Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (4)

Персевал среща Червения рицар и се представя в двора на Артур

Младежът в този миг видял,

че въглищар по пътя ходи

836 и своето магаре води

и го попитал: — Хей, човече,

навярно идваш отдалече…

Да знаеш някой път по-кратък

840 за Кардуел, че май нататък

е крал Артур? За чест и слава

достоен рицар там се става.

— Върви по този път, дордето

844 съгледаш крепост край морето —

отвърнал бързо въглищарят. —

Там може крал Артур да свариш

ту радостен, ту тъжен той е.

848 — Защо? Причината в какво е?

— Веднага ще ти отговоря:

Артур със верните си хора

над крал Рион спечели бой

852 и затова се радва той.

Ала проблеми му създават

бароните; те настояват,

без да изпитват угризения,

856 да идат в своите имения.

И кралят много негодува.

Младежът сякаш че не чувал —

пак нетактичност проявил,

860 ала все пак доволен бил,

че знае в кой път да поеме,

за да пристигне там навреме.

Брега щом стигнал, той видял

864 дворец е висок защитен вал

и тъкмо в същия момент

от портите, въоръжен,

млад, силен рицар се задал.

868 Във лявата ръка държал

той щита, шлема и юздата,

а в дясната — бокал в позлата.

И цялото му снаряжение

872 блестяло в чудно отражение.

Младежът го харесал много

и си помислил: — Ех, да мога

от краля в дар да имам аз

876 това оръжие! Тогаз

тук на земята никой няма

да чувства радост по-голяма.

И той се втурнал по посока

880 на замъка и с два-три скока

пред рицаря се озовал.

Веднага рицарят го спрял

и строго рекъл: — Чакай, стой!

884 При крал Артур ли, друже мой?

— Да, ще му искам позволение

за чудното ви снаряжение.

— Ако е тъй, недей отлага,

888 върви и връщай се веднага.

На този лош и долен крал

да кажеш, че съм ти предал

да ми отстъпи сам земята.

892 В противен случай, нека прати

тук някой да я защитава.

Не вярва ли, кажи тогава,

че аз съм този рицар смел,

896 бокала с виното отнел.

На храстите да бе говорил,

той много по-добре би сторил…

Отминал момъкът и ето,

900 че той пристигнал там, където

Артур и свитата му цяла

в голямата приземна зала

(със точна форма на квадрат)

904 били се сбрали за обяд.

Младежът наш на кон решил

да влезе… Крал Артур се бил

отпуснал в мисли. Той седял

908 на мястото си и мълчал,

а всички други със наслада

си продължавали обяда^[1].

Но момъкът не знаел кой

912 е крал Артур, та нему той

любезен поздрав да отправи.

Йоне тогава се изправил,

в ръката си голям нож хванал.

916 — Щом, драги мой, си тъй застанал

и нож държиш, кажи поне

кой тук е кралят. — А Йоне

учтиво казал му: — Как кой?

920 Та ето краля, друже мой.

Младежът, щом се приближил,

Артур учтиво поздравил,

но кралят в мисли бил потънал,

924 внимание не му обърнал.

Младежът се опитал пак

за поздрав да направи знак,

но кралят си останал ням.

928 Младежът рекъл си: — Не знам

как кралят, който не говори,

от някой млад човек ще стори

смел рицар. Туй не е възможно^[2].

932 И вече малко разтревожен,

на коня дръпнал той юздата

за връщане, но в бързината

съборил шапката на краля

936 върху софрата да се валя.

Сам крал Артур със изненада

видял как шапката му пада,

от мислите си се отърсил,

940 със поглед момъка потърсил

и казал му със глас приятен:

— Добре дошъл при нас, мой брате

Простете ми, че си мълчах:

944 но в размисъл потънал бях.

От мисли мрачни бях обзет,

защото моят враг заклет

от нивите ми иска дял,

948 говори като полудял,

че всички му принадлежат.

Червения го май зоват,

от Генгеройската гора е.

952 Кралицата, дори и тя е

сега при нас — да ни окаже

подкрепа в този миг тъй важен.

Доколкото засяга мен,

956 не съм чак толкова смутен

от думите, които рече

тук онзи рицар. Ала вече

не издържах, щом тоз нахал

960 заля със златния бокал

кралицата. Ах, колко долно

постъпи! Колко ми е болно^[3]!

Тя тъй жестоко се обиди,

964 че в свойта стая си отиде

веднага, с накърнена чест.

Ах, как ли ще се чувства днес?

А пък младежът се прозявал —

968 дори и пет пари не давал

за болката на този крал,

и не усетил капка жал

за поруганата кралица.

972 — Кралю, от мен сторете рицар —

изтърсил момъкът припряно.

Лицето му било огряно

от две усмихнати очи.

976 И кой ли ще го уличи

във глупост, та нали наглед

бил благороден и напет!

— Мой друже, слезте на земята.

980 му рекъл кралят, — а юздата

на коня на слугата дайте,

той сам ще се погрижи. Знайте,

че тук ще ви окажем днес

984 е господна воля кралска чест.

Младежът рекъл му: — Простете,

нали си бяха на конете

онези рицари в гората?

988 Защо аз трябва на земята

да сляза? Не, не ща! За Бога,

я действайте, че бързам много!

— Да — казал кралят, — друже драг,

992 ще действам аз и още как,

щом имате такъв стремеж.

— Но — рекъл нашият младеж, —

не рицар най-обикновен,

996 а като Рицаря Червен.

Пред замъка той скоро беше

и златния бокал държеше.

Оръжието му от вас

1000 бих искал да получа аз.

Щом сенешалът^[4] чул това,

ядосан завъртял глава

и рекъл: — Друже мой, идете

1004 при него и си го вземете.

Наглед сте на това способен

и случай имате удобен.

По-бързо, време не пилейте!

1008 — Ке^[5] — рекъл крал Артур, — недейте

да се държите заядливо!

Не можете ли по-учтиво?

От тези думи на младежа

1012 и аз разбрах, че е невежа.

Ала кой би твърдял, че той

не е от благороден сой.

Как може подбиви такива

1016 към непознат! Така не бива!

Тук недостойното държание

е плод на лошо възпитание,

а този момък според мен

1020 би станал рицар смел, почтен.

На честен мъж не подобава

да обещава, без да дава.

Щом пред приятел се вречеш,

1024 ще изпълняваш, щеш не щеш —

неудържано обещание

си е направо наказание.

Нали съм казвал неведнъж

1028 на вас, че ако някой мъж

обета си не изпълнява,

сам себе си той заблуждава,

отблъсква близките си хора

1032 и тъй навлича си позора.

Но докато добрият крал

говорел, момъкът видял

девойка стройна, нежна, мила,

1036 която всеки би пленила.

Той поздравил я, а в замяна

отвърнала му тя засмяна:

— Бъди от Бог благословен!

1040 Заклевам ти се, че за мен

не ще да има в този свят

по-храбър рицар, по-сърцат

от теб. Ще се прославиш, знай,

1044 и тука, и в далечен край.

И тя в усмивка засияла,

ощастливена се засмяла

за първи път от цели шест

1048 години… Ке, от яд обзет,

плесница силна й ударил,

но да повтори той не сварил,

защото вече на земята

1052 лежала просната момата.

Ке хладнокръвно се обърнал

накъм камината и зърнал

един шут и с ритник тогава

1056 го пратил в живата жарава,

защото шутът непрестанно

повтарял нещо доста странно:

— Това момиче ще се смее

1060 едва когато доживее

да види рицар смел, прославен

комуто тука няма равен^[6].

И шутът все така крещял…

1064 А момъкът в тоз миг вървял

със своите кроежи скрити

на оня рицар по следите.

Йоне отлично знаел как

1068 младежа наш по път най-пряк

да изпревари, та по-скоро

да се завърне с вести в двора.

През тайни входове той минал

1072 пресякъл някаква градина

и на открито се оказал.

И рицарят бил там излязъл —

в очакване на бойна слава.

1076 Дошъл и момъкът тогава

оръжието му да вземе.

Червения съвсем навреме

бил сложил златния бокал

1080 встрани, младежът го видял

и рязко казал му: — Преди

минути кралят нареди

оръжието да дадете

1084 на мен. По-бързо го свалете!

Тогава рицарят запитал:

— А кой ще влезе в бой в защита

на краля! Кой ще се намери

1088 с мен силите си да премери!

Младежът рекъл докачен:

— Шега не си правете с мен!

Оръжието докога

1092 ще чакам? Дайте го сега!

Веднага! Тъй е наредено.

— Младежо, питам те почтено:

от името на краля кой

1096 ще дръзне с мен да влезе в бой?

— Я времето не ми губете,

оръжието отстъпете,

че щом се бавите, тогаз

1100 и сам ще си го взема аз.

Но рицарят бил тъй ядосан,

че не повторил пак въпроса,

на копието с дръжката

1104 ударил го той мъжката.

Младежът, който нямал броня,

се свлякъл тутакси от коня

със остра болка във гърдите,

1108 погледнал рицаря сърдито

и вече тройно разгневен,

като видял, че е ранен

(от болка той дори не ахнал),

1112 със копието си замахнал

към рицаря и го забил

в главата му. Тъй точен бил,

че да удари не повторил:

1116 такава рана той отворил,

че кръв потекла на талази.

Как рицарят да се предпази?!

Той паднал мъртъв на земята…

1120 Така приключила борбата:

младежът в миг от коня скочил,

към падналия се насочил,

отнел му щита, после шлема

1124 направил опит да му вземе,

но да го махне не успял.

И меча също пожелал —

от ножницата многократно

1128 го дърпал, но безрезултатно.

И вече щял с един замах

да го захвърли, но чул смях —

Йоне го гледал как се сили

1132 и го попитал: — Друже мили,

кажете ми какво ви става?

Това не ви ли се удава?

— И сам не зная. Бях решил,

1136 че кралят ми е подарил

оръжието, ала ето,

че май ще трябва на парчета

трупът му да се насече

1140 (като че в пещ ще се пече):

със меча за да се сдобия,

наложи се да го убия.

Йоне му рекъл: — Лесно мога

1144 да му го взема. На тревога

сега недейте се поддава.

— След като можете, тогава

по-бързо действайте! — отсякъл

1148 младежът. И Йоне съблякъл

напълно рицаря убит —

и шлем, и ризница, и щит

в ръцете си младежът стискал.

1152 Но в този миг той не поискал

да сложи рицарските дрехи

наместо своите доспехи.

Коприненото наметало

1156 от рицаря не би стояло

добре на момъка. Не, не!

Каквото да твърдял Йоне,

той нямало да позволи

1160 обущата му да свали.

— Шега си правите, изглежда.

Не мога здравите одежди,

които ми добре стоят,

1164 да ги захвърля насред път.

От думите ви тъй излиза…

Нима конопената риза

за друга ще сменя, по-мека?

1168 Наметка ли да сложа лека

и да оставя тук онази,

която от дъжда ме пази?

По дяволите който смята,

1172 че моите дрехи на земята

ще хвърля, за да взема чужди!

Луд от съвети няма нужда —

оръжие той искал само…^[7]

1176 Йоне склонил пред твърдостта му

(било излишно да се спори),

поставил лъскавите шпори

върху обущата от кожа,

1180 а после ризницата сложил,

и шлема му нахлузил лесно

(а той отивал му чудесно),

на кръста меча му пристегнал

1184 (и той като излят прилегнал),

след туй пък му показал как

на стремето да слага крак

и как на коня да се мята

1188 (това не му било познато).

Накрая копие му дал,

и във момента, в който щял

да тръгва, чул гласа му: — Аз

1192 дарявам коня си на вас;

макар че е неудържим,

не ще ми е необходим.

А вие краля поздравете

1196 и му бокала занесете.

А пък девойката, която

получи удар по главата

от сенешала, нека знае,

1200 че той един ден ще се кае:

е такъв обяд ще го гостя,

че тройно ще му отмъстя.

Йоне тогава обещал

1204 да върне златния бокал

и с думи топли и добри

девойката да ободри.

И всеки своя път си хванал…

1208 Когато пред Артур застанал,

Йоне веднага му подал

в ръката златния бокал

и рекъл: — Сир, бокала! Ето!

1212 Изпраща ви го този, дето

заслужи рицарската чест.

— Но кой е станал рицар днес? —

попитал кралят с изненада.

1216 — Сир, тази чест сега се пада

на онзи момък, който влезе

при вас на кон и пак излезе.

— Говориш за един абдал,

1220 безцеремонно настоял

оръжието да му дам

на онзи рицар, който срам

и неприятности ни носи?

1224 — Да, сир, за него е въпросът.

— Как взе той златния бокал?

Едва ли с рицаря-нахал

поддържали са дружба стара?

1228 — О, не! Младежът го накара

с живота си да заплати.

— Но как се случи, разкажи.

— Сир, аз дори и не разбрах:

1232 най-неочаквано видях,

че рицарят започна пръв,

а после цял потъна в кръв:

младежът просто се обърна

1236 и хубавичко му го върна —

със удар му разби главата

и онзи падна на земята.

Артур упрекнал сенешала:

1240 — Ах, Ке, не чакайте похвала

от мен! Когато се обади,

гласът ви все ни носи свади.

От рицар днеска той лиши ме,

1244 с чест защищавал мойто име.

— И друго, сир, кълна се вам,

че той помоли да предам

и на момичето, което

1248 Ке днес удари по лицето,

че той ще отмъсти за нея

и ще накаже сам злодея.

Бъдете сигурен в това!

1252 Чул шутът тези му слова

(край огъня, където бил),

до краля бързо приближил

и рекъл с радост на сърцето:

1256 — Сир, Бог ми е свидетел. Ето,

че вече сбъдват се знамения

за страховити приключения

и те ще се повтарят често

1260 и ще се отразят злочесто

на някои. И ще проклина

Ке онзи ден, когато зина

да клевети, че и до бой

1264 достигна в злобата си той.

Обидата до седем дена

ще бъде скъпо възмездена:

ще си плати той, че ме ритна,

1268 че на девойката налитна,

че повали я със плесница.

Ке скоро своята десница

ще види сам на две пребита

1272 и ще я носи в лакът свита

поне шест месеца… Пък нека

отплатата да му е лека!

Не ще му се размине тя.

1276 Когато Ке дочул вестта,

че чака го направо ад,

без малко шута щял от яд

да умъртви на място там,

1280 без да му мисли. Но от срам

пред краля, примирил се той

и се разминало без бой.

Артур му рекъл: — Ке, злочест

1284 направихте деня ми днес.

На момъка да бяхме ние

показали как да се бие,

как копието да върти,

1288 как с щита да се защити…

Какъв смел рицар би излязъл!

Поне до днеска е показал,

че не владее занаята,

1292 че липсва сръчност на ръката

при нужда да размаха меча…

А ето че кон язди вече

със риск разбойник посред пладне

1296 отнякъде да го нападне,

и силом коня му да вземе

или да го срази без време.

Той глупав си е като патка

1300 и би загубил всяка схватка.

Така, обзет от съжаление,

от болка и от умиление,

не знаел кралят що да стори

1304 и просто секнал да говори.