

Той свършил своята история

и Персевал му отговорил:

— От днес нататък, драги, знай,

3900 че трябва да се тури край

на всичко. Аз целувка взех,

аз пръстенчето й отнех

и със това й причиних

3904 страдание. Да, ядох, пих…

Ако не седнеш на софрата,

то значи нямаш ум в главата.

Надменния му рекъл: — Браво!

3908 Ти всичко си призна направо.

След тази изповед, кълна се,

че дните ти ще бъдат къси…

Ти смърт, смърт само заслужаваш.

3912 — Защо ли си въобразяваш,

че аз съм мекушав и плах? —

отвърнал Персевал без страх.

И всеки спуснал се със стръв

3916 към другия, та удар пръв

да нанесе… И остриета

се разхвърчали на парчета.

След като падат на земята,

3920 те пак подхванали борбата —

извадил всеки своя меч

и почнали жестока сеч…

Изобщо не възнамерявам

3924 сега подробности да давам

как там двубоят се развил.

Най-важно е, че продължил,

дорде Надменния признал,

3928 че другият е надделял,

че нему славата се пада,

и го помолил за пощада.

Тогава Персевал се сетил

3932 за драгоценните съвети,

че победителят не бива

противника си да убива,

когато за пощада моли,

3936 и рекъл: — Рицарю, защо ли

на милостта ми се надяваш,

щом милост ти не проявяваш

към таз, която на страдание

3940 обрекъл си без основание?

Отвърнал другият: — Тъй много

обичам я, кълна се Богу,

че с вас ще се съобразя

3944 и няма да ви възразя.

Държах се с нея зле, признавам,

и страшно много съжалявам.

— Иди тогава с твойта дама

3948 днес още в някой близък замък,

там нека тя да си почине

и болката й да премине.

А после й купи премяна

3952 и тъй, нагиздена, засмяна,

при крал Артур я заведи,

кажи, че аз съм наредил

на него да се подчиняваш.

3956 Предай му, че го поздравява

Червения^[3]. Добрият крал

послуша своя сенешал

и в рицарство ме посвети.

3960 Подробно ще разкажеш ти

пред всички негови придворни

какви мъчения позорни

наложил си на таз девица.

3964 И нека всички (крал, кралица,

прислужници, придворни дами)

да разберат за милостта ми

към теб. Сред тези дами има

3968 една със хубост несравнима,

с необичаен, рядък чар.

На нея залепи шамар

Ке сенешалът за това, че

3972 ми се усмихна кротко. Значи,

от мене ще я поздравиш

и лично ще я увериш,

че във Артуровия стан

3976 на сенешала грубиян

ще отмъстя. И ще го сторя —

аз знам добре какво говоря.

А другият, без да се бави,

3980 го уверил, че ще направи

каквото иска Персевал.

Но преди всичко обещал

девойката да отведе

3984 във замък, за да й даде

възможност малко да почине

и болката й да премине.

Тя щяла с него да остане,

3988 дордето той от свойте рани

напълно се възстанови.

— Добър път, рицарю! Върви! —

му рекъл Персевал тогава. —

3992 За мен недей се притеснява:

все ще намеря някой кът,

където да ме приютят.

Така те двамата си рекли

3996 и като че ли с меч отсекли.

Сразеният във боя рицар

отвел красивата девица

наблизо до един палат,

4000 приготвил баня, нов халат,

облякла пищни дрехи тя

и цялата си красота

възвърнала. И те за път

4004 се стегнали, за да вървят

към Карлион^[4], защото там

бил разположил своя стан

Артур с отбраната си свита

4008 (едва три хиляди били те).

Щом стигнали самия двор,

той рекъл на Артур: — Сеньор,

тук трябва да остана в плен

4012 и вам да бъда подчинен

за цял живот. Тъй заповяда

младежът, който за награда

от вас оръжие добил

4016 и вие сте го посветил

във рицарство. — Щом чул това,

поклатил крал Артур глава

и рекъл: — Драги мой, бъдете

4020 добре дошъл и си свалете

оръжието. Бог да дава

сполука, радости и здраве

на този, който тук ви прати.

4024 Заради него в тез палати

ви срещам, както подобава.

— Сеньор, аз искам да добавя,

че нужно е преди да снема

4028 доспехите си (щита, шлема),

с достопочтената кралица

и с прелестните й девици

веднага да се запозная.

4032 Най-вече трябва ми оная,

която просто се засмяла

и затова от сенешала

получила шамар, горката.

4036 В това й е била вината.

Той млъкнал. А добрият крал

кралицата си призовал,

учтиво й подал ръка,

4040 поканил той също така

придворните й дами тук

и щом Артур като съпруг

до себе си я настанил,

4044 Надменният се приближил

и казал й: — Кралице, вам

ще трябва поздрав да предам

от онзи рицар дръзновен,

4048 от който аз бях победен.

Изпраща той на вас, кралице,

и тази млада хубавица.

— Ще съм му благодарна вечно!

4052 отвърнала му тя сърдечно.

А той подробно й разказал

с каква жестокост бил наказал

девойката, как без причина

4056 е страдала една невинна.

И хронологията спазил…

Показали му после тази,

с която Ке така груб бил

4060 и й плесница залепил.

Той рекъл й: — Девойко, аз

нарочно пратен съм при вас

от рицар, който ви отправя

4064 привет и много настоява

да уверя и вас самата,

че той где влезе във палата

на този благороден крал,

4068 когато вече е успял

да отмъсти на грубияна —

тоз, който ви видял засмяна

и толкова се разгневил,

4072 че ви плесница залепил.

Тук шутът се развикал пак:

— Ке, мислите, че съм глупак

и казвам нещо много тъпо,

4076 но скоро ще платите скъпо.

Тогава крал Артур погледнал

към Ке и рекъл: — Колко вредна

постъпка стори ти, човече!

4080 Обиди момъка и вече

едва ли той ще се завърне.

Най-сетне кралят се обърнал

учтиво към дошлия рицар,

4084 успокоил го, че в тъмница

за пленник няма да го вземе,

и го поканил да си снеме

доспехите… Тогаз Говен

4088 попитал с вид озадачен:

— Кралю, ще кажете ли кой

успял е да надвие в бой

достоен рицар като този?

4092 Едва ли в другите чертози,

и в островите сред морето

намира се лице, което

могло би по кураж и слава

4096 със него днес да се сравнява.

— Любезни племеннико мой,

и аз не зная кой е той.

Един път само го видях,

4100 но толкова угрижен бях,

че във ума ми бе мъгла.

А той тогава пожела

да бъде посветен от мен

4104 във рицарство. Бях убеден,

че несъмнено заслужава

със качествата си такава

висока чест, и рекох: „Брате,

4108 от коня слезте и елате

при мен, дорде момците знатни

ви донесат доспехи златни.“

Той каза, че би предпочел

4112 на кон да е и би приел

доспехи, но да са червени.

Единственото снаряжение,

което по вкуса му беше,

4116 навремето принадлежеше

на рицаря необуздан,

отнел ми златния стакан.

А Ке със своя лош език

4120 му каза: „Брате, в тоя миг

на тебе кралят предоставя

стакана: значи ти остава

да идеш да го вземеш сам.“

4124 Повярва той, отиде там…

Как всичко станало, не зная,

научих само, че накрая

младежът със замах фатален

4128 пронизал рицаря нахален

със копие и го убил.

Тъй се с оръжие сдобил

и оттогава той към мен

4132 е предан, верен и почтен.

Кълна се във свети Давида,

че много искам да го видя.

Щом трябва, ще прекарам още^[5]

4136 три-четири безсънни нощи,

но ще го срещна аз, където

и да се скита под небето^[6].

И всеки там бил убеден,

4140 че вече е настанал ден

за път. И почнали веднага

багаж в сандъците да слагат:

чаршафи, дрехи и завивки,

4144 бельо, възглавници, покривки;

налагало се всички дружно

да трупат нужно и ненужно.

Един книжовник просветен

4148 едва ли би могъл за ден

самин, каквото и да прави,

подробен списък да състави

на всичко онова, което

4152 било за този поход взето,

като че бой им предстоял.

Придворните със своя крал

от Карлион на път поели.

4156 А пък кралицата отвела

девиците от свойта свита.

Когато вечер мразовита

сковала кралския керван,

4160 край пътя той се спрял на стан.

А през нощта сняг завалял^[7].