Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (17)

Признанията на Лошата мома. Спор с Гриномелан

Когато минали оттатък,

Говен веднага слязъл с коня,

8364 а там дошъл бил вече оня

самонадеян, силен рицар

и той на лошата девица

задал въпроса: — Мила моя,

8368 кажи дали познаваш тоя,

който върви въоръжен

и идва право срещу мен?

— Не, драги, аз не го познавам —

8372 му отговорила тогава

момата злобно, — ала знам,

че вчера с мен дойде насам.

А той отвърнал й: — За бога,

8376 аз тъкмо чудех се как мога

да го открия в тез предели

и даже питах се не е ли

избягал вече. Кой е тоя

8380 чужд рицар, влязъл във Галвоя

и после невредим оттам

се е завърнал? Аз не знам

такъв човек до днешен ден —

8384 в това поне съм убеден.

И тоя има да си пати,

в затвор и него ще изпратя,

щом като случаят събра ни.

8388 И вместо много да се кани,

той хванал здраво своя щит

и бил готов да връхлети

съперника си да удари

8392 със всичка сила, но не сварил…

Говен му устрема пресякъл

и със един замах той свлякъл

противника си на земята

8396 с кървяща рана във ребрата.

Но ризницата устояла

и острието не успяло

да я разкъса на парчета.

8400 Ала пък точно там, където

ударил, бликнала кръвта

и му обагрила плътта.

Раненият отново станал

8404 и пак за меча си се хванал

в стремеж да налети на бой,

но вече изтощен бил той,

защото целият бил в кръв

8408 и се видял принуден пръв

съперника си да помоли

за милост. На Говен какво ли

оставало му? Той приел

8412 и при лодкаря го завел.

Ненавистната зла мома

видяла всичко и сама

от коня слязла, а Говен

8416 я поздравил и с той почтен

й казал: — Хубавице драга,

на своя хубав кон веднага

качете се и през реката

8420 ще минете със мен оттатък.

Да ви оставя тук не бива.

А пък момата заядливо

му рекла: — Рицарю наперен,

8424 ако приятелят ми верен

не бе ранен преди това,

не бихте казал тез слова,

а щяхте да сте ням от страх,

8428 като че ли сте мат при шах.

Да, повалихте го, обаче,

признайте си, това не значи,

че по-добър сте. Често става

8432 слаб силен да надделява.

Ако сега ме придружите

там до дървото и склоните

да сторите това, което

8436 той правеше за мен, дордето

бе още здрав, тогава чак

ще кажа, че сте по юнак

и с вас ще се държа учтиво.

8440 — Девойко драга, аз отивам —

отвърнал й Говен, — защото,

щом като трябва до дървото

да се отиде, туй съвсем

8444 не е за мен голям проблем.

А тя си рекла: — Да не дава

Бог да ви видя пак тъдява.

Отправили се те нататък.

8448 той яздел бързо след момата,

а пък във замъка жените

от жал си скубели косите

и вайкали се през сълзи:

8452 — Беда ужасна ни грози!

Защо ли не умрем веднага!

На явна гибел се излага

човекът, станал наш спасител,

8456 наш господар и покровител.

Онази зла девойка вече

отведе го и той далече,

сред чужди, ще умре злочест.

8460 Че никой друг оттам до днес

не се е върнал пак при нас.

Скърбим тук всички в този час.

Когато Бог ни с него сбра,

8464 във своята звезда добра

повярвахме — мъж съвършен,

с такива добрини дарен,

дойде за нашето спасение.

8468 И всички те, опечалени,

следели с взор как той, уви,

след злобната мома върви.

Когато стигнали, Говен

8472 й казал: — Драга, според мен

пред вас поетия обет

изпълних вече. Занапред,

щом друго искате, за бога,

8476 ще го направя и ще мога

да се представя с чест пред вас.

Отвърнала му тя тогаз:

— Ей там се вижда брод дълбок,

8480 отвсякъде със бряг висок.

Приятелят ми често сам

минаваше реката там

и ми донасяше цветчета

8484 от разцъфтелите дървета.

— Как тъй, девойко! Там брод няма.

Реката много е голяма.

Какъв висок и стръмен бряг!

8488 Наистина не виждам как^[1]

човек преминал би оттатък.

— Аз знаех — рекла му момата, —

че сигурно ще ви е страх.

8492 До днеска никога не бях

и мислила, че сте способен

през този страшен брод злокобен

да минете. Какъв юнак

8496 сте вие, щом до онзи бряг

не стигнете? А уж сте смел!

Говен жребеца си повел

към онзи бряг висок, отвесен

8500 и над реката се надвесил:

макар че тя била дълбока,

не му се сторила широка

и той се поуспокоил.

8504 Един ли път принуден бил

да се прехвърля с кон над ров

и по-широк! Той бил готов

на всичко. Чувал бил мълвата,

8508 че който скочи през реката,

ще бъде увенчан със слава.

Отдалечил се той тогава

да се засили, та дано

8512 прескочи над водата, но

попаднал точно по средата.

Все пак със плуване оттатък

да мине конят му успял,

8516 но щом брега достигнал, спрял

почти напълно изтощен.

Веднага рицарят Говен

от коня слязъл, снел седлото,

8520 встрани оставил го, защото

било то със вода пропито.

Заел се после упорито

да бърше коня по главата,

8524 по хълбоците и краката

и щом добре го подсушил,

седлото сложил и решил

на път отново да поеме,

8528 но с бавен ход. След кратко време

той недалече забелязал

сам рицар, който бил излязъл

на лов за птици из полето.

8532 Тъй ведро му било лицето

и толкова красив бил той,

че аз сега се питам кой

сполучил би със думи само

8536 да ви опише хубостта му.

Говен до него приближил

и пръв започнал: — Друже мил,

след като Бог ви е създал

8540 като върховен идеал

за красота и смелост, нека

със радост и късмет довека

най-щедро Той да ви дарява.

8544 Отвърнал другият тогава:

— По-хубав и по-съвършен

си ти самият според мен.

Но мога ли да зная как

8548 остави ти на онзи бряг

проклетата и зла мома?

Нали не беше там сама?

— Не, с рицар бе — додал Говен. —

8552 Със рядък щит въоръжен.

— А с него ти какво направи?

— В бой победих го. — И тогава?

— Остана пленник на лодкаря

8556 и той в дома си го закара.

— Добре си сторил, скъпи брате.

Ще ти призная, че момата

ми бе приятелка, но тя

8560 отказваше ми любовта,

която чаках да получа.

Така и не дочаках случай

„приятел“ да ме нарече.

8564 Ще ти призная още, че

целувал съм я, но насила.

Тя никога със мене мила

не е била. Аз всъщност знам

8568 защо любовният ми плам

за нея бе непоносим.

Тя имаше си свой любим,

но аз му я отнех в двубой,

8572 във който мъртъв падна той.

Със себе си я взех тогава,

но убедих се, че не става

насила хубост. Та какво ли

8576 не правих? Колко й се молих?

Ала напразно всичко беше.

Тя непрекъснато следеше

удобен случай да избяга.

8580 И след като успя, веднага

с друг рицар се сприятели…

От него я отне, нали?

И той със копие умело

8584 си служи и се бие смело,

ала все пак не се реши

до мене да се доближи.

А ти с постъпката си днес

8588 спечелил си такава чест,

каквато никой рицар млад

не е познал на тоя свят.

През Зли брод със успех си скочил

8592 и никой днес не ще посочи

да го е правил някой друг.

— А пък момата, драги, тук

твърдеше друго: тя пред мен

8596 говореше, че всеки ден

приятелят й там минавал.

— Тъй ли? Измамница такава!

В Зли брод да беше тя умряла!

8600 Наистина е полудяла,

щом е могла това да каже.

Презирала те е. И даже

е искала да те удави.

8604 Всевишният да се разправи

със тази дяволица!… Нужно

е с теб да действаме задружно

(каквото и със нас да стане)

8608 и да поемем обещание,

че ако занапред се случи

да искаш нещо да научиш

от мене, щом ми е известно,

8612 ще ти го доверя най-честно.

За тебе също да важи!

Щом питам те, не ме лъжи,

а истината говори.

8616 Говен се съгласил — дори

взел пръв въпроси да задава:

— Сир, имате ли си представа

чий град е този, как зове се?

8620 — Чуй, брате, този град чудесен

от Господа ми е дарен

и се нарича Оркелен.

— А вас самия как зоват?

8624 — Гриномалан. — Един ли път

съм чувал да се споменава

за рядката ви бойна слава^[2]

и че огромното имение

8628 е ваше собствено владение.

А как нарича се момата

на този рицар, за която

добро не чух аз? — Да, така е.

8632 Тъй злобна и омразна тя е

и върши толкова злини,

че всички хора настрани

от нея винаги стоят.

8636 Надменната я там зоват.

И с право… В Логър е родена.

— А кой е рицарят надменен,

когото смазах, та лодкарят

8640 със ладията го откара?

— Ще отговоря, драги мой:

Надменния се казва той —

достоен рицар с рядка слава.

8644 Той сигурност осигурява

на идващите във Галвоя.

— А как е името на тоя

дворец, във който вчера бях

8648 и там до полунощ гулях?

Гриномалан засегнат бил

от тези думи и решил

да тръгне, малко натъжен.

8652 Ала настигнал го Говен

и го приканил: — Друже, спрете

и за обета си спомнете.

А той, подразнен от това,

8656 обърнал към Говен глава

и рекъл: — Нека е проклет

часът, когато аз обет

поех! Махни се надалече!

8660 И нека смятаме, че вече

обетът ми пред теб отпада.

Сега разбирам с изненада,

че ти познаваш тъй палата,

8664 както познаваш и луната.

А аз очаквах да узная

от теб оназ страна каква е.

— Сеньор, наистина аз бях

8668 във онзи замък и преспах

във чудното легло. Едва ли

в такова някога са спали

и други рицари, защото

8672 неповторимо е леглото.

— Изглежда ми невероятно!

В действителност ми е приятно

да чуя новини прекрасни.

8676 Ала това не са ли басни

на сладкодумен фантазьор?

Не си ли всъщност ти жонгльор,

а аз за рицар най-достоен

8680 те взех. С какъв ли подвиг боен

в палата си се проявил?

Къде по-точно там си бил?

— Ах, адски ужас преживях,

8684 сеньор! Аз тъкмо седнал бях

върху леглото и тогава

настана безподобна врява:

въжета скърцаха, звънтяха

8688 звънци; прозорците там бяха

затворени, ала самички

за миг разтвориха се всички

и разлюляха се стените.

8692 Политнаха към мен стрелите

на лъкове и арбалети,

забиваха си върховете

във моя щит, а страшен лъв,

8696 настръхнал, зажаднял за кръв,

нападна ме. Той бил държан

с вериги тежки окован,

като че чакал този ден

8700 да се нахвърли върху мен.

Но острите му нокти в щита

стоят си и сега забити.

Мой друже, щита погледнете

8704 и сам в това се уверете.

Какво ще кажете? Все пак

това не е ли явен знак,

че героично се държах?

8708 И слава богу аз успях

с меч да му отсека главата

и предните крака — и двата.

Говен не бил се доизказал,

8712 а другият бил вече слязъл

от коня и като застанал

на колене, смутен захванал

да иска прошка от Говен,

8716 че бил към него непочтен.

Говен му казал: — Забравете

това и бързо се качете

на коня си, мой друже драг.

8720 Гриномалан възседнал пак

чудесния си кон и казал:

— Нататък Господ да ви пази!

Доколкото аз знам, до днес

8724 не е познал такава чест,

такава слава никой рицар.

А белокосата кралица,

приятелю, нали можахте

8728 да видите? Нали разбрахте

и как на име я зоват,

и откъде е? — Никой път,

сеньор, не бих си позволил

8732 такъв въпрос. А да съм бил

със нея, да, аз имах случай.

— Сега от мен ще го научиш:

на крал Артур е майка тя.

8736 — За бога, знам, че сто лета

е вуйчо ми Артур навършил

и може да ги е прехвърлил.

А има шестдесет години

8740 откак се майка му помина.

— И все пак майка му това е.

От всеки в кралството се знае,

че Утер Пендрагон, бащата,

8744 умрял, а след това в страната

кралицата Игерн дошла

и тъй омаяна била,

че наредила на скалата

8748 да бъде построен палатът,

където ти си престоял.

Навярно вече си видял

ти там и младата кралица:

8752 и тя голяма хубавица,

и тя достойна и богата.

На краля Лот е тя жената

и майка на Говен. Да може

8756 той само зло да среща, боже!

— Говен добре познавам аз,

а майка му не е сред нас

от вече двадесет лета.

8760 — Не споря. Тъкмо тука тя

след идването си родила

момиче хубаво и мило,

сегашната мома, която

8764 тъй скъпа ми е на душата.

Та тя сестра е на Говен^[3].

Ах, ако можеше пред мен

той да изникне в този час,

8768 сърцето му изтръгвам аз

и с меч отсичам му главата,

макар че влюбен съм в сестрата.

— Мой друже, хората различно

8772 обичат. В случай че аз лично

девойка някаква обичам,

това ще значи, че обричам

душата си и на родата.

8776 — И аз тъй гледам на нещата.

Но като си помисля само

как зверски на Говен баща му

уби баща ми; на свой ред

8780 Говен пък моя братовчед^[4]

уби — а той бе рядък рицар!

За жалост моята десница

от онзи ден до днешна дата

8784 все чака случай за разплата.

Една молба към тебе имам,

сеньор: при моята любима

във замъка сега върви,

8788 от мене ти я поздрави

и този пръстен й предай.

Кажи й, че във любовта й

не се съмнявам аз и смятам,

8792 че предпочита тя самата

да види брат си умъртвен,

а не мен в кутрето ранен.

Говен молбата му приел,

8796 подадения пръстен взел

и казал: — Друже, ще го сторя.

Честит сте с вашата изгора,

със благородната девица,

8800 със тази умна хубавица.

Тя, брате, е мома прекрасна,

щом е наистина съгласна

с това, което ми твърдите.

8804 — Безкрайно ще ме задължите,

щом проявите добрината

да идете сега в палата

и пръстена да занесете.

8808 В замяна на това кажете

пък аз за вас какво да сторя?

Но нека да ви отговоря,

за името на този замък:

8812 нарича се Шампийски камък,

така се казва и скалата.

Тук практикуват занаята

да боядисват платове

8816 в червени, топли цветове.

От тях най-много се купува.

Дали не ви интересува

и друго? Реченото сторих,

8820 на питането отговорих

и нямам друго да добавя.

— Тогава тук ще ви оставя

и нека да си кажем сбогом.

8824 — Изчакайте, сеньор! Аз много

ще съм доволен да узная

и името ви най-накрая —

преди да сме си сбогом взели

8828 и да сте своя път поели.

— Признавам, че не съм от тия,

които името си крият —

отвърнал другият тогаз. —

8832 Омразният Говен съм аз.

— Така ли? — Племенник на краля.

— Не чакай днес да те похваля

за лудостта и дързостта.

8836 Ах, как желая ти смъртта.

Как искам начаса да взема

оръжието, щита, шлема,

да влезем в ръкопашен бой,

8840 та с меч да ти покажа кой

съм аз — и твоята глава

да се търкулне. Щом това

не плаши те, тогава спри!

8844 След миг се връщам. И дори

ще доведа тук двама-трима,

та и свидетели да има.

А можем да приключим спора

8848 като поканим други хора:

след като минат седем дена,

ще дойдем тук въоръжени,

ти — със кралицата честита,

8852 с Артур и неговата свита,

а аз — със свои приближени,

та всички да са убедени

кой бил е по-сърцат, по-смел

8856 в решителния ни дуел:

той няма да остане скрит

за благородния елит.

Щом като всички хора днес

8860 ни смятат за мъже със чест,

двубоят между нас не бива

във никой случай да се скрива

или да бъде той разбран

8864 като добре скроен капан,

при който се взаимно мамим.

Да видят рицари и дами

кой първи между теб и мен

8868 ще се почувства победен

и кой ще бъде победител

пред погледа на всеки зрител.

— Сеньор, отвърнал му Говен,

8872 ако зависеше от мен,

естествено бих предпочел

да няма между нас дуел.

Ако съм сторил прегрешение,

8876 ще ви поискам извинение

пред всички от околността,

тъй както разумът, честта

на съвестта ми го налагат.

8880 Отвърнал другият веднага:

— Здрав разум ли ще проявиш,

ако дуела отмениш?

Предложих ти да избереш

8884 или сега да ми дадеш

възможност меча си да взема,

или пък след неделя време

да призовеш тук своите хора.

8888 Знам, че Артур ще свика двора

на Петдесетница в Оркания^[5]

и много гости ще покани.

Дотам два дена път се ходи.

8892 Ако се пратеник проводи,

той всички ще намери в стана.

Побързай: ден година храни.

Говен отвърнал му тогава:

8896 — Да, дворът се установява

в Оркания. До вечерта,

най-късно утре сутринта,

свой пратеник ще пратя там.

8900 — А аз — подел Гриномалан —

предлагам заедно да идем

най-хубавия мост да видим.

Там хем дълбока е водата,

8904 хем бързотечна и оттатък

от незапомнени години

човек не е успял да мине.

Веднага възразил Говен:

8908 — Но за какво ми е на мен

да търся брод или пък мост?!

Защо девойката със злост

да казва после, че съм бил

8912 страхливец? Вече съм решил

поетия обет да спазя

и да се върна при онази

девойка. — И Говен пришпорил

8916 чудесния си кон и сторил

такъв отскок, че мигом пак

бил на оттатъшния бряг.

Видяла този скок момата,

8920 поела коня за юздата,

отвела го, а след това

извила към Говен глава,

до него тя се приближила

8924 и от сърце го поздравила,

признавайки му, че желае

за грешката да се покае:

нали по нейното желание

8928 подложен бил на изпитание.

— Сеньор, бях много груба аз

към всички други и към вас.

И ако имате търпение,

8932 едно подробно обяснение

аз настоявам да ви дам.

Изглежда онзи рицар там,

с когото срещнахте се вие

8936 (ах, бог дано да го убие!),

бе влюбен в мен, но аз, напротив,

намразила го бях, защото

уби приятеля ми мил.

8940 Та той си беше наумил,

че мога да го заобичам,

и със примамки най-различни

да ме спечели се стремеше.

8944 Стремежът му напразен беше.

Щом случай ми се предостави,

веднага аз го изоставих

и тръгнах, без да губя време,

8948 с тоз, от когото ти отне ме —

(не съм за него закопняла!).

Но бях направо полудяла

от скръб по моя пръв любим.

8952 Светът ми бе непоносим

и станах злобна и лукава.

Не се изобщо притеснявах,

че някого с това тормозя.

8956 Мечтаех да открия този,

който не би ме изтърпял

и в яростта си, побеснял,

би ме разкъсал на парчета.

8960 Дотолкова се чувствах клета,

че да съм мъртва предпочитах.

Сеньор, как бих била честита

да ми наложиш наказание

8964 и то да е за назидание

на всяка друга хубостница,

решила срещу някой рицар

да каже дума заядлива^[6].

8968 — Девойко мила и красива,

защо да ви наказвам строго?

Не съм такъв човек, ей богу!

По-скоро коня възседнете

8972 и незабавно с мен тръгнете

да идем при лодкаря двама!

— Сеньор, заклевам се, че няма

днес ядове да ви създавам.

8976 Отправили се те тогава

към пристана и през реката

със лодка минали оттатък,

където бил самият замък.

8980 Пред замъка моми и дами,

до преди малко натъжени,

го срещнали с лица засмени.

Ведно жените и мъжете

8984 ликували с души, обзети

от радост, още непозната

за тях. Пред входа на палата

кралицата добра и тя

8988 споделяла им радостта.

И всички с весело сърце

се уловили за ръце,

танцували и песни пели.

8992 А някои от тях поели

доспехите му, щита, меча

и го приветствали сърдечно.

Така радушно и момата

8996 била посрещната в палата:

най-вече заради Говен

тоз прием бил й отреден.

С безкрайна радост във душите

9000 сред шумна веселба дошли те

до залата, места заели

и малко след това видели

Говен как за ръката хванал

9004 сестра си, братски я поканил

на Чудното легло да седне,

в очите после я погледнал

и рекъл й: — Девойко знатна,

9008 за вас е този пръстен златен

със бляскав изумруд изящен.

От онзи бряг ви го изпраща

млад рицар — той ви поздравява

9012 и казва, че ви обожава,

че страшно влюбен е във вас.

— Във връзка със това и аз

ще ви призная, друже мой,

9016 че външно ми харесва той.

Обаче стига ли това?

Бил казал ласкави слова,

а всъщност само през реката

9020 ме е поглеждал! Аз самата

съм трогната от любовта му.

В това се заключават само

интимностите между нас.

9024 Така държа се с него аз,

като че сме добри познати.

Той тука свои хора прати

от него да ме поздравят

9028 и със молби да ме склонят.

Приех му хората, обаче

това за мен съвсем не значи,

че нас любов ни свързва вече.

9032 — А той за вас, девойко, рече,

че брат ви днес да е умрял,

на вас ще е по-малко жал,

отколкото, ако при бой

9036 във кутрето ранен е той.

— Ах, друже мили, аз се чудя

как може тази мисъл луда

в главата му да се роди.

9040 Та моят брат Говен дори

не е разбрал, че съм родена…

А що отнася се до мене,

Гриномалан да ме прощава

9044 и да не си въобразява,

че бих приела моят брат

заради някакъв познат

от зло да бъде сполетян,

9048 та бил той сам Гриномалан

или пък някакъв друг рицар.

В туй време старата кралица

до дъщеря си приближила

9052 и рекла: — Моя дъще мила,

какво ли онзи рицар прави

със внучката ми, с дъщеря ви?

Изглежда толкова голяма

9056 е тайната му. Ала няма

причина тук, която може

нас двете с теб да ни тревожи.

Това, че най-добрият рицар

9060 с най-прелестната хубавица

сега говори, мен ме радва.

Аз моля Бога и до сватба

да стигнат някоя година

9064 и както на Еней Лавиния,

на него да хареса тя.

— Дано! Дай боже любовта

да го обвърже здраво с нея

9068 и двамата да заживеят,

като че тя му е сестра^[7].

Така кралицата добра

си мислела, без да се сеща,

9072 че сам синът й е отсреща.

А те, както сестра и брат

обичат се на този свят,

обичали се дотогава,

9076 дордето двамата узнават,

че са наистина такива.

А майка им триж по-щастлива

била, когато го разбрала,

9080 когато вече ги видяла

в дома си двамата събрани.

Тогава тъкмо бил поканил

Говен един млад рицар смел,

9084 красив и сръчен, и умел,

да влязат в стая неголяма

и щом оказали се двама,

Говен му рекъл: — Момко млад,

9088 ти на достойнства си богат.

Ще те изпратя със задача

там, дето много ще те тачат.

Но всичко да остане в тайна.

9092 — Дискретността ми вред е знайна.

С игла да ми бодат езика,

от болка няма да извикам

и нищо няма да издам.

9096 — Чудесно! Ще отидеш сам

във двора на Артур. От мен,

от племенника му Говен,

го поздрави. Не е далече

9100 Оркания — отдавна вече

той известил е, че там дворът

пренася се и много хора

ще дойдат. За по път да знаеш,

9104 че щом от нещо се нуждаеш,

на мене да разчиташ можеш.

Нерадостен и разтревожен

ще бъде кралят в този ден,

9108 но щом го поздравиш от мен,

ще му разсееш в миг тъгата.

Когато стигне новината

в двореца му до всеки кът,

9112 и там ще се развеселят.

Ще предадеш на моя крал,

комуто съм почтен васал,

на петия (последен) ден

9116 на празника той, придружен

от всички свои верни хора,

дошли в Оркания за сбора,

да тръгне рано към полето

9120 и да отиде там, където

висока кула се издига

и до небето чак достига,

защото вече съм се врекъл

9124 в дуел да вляза със човека,

намразил страшно както мен,

така и моя суверен.

Противникът Гриномалан е,

9128 а той ненавист смъртна храни

към близките ми и към мене.

Държа да е предупредена

кралицата за туй сражение:

9132 приятелските отношения,

в които сме един към друг,

ще доведат и нея тук.

Да дойдат също всички дами,

9136 познаващи предаността ми,

а и девойките, които

обичат ме с любов нескрита.

Ала изпитвам безпокойство,

9140 че нямаш хубав кон, със който

ти да пристигнеш рано в двора.

Но другият му отговорил,

че има здрав и пъргав кон

9144 и че на своя вихрогон,

каквото и по път да става,

ще стигне бързо. И тогава

младежът, който се наел

9148 да стори нужното, повел

към някакъв обор Говен.

Оттам извели след момент

един кон вече оседлан

9152 и неотдавна подкован.

Когато го видял, Говен

доволен казал: — Според мен,

младежо, случаят е ясен.

9156 Жребецът ти е първокласен.

Дано през целия ти път

над тебе ангели да бдят.

Говен младежа придружил

9160 до пристана, където бил

във ладията си лодкарят.

Щом той оттатък го закарал,

посочил му кой път да хване,

9164 за да отиде до Оркания

(щом питаш, както е известно,

дори до Рим ще стигнеш лесно).

Говен завърнал се обратно

9168 и в обкръжение приятно

той отпочинал си чудесно

сред развлечения и песни.

Кралицата пък отнапред

9172 оповестила, че е ред

водата за петстотин вани

да стоплят, та момци отбрани

в тях след това да се изкъпят,

9176 да облекат одежди скъпи

от платове златотъкани,

а после прави да застанат

за утринната литургия

9180 и коленете да не подвият.

Щом свършила, Говен чевръсто

на всички сложил меч на кръста,

а пък на десния им крак —

9184 желязна шпора. После пак

изправил се. Така Говен

видял се заобиколен

от петстотин левенти стройни,

9188 за рицарския сан достойни.

Младежът яздил тъй добре,

че сварил да се добере

до град Оркания, където

9192 с тъга голяма на сърцето

Артур със верните си хора

се съвещавал вече в двора.

Когато момъка видели,

9196 те рекли: — Този мъж не е ли

забързан прекалено много?

Той иде отдалеч, ей богу!

Дали не носи вести нам?

9200 За жалост кралят глух и ням

сега за всяка чужда реч е.

Тъгата толкова му пречи!

Да чуем пратеника! Днес

9204 той явно носи важна вест.

А после вече ще решим

как крал Артур да утешим.

Вестителят да не разчита,

9208 че за Артуровата свита

ще почне някой да говори!

Какво ли може да се стори,

когато страх и отчаяние

9212 владее нашето съзнание.

Споходи ни съдба нелека —

загубихме Говен, човека,

дарил ни с дрехи и храни,

9216 и с много други добрини.

Така народът в този ден

оплаквал монсеньор Говен.

Щом момъкът това видял,

9220 отишъл при добрия крал

в голямата парадна зала,

където се били събрали

сто графове и сто херцози,

9224 и сто крале… Но липсвал този,

заради който бил сломен

Артур… Да, липсвал му Говен.

Изпаднал кралят в безсъзнание

9228 от скръб и цялото събрание

се втурнало да го свестява.

А Лора^[8], без да известява,

във залата се появила,

9232 за миг кралицата открила,

а тя, понеже я видяла

тъй притеснена, пожелала

от дамата си да узнае

9236 тозчас причината каква е…