Кретиен дьо Троа
Персевал, или Разказ за Граала (6)

Замъкът Добър пристан и неговата господарка Бланшфльор

Щом той навлязъл във гората,

1704 изпълнила му се душата

със чувство радостно, което

не би изпитал сред полето.

Когато момъкът излязъл

1708 извън леса, той забелязал

град хубав, здраво укрепен,

ала градът бил обкръжен

от пуста шир и от морето.

1712 Той продължил натам, където

се извисявал замък бял,

до входа стигнал и видял,

че трябвало по мост да мине,

1716 а мостът можел да се срине —

разклатен, неустойчив бил.

Но рицарят се престрашил,

а щом се озовал оттатък,

1720 видял заключена вратата.

И след като дошъл дотук,

той взел да удря със юмрук

и силно, с пълен глас, да вика.

1724 Една девойка бледолика

от замъка се появила,

към портата глава извила

и викнала: — Хей, кой е там?

1728 Младежът се показал сам

пред нея и с усмивка блага

й казал: — Аз, девойко драга,

съм рицар и ви моля днес

1732 да ме дарите с тази чест

у вас да бъда през нощта.

— Да, може, сир — му рекла тя. —

Щом имате това желание,

1736 ще ви окажем тук внимание

на рицар както подобава.

Отдръпнала се тя тогава,

а той си мислел що ще стори,

1740 във случай че не му отвори

и трябва вънка да остане…

Заудрял още по-припряно,

и в миг слуги се появили,

1744 учтиво госта поздравили

и го поканили сред двора.

Във друг край тукашните хора

да са се чувствали прекрасно…

1748 Но там живеели ужасно,

измъчвани от страшен глад,

осъдени на вечен ад.

Отвътре — никаква разтуха,

1752 отвънка — пустош и разруха,

където пътник да премине,

навред го срещали руини,

невиждали човешки крак.

1756 В града им имало все пак

два манастира — две абатства,

единият — за бедно братство,

а другият — за монахини.

1760 Ала сред всичките руини

една икона не открил,

защото манастирът бил

ограбен и опустошен,

1764 вратите зеели весден,

ни мелница, ни пещ в града,

за да заситиш с хляб глада,

ни плодове да събереш,

1768 ни нещичко да продадеш.

Младежът сварил в този вид

града — опразнен и разбит,

със замък, в който нито сидър,

1772 ни хляб, ни вино се намира.

Накъм дворец, покрит със плочи,

младежът после се насочил,

като вървял подир слугите.

1776 Все пак внимателни били те,

помогнали му и той слязъл

от коня. В този миг излязъл

от замъка един мъж млад,

1780 държейки във ръка халат,

друг повода на коня взел

и във яхъра го завел —

един яхър, където няма

1784 ни жито, ни овес, ни слама.

И всички заедно поели

по стълбището и въвели

младежа във просторна зала.

1788 Една девойка се задала

в миг откъм залата голяма,

след нея пък вървели двама

мъже, отрано посребрели,

1792 несгоди тежки преживели.

Те щели да са в свойта сила,

ако не ги била сломила

така неволята горчива.

1796 Девойката била красива,

със грация на папагал,

с наметка, с туника и шал —

и всичко в пурпур и позлата:

1800 със хермелинова подплата,

с яка самурена, обшита

със нишки сребърни, които

блестели като чист елмаз.

1804 И да съм имал случай аз

да ви описвам красотата,

с която Бог дарил жената

(косите, устните, челото),

1808 ще го направя пак, защото

тук всеки щрих е много важен —

най-дребната подробност даже.

Разпуснела ли си косата,

1812 блестяла тя като позлата.

Чело — високо, гладко, бяло,

досущ изваяно стояло.

Като че майсторска ръка

1816 я е изписала така:

с кафяви вежди тънки, вити,

с игриво пламъче в очите

и с поглед винаги засмян,

1820 с нос прав, изящно очертан,

а на лицето снежнобяло

червило, като лъч изгряло,

подсилвало й красотата^[1].

1824 Тя грабвала ума, сърцата

с вълшебство приказно, което

Бог бил й пратил от небето —

на друга той не бил го дал.

1828 А щом младежът я видял,

един на друг се поклонили,

и другите я поздравили.

Тя хванала го за ръката

1832 и рекла с горест на душата:

— О, рицарю мой, друже драг,

простете ми, че няма как

да ви приемем тука днес

1836 и по достойнство, и по чест.

Не ща да чуете от мен

ни плач, ни жалби в този ден,

да не помислите, че просто

1840 говоря аз така, че гостът

да си замине… Не дай боже!

Ще ви посрещнем, както можем,

пък Бог и по-добро да дава.

1844 И го завела тя тогава

във стая пищно подредена,

просторна, ярко осветена

с висок таван небесносин

1848 и към леглото с балдахин,

застлано цялото с коприна,

насочили се те двамина,

един до друг се настанили,

1852 до тях веднага приближили

шест-седем рицари, които

със удивление нескрито

поглеждали го, а той там

1856 стоял безмълвен като ням

и все си мислел за съвета

на благородника… Мъжете,

озадачени, промълвили:

1860 — Не е ли странно, Боже мили,

че непрекъснато мълчи!

Той ням е — ясно си личи.

И жалко, че на този свят

1864 май по-красив не е познат.

Та те са лика и прилика

с пленителната, ведролика,

но тъй измъчена девойка.

1868 Направо са чудесна двойка,

като че Бог ги е създал

един за друг. Но колко жал

изпълва ни при мисълта,

1872 че си мълчат и той, и тя!

И продължили да говорят

загрижено добрите хора.

Девойката все тъй мълчала,

1876 защото явно била цяла

в очакване той пръв да каже

най-простичката дума даже,

но не могла да продължава

1880 така и рекла му тогава:

— Отгде дойдохте тука, сир?

Той проговорил най-подир:

— Госпожице, бях в чуден замък,

1884 иззидан от прекрасен камък,

при благородник, който с мен

бе тъй любезен и почтен.

Голяма кула там видях

1888 и четири по-малки — тях

не ще описвам. Само знам,

че онзи благородник там

е Горнеман от Горт. И днес

1892 във кралството на рядка чест

и почести се радва той.

— Ах, колко вярно, друже мой,

представяте го! — рекла тя. —

1896 У вас личи искреността,

а който истина твърди,

сам Бог ще го възнагради.

Свети Рикие ми е свидетел^[2],

1900 че той е с висша добродетел.

И нека доверя на вас,

че племенница съм му аз…

Не съм го виждала отдавна.

1904 От думите ви става явно,

че по-достоен и по-честен

не ви е досега известен.

За прям човек той вас е взел

1908 и затова ви е приел

радушно, както сам си знае,

а той е щедър, всеотдаен.

За жалост, тук не сме богати.

1912 Днес вуйчо ми, прийорът, прати

за ядене шест хляба само,

опечени в обителта му,

и буренце с червено вино,

1916 та тази вечер да поминем.

Тук друго нямаме освен

убит на сутринта елен.

Тя наредила на слугата

1920 да сложи начаса софрата,

веднага всички там се сбрали

и до насита пили, яли.

А след това се разделили:

1924 едни се в замъка качили,

в нощта на пост за да стоят,

а други легнали да спят,

защото са били на стража

1928 преди това. И ще ви кажа,

че рицарите и слугите,

които бдели край стените,

били поне петдесетина.

1932 Не бива мълком да отмина

това, че всички други доста

са се погрижили за госта.

Едни веднага се заели

1936 леглото с хубави постели,

с възглавница да натъкмят,

та хубав да му е сънят

и да се чувства най-удобно.

1940 Когато си в легло подобно,

добре ще е девойка млада

да те дари в нощта с наслада.

Но той си нямал и представа

1944 как би прекарал нощ такава

и затова във сън дълбок

потънал нашият младок.

Девойката пък в този час

1948 била изпаднала във власт

на чувство бурно и опасно

и вече ставало й ясно,

че няма мира да намери,

1952 и взела даже да трепери,

да се обръща, да се мята…

А той спокойно спял в кревата.

С коприненото наметало

1956 загърнала тя свойто тяло

и авантюра дръзка, смела,

без да му мисли, предприела:

на нашия младеж решила

1960 да каже що е наумила.

В душата с тягостно вълнение,

в сълзи и в пот от притеснение,

от стаята си тя излязла,

1964 във неговата стая влязла

и до леглото му дошла.

Тъй развълнувана била,

че си не сдържала сълзите

1968 и те му парвали страните.

И докато тъй през нощта

на колене стояла тя,

не знаейки какво да стори,

1972 в просъница, без да говори,

видял я той как се е свила

и колко нежно е обвила

с ръце врата му, и решил

1976 да се покаже също мил:

към нея той прострял ръце

и с развълнувано сърце

продумал й с гальовен глас:

1980 — Нима, девойко, виждам вас?

Какво при мене ви докара?

— Ах, рицарю, хванете вяра,

кълна ви се в Отца и Сина,

1984 че има за това причина.

Към мене милост проявете! —

му рекла тя. — Не ме мразете.

Не съм от лудост обладана,

1988 така пред вас за да застана.

Не мисля си за нищо срамно,

за Бога! Просто е измамно,

че съм по нощница сега,

1992 а всъщност моята тъга

на никого не е позната.

Аз нямам радости в душата.

Откакто тука съм, какво ли

1996 не изтърпях — злини, неволи.

Не виждам смисъл да живея,

щом все в беди така ще крея.

Животът свършва се за мен…

2000 През тази нощ и този ден

на всичко аз ще сложа край.

От триста рицари комай

останали са петдесет,

2004 защото рицарят проклет

Ангингерон, зъл сенешал

на Кламадьо, без капка жал

изби ги или пък в затвора

2008 изпрати някои, но скоро

ще ликвидира той навярно

и тях жестоко и коварно.

Те няма как да се спасят.

2012 На мен бедите се дължат,

че цяла зима, цяло лято

измина вече, откогато

Ангингерон държи в обсада

2016 града и всичко живо страда.

Той умножава своите сили,

а нашите са се стопили.

Храните свършиха съвсем —

2020 на два-три дни веднъж ядем.

Ангингерон не ще се трогне

и ако Бог не ни помогне,

изглежда в много скоро време

2024 той замъка ни ще превземе

и аз ще се окажа в плен.

Не, най-добре ще е за мен

да сложа край на моите дни!

2028 Щом тялото се вледени,

тогава ще ми е все тая,

че злият Кламадьо накрая

с бездушен труп ще разполага.

2032 Не мога вече да отлагам:

аз имам скрит в една кутия

нож остър и ще се убия.

Това, мой мили друже, аз

2036 държах да споделя със вас.

Сега поспете си спокойно.

Каква възможност за достойно

и благородно поведение

2040 за рицаря! Тя без съмнение

дошла е тук да сподели

с горчиви думи, през сълзи

със него силната си болка

2044 и тъй да провери доколко

готов е да я защищава

и замъка да отбранява.

И той й казал: — Скъпа моя,

2048 най-настоятелно ви моля

да си избършете сълзите,

от нищо да не се боите

и да разчитате на мен.

2052 И знайте, че от този ден

ще ви предпазва Бог от злото.

Сега легнете с мен в леглото,

защото в тази нощ и аз

2056 не бих се отделил от вас.

— Щом радост ви това доставя —

му рекла тя, — ще го направя.

И той привлякъл я с милувки,

2060 със нежни думи и с целувки,

което много вероятно

за нея е било приятно.

Останали тъй долепени,

2064 макар и с устни разделени,

додето пукнала зората.

Изпълнила им се душата

със радост, че за първи път

2068 могли прегърнати да спят.

Но разделили се накрая,

тя върнала се в свойта стая

и преоблякла се веднага,

2072 без някой друг да й помага.

Щом изтокът лъчи запалил,

онези, що на пост стояли,

събудили мъжете, дето

2076 са спали през нощта, и ето

че всички те били на крак.

Девойката отишла пак

при рицаря и с топъл глас

2080 му рекла: — Връщам се при вас,

сеньор, за да ви пожелая

приятен ден. Уви, аз зная,

че дълго тук не ще стоите.

2084 Бог да помага да вървите

по рицарския славен път.

А аз самичка в този кът

оставам, без любезността ви…

2088 Без вас тук как ли ще се справим?

Не срещнахте за съжаление

заслуженото уважение.

И затова сега се моля

2092 дано, по Божията воля,

навред из другите места

ви срещнат с по-добри неща,

и с повече хляб, сол и вино!

2096 — Не, драга, аз не ще замина —

отвърнал бързо той, — преди

тук всичко да се нареди.

И миг дори не ще оставя

2100 врага ви с вас да се разправя.

Не, той ще падне поразен!

И ако бъда награден

тогава с вашето внимание,

2104 защо ми е от друг признание!

— Но то е нещо мимолетно —

отвърнала му тя кокетно. —

Нима ще се задоволите?

2108 За да не си въобразите,

че отказът ще означава

надменност и самозабрава,

ще кажа, че съм с вас съгласна.

2112 Но все пак нека ви е ясно,

че ако без да се превземам,

приятелството ви приемам,

аз не желая да умрете

2116 заради мене. Извинете,

това ще е прескъп залог.

Не сте тъй силен, тъй висок

(бъдете сигурен в това),

2120 че сам да вдигнете глава

срещу такъв здрав, силен рицар

с корава, варварска десница,

да му излезете насреща

2124 в открит двубой, в борба гореща.

— Не, драга, ще се уверите,

че няма да ме отклоните

сега от моята идея!

2128 Какво би взело връх у нея?

Не искала тя да го спре,

не искала и да умре.

Когато някой друг се врича,

2132 човек е склонен да отрича

това, което силно иска,

и тласка другия към риска.

Като жена със опит, тя

2136 му насърчавала страстта

към туй, в което дотогава

уж щяла да го укорява.

А той готов за схватка бил

2140 и мигом се разпоредил

доспехи да му донесат

и коня да му доведат.

Набързо коня оседлали

2144 и всички (рицари, васали)

със страх, изписан на лицата,

и със тревога във душата

му казвали: — Сир, Господ нека

2148 в опасната борба нелека

с вас бъде вечно и дано

зло сполети Ангингерон —

той с меч града ни порази.

2152 И всички, все тъй през сълзи,

когато портата минавал

и вече се отдалечавал,

в един глас го благословили:

2156 — Дано, сир, Бог ви дава сили,

Светият Кръст над вас да бди

и да ви пази от беди,

от плен, от смърт, от злия враг…

2160 След битката елате пак

във нашия изстрадал град,

от всички за герой признат,

заслужил най-висока чест…

2164 Ангингерон получил вест,

че идва мъж въоръжен,

но той бил твърдо убеден,

че ще превземе крепостта,

2168 преди да падне вечерта,

и че не ще се там намери

мъж, който с него да се мери.

А в стана верните му хора

2172 ликували, че много скоро

в града ще бъдат господари.

Ангингерон набързо сварил

да вземе меча си и щита

2176 и го видели как полита

на бързия си млад жребец

към безразсъдния храбрец.

— Младежо — грубо рекъл той, —

2180 ти мир ли искаш или бой?

Кажи, какво при нас те носи?

— Аз ще задавам тук въпроси! —

подел младежът с гняв в душата.

2184 Защо опустоши страната?

Защо народът е избит?

Ангингерон, надут, сърдит,

му рекъл: — Замъкът, градът

2188 веднага да се предадат.

А пък момата ще е в дар

на моя славен господар.

— По дяволите ще вървиш,

2192 ако такъв език държиш.

Я по-добре се откажи!

— Младежо, ти не се лъжи,

че честичко една злина

2196 я плаща някой без вина.

Тук момъкът не издържал

и на врага си налетял.

Когато мечът заговори,

2200 излишно ще е да се спори.

И всеки копието хванал

с острец от лъскава стомана

и с дръжка ясенова, здрава.

2204 (удобна, майсторска направа).

За миг пришпорили конете

и двамата, от гняв обзети,

един на друг си налетели.

2208 И копията зазвънтели,

и брони взели да скриптят,

и ударите да валят

по тялото и по главата,

2212 нахвърляли се във борбата

като глигани разярени.

За миг те спрели уморени,

но битката била подета

2216 със гняв такъв, че на парчета

летели копия край тях,

като че никой нямал страх

да сипе удари безброй.

2220 Но в този ръкопашен бой

Ангингерон бил тъй ранен,

че бил от коня повален

със силна болка във ръката.

2224 Младежът слязъл на земята,

не можейки да продължава

от коня си да се сражава,

и с меча го нападнал пак.

2228 Защо да ви разказвам как

те да се бият продължили,

как всеки влагал всички сили

и стръв в решителния бой,

2232 как твърде дълго траял той.

Ангингерон не издържал,

а нашият младеж не спрял

противника си да напада

2236 и той помолил за пощада.

Пощада? Дума да не става!

Но той припомнил си тогава,

че победителят не бива

2240 противника си да убива.

Тъй благородникът съветва

и сам младежът дал бе клетва.

— Сир, милост! — рекъл сенешала.

2244 Ще ви помоля за пожала,

не дръжте се жестоко с мен!

Признавам, че съм победен,

че паднах в битката позорно,

2248 че победителят безспорно

сте само вие. Някой друг,

ако не ни е гледал тук,

не би си вярвал на ушите

2252 и би помислил, че дължите

победата на чудо свише.

Но ето, раните ми вижте —

те ясно сочат резултата!

2256 Със меч спечелихте борбата

и хората ми го видяха.

Нали пред шатрата стояха.

Друг рицар на света едва ли

2260 с такава чест ще се похвали.

Я си спомнете за момент

не сте ли с нещо задължен

на някой благородник виден —

2264 при него нека да отида

да се разкая с намерение

със прошка и благоволение

да бъда аз удостоен

2268 и пак да си остана в плен^[3].

За мен по-хубав изход няма:

ще идеш ей там в оня замък,

една девойка там ще видиш

2272 (внимавай да не я обидиш

със нещо!). Ще я поздравиш

от мен. Кажи й, че държиш

да бъдеш неин верен роб!

2276 — Тогава нека моят гроб

е тук! — отвърнал сенешала. —

Та тя трикратно би желала

смъртта ми! Татко й загина

2280 и в мен бе цялата причина^[4].

Заслужил съм си без съмнение

и още повече презрение

е това, че аз не се смилих

2284 и рицарите й избих.

Мен там ме чака смърт, позор

(бих предпочел да съм в затвор)…

При друг приятел ме пратете

2288 или при дама, ако щете,

където няма риск голям.

Смъртта си ще намеря там,

за миг да й попадна само.

2292 Смилил се той над участта му

и му предложил да го прати

при други рицари познати,

в друг замък — в този, в който бил

2296 приет от благородник мил

сред каменните му стени,

със здрави кули отстрани,

достигащи до небесата,

2300 и с мост, издигнат над реката.

Ала и там затвор го чакал…

Молителят, без да протака,

му отговорил: — Сир, аз знам,

2304 че избавление и там

не ще намеря, а ще патя.

Един от неговите братя

убих в последната война.

2308 И там очаква ме злина.

Аз предпочитам да загина

от вас, наместо да замина

във оня замък тъй ужасен.

2312 — Тогава изходът е ясен:

едно остава — щеш не щеш,

пред крал Артур да се вречеш,

че ще останеш в негов плен^[5].

2316 Носи му поздрави от мен

и питай за една девица,

получила от Ке плесница.

Пред мен я плесна сенешала,

2320 защото беше се засмяла,

когато появих се аз.

Ти ще останеш в нейна власт

и ще й кажеш, че на Бога

2324 се уповавам, за да мога

да отмъстя за таз обида,

преди на оня свят да ида.

Ангингерон му обещал

2328 да иде при добрия крал

и с мисията да се справи,

а после заповед отправил

обсадата да прекратят

2332 и знамето да отнесат.

А момъкът се връщал вече

към замъка… Щом отдалече

мнозина лесно го познали,

2336 да го посрещнат се събрали,

но не разбрали как така

не им той носи на ръка

на победения главата.

2340 Щом като слязъл на земята,

учудването си не скрили

и да попитат се решили:

— С Ангингерон какво се случи,

2344 сеньор, кажете да научим.

Щом в плен не сте го тук довели,

главата му да бяхте взели!

— Сеньори, ако аз го бях

2348 убил, бих имал също грях.

Той близките ви е изтребил

и е заслужил смъртен жребий,

но би било позор за мен,

2352 ако убия победен.

Изпратих го да иде в двора

на крал Артур и там в затвора

да го държат до старост сива.

2356 Тогава радостна, щастлива,

девойката се появила,

с ръце врата му тя обвила

и го завела в свойта стая

2360 да си починат, както знаят,

да уталожат своя глад

с целувки вместо със обяд;

тъй в своите палави прегръдки

2364 те вкусили най-сладки глътки.

Когато Кламадьо дошъл

във своя стан, той с поглед зъл

напомнил, че е вече време

2368 града със меч да се превземе.

Ала един младеж на кон

му казал, че Ангингерон

неравна битка е загубил,

2372 и както си косите скубел,

добавил: — Монсеньор, кой знае

дали най-лошото това е?

— По-точно! Казвай! — Тоя ден

2376 Ангингерон бе победен

и бе изпратен във затвор

във крал Артуровия двор.

— Кажи, кой сторил е това,

2380 младежо, не пести слова!

От кой край взе се този рицар?

И как със своята десница

такъв левент е победил

2384 и силата му е сломил?

— За бога, монсеньор, признавам,

че лично аз не го познавам,

от Добри пристан^[6] той изскочи

2388 и бързо се към нас насочи

със лъскаво въоръжение.

— Какво е твойто предложение? —

попитал Кламадьо тогаз.

2392 — Да се завърнете при нас,

защото, монсеньор, оттатък

с добро не вярвам да ви чакат.

Друг рицар, който стар бил вече

2396 (той учил Кламадьо със меча

да удря), като чул това,

поклатил укорно глава:

— Ако такъв един съвет,

2400 младежо, бъде днес приет,

добро той няма да докара.

Луд само би ти хванал вяра.

След туй добавил: — Монсеньор,

2404 аз няма да навлизам в спор.

Но съгласете се и вие,

че който иска да надвие

такъв противник, за да може

2408 ръка на замъка да сложи,

един е неговият път:

така да действа, че гладът

да стори Добри пристан слаб —

2412 да нямат ни вода, ни хляб.

Щом ние тук сме сити, здрави,

това ни дваж по-силни прави

и никой не изпитва страх

2416 в сражение да влезе с тях.

В началото ще почнем бой

със група рицари — на брой

към двайсет. Бързо според мен

2420 убит ще е или пленен

самонадеяният рицар

и той пред своята девица

Бланшфльор не би могъл да блесне

2424 с юначество и подвиг лесен.

Та как намерил би опора

у слаби, изгладнели хора?

След първата ни група с още

2428 по-многоброен и по-мощен

отряд ще оградим вразите.

— Успяхте да ме убедите —

отвърнал Кламадьо. — Тогава

2432 към действие да се минава!

Бойците ни непобедими,

петстотин смели исполини,

и двойно повече пешаци

2436 ще сеят смърт сред тез голтаци.

И двайсет рицари калени,

със знамена за бой развени,

завчас пред замъка се спрели,

2440 а щом отвътре ги видели,

отворили широко порта

да влезе вражата кохорта —

така младежът наш бил казал

2444 и той начело им излязъл,

надявайки се да е кратка

и не тъй трудна тази схватка

и сам на вражия орляк

2448 показал, че не е новак.

Нападал смело той… И ето

на копието острието

как се забивало в телата:

2452 на тоя — счупена ръката,

на оня — черепът разбит,

до него друг лежал убит,

четвърти тежко бил ранен,

2456 а петият попаднал в плен…

Ала във този миг войската

задала се от долината:

все на коне — към пет стотици,

2460 хиляда — пешите войници.

Но след като се приближили,

от гледката се вцепенили —

видели те разгром нечут

2464 и ги обхванал страшен смут.

А другите в редици стройни,

макар и слаби, малобройни,

ги чакали сърцати, смели.

2468 Ала вразите се множели:

отпред бил конният отряд,

а пехотинците — отзад.

Когато хората разбрали,

2472 че трудно биха устояли,

прикрили се покрай стените.

А междувременно стрелците

опитали се да ги спрат

2476 със лъкове, ала врагът

бил кръвожаден, побеснял,

пред входа с ярост се тълпял,

и искал, без да губи време,

2480 града с жестокост да превземе,

а после замъка. Но щом

една немалка група с взлом

пробила, падаща врата

2484 прекъснала им дързостта

и всички смазала за миг.

А Кламадьо тревожен вик

надал пред тази хорска гмеж,

2488 за миг превърната на леш.

Такъв кошмар не бил видял.

И той, безпомощен, разбрал,

че страшно зло си е навлякъл

2492 с прибързаната си атака.

Ала съветникът му бил

до него и го насърчил:

— Сеньор, защо ви изненада

2496 това, че силният пострада?

Бог и добро, и зло раздава.

Провалът да не ви смущава:

според светеца и тамяна.

2500 Страхотна буря връхлетя ни,

войските ни са намалели.

Врагът наистина спечели,

но то ще е от ден до пладне.

2504 До три дни замъкът ще падне.

Не сбъднат ли ми се словата,

тогава давам си главата.

Ако се вслушате във мене,

2508 врагът ще бъде на колене,

ще минат два-три дена само

и ще е ваша крепостта му.

А тази, дето дълго време

2512 не искаше да ви приеме,

ще иска милост и от вас.

Не чакал Кламадьо и час

и с шатри натъкмили стана,

2516 готов за бой, не за отбрана.

А всички рицари, пленени

във замъка, били лишени

от тежкото въоръжение.

2520 Не ги заплашвало мъчение

и съд, ако обет дадат

на замъка да не вредят.

Ден след военния театър

2524 към сушата задухал вятър

и до брега чак бил докаран

един шлеп, с жито натоварен

и със какви ли не храни.

2528 Току до градските стени

по волята Господна спрял^[7],

отвътре някой го видял,

от замъка мъже излезли,

2532 при шлепа незабавно слезли

в стремеж със няколко въпроса

да разберат кои са, що са,

с какво привлича ги градът

2536 и где предвиждат да вървят

новопристигналите хора.

А те отвърнали: — Сеньори,

търговци сме на хляб и вино,

2540 на плодове, месо, сланина

и на овце, и на свине,

и на волове за клане.

Пък другите им рекли: — Много

2544 се радваме и слава богу,

че ви довяха ветровете

при нас! Добре дошли бъдете!

Свалете цялата си стока,

2548 ще ви дадем цена висока,

с кюлчета злато и сребро

ще заплатим това добро:

и виното, и плодовете,

2552 и житото ви и овцете.

Ако поискате, дори

една каруца със пари

за стоката ви ще платим

2556 и няма да се пазарим.

И тъй по най-добрия начин

разбързаните купувачи

с търговците се спазарили,

2560 веднага стоката свалили

(като че ли помели шлепа)

да я закарат във подкрепа

на изгладнелите си хора.

2564 Зарадвани, там много скоро

за всички сложили софрата,

отрупана с храна богата,

та до насита да ядат —

2568 не плашел ги сега гладът.

С брашно били те запасени,

с меса и пресни, и солени,

и с плодове, каквито щеш.

2572 Момчета ще запалят пещ,

готвачи гозби ще стъкмят

и вече сит ще е градът.

А Кламадьо да си станува

2576 отвън, че даже да векува!

В туй време момъкът се бил

с девойката усамотил

и я целувал до забрава.

2580 А недалече смях и врява

изпълвали оная зала,

където вкусна гозба щяла

след малко всички да засити —

2584 да са доволни и честити.

След кратко време новината

разчула се и сред войската.

А Кламадьо го хванал яд,

2588 като видял, че този град

не го очакват гладни дни…

Защо ли градските стени

с войските си бе обсадил

2592 и ценни сили похабил?

Ядосан, бесен бил направо,

но като нямал що да прави,

без да се двоуми дали

2596 с друг някой да го сподели,

решил да прати свой вестител

при онзи рицар-победител:

да бъде той предупреден,

2600 че в много кратък срок, до ден,

ще го очаква на дуел.

Щом другият е толкоз смел,

в единоборство в равнината

2604 да търси своята разплата.

Но щом девойката любима

разбрала, че опасност има

за нейния приятел мил,

2608 болезнен страх я задушил.

А рицарят, готов за риска,

отвърнал й, че много иска

да иде на полето бойно,

2612 и тя почувствала се двойно

опечалена и нещастна,

но все пак с него съпричастна.

И други с аргументи разни

2616 го увещавали напразно

да не излиза на двубой

със Кламадьо, защото той

не бил надвит от никой друг.

2620 Уелсецът отвърнал: — Тук,

сеньори, ще решавам аз;

двубоят не засяга вас.

Каквото и да ми твърдите,

2624 сега не ще ме отклоните.

И никой думичка не казал,

във стаята си всеки влязъл

с желание да си почине,

2628 дордето тази нощ премине,

но продължили да скърбят,

че не могли да го възпрат.

Уви, девойката и тя

2632 в молби прекарала нощта,

очаквайки да го склони:

нали със никакви злини

не ги заплашвал Кламадьо.

2636 Ала безсмислено било.

И аз намирам странно нещо

в това: тя толкова горещо

го молела със плахост мила

2640 и всяка дума придружила

с целувка, та дано сполучи

с любов сърцето да отключи

като със ключ и той най-сетне

2644 от своя план да се отметне.

Но ужас й обзел душата,

че той не й приел молбата.

Напротив, искал начаса

2648 доспехите да донесат

и цялото въоръжение.

От най-дълбоко съжаление

били околните обзети,

2652 а той на Краля на кралете

помолил се за тяхно здраве,

към коня бързо се отправил,

възседнал го и полетял,

2656 оставяйки ги във печал.

Щом Кламадьо го забелязал,

срещу младежа сам излязъл

със пламнали очи, защото

2660 той искал с удар от седлото

да го свали, да вземе коня,

да го лиши от меч и броня,

да го убие незабавно.

2664 А там в полето пусто, равно

самият Кламадьо бил вече

отпратил всички надалече.

Застанали лице в лице

2668 с оръжието си в ръце,

готови да си налетят,

без думичка да промълвят.

Не минал даже миг и ето,

2672 че почнал боят сред полето.

Връхлитали те като хали,

въртели острите кинжали,

омраза на живот и смърт

2676 бушувала във всяка гръд

и всеки удрял с настървение,

така че копия строшени

се разлетели на парчета.

2680 Щом те се свлекли от конете,

пак стрелнали се с поглед страшен

и в настървен бой ръкопашен

дуела дълго продължили,

2684 сражавайки се с равни сили.

Не се съмнявайте, че знам

подробно боя да предам,

но няма смисъл от това.

2688 Нали сам Кламадьо глава

склонил, признал се победен:

след този бой ожесточен

готов бил да се подчини

2692 на другия (а преди дни

и сенешалът тъй бе сторил).

Но Кламадьо се уговорил

да не отива във затвора

2696 на Добри пристан, нито в двора

на онзи рицар, чийто замък

иззидан бил с най-хубав камък.

Той бил съгласен да остане

2700 затворник в мрачните зандани

на крал Артур и там да може,

щом като иде, да доложи

сам на прекрасната девица,

2704 получила от Ке плесница,

че с Божие благоволение

тя ще дочака отмъщение.

Било веднага обещано

2708 обсадата да вдигнат рано,

а пък които са пленени,

да си вървят освободени

по домовете живи, здрави.

2712 А Кламадьо щял да застави

най-верните си хора вече

покорно да стоят далече

и никой рицар от войската

2716 да не безпокои момата.

Така при своите безславно

се върнал той и незабавно

пред всички заповед издал,

2720 тъй както сам бил обещал:

онез, които в плен стоят,

на свобода да си вървят.

Пленените веднага взели

2724 вързопите си и поели

към къщи. Никой не понечил

да ги възпре, да им попречи.

И Кламадьо поел на път

2728 самичък, както бил редът

(за този ред въпрос ще стане

във много рицарски романи):

щом рицарят е победен,

2732 тогава той е задължен

да иде в плен, както героят

го е оставил подир боя —

без нищо той да съблече

2736 и нищо да не облече.

По пътя на Ангингерон

той стигнал до Диназдарон —

там бил на крал Артур палатът.

2740 В туй време с радост непозната

освободените обратно

се върнали^[8]. Те многократно

били измъчвани жестоко.

2744 Сега камбанен звън високо

над манастири се разнесъл

и чаканата вест донесъл.

А монахини и монаси,

2748 без да прикриват радостта си,

въздавали хвала на Бога.

Каква отрада, колко много

се веселили стари, млади

2752 по улици и по площади

и във тържествената зала!

А Кламадьо и сенешала

един след друг все тъй вървели

2756 три дена, а пък нощем спели

все във един и същ бивак,

за да поемат сутрин пак

по пътя към Диназдарон.

2760 Там крал Артур на своя трон

седял, с придворни заседавал —

въпроси важни той решавал.

В миг Кламадьо със вид унил

2764 с доспехите се появил,

Ангингерон го забелязал —

той бил пристигнал и бил казал

каква заръка са му дали.

2768 Придворните го задържали,

за да участва във съвета.

Ангингерон видял лицето

на Кламадьо, обляно в кръв,

2772 и стреснат заговорил пръв:

— Отново сме пред факт чудат,

сеньори! Онзи рицар млад

с червените доспехи праща

2776 и Кламадьо. Мен яд ме хваща,

че той е също победен,

щом е така окървавен.

Аз отдалече го видях

2780 и тутакси го разпознах.

Самият Кламадьо това е,

а както тука всеки знае,

по-храбър рицар, по-сърцат

2784 и в Рим дори не с познат.

Но ето че и най-добрите

не се спасяват от бедите.

Така отсъдено било:

2788 Ангингерон и Кламадьо

да се намерят един друг

при крал Артур. А тъкмо тук

на Петдесетница^[9] във двора

2792 се насъбрали много хора:

кралицата била до краля

във пищната просторна зала

и куп придворни отстрани

2796 били със своите жени.

Допреди малко всички тия

присъствали на литургия.

И Ке сред залата стоял,

2800 в едната си ръка държал

наметка лека с капюшон,

а пък във другата бастон,

с разкошна шапка на главата,

2804 а пък под шапката — косата

на плитка вързана отзад.

По-хубав мъж на този свят

не се е срещал! На колан,

2808 от чиста свила изтъкан,

проблясвала тока от злато

над облеклото му богато.

От него по-красиво няма.

2812 Но тази красота голяма

била под облика кошмарен

на присмеха му зъл, коварен^[10].

От него всеки се страхувал,

2816 покорно всеки път му струвал.

Та кой не би изпитал страх

от неговия жлъчен смях.

Край него който преминавал,

2820 от пътя му се отстранявал —

тъй подъл и ужасен бил.

До краля Ке се приближил

и рекъл му да заповяда

2824 и той да сподели обяда.

— Ке — казал кралят, — замълчете!

Сега ли точно ще ядете?

Как за обяд въпрос ще става,

2828 дорде съветът заседава,

и то на празник като този?

След малко в кралските чертози

сам Кламадьо смирено влязъл

2832 и с кротък глас на краля казал:

— Аз моля Бог живот и здраве

на най-добрия крал да дава.

На неговата добродетел

2836 отдавна всеки е свидетел.

Излишно е да търсим сходство

с такова чисто благородство.

Тук със задача важна аз,

2840 кралю, изпратен съм при вас

и до последния си ден

във двора ще остана в плен.

Макар че туй ме злепоставя,

2844 принуден бях да го направя

от оня, който победи ме.

Не зная неговото име,

отде е — нямам си представа.

2848 Могъл бих само да добавя,

че е с оръжие отлично,

което нему вие лично

сте дал. Поне така твърди.

2852 — Мой друже, нека Бог да бди

над дните ти! Кажи все пак

за него още нещо: как

е той, е какво днес преживява,

2856 дома си сам ли управлява?

Тогава Кламадьо додал:

— Кралю, до днес не съм видял

по-храбър рицар, по-напет.

2860 На него всичко му е в ред.

А на оная хубавица,

получила от Ке плесница,

аз ще предам, че непременно

2864 на Ке ще бъде отмъстено,

самият рицар ще го стори.

Щом шутът чул го да говори,

и той изрекъл своите фрази:

2868 — Кралю мой, Господ да ме пази!

За Ке ще има отмъщение,

в туй няма никакво съмнение:

на две ще му строшат краката

2872 и ще му отсекат ръката.

Ке мислел, че това са празни

слова, и все пак се подразнил,

но не ударил го в челото

2876 не от страхливост, а защото

дължал на краля уважение

и би изпитал омерзение.

А кралят, клатейки глава,

2880 му рекъл: — Жалко за това,

че надалече той замина!

Тогава срещу него зина

ти, Ке. Все лош език държиш

2884 и почти винаги грешиш.

Веднага скочили двамина:

Ивен, комуто тук мнозина

надявали се за съвет,

2888 след него станал и Жирфлет —

налагало се да вървят

сир Кламадьо да придружат

чак до покоите просторни,

2892 където дамите придворни

прекарвали деня в забави.

На краля той поклон направил

и го отвели при момата,

2896 за да й каже новината.

Очаквала тя тази вест,

защото ударът до днес

я мъчел. Болката минава,

2900 ала срамът си срам остава.

От болката ще се оправиш,

но как могъл би да забравиш

обидата, щом прав си бил?

2904 Страхливец само би простил.

И затова от срам тя още

измъчвала се денем, нощем.

Щом Кламадьо предал вестта,

2908 той пак се върнал в крепостта

при крал Артур и занапред

като придворен бил приет.

А в тези дни добрият рицар —

2912 тоз, който милата девица

Бланшфльор със чест бе защитил

и Кламадьо бе победил,

живеел мирно и щастливо

2916 в любов с девойката красива.

Тя можела да му дари

и цялата страна дори,

ако на нея той държал.

2920 Но на душата му лежал

болезнен спомен и тъга

по майка му. И все така

я виждал паднала на прага

2924 и искал той, без да отлага,

да я намери здрава, жива.

Ала девойката красива

била против — на други даже

2928 помолила се да му кажат

тук да стои. Той не приел^[11],

ала пред тях обет поел

и майка си да доведе,

2932 ако ли Господ Бог даде

да я завари жива вкъщи.

И мъртва да е тя, той също

щял да се върне тук отново.

2936 Щом всичко му било готово,

той тръгнал тутакси на път,

като оставил да скърбят

за него всички. Най-нещастна

2940 била девойката прекрасна.

Сълзи горчиви тя проляла.

Той тръгнал, а след него цяла

процесия… Ще видиш сходна

2944 на Възнесение Господно,

защото не могло да мине

калугери и монахини

несъпричастни да стоят.

2948 И те целели да го спрат.

— Сир, ти от злото ни спаси

и ако роним днес сълзи

и тук припадаме от скръб,

2952 то е, защото си ни скъп.

А той отвърнал им: — Не трябва

скръбта тъй лесно да ви грабва!

Защо е този плач горчив?

2956 Аз казах, Бог е милостив,

че пак при вас ще се завърна.

Та лошо ли ще е да зърна

за миг поне аз свойта майка,

2960 която плаче и се вайка

далече в Пустата гора.

Ако съдбата е добра

и я намеря жива, здрава,

2964 тя с мен ще дойде и тогава

ще стане тука монахиня.

Ако ли не, и таз година,

и в бъдеще добри бъдете,

2968 за нея също се молете

душата й да иде там

във Рая, гдето е Аврам.

Красиви дами, господа,

2972 не ви заплашва вас беда,

дай боже, върнал се обратно,

да ви се отплатя стократно.

И всеки вкъщи се прибрал,

2976 а пък младежът полетял

на кон, с доспехи на гърдите,

тъй както бил дошъл преди той.